За трета поредна година за приза най-добра книга-игра в България се състезаваха над 20 произведения, като преводните бяха малко повече и от всевъзможни държави - Англия, Полша, Германия, Франция, Русия и др. От родните автори участваха както ветерани на новата вълна, така и дебютанти. Имаше и голямо разнообразие в жанровете и целевата аудитория - от съвсем детската „Приключение с дракон“ през „Невероятните приключения на Кечи и Българ“ за деца и тийнейджъри до ужасът „Нощна смяна“, подходящ само за възрастни.
Форматът тази година беше съвсем различен - произведенията бяха разделени в шест групи на случаен принцип, победителите от които и двете най-силни втори произведения продължиха към четвъртфинална фаза. „Групата на смъртта“ определено беше „Група B“, от която излязоха и златния, и сребърния медалист.
След като досега беше печелил две трети места, с третото си фентъзи за Древна Корея, „Шимбанг: Мрачна вода“ (част от „Призвание герой 9“), Лейдрин Суийвър победи на финала „Нощна смяна“ на английската авторка Виктория Хенкокс, която след страхотното приемане от англоезичната публика получи високо признание и от българската. На малкият финал пък за третото място се пребори изключително активният през последните години Арсо Нистевски със своята „Къща за гости“ (част от „Призвание герой 9“). Четвърта остана „Тайната на Алрисите“ на Емануел Керо, печелила първото място на френския годишен конкурс за книги-игри „Yaztromo“ (2010). Същите четири произведения (в три хариени тела) спечелиха и по две от трите челни места в категориите корица и илюстрации на конкурса „Пъстра никса“ (2020). Сборниците „Призвание герой“ пък печелят наградата за трета поредна година, след миналогодишната победа на Деян Рангелов с „Борбата за елита“ и тази за 2018 г. на Ал Торо с „Пазители“.
Трябва да се отбележи и доброто представяне и попадане в челната осмица на двете дебютни исторически книги-игри, с което авторите им правят сериозна заявка за мястото си в интерактивната литература у нас; поредният успех на Неделчо Богданов, който успя да влезе в осмицата, въпреки че гласуващите не спадат към целевата аудитория; както и заслуженото излизане от групите на „Пътят на пъдпъдъка“, реализирана чрез фенска инициатива и с много любов и усилия на екипа зад нея.
Провеждането на наградите на такъв турнирен принцип се доказа като по-вълнуващ и донесе повече емоции на общността, но пък се отличи и с един минус - нямаше как по него да се формира ясна подредба и сравнение между книгите през годината. Затова паралелно, без никакво значение за наградите, се проведе класическо гласуване за произведенията чрез разпределяне на 30 точки измежду тях и не повече от 5 на едно произведение. Гласувалите за тази второстепенна класация бяха около наполовина по-малко от тези за определянето на наградата.
Написана от Ал Торо, Публикувана в Новини
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas