( Обновена 04.02.21 )
Приключи и десетата година от началото на новата вълна, чийто старт беше даден през 2011 год. с пускането на форума knigi-igri.bg (тогава knigi-igri.net), издаването на "Котарака и Черния нарцис" (на 25.03.2011 г.) и "Асасините на Персия" няколко месеца след това. Макар времената да са такива, че успехите на жанра през деветдесетте години на миналия век да изглеждат недостижими, то като качество новите издания не отстъпват на старите, а като вариативност на целевата аудитория и стабилност като явление във времето дори ги превъзхождат. Вече има книги-игри за най-малки деца, за младежка аудитория и за възрастни.
Решихме че е време да споменем десет от най-важните личности за интерактивната литература у нас (колкото и да е субективно това), които имаха ключова роля всичко това да се случи. Класацията няма да бъде номерирана и подредбата ще е просто по азбучен ред. Основните критерии са значимост на дейностите, постоянството във времето, алтруизъм, количество вложен труд и качеството на резултатите.
Да, започваме тази класация "нечестно". Но най-голямата заслуга в създаването на книгите-игри е именно на тези хора. Трудно е да се направи справедлива класация измежду тях и няма как да е справедливо да се споменат някои и пропуснат други - критериите са много и субективни - новаторство, обем, постоянство, брой произведения, качество на играта, качество на литературата. В ТАЗИ ТЕМА са изброени всички родни автори, нека всеки съди сам за себе си.
Редно е да споменем и приноса на чуждоезичните автори, чието творчество със сигурност е сериозна част от новата вълна, а в нея преводите са не само от английски, но и от френски, руски, испански... Имаме щастието да четем поредицата "Хиперкосмос" на Рей Гард, "Slang" на Хосе Л. Л. Моралес, страхотните произведения на Пол Щрут, новите за България части от поредицата "Пътя на Тигъра" на Марк Смит и Джейми Томпсън и на "Самотния вълк" на Джо Дивър, отличените френски произведения на Ерик Берт, Емануел Керо и много други.
Споменаване за авторството им заслужават и илюстраторите, тъй като кориците и вътрешните илюстрации са неизменна част от книгите-игри. И най-вече тези, които участваха и продължават да участват в повече издания - Венцислав Великов, Мая Бочева, Светослав Петров, Георги Мишков, Георги Георгиев, Йоанна Викторова, Светлана Мурджева, Божидар Жеков (Буж), Dean Spencer и всички други.
Ейдриън Уейн е една от най-противоречивите личности в жанра и макар да могат да се изброят спорни или не негови действия, които са били във вреда на книгите-игри, то приносът му пък е съвсем безспорен.
Ал Торо е активен от самото начало на новата вълна с издаването на първата книга-игра в нея, "Котаракът и Черният нарцис" и поддържа своята висока активност през годините.
Ролята на Виктор Атанасов никога не е била тази на фронтмен за книгите-игри, но въпреки това е изключително важна.
Да, и тук малко мамим, но няма как екипът на списанието да остане в "почетни споменавания" - ролята им е прекалено важна. Гален Монев, Спасимир Игнатов, Танер "SatanicSLayer" Алиосманов, the_arsonist, Ивайло Arlekin Динков , Георги Димитров - Der, Деян Efix Вачков, Петър Агапов и други, помагали през годините. Повечето от тези хора спокойно биха имали заслужено и самостоятелно място в тази класация. Благодарение на тях видяхме отпечатани десетки произведения и множество интервюта, новини, статии, ревюта...
Тъй като не може да се говори за списанието, за него ще пренебрегнем азбучния ред. И, да, вече участва в две от групите, но въпреки това си заслужава отделно място в тази класация.
Създателят на франчайза "Българ" направи истински фурор сред тийнейджърите с книгите в неговата вселена и ги върна на масовата сцена.
Въпреки, че няма да срещнете това име почти в никоя от книгите-игри, без дейността на Николай Гьошев и усилията му да подбере чуждоезични книги-игри от 4 различни държави и езика, да договори правата им, преводите и да подсигури всичко нужно за издаването им, Новата вълна щеше да е далеч по-бедна. А без дейността му, свързана със сдружение "Книги-игри", реализацията и на останалите книги на сдружението щеше да е по-трудна или невъзможна.
Каквото и да се каже за Никола Райков и за влиянието му върху децата в България (в положителна посока), ще е малко. "Приказките игри" са чисто и просто културен феномен и пренесаха забавлението от интерактивната литература към най-малките, същевременно написани в изключително добросърдечен стил и наситени с поуки.
Макар светлините на прожекторите да са върху авторите, огромно количество работа по книгите се извършва от други хора, благодарение на които те достигат до читателите в своя пълен блясък и с развит потенциал. Тук е нужно да се споменат няколко имена и, да, всеки от тях би могъл да фигурира със своя труд и постоянство самостоятелно в тази класация:
Разбира се, има много, много, много други хора със сериозна заслуга и принос - всеки един участник в книгите, читателите, феновете, хората, които се включваха в инициативите, издателите, разпространителите... списъкът е наистина безкраен, а и е трудно да не се пропусне някой, така че ви призоваваме да не се сърдите, ако сте един от тези хора. Изказваме уважение към всички тях и благодарност за приноса им, а за останалите подчертаваме, че тази класация е силно субективна и няма как да бъде иначе.
Написана от Ал Торо, Публикувана в Статии
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas