Тазгодишният "Зар и Петле" предизвика интересът както на авторите така и на публиката

9. Рико Нико – "Комикс" (10 точки) Най-малкият участник в този конкурс е на 10 години и той се изявява в него с комикс-игра. Вложеното старание за написването на тази страшна книга-игра, битките, решаващи се с хвърлянето на зарове, ключовете, отварящи различни портали и срещата с финалния бос са сред най-открояващите неща в него. Пожелаваме му да не спира да пише и да се развива в бъдеще!

8. Боян Георгиев – "Тайната" (31 точки) "Новобранецът", Боян Георгиев, е написал една нелоша, но твърде, твърде къса история. В нея заварваме Земята, която е претърпяла някаква глобална катастрофа и човечеството оцелява ден за ден. Действието се развива мудно, сякаш реже слайс по слайс салам, но от друга страна така добре потапя постепенно читателя в атмосферата. Игра на практика няма, защото след първия избор, останалите са в голяма степен предопределени. По отношение на кодовите думи не може да стане ясно дали е разбрал как се използват кодовите думи в книгите-игри или гледа на тях под друг ъгъл, респ. използва ги по друг начин. Произведението е повече разказ, с добавени няколко избора (повечето фиктивни), отколкото стандартно написана книга-игра. Краткостта на "Тайната" определя ниската оценка и тя се усеща повече като увод или първа част на по-голямо произведение, което се надяваме да напише един ден.

7. Кал Онски – "Ключът на Абограм" (39 точки) Кал Онски е псевдоним на Иво Кальонски - един от старите участници във "Вълшебен зар" 2021 с "Мисия Чернорог". Там той дебютира със произведение от същия свят, който очевидно е продължил да надгражда и развива. Това е оказало своя ефект във времето и новото му произведение, "Ключът на Абограм" е стъпка напред във вярната посока и като обем, и като светоизграждане. За съжаление повечето информация, която се дава на читателя в началото, не се използва впоследствие и ненужно го натоварва. Изборите са добре направени и един опитен играч бързо би стигнал до края на произведението. Липсва по-дълбоко разграничение на уменията, което би дало и по-уникално разиграване, избори и решения. Ако един ден авторът реши да свърже "Мисия Чернорог" с "Ключът на Абограм" и използва всички факти от двете произведения, би се получило още по-добро и завършено начинание.

6. Кирил Иванов – "Нокс" (40 точки) Кирил Иванов е познат автор, от страниците на списание АГАМОР, където участва с двете части на "Мелинда", "Полукс и милостивите" и "Бърза схватка". Отново не изневерява на стила си, предлагайки балансиран микс от фентъзи литература и тактически екшън. Този път главният герой е Нокс - кадет от аркадийската ададемия, който заедно със състудентите си има за задача да издържи финално изпитание по време на своето обучение. Мисията е да се преминат руините на Тракарис - древен омагьосан град, който крие смъртоностни опасности за неподготвените. Кадетите обаче са подготвени в различните елементални школи и притежават нужните магически сили, за да се справят с изпитанието. Произведението се усеща силно, заради тактическите решения, изпитанията, туиста в края на сюжета и различните постижения на финала. Слабите му страни са декоративното описание на уменията в епизод 19, липсата на нива на трудност, управлението на маната, ограничения брой магии и интеракции/реакции между членовете на групата или накратко, липса на иновации. Но това е зоната на комфорт на автора и смятам, че това е най-силното му произведение до момента.

5. Борис Воденичаров – "Императорската серия" (41 точки) Във второто, всъщност третото, свое "официално" произведение, Борис Воденичаров не изневерява на своя реалистичен, леко груб стил с персонажи, взети от настоящето и забъркани с неща от миналото. Отново тематиката е българска, но този път имаме търсене на редки марки в центъра на сюжета. Любопитно е използването на реални показатели от живота на читателя, за да се оправдаят едни или други посоки на фабулата. Примерно, коя зодия е, какви оценки е имал в своята диплома, какво са му очите и т.н. Това се опитва да придаде уникално преживяване за всеки читателя, но механически не работи добре в произведението, ако читателя не може да се асоциира с главния герой. Това, което работи най-добре и се усеща прекрасно, е лекият и небрежен стил, в който е написана историята и естествените интеракции между персонажите. Вероятно това произведение ще попадне в Топ 3 при читателския вот.

4. Деян Рангелов – "Тайната на Битки Безброй" (42 точки) Носителят на "Златна Никса", Деян Рангелов, участва в конкурса с пародийна история. В нея много от обичайните заподозрени в Новата вълна от последните години намират свое литературно превъплъщение под формата на герои от разказа. Пародията е жанр, който изглежда лесен за написване, но всъщност е един от най-трудните такива. Имената на героите веднага извикват асоцииации на по-запознатите с Новата вълна читатели, но липсват хубави комични ситуации, в които да се отключи техният потенциал. Реално това е една сериозна история, изпародирана до някаква степен от автора. Силните страни на произведението са перфектно изпълнение и познаване на възможностите на книгите-игри, грамотност и литературна техника, която някакси стои похабена. След като прочетох тайния епизод 11 се замислих, че по-скоро бих прочел историята за знамето на Дунав (Русе) и това наистина би било заслужен финал на тази трилогия.

3. Роча ДеСтефано – "Фенъл Брокула и тайната на Сатъра" (46 точки) Роча ДеСтефано е псевдоним на творчески брак с главен художествен ръководител Димитър Стефанов, известен още като съавтор в колектив от автори, именуван Колийн Ливингстън, чиято творба, "Ной", е един пародийните лакмуси на Новата вълна в книгите-игри в България. И както може да се очаква, той сервира нова порция пародийност с кулинарния си шедьовър за Фенъл Брокула. Приликите с Лукчо на Джани Родари излизат веднага, когато човек потъне в света на Хортофагия и нейните кулинарни описания и забележителности. Героите са колоритни, особено Керана, а ситуациите и езикът пасва на пародийния жанр. Изпълнението на механиките е без грешка, илюстрациите са красиви, но липсва иновативност в произведението, а инфантилността е прекалена на моменти.

2. Стефан Стефанов - "Да спасиш прасе" (47 точки) Другият носител на Златна Никса, Стефан Стефанов участва в конкурса също с пародийно произведение по подобие на Деян Рангелов. Явно годините прекарани в ПГ и невъзможността и на двамата да пишат пародии, защото няма да ги издадат, са си оказали своето въздействие и сега са се отпушили на подобни истории. От всички произведения, това е с най-добрата изработка и литература. Всичко работи перфектно - героите са пипнати, пътищата до успешния край са няколко, има преиграваемост, произведението вероятно ще попадне на страниците на АГАМОР в някакъв момент, но ... Както се казва нещо не му достига за да заеме първото място и това е липсата на иновации. Тази мини-версия на Зур е в същата зона на комфорт на автора, както по-големият ѝ батко. Вероятно това ще е победителят при читателският вот и при класация с равни критерии за литература и игра, но не е такъв случая тук. Личната ми препоръка към автора е да излезе от зоната си на комфорт, защото знам, че ще напише нещо наистина уникално.

1. Рони Мейдей - "Нощта на демона 2: Тайната на картите" (49 точки) Втората част на "Нощта на демона" отново ни среща с демонолога Уилям и вещицата Лоурън, които този път отново имат да преодоляват страховити приключения и неочаквани превъплъщения. Този път замесени са Картите на Съдбата, които тайнствено направляват тяхното приключение през времето и пространството. Произведението на Рони Мейдей печели наградата за иновации, защото единствено то предлага нещо ново и работещо от всички останали. Въпреки, че обемът е малък и тази картова механика не е разгърната максимално, авторът успява да предложи нещо ново и свежо, което да привлече вниманието на играчите, не само на читателите. Играта с построяването на тестето и шанса се получава механически добре в самото произведение и дори и едно теглене накрая, пак успява да внесе нотка на неочакваност при нормална игра. При останалите компоненти произведението не изостава с много и благодарение на по-голямата тежест на иновациите при критериите, успява да завоюва първото място. Честито на победителя!