Интервю с Марк Лейн - MALthus Dire - фен, блогър, автор и издател

В днешното интервю ще ви запознаем с един фен, блогър, а от няколко години е автор и издател на книги игри - Марк Лейн от Англия.

Оригиналната публикация е представена на сайта на PC Mania на 18ти февруари 2022 г.

Някои от нас го познаваме от неговия дългогодишен блог - MALthus Dire's Fighting Fantasy Page (ffreviewermalthusd.blogspot.com), в който представя ревюта на книги-игри предимно от поредицата “Битки Безброй” - както книгите-игри, видео игрите по тях, така и малки приключения, появявали се на страниците на физически и електронни списания.

Като автор и издател - вече има четири издадени книги-игри от поредицата “Distiny’s Role”. В нея вече присъства и съпътстваща книга - “Destiny’s Role: Distractions”.

Краткият разказ-игра “Крехка красота” от “Destiny’s Role 0: Zero to Hero” дори бе публикуван на страниците на 12ти брой на списание “Книги-Игри”.

За нас е чест да проведем интервю с толкова активен и виден фен на жанра!

Марк, след това кратко представяне, можеш ли и ти да се представиш на нашата аудитория?

Живея в East Midlands в Англия. Фен съм на книгите-игри, а и от там и на фентъзи настолните игри, от ранна детска възраст. Когато за първи път открих книгите-игри, те тъкмо набираха популярност и ги купувах и играех в апогея им - когато се продаваха десетки хиляди копия по цял свят.

Веднага щом излезеше ново заглавие от поредицата “Битки Безброй”, веднага отивах до местната книжарница и си го купувах. “Битки Безброй” и “Самотния Вълк” бяха огромни феномени и в средата на 80те бях на подходящата възраст и в подходящото време да видя как тези феномени се разгръщат. 

Изгубих интерес към жанра когато станах на 12-13 години и спрях да си купувам “Битки Безброй” след 25-тата книга от поредицата - “Beneath Nightmare Castle”. Обаче интересът ми се възроди когато някъде през 2000ната и някоя се появи “Bloodbones”. Помня как я видях в книжарницата, купих я и се бях запалил отново. От там пък станах и много сериозен колекционер и в момента притежавам над 800 книги-игри, както и множество допълнителни материали свързани с жанра. Имам и някои заглавия във варианти на други езици.

За капак, реших да напиша и поредица книги-игри - “Destiny’s Role” - където използвам илюстрации от художници от 80те колкото се може повече - както за кориците, така и за вътрешните изображения, за да се получи този класически изглед от старата школа.

Как се въвлече в четенето на книги-игри? Коя беше първата ти?

Родителите рискуваха и ми купиха “Магьосникът от Огнената Планина” за подарък за Коледа през 1983та, за да видят дали ще ми допадне. Влюбих се в книгата и бързо ги попитах да ми вземат още една. Втората ми беше “Градът на Крадците”, която си избрах изцяло заради готината корица. След това си взех “Звездолетът Скитник”. От там вече бях зарибен. Мой приятел пък харесваше поредицата “Самотния Вълк” и се събирахме, за да я играем заедно.

След толкова много години в жанра какво поддържа страстта ти и дори ти помага да се развиеш до писане и издаване на цяла поредица книги-игри?

Чистите вълнение и радост, които получавам от разиграването им, насладата от илюстрациите и най-вече на откриването на нови и оригинални концепции в жанра.

От ранна детска възраст измислях и пишех приключения с приятели - това наскоро еволюира до желанието ми да създам своя собствена поредица. Имах (и все още имам) толкова много идеи, че се получи като форма на терапия да ги изкарам от главата си и да ги пренеса на хартия. Така подлагам идеите си на изпитание, а и ми харесва да ги оформям и шлифовам в завършена книга-игра с илюстрации, които представят сцените, които виждам в мислите си. Хем е зареждащо, хем супер приятно. А и ми носи удовлетворение да мога да кажа “аз го написах”, когато видя книгата на лавицата си. Поредицата “Destiny’s Role” е кулминацията на моето преживяване с книгите-игри.

​Когато играеш/четеш книги-игри, мамиш ли или играеш по правилата - да се връщаш в началото при смъртоносен епизод, да мяташ зарове в битките или по време на изпитания?

Зависи. Когато разигравам книга-игра, за да напиша статия в блога си за нея, мамя, за да мога да изследвам всяка една ситуация и развой на нещата.

Обаче когато играя за удоволствие, приемам умиранията, използвам зарове и следвам стриктно инструкциите за инвентара и дневника на приключението. За мен неуспехите и повторните опити са части от геймплея в книгите-игри. Компютърните и конзолните игри се играят по правилата, така че същото трябва да важи и за книгите-игри.

Освен книги-игри, какви други игри обичаш да играеш? Настолни, ролеви или компютърни игри?

Харесвам класическите настолни игри от 80те на Games Workshop и ги играя всеки месец с местната геймърска група, на която съм организатор.

Като цяло не харесвам компютърните игри, макар че бях пристрастен към Покемон и вманиачено минах първите седем поколения от край до край.

Успях и да добия впечатления от няколко адаптации на книги-игри от поредицата “Битки Безброй”, които са били адаптирани за ранни компютърни системи - “Магьосникът от огнената планина” за ZX Spectrum, “The Citadel of Chaos” за Commodore 64, “Rebel Planet”, която беше налична за няколко системи и разбира се мултиплатформ приложение на студиото Tin Man Games “Fighting Fantasy Classics” (което бе представено в PC Mania преди време - Fighting Fantasy Classics – PC Mania) 

Не съм имал възможност да изпробвам новата игра на студиото Tin Man Games по “Магьосникът от Огнената Планина”, въпреки че играта е налична в Steam, за Андроид, Apple устройства, та дори и Nintendo Switch.

Когато бях в тийнейджърските си години, играех Dungeons and Dragons, както и ролевата игра по Judge Dredd - и двете с много голяма страст. За жалост ролевите игри изискват много посвещение и време - ресурси, които сега инвестирам в други дейности.

А книгите-игри от поредицата “Битки Безброй” на други езици, които притежаваш? Как си се сдобил с тях? Как успя да се добереш до тези на български?

Намирам чуждоезичните издания от различни източници: eBay, други колекционери, мои познати, които имам в други държави, които ми осигуряват книги - така например се сдобих с датски, бразилски и унгарски издания. Понякога вадя късмет и намирам някое чуждоезично издание в книжарница когато съм на почивка в друга държава, макар че това предимно се случва във Франция, където книгите-игри не са спрели да бъдат популярни.

Имам събрани и някои френскоезични поредици, тъй като знам френски и мога да ги чета свободно.

Унгарското издателство Chameleon Comix издадоха няколко от книгите-игри от поредицата “Битки Безброй” - взех и тях, защото кориците им изглеждат много добре. 

Също така, харесвам и събирам новите издания на “Битки Безброй” в Дания, тъй като имат нови илюстрации.
<

Изцяло международен колекционерски фокус имам конкретно върху книгата-игра “Звездолетът Скитник” и имам следните нейни издания: френско (2 разновидности), датско, холандско, портогалско, италианско, немско (2 разновидности), шведско, японско, бразилско (2 разновидности), чешко, унгарско, руско и разбира се българско. Мисля, че ми липсват само испанската, израелската и финландската версии.

Имам и няколко други френски, портогалски, японски (даже и с манга илюстрации), а съм и особено щастлив от българското издание на  “Пристанището на Гибелта” с чудесната корица на Иън МакКрейг. Мой приятел в Русия наскоро ми прати чудесно издание с твърди корици на книга-игра от техен местен автор - илюстрациите вътре бяха разкошни.

Двете български издание получих през два различни източника: “Пристанището на Гибелта” - директно от издателя, който имаше късмета да успее да я прати до Англия, а “Звездолетът Скитник” дойде през човек, който беше купил множество книги-игри за наш общ приятел, и там имаше една допълнителна бройка специално за мен.

Глобалната мрежа на размяна на книги директно между колекционерите е чудесна - имам контакти в няколко различни страни, които ми намират книги там, а аз понякога им пращам английски издания, които пък те търсят.

 

В България общността на книгите-игри преживява своя ренесанс от 2010та насам. Следиш ли какво се случва в местната ни сцена?

Запознат съм с оригиналните издания на “Битки Безброй” в България и мисля, че съм виждал няколко преводни издания на Дейв Морис (поредиците “Кървав Меч” и “Ново поколение книги-игри” - последната носи оригиналното име “Virtual Reality”).

Помня и когато предадох и разказа-игра “Крехка красота” за фенското списание “Книги-Игри”. Отвъд тези неща, нямам наблюдения върху другите аспекти на вашата сцена, както и на книгите-игри в другите държави, макар и това да ми се струва като мой пропуск, който трябва да коригирам. Старая се да следя английската сцена - там хората са активни и има нови дейности - ревюта, заглавия, обявления за нови проекти - непрекъснато.

Менажираш Фейсбук група за покупка и продажба на книги-игри. В България английските  поредици “Пътят на тигъра” и “Кървав меч” са доста търсени. Какво е положението в Обединеното Кралство? Какви редки книги-игри търсят хората там?

Тъй като тук се публикуваха голям брой поредици, много от тях са “Светия Граал” за колекционерите. Заглавията от “Пътят на тигъра” всъщност се срещат доста често, заради популярността на поредицата.

Редки заглавия от поредици, за които се сещам са:

• <Книги №55 до 59 от оригинално издадените “Битки Безброй” винаги се търсят усърдно, особено 55 (Deathmoor), 57 (Magehunter) и 58 (“Revenge of the Vampire”).
• Оригиналното издание на пета книга от “Кървав меч” от издателство “Knight Books” е също много високо ценено, както и книги 27 (Vampirium) и 28 (“The Hunger of Sejanoz”) от поредицата “Самотния Вълк”; в момента именно от тази поредица - от книга 27 нататък са доста скъпички.
• Шеста книга от поредицата “Falcon” - “At the end of time” и осма книга от поредицата “Grailquest” - “Legion of the Dead”.
• Същото важи и за четвърта книга от поредицата “Freeway Warrior” - “California Countdown” и шеста книга от поредицата “Dragon Warriors” - “The Land of Legends”.
• Двадесета книга от поредицата Proteus, “The Orchid of Life”, е мега рядка.
• Книгата-игра “Casket of Souls” винаги се търси.
• Неотваряни бокс сетове от двойките книги-игри от поредицата “Duel Master”, както и тези от поредиците “Grailquest” и “Кървав меч”.

А откъм притурки към книгите-игри мога да спомена “Fighting Fantasy Quest Pack”, “Fighting Fantasy” книга с плакати, календара “Самотния вълк”, бойната карта “Emperor of Vangoria” и фигурките от “Битки Безброй”. 

Колекционерите винаги има за какво да се оглеждат и една колекция никога няма да бъде “завършена”.

Като автор на книги-игри, какви са предизвикателствата, които ти се налага да преодоляваш - от писането на кратки разкази-игри за фенски списания до създаването на текущите от поредицата “Destiny’s Role”? Имаш ли любими тематики, механики и т.н.?

Ако трябва да съм честен, най-трудната част от процеса е да държа идеите си под контрол, както и да поддържам концепциите и игровия дизайн в смислени мащаби. Когато пишех по-кратки фенски приключения, винаги се получаваха по-дълги, отколкото бях планирал, така че в това отношение писането на “цяла” книга-игра ми дава повече свобода. Трудно ми е да бъда дисциплиниран и да си кажа, че картата на играта е завършена и че трябва да премина към писането на текста, но веднъж щом започна да пиша, не мога да спра и даже преминавам много бързо от първата си чернова до финалната версия.

Планирането и дизайнът отнемат много време. Много съм доволен от това как се получи градът Nottsborn в най-новата ми книга-игра “Red Monsoon”, тъй като ми позволи да се развихря с любовта си към класически хорър филми. Тематиката с вещерството в “Mistress of Sorrow” също ми беше много интересна и ми се наложи да направя много исторически проучвания при създаването на тази книга. Създаването на подземия (dungeons) ми е по-лесно отколкото приключения в надземния свят, тъй като подземията по-лесно се поддават на картографирaне и блок-схема. Планини, поля, гори, пустини и т.н. са много по-предизвикателни заради природните явления и аспектите, които ги съпътстват. Градовете са забавни, защото като подземия, но на повърхността и следват логична и структурирана подредба точно като някое подземие.

Харесвам прости, но ефективни механики - няколко показателя и инвентар с предмети. Много мразя да трябва да проверявам информация в разни таблици. Предпочитам да играя и да се съобразявам със събития, отколкото с бумащина и поддържане на някаква стратегия.

Можеш ли да ни разкажеш за предстоящите ти проекти?

В момента работя по няколко неща. Адаптацията на “Rebel Planet” в графична новела е най-големият ми проект в момента. Почти съм готов с притурката “Distractions 2” към “Destiny’s Role” - ако всичко е наред, ще излезе през месец март. 

Следващата пълноправна книга-игра от поредицата ще се казва “Kaleidoscope Frenzy” и вече е във фаза на дизайн. 

Започнах и да обмислям идеята дали да не направя и трета Distractions притурка и май наистина ще го направя!

Имам и идеи в различна степен на “отлежаване” - възнамерявам да издам още шест книги-игри от поредицата през идните години. 

Освен това пиша и поредица кратки истории базирани на “Звездолетът скитник” - за фенското списание “Fighting Fantazine”, както и блога ми MALthus Dire.

Като цяло винаги мисля как да пиша книги-игри и да пиша за тях.

За финал, може ли да отправиш послание за българските фенове на PC Mania и книгите-игри?

Благодаря ви, че прочетохте това интервю и “си играйте играта”. Винаги има нови неща, които можете да откриете.