Първата книга-игра в България, в която героят си ТИ! [Част 1]

"Здравей, незнайни храбрецо! Знай, че с разгръщането на тази книга се впускаш в приключение, което ще изисква от теб да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой, ТОВА СИ ТИ!"

Чета и препрочитам този кратък анонс на Колин Уолъмбъри отново и отново, и си мисля колко уж простичко започна всичко. А по онова време вероятно съм бил кандидат-гимназист и от мен се е очаквало да чета Вазов...

Сега в главата ми нахлуват толкова много спомени, започвайки да пиша тази статия за сайта, който създадохме навремето. Успехът на същата тази книга, успехът на Любомир Николов като автор, както и успехът на книгите-игри в България като цяло, ни събра всички заедно на Knigi-Igri.BG. Макар че лично аз започнах своя път в хобито, прочитайки първо "Замъкът на таласъмите" на Колин на ИК "Плеяда", то безбрежната "Пустиня" на Любо ме запали и спечели окончателно за този нов-новеничък жанр. Защото, приятели, книгата "Огнена пустиня" е именно най-първата от тях! Ала преди да пристъпим нататък, сега е време да си изясним някои събития, не само за тази книга-игра, но и за целия жанр, като цяло.

Какво реално се случи и как започна всичко? Нека върнем часовника назад, чак до 90-те.

Материята е сложна, защото "Огнена пустиня" е първа по издаване, но едва втора по написване. Когато в края на 80-те майстор Колин открива магията на книгите-игри във френския превод на "Леговището на Драконите" (което се води всъщност втора книга на Grailquest, която пък е написана от Джеймс Бренън и издадена през 1984 в Англия), е бил пръв от всички в България. Колин вече е имал опит в писането на фантастични романи, но е нямал достъп до ДРУГИ книги-игри, освен спомената игра за дракони.

Ето защо, Любо, започвайки да пише, изпървом зарязва "фентъзито" и "драконите", и се връща обратно към фантастиката, с която дотогава вече е имал немалък опит. Така създава "В лабиринта на времето". Е, видно е, но доста от класическите похвати във "В лабиринта на времето" са взети "назаем" точно от "Леговището на драконите": бойната система, изборът на предмети, секцията "Сънища" в края и т.н. Все пак, за Колин, Бренън е бил единственият пример, с който е разполагал. Написва книгата си игра за пътуване във времето и започва да обикаля (на крака, все пак, говорим си за самото начало на 90-те и тогава е нямало "мейли" и интернет, моля Ви се!) издателствата, показвайки им първия си прототип. И тогава, отново по спомени на Колин, "вратата е била широко затворена", никой от тогавашните издатели не ще и да чуе за новия жанр. "Издателите в България по онова време бяха стъписани от странната форма на четивото и просто отказваха да инвестират в продукта с грижите им, че няма да се разбере, няма да се приеме, или няма да се продава. Сякаш никой не усещаше най-важното: че тези книги действат като магнит за въображението на младия читател и той ще иска да се връща към играта отново и отново!" – споделя за своя опит от онези години Колин в едно от моите интервюта. Но пък Любо не се отказва и докато чака поредния отказ, по "инерция", пак по негови думи, взема, че написва и следващите си две книги-игри: "Огнена пустиня", както казахме, втора по написване и първа по издаване, и "Замъкът на таласъмите" – трета по написване и втора по издаване. И тази статия се фокусира над Пустинята.

Но кой всъщност издава "Огнена пустиня" и чупи "веригата от неуспехи"?

Това е Галина Томова-Станкева от тогавашното издателство "Еквус Арт", която първа решава да се престраши и да рискува именно с Пустинята. Всъщност, по онова време, книгата на Колин НЕ се е казвала така, а "Долината на изгубените сънища". Това дълго название за Станкева не е достатъчно добро и като единствена забележка, Галина моли Любо да прекръсти труда си. А съпругът й, художникът Емилиян Станкев, се заема да илюстрира книгата, като е и автор на завладяващата корица, където виждаме рицар в пълно бойно снаряжение на фона на една камила, скитащи се из пустинята. Тук е нужно също да се укаже, че в най-първата си книга-игра Колин все още НЕ ползва псевдоним, затова "Огнена пустиня" излиза с истинското име на автора.

Връщаме се обратно към "Огнена пустиня" и нейните различни издания у нас, но всъщност КОЛКО са те?!

През 2024 за нас вече не е никаква тайна, че – особено първите книги-игри в България – са били препечатвани по няколко пъти, за да отговорят на нуждите и търсенето на пазара. Самият Колин споделя, че "Замъкът на таласъмите" е бил допечатван десетки пъти. Да, все още си остава загадка "полагал ли се е на автора хонорар извън първоначалния за всяка нова допечатка", но както в ИК "Плеяда", така и в ИК "Еквус Арт", разбира се, са правили допечатки. Не забравяйте, че в онези бурни години на демокрация, България тепърва започваше да се отваря към света, а всички училища у нас се пукаха по шевовете от деца, които все още нямаха компютри. Така че тиражите не са били малки. Оказва се, че първото издание на Пустинята тогава излиза в две, по свое му, различни корици. Всъщност, кориците на "Огнена пустиня" са си почти идентични, но в по-новите вероятно Станкев се заиграва с надписа на заглавието и до нас са достигнали два различни варианта – всеки от тях с различен цвят и шрифт на заглавието.

Времето си минава и 6 години по-късно (макар че, след подробното разследване на Ивайло Динков по въпроса, се констатира, че годината на излизане на Пустинята вероятно е 1991 г. около Коледа, за справка вижте Списание книги-игри, бр. 14), през 1998 от ИК "МЕГА" пускат официално ВТОРО ИЗДАНИЕ на Пустинята, където се оказва, че текстът на Колин е идентичен, но "Любомир Николов" на корицата е заменено с псевдонима му от ИК "Плеяда". А вместо текста на задната корица от изданието на "Еквус Арт“, има снимка и автограф на Колин Уолъмбъри с посвещение към неговите читатели и обичайните, за всяко ново издание, думи "как са изминали X години и как тогава…" и т.н. Артът на второто издание обаче е изцяло променен и вместо книжката "джобен формат" на "Еквус Арт", вече е с формата на останалите книги-игри на ИК "МЕГА". Художник обаче е не кой да е, а илюстратор от списание "Космос", който навремето илюстрира "В лабиринта на времето" и "Тайната на светещия мъх" - Никифор Русков. Този художник е родом от Габрово, но твореше в София, а през 2015 година се спомина след тежко боледуване. Така или иначе, вероятно поради липса на права за илюстрациите, дори картата на самата Огнена пустиня (в оригинал на Емилиян Станкев) е рисувана наново. В същия момент, корицата на новото издание НЕ Е на Никифор Русков, а на Петър Станимиров! Все пак, тази нова корица на "Огнената пустиня" 2-ро издание не се спомена като част от "клонираните корици" на МЕГА, така че вероятно нейният истински създател е наистина Пепи Стан, така че браво на всички!

А за неочакваното откритие за нелегално чешко издание на Огнена пустиня от 1994 г., може да прочетете безплатно в Списание книги-игри, брой 15!

(Очаквайте 2 ЧАСТ: Как да оцелеем в "Огнена пустиня")