Интервю с първопроходеца Дамян Христов

От ранната му любов към произведенията на Толкин до "евангелизма" му за "Dungeons & Dragons" (D&D), той успява да вплете своята страст, превръщайки се в своеобразен катализатор за формиране на игрови общества. Известен е в едновремешната ролева общност (RPGBG.NET), в която той беше изключително деен, с учредяването на клуба Аркозия за ролеви игри в Разград, така и със създаването на място за съмишленици - Knigi-igri.NET, централен хъб за любителите на книгите-игри. Същевременно поради една или друга причина с времето той се превръща *почти* в персона нон грата в тези общества.

Като човек, който го познава още от годините на mIRC, когато ролевите игри се бореха за място под слънцето у нас и преди да гостува в онзи култов епизод на предаването СПОКО по националната телевизия, влизам в обувките на интервюиращ и ще си говорим с него какво означава дигиталното наследство в българския гейминг. Какво оставя човек след себе си в едно изцяло нематериално пространство?

Виктор Атанасов (ringlas): Първо, за много години на нашите читатели! Неслучайно от новогодишната баница се падна да си говорим с нашия гост. Яне, ти си родом от Разград, но си се дипломирал във Факултета по журналистика в Софийски университет. Нямаш умения по програмиране, но някак съумя да реализираш идеята си за сайт, който да обедини феновете на този феномен "книга-игра", както и да го напълниш с хора и съдържание. Така, преди 13 години, през януари 2011 г. официално стартира Knigi-igri.NET. Размишлявайки върху развитието на сайта през годините, какво би направил по-различно, и защо?!

Ян: За много години и от мен! И Честита Нова 2024 на всички в екипа на Knigi-Igri.BG, а също и на вашите читатели! Преди цели 13 години стартира този проект. Помня това много добре, защото още на следващата година се събрахме една голяма тълпа народ за рождения ден на сайта. През Януари 2011 Вилиан Стефанов, админът и програмистът на стария сайт, първо пусна форумна платформа (едва два месеца по-късно се появи официалната страница на сайта) и учудването ни с него беше взаимно, когато се появиха и се регистрираха толкова много потребители по онова време. Лично разпращах персонални покани на повечето от новодошлите, вкл. сега си спомням как дълго увещавах самия Майкъл Майндкрайм да се запише. Помня още, че точните му думи бяха: "Ян, паметник на книгите-игри ли си решил да правиш? ОК, ще дойда само да ви погледам, за да не ти откажа, но не очаквам нищо особено да науча и според мен си губиш времето..."

В онези години също беше активен форумът на RPGbg.NET, така че имах опит с такива платформи. Все пак, ако сега всичко това отново беше на дневен ред при мен, как ли щях да постъпя? На първо време бих се преместил в София и по този начин да съм част от всичко, но това и сега и тогава не стана. Може би тогава нещата щяха да се развият другояче ако бях там, където са повечето фенове, когато може да се видиш на живо с хората и да поговориш с тях. А не само чрез обрязаната от човешки емоции комуникация по мрежата.

В сайта на Вилиан Стефанов за книги-игри, който той стартира отново, аз просто подавам геймърско съдържание като сътрудник, и най-вече във вид на авторски статии за жанра. През лятото на 2023 година, ние с Вилиан отново работихме усилено и успях да напиша доста материали за новия му сайт. Много от тези материали вече излязоха и се приеха ентусиазирано от читателите. Точно това щеше да бъде и моят начин на работа днес, ако пак ми хрумне да стартирам нещо подобно: щях да пиша основно гейминг материали и статии, и нямаше да се занимавам нито с облика и с дизайна на сайта, нито с общността на сайта, нито с връзка с феновете. Абсолютно с нищо извън писане на чисто геймърски материали вече не бих се заел или свършил! И не защото не умея, или съм забравил нещата от кухнята, както си бяха, не! Именно, защото знам за какво голямо натоварване става дума и колко много отговорности включва това, ще си спестя този повторен напън, ако реша да го правя отново.

Взел си интервюта от множество от ключовите фигури, отговорни за налагането на формата "книга-игра" в България като Майкъл Майндкрайм, Джордж М. Джордж, Галина Томова-Станкева и др. Кое е най-емблематичното интервю лично за теб и от кое научи най-много?

Ян: Вече споменах за Майкъл Майндкрайм и как съм говорил с него за сайта в началото му през 2011 година, но Мишо беше и един от първите интервюирани от мен автори на книги-игри през годините. Смятам, че неговото интервю е наистина емблематично. Интересът на хората към това интервю беше огромен и то генерира хиляди импресии, 7-8 хиляди прочитания и „чаршафи“ от коментари на форума за ролеви игри. Тогава осъзнах, че си заслужава да реализирам този проект с интервютата.

И да, малко завиждам на съвременните "будители" колко по-лесно им се получава: с натискането на един бутон за излъчване в ефир. А аз по онова време скитах из София като беден студент и само с един боен лентов диктофон, и после сменях касетки, превъртах напред и назад, дори нямаше система за изчистване на шума. Тук предлагам на нашите читатели да чуят точно този запис от интервюто ми с Мишо, прехвърлен в YouTube от мини-лентови касетки. Качеството, макар и за тогавашните стандарти, е наистина ужасно, но по онова време в България дори и Skype все още не беше навлязъл, какво остава за директни видеа, или въобще за видео редакция. Всичко това по онова време беше възможно, но ставаше само в телевизиите. Дори касетките с ленти, когато ги прехвърлях на doc документи, след това ги триех и презаписвах, защото нямах представа от къде да намеря или да си закупя нови! Вероятно само интервюто с Мишо съм запазил от всичките и по-долу съм качил този запис, ако някой пожелае да го чуе.

А от кое интервю съм научил най-много? Вероятно тук трябва да спомена г-жа Галина Томова-Станкева (бел.авт: Създател на изд. "Еквус Арт", издало "Пътят на Тигъра" и др.), която интервюирах в нейния офис в книжната борса на бул. "Цариградско шосе". Бизнес дамата ме "попари" изненадващо на въпроса ми дали успехът на първите книги-игри на ИК "Еквус Арт" я е "стреснал". На това мое, и сякаш съвсем регулярно запитване, тя отговори така: "Да ме стресне (смее се – бележка на Ян)?! Мога да кажа, че в началото тези книжки изобщо нямаха успех, а по-нататък за успеха и за пробива на книгите-игри аз съм се борила със зъби и нокти, така че сама съм го изстрадала. Специално за "Огнена пустиня" – спомням си, че излезе някъде по Коледа през 1991 и трябваше да минат месеци, докато книгата потръгне като хората...". С други думи, още по времето на това интервю с Галина, аз реално си дадох сметка, че "успехът на жанра" НЕ е бил закован във времето и пространството, не! Всъщност успехът на жанра книги-игри въобще не е бил сигурен. Все пак, пътят му е бил утъпкан от хора като тези, които интервюирах. И когато теглим чертата, а и се върнем назад към онази митична Коледа през 1991, а това е било преди цели 32 години, тогава по-скоро никой у нас не е знаел, нито пък е бил чувал за подобен жанр. Успехът на книгите-игри в България първо не е бил нещо априори като фактор, и второ, жанрът книги-игри у нас е бил  с ъ з д а д е н   с усилията на редица хора, а не просто, ей така, принесен в България, или дошъл тук съвсем наготово… Това е и най-ценният урок за мен от г-жа Станкева, както и най-ценното ми интервю от всички в личната ми класация.

Можеш ли да споделиш момента, когато книгите-игри ти се сториха ограничаващи и как това те подтикна към по-дълбокото изследване на D&D? Твое дело е преводът на D&D Basic на родния език, култовият Red Box, с който започна манията по света, както и преведени готови приключения за начинаещи Dungeon Masters. Какво е най-неочакваното предизвикателство според теб в налагането на тази мания в България?

Ян: Честно казано, ако ми позволиш да ти отговоря по-шеговито, новият "Baldur's Gate III" свърши толкова много работа последния месец за навлизането на нови играчи в Ролевите игри, и в частност D&D, че какво да споменаваме моя аматьорски превод на Red Box от 1983 година!

Мисля, че човек трябва да ЧУЕ И ВИДИ как се играе D&D, и при това без въобще да чете нищо, камо ли да превежда, или да му се налага да купува каквото и да е. D&D се получава най-добре и истински с ХОРА КАТО ТЕБ, с които сядате заедно да експериментирате.

Открих, че книгите днес се издават във фантастични количества, но магията вече е изчезнала от тях… Защото "магията" се случва на масата заедно с твоите играчи! Магията НЕ се случва, докато четеш книгите и се опитваш, някак си, да ги играеш сам, както книгите-игри. И тъкмо да се върна обратно на основния ти въпрос: книгите-игри за мен са наистина, хм, ограничаващи. Да, наясно съм сега колко еретично ще прозвучи моето твърдение, но… За бога, само с книгите-игри манията просто не е достатъчна! Открих D&D в зората на мрежата през 1999, когато за първи път научих за тази игра от сайта на създателите им TSR, Inc. По онова време се честваше Сребърния им юбилей, и някъде по същото време спрях да купувам книги-игри, тъй като те просто изчезнаха от пазара. Бяха страхотни и забавни, но дали това ги прави ограничаващи на фона на дебелите тухли и възможности на D&D? Не знам, но и няма как да обясня какво разбирам аз под "ограничаващи", още повече на читатели, които освен книгите-игри вероятно нямат друга база за сравнение. Така, че да, благодарен съм на книгите-игри, с тях започнах и с тях открих четенето, вкл. с годините ги популяризирах, но не мога вече да ги играя, не и по същия начин, както когато бях хлапе през 90те. Ролевите игри ме спечелиха напълно, но книгите-игри остават двигателят на всичко!

Съчетавайки самотната природа на книгите-игри с общностния характер на D&D, как съвместяваш тези различни игрови преживявания в дигиталната среда днес?

Ян: След проекта ми за Клуб за Ролеви игри "Аркозия" в родния ми град Разград, който стартирах в късната 2009 и приключих в средата на 2013 година, реално спрях да играя на живо. Разград е само един малък и провинциален град; ние тук си имаме стадион по европрограма и футболен отбор, но такива неща като "D&D", или дори "книги-игри" при нас не виреят. В Разград е по-важно какви дрехи носиш, с кого излизаш на среща, в кое заведение ще отидете и къде после ще се отбиете да преспите. И именно с цел да продължа да играя на D&D и Ролеви игри, последните 10 години се насочих в дигиталната среда, където виждам един нов и съвременен начин все пак да практикувам D&D. (И в същия момент "социумът" да не бъде само от "младежи от Разград", а хора от цял свят.) Все пак, да не забравяме и, че книгите-игри все още могат да се играят почти навсякъде, докато за Ролевите игри си остава нуждата от това да се общува с други. Така че ако приемем, че "четенето" и/или "писането" на книги от нашия жанр не е толкова трудно да се осъществи от всеки, то опитът ми показва, че за "D&D" са нужни още един куп неща и условия.

Та аз от години не пипам нищо на хартия. Продадох, както всички свои D&D книги във вид на физически копия, така продадох (да, някои и "дарих за децата" при Уейн) и своите книги-игри на хартия. За мен "хартията" си струва до момента, в който бъде успешно дигитализирана. След това физическият носител остава ценен, но като че ли само за колекционерите на рафтове и етажерки, а аз не съм един от тях… Така че, просто съм заложил нещата за мен изцяло и в дигитален вид. И дано не спре токът!

Оглеждайки се назад, какво беше едно от най-съществените препятствия за RPG общността в България и защо мислиш, че тя се разпадна? Това се случи и със Сивостен, Аксиом, както и с други емблематични за теб и мен места в интернет пространството. Защо според теб това не се случи с книгите-игри?

Ян: Книгите-игри у нас имат наистина богато и обемно "наследство", само в старата вълна, имаме над 250 чудесни книги-игри, вкл. доста "Стратове" измежду тях. "Наследството" при другия подобен жанр у нас – ролевия, наброява, словом, четири книги, вкл. три за "Ендивал" и една "Аксиом16". Феновете им, дори и да ги има, вече отдавна не се занимават, както ние все още играем, купуваме, продаваме книги-игри – и, да, чат-пат, спорим или се хейтим с техните автори. В крайна сметка, обемът на книгите-игри натежа и се появиха дори нови книги-игри в така наречената нова вълна. При ролевите игри общността, доколкото я имаше въобще, беше разцепена на мини-лагери, както е и при нас сега всъщност. Но докато ние в КИ все още имаме какво още да открием и прочетем, то при ролевите игри тези четири книги са втръснали до болка на всички. Хората нямаха с кого да ги играят, а повечето от феновете им отдавна са минали само на компютърни ролеви игри. Напук на всичко, повече от "феновете на РИ" вече са семейни и с деца. Дори да се вдигне нов сайт за ролевите игри, хората просто нямат ентусиазъм. Причините са комплексни и мога само да предполагам какво реално ни се случи…

Някои хора все още се заблуждават дори през 2023 година, че да издаваш книги-игри е някакъв бизнес, че сайтът Knigi-igri.BG е някаква комерсиализация, а не трудът на шепа инатливи хора, които все още не са се отказали след 12 години. Още от март 2011 година съм помагал на теб и партньора ти Вилиан за развиването на сайта, а от 2014 година насам, след като се отказахте поради липса на време и възможност, той се стопанисва от Никола Райков, Ал Торо и от мен. И двамата с Райков сме сред малкото в България, които изкарваме прехраната си чрез лични бизнес проекти в гейминга и литературата. Несъмнено сме допуснали не една и две грешки. Мислиш ли, че някой друг щеше да опази завета ти по-добре от нас ако и ти да не беше в епицентъра на събитията?

Ян: Ако исках, щях да намеря начин да задържа нещата и да продължа да съм начело на сайта. Но сега ще те върна съвсем в началото на нашия разговор и как ти спомена, че "нямам умения по програмиране". Това донякъде отговаря и на този въпрос. А именно, че може и да разполагам с тапия за "завършил журналист", или с някакви, бих казал, скромни умения за писане, но технически не съм вещо лице за поддръжката на такъв публичен сайт. По онова време аз си имах Вилиан и, в крайна сметка, самият Вилиан реши да се оттегли от сайта. Защо Вилиан беше решил така си е лично негова работа и не го виня изобщо. Но без техническо лице аз нямаше как да стигна далеч, дори и да бях останал начело на сайта. Така че, сайтът сега е в добри ръце!

Успя да напишеш и публикуваш две книги-игри за електронен четец. Нещо, което на Запад са пробвали имена като Дейв Морис и Джейми Томсън. Смяташ ли, че бъдещето на книгата-игра е като дигитално забавление? Не се ли конкурира там в твърде тежка категория?

Ян: Предпочитам дигиталните продукти, очевидно за мен книгите-игри ще са по-успешни в бъдеще изцяло като дигитални такива. Самият ти (Бел. авт: Ринглас - Виктор Атанасов), притежаваш далеч по-голям опит в сферата спрямо мен, а и не моя милост лансира Дейв Морис и Джейми Томсън в гигант като Steam (намигвам). Аз просто използвах готовия софтуер за писане на книги-игри Gamebook Authoring Tool и резултатът беше, че се появиха "Бягство Призори" и "Мината на Орките" в epub формат. Още две по-нови е-книги-игри ги последваха и това бяха "30 минути в Бъдещето" на Борис Воденичаров – Рахвин, както и играта "Хищен инстинкт", за която получих изрично разрешение да я пусна за публика от нейния автор Сим Николов.

Харесвам и се опитвам да водя D&D сесии в мрежата, но не съм имал никога мераци да ставам писател. Да, пробвах се да пиша, но доколко успешна беше цялата авантюра? Не знам. И досега не съм получил кой знае какви отзиви, но Ал Торо се появи в Ozone.BG и остави коментар, че книгите ми не струват… Не се смятам за конкуренция на никого. Но, ако твоят въпрос всъщност е как съм посмял да пусна подобни дребни е-игри в океана от игрите на компании-акули? Е, вероятно са ме изяли и сега го научавам!

За теб е писал създателят на един от най-популярните сетинги в D&D, Еберон - Кийт Бейкър. Споменавали са те и в статията за ролевите игри на Капитал Lite. Интервюиращ, журналист, управител на клуб, автор, Dungeon Master... От пъстрите роли, които си изпълнявал в игровия свят, коя намираш за най-удовлетворяваща и защо?

Ян: Себе си считам за old school и донякъде за "ретро D&D геймър", който обича това, което играе, но и играе това, което обича. Например, купуваш си нова книга-игра и я слагаш с гордост на рафта, но без да я отвориш. Обичаш ли я, ще я играеш някога? А аз обичам и играя страстно D&D, като култ е за мен, знам, че звучи откачено и т.н.

Преди няколко дни ти показах колко часа съм играл в софтуерa ми за водене в Steam, над 4290 чисти часа игра. Наистина, малко ме съмнява някой друг да е отделил за някоя настолна игра повече време, отколкото аз съм прекарал в D&D сесии. Самата програма, която вече от 6 години ползвам, за да водя се нарича Fantasy Grounds Unity. И да, лаская се да мисля за себе си като за "пишещ журналист" и прочее, но днес, и на този акъл, не бих желал да стъпя в университета си, дори и за да изпия в сградата чаша кафе. Моята любов към игрите, моите стремежи да създавам и да разказвам D&D истории, моите начини да се случват нещата, вкл. дори влечението ми към книгите-игри и интервютата, аз не открих в аулата. Там, освен "школовка" и моята студентска книжка и диплома, ценното беше къде се слагат запетаи…

И ако някога в моя живот аз наистина съм обичал и съм се възхищавал безкрайно много на някоя игра, то тези игри за мен лично сега биха били само две: "D&D" и "Замъкът на таласъмите". D&D открих с около 7 години разлика. В моя случай, "трансформацията" бяха книгите-игри - първите 7 години в хобито. След това дойде „сигналът от САЩ". Но вместо със "зелена карта", по изключително странно стечение на обстоятелствата, аз се сдобих с Red Box кутията. Останалото вече го знаете.

Яне, твоите усилия през годините по един или друг начин са спомогнали да се оформи ландшафта на ролевите игри и книгите-игри в интернет през едни смутни години за настолната гейминг култура в България. Твоята история е не само за страст, но и за трансформация и свързаност. С нетърпение очакваме да видим къде ще ни отведеш в света на интерактивното разказвачество и искрено се надяваме да успееш да ни покажеш нови хоризонти. Благодарим ти.

Интервютата на Ян посветени на книгите-игри:

Интервю с Георги Миндизов (Джордж М. Джордж)

Интервю с Богдан Русев (Робърт Блонд)

Интервю с Елена Павлова (Върджил Дриймънд)

Интервю със Сим Николов

Интервю с Димо - Димитър Стоянов

Интервю с Пепи - Петър Станимиров