"Известността е ценна, ако с нея човек може да направи нещо"

Сядам да пиша този спомен за Колин днес, едва ден след като се състоя погребението му на Централни Софийски Гробища. Писателят и преводач Любомир Николов - Нарви си замина, но не безславно, събота сутринта на 20-ти юли 2024 г. За тази новина научих от Григор Гачев, дългогодишен доверен приятел на Любо. Докато още беше жив, Любо някак си, беше съумял да се превърне в титан и жива легенда из някои литературни среди, въобще в професията си. Ще го запомним не просто като поредното име в книгите-игри, а като родоначалника на самия жанр "книга-игра" в България. Като достоен преводач и дори съратник в писането на самия Джон Толкин, професора от Оксфорд, написал трилогията "Властелинът на пръстените", която лично Любо поднесе на българската публика в началото на 90-те.* Нарви, псевдонимът на Любо, също идва от творчеството на Толкин, а в последните години от живота си Колин вече се подвизаваше с него. Но днес ще се опитам да върна лентата назад и да си припомня кой беше истинският Любомир Николов за мен и какво научих от тази знаменателна личност през годините. Вярвам, че и вие сте научили много от Колин... Най-първите ми спомени за Любо ме връщат в детството!

Животът ми като дете премина в Разград, който, повярвайте ми, през 90-те беше едно съвсем различно и магическо място от това, което е в момента. Когато бях дете, в Разград имаше множество книжарници, вкл. "руска", "техническа" и още един куп места, където рафтовете бяха пълни с книги и където, като малък, се спирах да погледам шарените им корици. Ала можех да си позволя да купувам книги едва като тийнейджър в Езиковата гимназия. В зората на Прехода към демокрация, се скитах из улиците и гледах витрините, а джобовете ми бяха празни: единственото, което носих тогава у себе си, бяха дрехите, обувките и ключа за вкъщи - с ластик на шията. И тогава я видях - в една от книжарниците по главната улица бяха изложили първия том на "Властелинът на пръстените"! Няма как да забравя усещането от черно-бялата корица с името "Дж. Р. Р. Толкин" на нея, а аз вече бях чел в списание "Дъга" комикса за Билбо Бегинс. Веднага направих връзката, макар че по онова време, през 1991, все още не се бях сдобил с комикса в "Дъга" по "Властелинът". Така или иначе, нямах пари в себе си да я купя, а идеята да се върна у дома и да изкрънкам пари от баба ми, която по онова време живееше в нас и ме гледаше, дори не ми хрумна. Бях млад и глупаво наивен, та не се възползвах подобаващо от възможността лично да си закупя като дете тази книга.

Но споменът за корицата с крепостта Барад-Дур е все още ярък в мен и всичко за Колин с Ян започна именно от там. По-късно романът на Толкин някъде изчезна от рафтовете, както позачезнаха и самите книжарници в Разград. В края на 1992 година, търговията с книги се изместваше на улицата, всички нови книги бяха пред мен, било то в щайги, колички и маси, а аз внезапно се оказах и с джобни, слава на нашите! И именно тогава, на една сергия до вкъщи, открих първите си книги-игри "Загадъчното съкровище на Тибет", както и "Звездолетът Скитник" от серията на ИК "Селекта". До средата на 1993 бях закупил доволно количество такива книги, но най-първите две: "Замъкът на Таласъмите" и "Огнена пустиня" на Любо ми бяха убягнали… И двете бяха излезли на пазара още в началото на 1992, та ги бях пропуснал. Слава богу, имах мои съученици и другари в квартала, от които се сдобих и с тези игри и все пак успях да ги прочета. Но в онези години нито псевдонимът "Колин Уолъмбъри", нито името на Николов върху "Огнена пустиня" ми направиха впечатление. Дори не знаех, че са били написани от един и същ човек. Тогава обаче, вече се сдобих и с комикса по "Властелинът" в списание "Дъга", където преводът, мисля, не беше на Колин, а на Кънчо Кожухаров, но аз отново си спомних за романа по Толкин, който бях видял в книжарницата като по-малък. А беше вече късно либе за китка и "Властелинът на пръстените" не се продаваше никъде в Разград... Но аз междувременно си бях направил регистрация в Общинската библиотека и потърсих романа в нея. И, о, чудо, там първият том го имаше (някой беше откраднал обложката с кулата, но карай). Тогава се сблъсках челно с Колин в неговия Предговор към "Властелина", тогава се запознах с неговото име като преводач от карето на книгата. Тогава си спомних и името на автора на "Огнена пустиня", и бентът в мен се отприщи и буквално ме отнесе, магията избухна изведнъж! Един младеж от провинциалния град вече се беше събудил!

Междувременно се появи ИК "МЕГА" и стартира списание "МЕГАИГРА" и тайната на псевдонимите на авторите на книги-игри се разкри… Още в първия брой на "МЕГАИГРА" Колин написа една статия "Поглед отвътре", в която разказа за себе си, каза каква музика слуша, но и сподели какви други (не-игри) е написал досега. А аз сега имах съвсем нова задача, да издиря в библиотеката и прочета "Съдът на Поколенията" (в съавторство с Г. Георгиев), "Къртицата", както и "Червей под есенен вятър" - другите издадени книги на Любо, за които научих от неговата статия.

Всяка една от тези книги бяха налични и ги глътнах в рамките на един или два месеца, те бяха кратки, малък формат. Най-важното е, че вече бях попил от стила на Любо, знаех кой е, бях чел вече и по-новите му книги-игри, като "Господарят на зверовете" в ИК "Астрала", или "Спасете Титаник" в МЕГА, а и знаех, че именно този човек стои с името си и в прекрасния роман на Толкин, който оттогава прочетох поне три пъти. И реших да му напиша писмо (прилагам го в тази статия), което писмо беше публикувано в "Сянката на Сатаната" - втората част от испанската серия на Колин (която съвсем наскоро, се появи в ново издание, браво на всички замесени!) Най-важното беше, че вече бях установил контакт с писателя и в моите представи той вече беше жива и реална фигура, не просто символ от моето детство, а вече част от ежедневието ми като ученик в Разград!

Тогава, след Езиковата в моя роден град, ме приеха във Факултета по Журналистика към СУ и се преместих да живея в столицата. Тук, в София, по онова време, към Софийския университет действаше фен-клуб на Толкин; нямаше как да не се запиша да членувам в него. Но най-голямото ми желание беше да срещна тази мистична личност, човекът Любомир Николов, който беше превел Толкин и беше "измислил" книгите-игри. И наистина успях да срещна Колин на живо… Първата ни лична среща обаче се случи не на улицата, както очаквах, а насред една огромна тълпа от жадни за автографи фенове в Докторската градина (това е малко след Ректората и надолу по ул. "Оборище"), май месец, 2000 година. Тогава, като всички, се наредих за автограф. Поводът беше обща среща с феновете на писателя по повод Толкин, организирана от Толкин клуба, но между феновете на Толкин имаше и доста фенове на книгите-игри (през 2000 година книгите-игри все още не бяха твърдо залезли). Публикувам автографът, който получих тогава. Помня, че Колин на тази среща беше благ и добър, а аз бях толкова развълнуван от неговото лично присъствие, че запелтечих и му заобяснявах как се пише "Yann" на английски. Но събитията продължават, защото само година по-късно, но този път в Борисова градина (в близост до Националния стадион "Васил Левски"), аз отново имах повод да се видя с Любо и сега срещата беше във връзка с фотосесия за списание "Егоист", където Боби Блонд щеше да пуска статия за Толкин клуба и на нея Любо също беше поканен. По мои спомени, Колин отказа да се снима пред репортерите и каза, че клубът си е за хората в него, и нека младите да се снимат и т.н. По онова време аз бях един от първите фенове, които го посрещнахме в Борисова градина, което ми даде кардбланш да обменим повече приказки.

Ян: "Здравейте, Г-н Николов, благодарим, че сте заедно с нас на срещата, как сте днес?"

Колин: "Благодаря и аз за поканата, и да, благодаря добре съм - боря се за хляба си насъщен!"

Ян: "Как така се "борите" за хляба си, Г-н Николов? Нали нямат край приключенията покрай Вас?!"

Колин: "Млади приятелю, бих ти разказал много за моите приключения, но в момента се чувствам по-скоро като Алиса, попаднала в заешката дупка на това Ваше събитие... И също както Алиса в Огледалния свят, си мисля, че вървя само напред, но понякога и аз не знам къде ли се озовавам..."

… В този мистично-разговорен дух си говорихме с моя кумир…

През следващите години (вече в 3-4 курс) във ФЖМК получих задача от моя научен ръководител доц. д-р Минка Златева да направя интервю с някаква по-известна личност. И тогава ми хрумна да интервюирам Колин! Спомням си, че нито имах телефона му, нито имах представа къде живее в София. Но пък знаех, че посещава редовно Клуба по Фантастика "Иван Ефремов", който тогава, и вероятно все още, се помещаваше в столичния Дом на културата "Средец", който се намира точно на гърба на Народната Библиотека. Проучих кога са сбирките на клуба и една вечер седнах пред залата (беше още много рано и залата не беше отворена), за да чакам Колин да се появи и да се разберем за интервю. И той се появи, разбира се, дори много се зарадва на идеята ми. През следващата седмица му се обадих на стационарния телефон и се уговорихме да се видим отново в сградата на Дом "Средец", където най-долу тогава имаше пицария, по-неформална обстановка. Именно там ние с Колин записахме интервюто ми с него, което в момента е качено на сайта "Цитаделата".

Това интервю се състоя вероятно през 2005 година. Не просто се осмелих да интервюирам Колин на живо, но след успеха на интервюто (първоначално то беше качено на форума за Ролеви игри RPGbg.NET, който вече не съществува) аз се реших да издиря всички или всеки един от останалите автори на книгите-игри, които да интервюирам… (а на изпита след интервюто с Колин, при доц. д-р Минка Златева, получих отлична оценка и потупване по рамото)

Срещите ми с Колин не спряха, и аз отново имах възможност да се видя с него. През 2007 пролетта с мен се свързаха фенове на филма "Star Wars" и макар да не знам дали в момента все още се събират заедно, тогава направихме с тях един маскен бал в Дома на Юриста, намираше се някъде по широкия център в София. А моята задача беше двойна, първо да осигуря Колин като шеф на журито, който да оценява костюмите, и второ, лично да съдействам на Колин и да му подавам информация кой участник как се казва и с какъв костюм (от коя игра, книга или филм) се представя. От тази среща, тъй като Колин откликна веднага, е следващата снимка:

Сетне идва 2011 година, в която с колегата Вилиан Стефанов създадохме форума за книги-игри! Тогава, тъй като покрай интервютата познавах вече всички автори на книги-игри на живо (и съответно разполагах с личните им телефони под ръка!), ги поканих и им разказах за форума и сайта (форумът стартира януари 2011, а сайтът съответно март 2011). В крайна сметка, получихме одобрение от всички, било то от автори, фенове, или издатели. Получихме одобрение най-вече от "Голямата Петорка" начело с Любо Николов, брат му Симеон Николов (който през Юни 2024 навърши 80 години, да е жив и здрав!), Пепи Станимиров и Димо от Плеяда, както и незаменимия Майкъл - Димитър Славейков. Всеки от тях през 2012 година ни уважи за първия рожден ден на сайта в ресторант "Яйцето" на Ректората на СУ, където видях и самия Колин за последен път (и тук прилагам снимки). Тогава в навалицата и бъркотията направо го представих в началото (когато поздравявах гостите) като "човекът, измислил книгите-игри", но вместо да се възмутят, че "Колин ги беше измислил, но само за България", в крайна сметка всички накрая изръкопляскаха. Един от най-хубавите ми спомени за Колин.

Разбира се, всичко това е моят личен спомен за Колин и за неговата магическа личност, а Вашият спомен за него ще да бъде съвсем друг. Ала с този материал си давам сметка все повече, че осиротяхме и този творец вече го няма. Но Любомир Николов е още жив и ще продължава да ни осветява и напътства със своето творчество, било то преводи на Толкин, Хърбърт, Кинг или Шекли… или с книгите-игри, които Колин Уолъмбъри завеща на всички. Така че, когато усетите, че Ви липсва, потърсете Любо на рафта с книгите вкъщи и той ще е някъде там - единствен и неповторим Мастър Колин завинаги! Благодаря ти, Учителю! Поздрави там горе Толкин! Вярвам, че с него ще си в добра компания.

*За този свой превод Колин получава награда от Съюза на преводачите.