Господарят на зверовете - това си ти!

"След дълго и тежко обучение при чародея Алтозар ти си овладял древното и загадъчно умение да се превръщаш в различни животни. Призванието ти е да бродиш по света и да се бориш срещу злото. По пътя те дебнат разбойници, вампири, злокобни заклинания, трябва на всяка цена да проникнеш в неприятелския замък. Ще победиш ли?"

"Господарят на зверовете" излезе на пазара за първи път в България през 1993 година. През предишната 1992-ра година у нас на практика се появи целият приключенски интерактивен жанр, но когато излезе настоящата книга нещата с книгите-игри вече бяха в значителен възход. Сега цели две издателства се конкурираха за въображението на читателите. Това бяха ИК "Еквус Арт" (която издаде "Огнена пустиня" на Любомир Николов, а след нея продължи с 4 къси игри на Алън Шарп), както и ИК "Плеяда", която, както споменатата Еквус, стартира с издание на Колин (това беше "Замъкът на таласъмите", последвана веднага от "В лабиринта на времето"). И да, после и това издателство също зави по посока на кратките и преводни книжки, в случая от Плеяда продължиха със серията "Избери своето приключение". В крайна сметка, в онази начална за жанра година, авторът на книги-игри в България беше само един и всичко негово написано, вече беше и издадено; други автори българи на книги-игри тогава, освен споменатия Колин, още нямаше...

Отварям една скоба, че в зимата на 1992 се появи и бургаското издателство "Селекта" със своята "Звездолетът Скитник", но за целта на настоящата статия, ще се върнем отново на Колин и какво се случи покрай него след първите му три книги за Еквус Арт и Плеяда. Фактически човекът и писател Любомир Николов беше пръв от всички и докато другите читатели и бъдещи автори тепърва имаха да откриват книгите-игри и да се учат да пишат такива, Колин вече беше доста напред с материала и това личи изключително именно в "Господарят на зверовете". Странното е, че тази книга всъщност не бива издадена нито от "Плеяда", нито от "Еквус", нито от "Селекта".

"Господарят на зверовете" щурмува въображението на читателите от съвсем ново (и четвърто) издателство, което по-късно щеше да бъде познато на всички като ИК "Астрала". Дотогава от Астрала се занимаваха изключително с езотерична литература от типа на Петър Дънов, за пътя на душите и др. И съдейки по името на това ново издателство (Според окултизма Астрал се нарича една по-фина и рафинирана форма на материята, отколкото тази, разпространена в "грубия" физически свят, а самото наименование вероятно идва от латинското "аструм" - "звезда"), ИК "Астрала" "свали звезди от небето" за читателите с нейните "супер книги-игри". Подобна звезда е още първата им книга "Господарят на зверовете", последвана от още класики като "Звездни бойци" (на Джордж) и "Светилещето на Хиперборея" на Колин, която обаче той пуска под съвсем новия си псевдоним... Тим Дениълс.

Тук започва моят личен спомен с "Господарят на зверовете", защото на нейната корица с Лъвът, Змията и Бухала (напомня ли Ви това и за магическата страна Нарния с нейната "Лъвът, Вещицата и дрешникът"?) отново фигурираше името на Тим Дениълс! Купих я от една книжна сергия не защото името на автора, или името на издателството ми говореха нещо. НЕ! Аз не си купих "Господарят на зверовете" и заради корицата. На фона на впечатляващата вече "Замъкът на таласъмите" и донякъде на още по-майсторската корица при "В лабиринта на времето", трите животни едно до друго в стила на Спаско Ганчев, личният художник и илюстратор на ИК "Астрала", не ме впечатлиха. Да, името "Господарят на зверовете" се връзваше идеално с нейната корица, а освен самите зверове, там на корицата имаше нещо и като ръка, която явно можеше да посочва и общува с животните, но пак казвам, нищо от всичко това до момента не ме впечатли кой знае особено...

Впечатли ме надписът "книга-игра" в горния ляв край на книгата, който се спускаше някак си диагонално и в единия ъгъл на корицата. Това беше уловката, за да инвестирам в творбата - диагоналният надпис "книга-игра"! След това, разбира се, оказа се, че книгата е чудесна, преиграх я няколко пъти и ми допадна много. Дори тогава я откроих сред останалите, вече излезли книги-игри, както и научих за "Астрала" и за "Тим Дениълс", които след "Господарят на зверовете" активно започнах да следя и търся да купувам. А след години, книгите-игри в България просто спряха да излизат, аз станах студент в София, и... знаете какво (ни) се случи впоследствие…

Тези дни обаче, и вероятно след новото-новичко издание на "Господарят на зверовете", където вместо Тим Дениълс, на новата корица на книгата гордо стои името на "Любомир Николов - Нарви", аз отново си спомних за историята на Господаря на формите. И реших да преиграя наново книгата, като за целта на играта си послужих пак със старото издание (за новото издание имам уговорка с Неделко да го получа по-нататък). Нищо-нищичко не помних от старите си преигравания и цялата книга ме изненада повече от приятно и в момента я нареждам вероятно като най-доброто от Колин, което досега съм чел. И все пак, за това настоящо ревю, ще се опитам да систематизирам в повече детайли самото произведение:

Книгата "Господарят на зверовете" има прекрасни вътрешни илюстрации, които на моменти (по онова време като ученик) ми бяха дори и малко плашещи. Тъмният Магьосник, който нахлува в стаята ти и чете Свитък със заклинание, докато ти спиш, за да отнеме "Магическата ти сила" (за нея виж нататък), или Стражът, в чиято ръка проблясва железен пръстен, бяха дотолкова поразяващи по своя стил и рисунък, но това вече оценявам днес през 2024. Истината е, че като ученик не се замислях много над тези неща.

Сетингът е средновековие, в което обаче магията действа. В същия момент, сетингът тук не е нито весел, нито шеговит, както е в света на "Замъкът на таласъмите", а мрачен, драматичен, на моменти дори страшен, и има трагедия с личното село на героя в самото начало на историята. За мен Любо подобрява стила и нивото си все повече с всяка следваща книга и лично за мен тази книга е връх в проектите му, която няма конкурент с останалите му… Любо се опитва да научи читателя вече не само да играе, но и да чете по-дълги текстове, както и да се опитва да ги анализира и да вниква в тях.

Книгата "Господарят на зверовете" съдържа цели 453 епизода и се нарежда като една от най-обемните истории в жанра. Умът ми обаче не побира как Колин е успял така майсторски да навърже всичко, а в същия момент да даде по толкова много опции в повечето епизоди, но историята да продължава да се развива и постоянно да ни се случват нови събития и да се появяват нови места за изследване. Обемът се дължи в голяма степен и на възможностите за превръщане в самите животински форми. Те вдигат нивото на епизодите леко изкуствено, тъй като Колин заделя по един цял епизод, за да ни каже в каква форма на звяр сме в момента. И ако цялата история в книгата се случва в 300 епизода, още поне 153 епизода са били заделени, за да се даде опцията "промяна на формата", където в един епизод четем, че в момента сме "лъв", в друг епизод "видра" и т.н.

Отново имаме неприятелски замък, в който трябва да проникнем. Злият владетел Трибулачо вдига данъците в земите си и мирните селяни от селото на героя се разбунтуват, след което сам Трибулачо изпраща войници да накажат селото и тук идва нашето момче, което решава да накаже самия него. Главният герой поема на път, но вече като "Господар на формите"; трябва да стигне до замъка на Трибулачо и да го победи. Второстепенните герои (в D&D им казваме NPCs) също са развити добре и ние като читатели виждаме и срещаме отново другарчето ни Тиоланд от самото начало на историята - и в нейния край, бунтовникът Касагол и водач на Братството на справедливите, с който си разменяте местата в затвора, злият Магьосник в града, за чието заклинание вече споменахме, както и дясната ръка на Трибулачо, неговият личен Некромант. В крайна сметка, играта на Колин е пиршество. Затова и сюжетът е изпълнен с обрати и нестандартни ситуации, за които самият Колин се е постарал, залагайки интерактивност, за която в по-късни негови книги дори ще го обвиняват, че не му се удава… С тази книга вие няма просто да държите контрол от типа какъв звяр владеете, а ще се насладите на една история с различни варианти за преиграване и с дълбоко философско послание. И неслучайно "Господарят на зверовете" получи своето продължение в "Трите камъка на Съдбата", но за нея вече ще разкажем някой друг път.

Имаме и карта на приключението! Да, има читатели, които само заради наличието на тази карта биха инвестирали средства, дори и да не знаят нищо друго за книгата. Картата е добра, изглежда впечатляващо и макар, че шрифтът се чете трудно, вероятно, защото е рисувано изцяло на ръка в онези години преди Фотошоп, е ценен ракурс към сюжета.

В книгата няма битки със зарчета. Но пък Мастър Колин се е погрижил както за дневник, така и да сложи рандомизация с 1d10 (в случая Таблица със случайни числа от 0 до 9). Дневникът, разбира се, включва някои съвсем нови за жанра изчисления, като, например, точният брой на зверовете, както и техните статистики, така и за Магическа сила, която читателят трябва да следи, за да знае колко пъти ще може да се превръща в животно. Точките за кръв за стандартни, но в същия момент се следят парите и предметите, а в редки случаи и точният брой за всеки предмет

А сега следва и най-скритата тайна в настоящата книга-игра, а каква ли?!

ЗАЩО НЯМА ЖИВОТНО МЕЧКА В КНИГАТА?

Отг. защото в "мечка" може да се превръща само Тиолад, а ние не сме чели внимателно по-долния абзац… Останете здрави и до следващия път!

"...Сетне осъзнаваш какво се е случило и потресението те изхвърля обратно нагоре, към предишното тяло. За секунда зърваш вляво от себе си грамадна мечка, но очертанията на звяра изведнъж се замъгляват. Когато мъглата се разсейва, на мястото на мечката отново седи Тиоланд - и по лицето му се чете върховно изумление...."