Издателство Асеневци започна издаването си на книги-игри с детската поредица "Разреши мистерията" на Гарет П. Джоунс, която по мое мнение така и не успя да се издигне над средно ниво. В края на 2024 г. обаче от тях излезе нещо доста по-интересно - „Ловец на сенки” на Саймън Тъдхоуп. Освен че книгата беше доста сполучлива и насочена към по-горна възрастова група (четете: за деца е, ама с малки уговорки си става и за дърти фенове), тя предвещаваше и излизането на други интересни заглавия, тъй като е част от успешната поредицата "Adventure Gamebooks" на международното издателство Usborne. Е, наложи се да почакаме близо година и половина, но новото фентъзи приключение от поредицата е вече при нас - "Лигата на крадците" на Сара Дж. Крофтън и У. Дж. Татърстил.

Като член на Лигата на крадците си свикнал с опасностите и неизвестността. Най-важната ти мисия обаче тепърва предстои.

Твой приятел от Лигата е отвлечен. Ако искаш да го спасиш, трябва да се промъкнеш в замъка „Флагстоун“. Ще успееш ли да проникнеш на място, недостижимо за другите крадци? А да разкриеш древната тайна, която замъкът крие? И междувременно да плячкосаш някоя друга скъпоценност?

От решенията, които вземаш, зависи дали ще стигнеш до заветния финал, или историята ти ще приключи безславно. Приготви се за шеметни бягства по покривите, смъртоносни врагове и призрачни срещи.

Фантастична история с красиво илюстровани пъзели и епични битки. Приключение, което ще те завладее от началото до края!

Литературата

"Лигата на Крадците" ни вкарва в обувките на млад крадец. След ударно начало, което директно ни хвърля в средата на обир, бързо става ясно, че ще трябва да се подготвим и да извършим опасна мисия, около която се върти и цялата история. Книгата набляга на развитие на сюжета, който е прилично увлекателен и предлага и някой и друг интересен обрат, както и колоритни персонажи, с които можем да се срещнем. Въпреки линейността си в глобален план, в почти всички "сцени" на произведението играчите избират между няколко възможни пътища, което дава приятното и ключово усещане за значим избор и отваря поле за преигравания, особено предвид, че е включена и точкова система. Няма начин с едно или две изигравания да видите всички интересни места, макар че основната история ще ви е ясна още след първото - там вариация няма.

Авторският тандем е създал сравнително лековато градско фентъзи, което пази добър баланс между това да не се взема прекалено насериозно, но и да не подкопае сюжета или емоционалния заряд със залитане към комедията. Иначе казано, не очаквайте мрачния тон на "Небето ви чака" или "Котарака и Черният нарцис", но това не е съвсем и Анкх-Морпорк на Пратчет (макар да сме по-близо до него). В героите има лека нотка пародийност, особено при злодейте, но въпреки това този град на крадци си остава едно сурово и опасно място. Има и доза магия, но изглежда тя, изключайше размотаващите се насам-натам духове, не е ежедневие в този свят.

Балансът е постигнат и в друго отношение - приключението е изпълнено с позитивизъм, без да е наивно. Всъщност, много приятно бях изненадан, когато на няколко пъти бях лошо наказан, след като направих наивни избори, с идеята че това е книжка за деца и тук такива неща минават. Да, като цяло трябва да правите добро, но не и първосигнално и дори има един интересен алтернативен финал на приключението като за по-проклетите от нас.

Та, генерално към литературната част мога да кажа само позитиви. Дотук това за мен е и най-добрият превод сред книгите-игри на Асеневци; дело на Анна-Мария Георгиева. Текстът просто си е написан и, най-после, преведен добре, що се касае до литературната страна на нещата.

Играта

Играта стъпва на същата система и концепция като от предходната книга и ако искате да научите повече за тях, може да прочетете ревюто ми на "Ловец на сенки". Мисля че дори картинните пъзели отново са точно 12, а за едно изиграване успях да мина през около 7 от тях. Неизбежните битките тук обаче са доста по-малко, а наказанията за невзети проверки за умения не са толкова безмилостни. Казано иначе, книжката е по-лесна (но не прекалено лесна), по-балансирана и лошият зар не те рита в зъбите, макар че пак няколко поредни лоши хвърляния могат да обърнат каруцата. Като тегля чертата, много по-добър баланс и приятно усещане от игра, в което все пак по-важни са решенията, а не какво ще хвърлиш. Подобна е и "политиката" към ключовите предмети - някои от тях могат да ти спестят доста неприятности, но липсата на мисля кой да е от тях не те праща обратно на епизод 1.

Добавена е и система за точкуване, която има прелюбопитна функция. В повечето книги-игри с точкуване се награждават добрите решения и ключовите постижения. Тук обаче е точно обратното - точките идват от придобиване на ценни вещи, които почти никога нямат общо с основната мисия и често е нужно да я подложите на риск, за да отмъкнете това или онова на цената на допълнителна битка, проверка и т.н. Макар да бих препоръчал на първо преиграване да не се целите в точкуването, този подход си има предимства и е сходен на стореното в тазгодишния носител на наградата "Златна никса" - "Ярост" - борбата за точки е от една страна повишаване на трудността, а от друга - търсене на оптимален път. Т.е. предлага предизвикателство за тези, които обичат да разкостват книгите-игри и да намерят оптималното решение. Това е чудесен начин хем да мотивираш този тип играчи, хем да не отблъснеш останалите, като правиш разкостването задължително дори за най-базово завършване на приключението (както е например в поредицата "Битки безброй").

За съжаление, има и негативи, които трябва да спомена, и те изглежда да са най-вече на сметката на Асеневци, а не дело на авторския екип. Грешките в изданието са в количество, което досега считах за постижимо само за творчеството на Блонд и Уейн - няколко от картинните пъзели са "издънени", объркан и авторовият замисъл в употребата на умения, има сгрешена препратка, има скрити елементи и преходи, които са се загубили в превода и допускам, че има и все още неоткрити проблеми. Истината е, че работата по книга-игра си има особености, нужно е загадките да се локализират, понякога да се местят епизоди, да се внимава с терминологията и т.н., но все пак, би следвало едно сериозно издателство да има и по-сериозен подход към продуктите си и да осигури екип, който разбира от материята или има време и способност да се запознае с нея. Грешки винаги могат да се допуснат, но когато в такова количество стигнат до крайния продукт и са налични във всяка книга-игра на издателството, това сочи за проблем в процесите, особено когато не говорим за някаква колосална сложност или преплетеност на произведенията.

Ето списък с корекции на откритите до момента грешки, за който голяма заслуга има и Деян "Efix" Вачков.

• Епизод 26 - трябва да се получат 2 точки Ловкост, а не Сръчност
• Епизод 34 - "които летят около дестинацията ти" да се чете "които са в близост до дестинацията ти" (или даже да се зачеркне цялото това уточнение)
• Епизод 57 - "Семейство Флаг" да се чете "Семейство Фла" (коерекцията не е точна/идеална, но е трудно да се приложи по-елегатно решение)
• Епизод 88 - правилната препратка е към 276, а не към 267
• Епизод 136 - предпоследното изречение (условието) да се чете така - "Ако успееш да откриеш такъв ход, събери твоите финални точки с максималните възможни при това положение на играча, с когото си направил размяната. Към този сбор добави 105 и премини на съответния епизод.
• Епизод 160 - трябва да се провери Промъкване, не Ловкост
• Епизод 233 - трябва да се провери Сръчност, не Ловкост
• Епизод 267 - трябва да се провери Ловкост, не Сръчност
• Епизод 292 - трябва да се провери Промъкване, не Сръчност
• Епизод 300 - трябва да се провери Ловкост, не Сръчност
• Епизод 304 - трябва да се провери Промъкване, не Сръчност

Оформление

Оформлението за мен отново е на добро ниво. Сами можете да прецените дали ви допадат корицата и илюстрациите, на мен лично са ми симпатични. А освен рисунките на цяла станица или разтвор, има и малки разделителни илюстрации, които също са приятни. Малко ми е неприятно разчекването на книгата която се опитвам да видя дали на някоя илюстрация на цял разтвор няма нещо важно посредата, където се събират страниците, но не е болка за умиране. Другата липса е заровете по страниците, но и това е бял кахър. Дневникът е красив и добре разпределен - оставено е необходимото място за многото предмети, които ще намерите, както и за водене на бележки - също необходимост в това приключение.

В заключение

Като тегля чертата, мога твърдо да ви препоръчам "Лигата на крадците", въпреки грешките в изданието (а и все пак можете да си нанесете горните корекции и в голяма степен да не ви повлияят). Чудесна е най-вече за деца, добра е и за книго-играчи, които не са загубили детското в себе си и няма да бъдат отблъстнати от по-лековатата литературна страна, а има какво да предложи и на хардкор-играчите, които обичат да търсят оптимален път -> максимален резултат.

Продължавам силно да стискам палци на издателство Асеневци, въпреки, считам, справедливата критика към тях и се надявам както успяха да вдигнат нивото на превода, така да понамалят и механичните грешки. Съвсем скоро очакваме и трета книга от поредицата на български, а освен тях на английски до момента има излезли още четири, най-новата от които е писана от същия авторски тандем. Ако и вие искате да ги видите преведени у нас - дайте шанс на излезлите - прочетете, разкажете, подарете.