Предстоящо: "Аширак: Град на бесове" - хибрид между настолна игра и книга-игра

Изненадващо през последните дни се появи заявка за нов самиздат проект от Елиса Хес: „Аширак: Град на бесове“. Мрачното фентъзи тепърва предстои да излезе, но споделяме с вас поглед на този ранен етап, защото проектът е заявен като хибрид между класическа книга-игра (второ лице, статистики, бой, ресурси) и настолна игра с реални физически елементи. По думите на авторката, компонентите са над 100 (отделно от специалните зарове, картата на героя и собствен „геймпад“).

Светът на Аширак не е „декор“, а система, която реагира на изборите ти: наказанията са честни, но коварни, а моралните решения не са черно-бели. Загадките са разнообразни (езикови, символични, мета-логически) и разчитат и на паметта на играча.

Важно уточнение: Стратегически книги-игри с физически компоненти не са новост сами по себе си и в жанра вече има немалко подобни заглавия. По-интересното тук е друго: доколко „Аширак“ ще се различава от класическите стратегически книги-игри и доколко ще се доближи до логиката и усещането на съвременните бордови игри, предстои да видим.

А и, разбира се, винаги сме ентусиазирани, когато външен за общността автор реши да изпробва способностите си в интерактивния жанр!

Прилагаме предоставени от авторката материали и изображения, за да добиете представа за стила и „бордовата“ част: карта на герой, предмети/артефакти и заклинания (например „Светлик“, „Светена вода“, „Кръвна клетва“). Авторката подготвя демо „в най-скоро време“ и ще събира обратна връзка от играчи.

Кратък откъс от началните епизоди, който показва атмосферата на „Аширак“:

9 ГЛАВЕН ПЛОЩАД
Центърът на Аширак е тъжна, печална гледка. Посреща те опустошен, безлюден площад с калдъръмена настилка. Разрухата е оставила своя фатален отпечатък върху града: разнебитени и опоскани сергии опасват площада, където е бил пазарът. Къщите, ширнали се по протежението на излизащите от центъра улици, изглеждат изоставени, а прозорците зеят счупени - парчетата стъкло ти се зъбят все едно като в зейнала паст.
– Що за меле е ставало тук! – промърморваш си. – Каквото и да е, вилняло е порядъчно!
Наоколо цари мъртва тишина и нищо не трепва, за да te наведе на мисълта, че тук може да има живот. Всичко е замряло.
В центъра на площада се мъдри стълб за лепене на съобщения, увенчан с черен гарван. В основата му лежи труп на сивокожо, уродливо същество. Тръгваш към него. Докато го наближаваш обаче, в носа te удря острата, гнила миризма на разложение. Очевидно е мъртво от дни. Стисваш носа си и се навеждаш над трупа. Преди още да си успял да го разгледаш добре, до ушите ти долита предупреждение.
– Не го пипай! – подвиква ти глас отстрани.

Продължи → [10]

10
Недалеч в уличката, опрял гръб в стената на някогашна таверна, се е изпружил дрипав човек и те гледа.
Изправяш се над трупа и извръщаш глава. Локализираш го и тръгваш предпазливо към него. Когато го наближаваш обаче, гледката буди погнуса у теб. Човекът е в истински окаяно състояние: гологлав, покрит със струпеи. Изцапаното му с мръсотия лице е неприятна гледка.
– Мислех, че тук няма жива душа! – заявяваш.
Човекът моментално протяга към теб длан. Пръстите му са захабени, ноктите им – черни дъги, набити с мръстоия. С погнуса отстъпваш леко назад. Тъмните му очи не мигват и не те изпускат от поглед.
– Ще се откъсне ли от сърцето ти някоя и друга монета, господине? – пита настоятелно непознатият.
Какво ще направиш?
Дай му пари → [1]
Игнорирай въпроса и го заговори → [2]
Игнорирай молбата и се върни към площада → [3]
Заплюй го → [4]

Свалете и прочетете пълния откъс на pdf.

Елиса Хес е двуезичен автор, който твори във фентъзи, фолклор, ужас и други жанрове. Член е на Съюза на свободните писатели в България. През 2024 г. издава първата си книга в България („Дивна“), която полага основите на поредица с психологически теми и мистични елементи от българския фолклор. Част е от авторския колектив Strangelings Press и е съавтор на разкази в антологии на CharityBar, които даряват приходите от проектите си за социално значими каузи в България. Пише и развива творчеството си както на български, така и на английски език.

А ето и няколко въпроси и отговори, които авторката сподели специално за knigri-igri.bg

В: Би ли споделила няколко думи за себе си и своето творчество?
О: Аз съм самоиздаващ се писател. Активна съм на българската литературна сцена от 2024 г. насам, когато реших, че искам да развивам това като лично хоби, защото мисля, че има какво да дам като принос към българското творчество. Пиша на английски и на български език. Имам издадена една книга, с още две в разработка. Творя в жанровете фентъзи, ужас, етно- и магически реализъм, наблягам на психологическото напрежение и символичните пластове в прозата. Обожавам и готик направленията им. Обожавам и cosplay-a и редовно на фентъзи събития използвам възможността да вляза в конкретна роля. Интересувам се от сюжети с власт, вина, избор и цената им. Обичам светове, които си имат собствена етика и реагират като система. За мен литературата трябва да въвлича читателя, вместо той да бъде обикновен наблюдател на събитията. Не вярвам в удобното четене. Ако текстът не те кара да вземеш страна, значи не е достатъчно жив.

В: Как реши да пробваш перото си в жанра на книгите-игри?
О: Всичко тръгна от идея за подарък за рожден ден на половинката ми. Той е изключителен RPG почитател и се увлича по фентъзито, но няма време да чете толкова. А аз пък, като писател, си поставих предизвикателството да го дръпна в текста чрез съвсем реален физически способ. И как се комбинира това? Ами чрез иновативно решение. Така се роди „Аширак - град на бесове“.

В: Доколко твоята първа книга-игра следва "каноните" на жанра и в какво надхвърля рамките им?
О: “Аширак” следва утъпкания път на творба, създадена във второ лице. Казвам утъпкан път, защото още преди много години на българския пазар имаше предимно такъв тип книги-игри и почти всичко, което съм чела от онова време, е написано по този начин. За мен съвсем естествено бе да продължа нишката на мисълта си във второ лице.
Доколкото “Аширак” следва канона, основите са класически – има си статистики, има проверки със зарчета, има ресурси, артефакти, бойна система. Има си и ясна прогресия на трудността и логически изградени загадки. Що се отнася до трудността, бих я класифицирала като средна.
Но надграждам в няколко посоки. Наказанията са коварни, но съвсем честни, защото са следствие от взетото решение, а не са произвол.
Загадките, които използвам, са разнообразни - езикови, символични, мета-логически, както и предизвиквам паметта на играча. Когато говорим за моралните избори на героя, те не са черно-бели и се случва така, че понякога правилното решение си има доста тежка цена.
Светът на Аширак притежава собствена политическа и религиозна архитектура и не обслужва декор, а си е активен механизъм, тоест, историята не обслужва механиката на играта, а механиката обслужва темата.
Това, което я прави уникална, според мен, е че съм я замислила като хибрид между книга-игра и истински бордгейм. До момента физическите елементи наброяват малко над 100, като в тези не се включват комплектът специални зарчета, картата на героя, както и собствен игрови геймпад.

В: Имаш ли планове за бъдещи книги-игри и евентуално продължение на "Аширак: Град на бесове"?
О: Всичко е възможно. Аширак е механизъм. Порталът, култът, старото име на града, местонахождението му, както и истината за антагониста и личната история на главния герой - това са все доста вероятни изходи за продължение на започнатото. Има време да реша. Нека първо я споделя с играчите, да събера обратна връзка и тогава да мисля за евентуално продължение на това готическо фентъзи предизвикателство. Планирам да пусна демо в най-скоро време. До момента обратната връзка за проекта и желаещите да се предизвикат с това начинание ме вълнува много и ми доставя огромна радост. Ще се радвам да отговоря на всякакви въпроси от почитатели на такъв тип книги-игри, които биха могли да изникнат в процеса на реализиране на това начинание. Насреща съм за въпроси, предложения, обратна връзка – активна съм в социалните мрежи и ще ги очаквам там или на електронната поща.