За първи път се сблъсках с книгата-игра "Нощта на върколака" в зимата на 1994 година. 30 години са минали оттогава, ще сметнат по-досетливите от Вас. Цял юбилей на книгата е това! И макар, че аз по онова време бях още ученик в основното училище, престраших се да се лиша от закуски и да си я купя от една книжна сергия в Разград... Сега може би очаквате, че ще кажа "о, да, купих я и не съжалявам, изчетох я на един дъх и все още я помня наизуст цялата"! Ами не, реално през онези години вече имаше доста книги-игри и оставих "Върколака" да отлежи до пролетта, тогава я прочетох. Дори и така, до днес през 2024, 30 години след излизането на тази игра, помнех от нея само старицата от задната корица (в историята се споменава и като "Лудата") и как тя тайнствено настояваше, че нещо важно преди много години се било случило. Помня и корицата на Димо, когато в онези години кориците в Плеяда още бяха рисувани на ръка, толкова бляскава и зловеща.
И това е всичко! Абсолютно нищо друго не си спомнях от тази книга! Тези дни обаче ми попадна анонс на нейното предстоящо фен-фикшън продължение от Димитър Стефанов, та историята на "Нощта на върколака" отново ме заинтригува. Още повече, че тази книга се води добър пример в жанра "мрачно фентъзи", който аз доста харесвам и с който си служа често в моите онлайн сесии за играта D&D. И така, прочетох и изиграх оригнала отново и ето какво ми направи впечатление на тия години, с вкус на отлежало вино… Започваме!
Бавно и славно, книгите-игри след началото на 1994 вече започваха да се издават масово. Блонд и Уейн, Майкъл и Джордж тъкмо бяха прописали (Блонд и Уейн вече бяха написали и двете части на Алкирия!). Във всеки случай, имахме издадени и трите книги за Дърваря от Колин ("Огнена пустиня", "Замъкът на таласъмите" и "Гората на демона"). Сякаш по онова време, и някак си, българските фенове и младежи в книгите-игри очакваха от Любомир Николов поредната книга за Дърваря. Едва ли обаче не беше изненада за всички, че новата му книга не беше нито за Дърваря, нито в нея участваше Сиян, нито имаше система за битки! Вместо очакваното и четвърто продължение за "Старата гора", Колин реши да пусне на феновете малко книжле от 128 страници, в което имаше само някакви си 192 епизода…
И тук отново по-досетливите от Вас вероятно щяха да си спомнят, че в една от по-предишните книги на Колин ("В лабиринта на времето") преводачът на Толкин беше споменал отчасти и за следващите си проекти. Но "Нощта на върколака" НЕ присъстваше сред изброените бъдещи заглавия в онзи списък! Общо взето, тази книга-игра за върколака се появи сякаш от нищото и без никакво предизвестие. Затова и в по-късните години се открои сред най-култовите. Нека сега да надникнем по-дълбоко в нейната история и сюжет и да видим с какво ли толкова се отличава?
Главният герой в книгата (а това си ТИ!) е отново "младеж" и вероятно на годините на "Дърваря", но дотук свършват сходствата. Този път Колин вади "тежката артилерия" и прави новия герой не просто здрав, боеви и схватлив момък, а благородник, син на граф, и дори верен поданик на местния крал. Именно крал Ригоболд има проблем, затова издава указ, който разгласява, че през една от вечерите в годината е нужно в замъка му да се съберат "всички мъже, годни да носят оръжие". И буквално, цялото приключение в играта (да, към 192 епизода, което напомня по-скоро един дълъг разказ-игра вместо книга) се случва в рамките на една-единствена нощ или до обяд на следващия ден. Читателят би попитал, добре де, какво толкова може да се случи за една нощ, дори и в кралския замък? Но тук Мастър Колин е в стихията си! Оказва се, че преди 20 години в местните блата кралят е убил върколак и сега, през същата тази нощ, върколакът ще се появи отново, за да заплаши краля, или поне така твърди той.
Оказва се, че зад самия замък Алтагор започват застрашителните бездни от лед, тиня и кал на древното мочурище, където някога е бил убит за първи път върколакът. Но това далеч не е всичко, защото някъде там се спотайва и древно абатство, за което се говори, че е обитавано от призраци. Някъде там се материализират и духове на убити преди още повече години горди варварски воини. И из всичките тези мрачни и заплашителни места се изправя и нашето момче, благородникът Леодил, син на граф Аладон. Но пък се случва, както винаги, че нищо не е такова, каквото изглежда… Зад всички тези места и страшни истории се крие едно древно кралско проклятие, за което самият крал вече знае, но не желае другите да научат. И именно от постъпките на главния герой ние или ще станем свидетели как това проклятие се реализира, или напротив, ще изпълним точно заръката на краля!
Играта в книгата "Нощта на върколака" на Колин ми напомняше доста на урок в училище. От една страна самият Любо беше задобрял невероятно много в изказа си и литературната част беше страхотна. Толкова добре и живо, с детайли, беше описано всичко. Е, някои епизоди си бяха бая дългички, особено онзи с описанието на лудото момче Гуги в кръчмата. В този наглед пореден епизод, аз лично се хванах за главата, защото имаше толкова много указания, че дори си представих в главата цяла карта на мястото в тресавището и т.н. И се запитах, добре де, няма ли тук нужда поне от една или две кодови думи? Ами нямаше! Вместо това, Колин, като един търпелив даскал, ме превеждаше от сцена в сцена. И във всеки един момент, когато Любо усещаше, че се отклонявам от "героичната съдба", която вече ми беше предвидил, ме пляскаше по ръцете и затваряше книгата внезапно, убивайки ме в нея. Сетне си "научавах урока", или поне дотам, докъдето Колин отново ме плесваше по ръцете и аз отново минавах през всички научени до момента уроци и игрови сцени. В крайна сметка, дори и с леките вариации, книгата може да се мине само по едни определен и изискван от самия Колин начин… А докато налучкаш този негов начин, Любо буквално вече ще те е спукал от бой, а ти – вече ще си знаеш за всички "неправилни пътища" дотук в играта!
Но не разбирайте, че книгата е "железница", тя на практика, дори и само в 192 епизода позволява доста избори на читателя. И все пак, стига да играете честно, и понякога да имате малшанс със зарчетата, ще се наложи доста да препрочетете основната история пак и пак, докато се научите какво се желае от вас като играчи. И повечето фенове на книгите-игри, които са вече запознати с морала и на самия Колин, на принципите му за "добро" и "зло", да "помогнеш", или да "не предадеш", вече ще им е пределно ясен мотивът… Защото за Колин "посланието" до младите умове е по-важно, от колкото да изрежда сцени с екшън или свръх-същества. Моментите в книгата, доколкото ги има, наситени с ужас или адреналин са там, да, но не са самоцел на автора. А само повод на самия Колин към нас да вземем страна в конфликта и винаги да знаем КОЕ Е ДОБРО И КОЕ Е ЗЛО! И истината е, че поне второто Любо няма да ни позволи да се случи. И ще ни накаже!
Нарочно НЕ акцентирам на основната тема в текста, а именно същества от сорта на върколаци, вампири, или препратки към Дракула, Сребърният куршум на Стивън Кинг и прочее. За мен Нощта е общочовешка история с много морални избори, а чудовищата, макар и съществена част за готината атмосфера, не са водещото тук!
...За всичко това обаче си давам вече сметка днес, през 2024, когато ми предстои да навърша 44 години… Това са точно годините, на които е бил и самият Колин през 1994, създавайки тази невероятна и страховита игра. Невероятна, защото фабулата й е желязна и пропита със символизъм и окултни значения. А страховита, защото някои сцени са доста плашещи, вкл. рязане на нечовешки глави, смъртта на вярното ти куче, трансформации на тялото и др. И като казах "сцени", бих искал в края на статията да поздравя (освен Димо за корицата), така и Ивайло Иванчев, който ме трогна много с рисунките си в книгата. Според мен, за първи път видях подобен стил при Ивайло от типа на визията на героя във видеоигрите от онова време Doom и Heretic. Последната компютърна игра даже излиза точно през 1994 година, годината на същата тази книга за върколака, но във всички тях ние гледаме директно "през очите на героя и ни се виждат само ръцете, държащи оръжие". Всичко това ме върна доста назад и извън основната книга, или целта на това ревю, но благодаря ти, Колин! Споменът си струваше, като отлежало вино от добра реколта.
Сега чакам продължението в сборника на Сдружение книги-игри, за да науча повече. В крайна сметка към тази история наистина си заслужава да се върнем. 30 години, като че ли, е най-добрият момент за това!
Написана от Yann Gamgee, Публикувана в Ревюта
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas