"Отмъщението на гоблина" е новата — трета на български — книга-игра от поредицата "Adventure Gamebooks", която достига родните книжарници благодарение на издателство "Асеневци". Ако още не сте се запознали с "Ловец на сенки" и "Лигата на крадците", съветвам ви да наваксате пропуснатото, досега поредицата поддържа много добро ниво. С новото заглавие издателите ни представят и последния автор от четиримата, досега изявили се в поредицата - Анди Прентис.

Зъл магьосник убива най-добрия ти приятел, но ти му отмъщаваш, като отмъкваш най-ценното му съкровище и хукваш да бягаш. С орда от немъртви войни по петите и смразяващи кръвта препятствия по пътя напред, това би било ужасяващо премеждие за всеки, a ти дори си просто един гоблин и това прави нещата още по-предизвикателни.

Приготви се за страховити чудовища, магия от отвъдното и състезание с времето!

Литературата

Както става ясно от кратко представяне по-горе, очаква ви героично фентъзи, макар и в ролята на гоблин. По същество това е едно класическо приключение, в което ще влезете в ролята на неочакван герой, изправен срещу поредния тираничен магьосник в едно потиснато мрачно кралство. Да, сюжетът е повече от познат, но макар че дестинацията да беше предварително известна и че ролята на гоблин не доведе до някакъв съществено различен ъгъл, пътешествието ми беше приятно. Както и при останалите книги-игри от поредицата, тук случките са силно обвързани, вместо произволни препятствия по пътя и се усещат като част от цялостния сюжет - лека-полека историята се развива. Лично аз ценя този подход.

Стилът също ми беше приятен. Книгата категорично не се взема прекалено насериозно и се усеща лека и свежа, но това е умело направено и без да подкопава сериозните моменти - има и къде да се засмеете, и къде да пуснете сълза, ако сте от по-чувствителните читатели. За разлика от малко по-суровата "Лигата на крадците", тук за автора моралът и правенето на добро са на преден план, малко като в книгите на нашия Колин Уолъмбъри, и в това няма нищо лошо, предвид че са насочени предимно за деца. Всъщност за мен усещането беше дотолкова близко, че ако някой ми беше казал, че всичко това се случва в един свят със "Замъка на таласъмите", нямаше да възразя, макар и да могат да се посочат разлики.

Играта

Системата на игра е отново същата като в предните книги от поредицата - три умения, правила за битки, предмети и дузина картинни загадки - така че няма да я разглеждам детайлно тук, за повече информация може да прочетете предните ревюта. Ще се концентрирам по-скоро върху разликите.

Като усещане, тази книга е значително по-лесна от предизвикателната "Лигата на крадците" и драстично по-лесна от безпощадната "Ловец на сенки". При липса на определени предмети или при лоши хвърляния читателите получават втори шанс, алтернативен път или малко наказание. Самите проверки и трупането на умения са така балансирани, че съответните пропуски пък ще са по-скоро рядкост и дори самият финал не представлява някакво непосилно препятствие. Изборите са малко прозрачни като за възрастни читатели, но пък са подходящи за деца. Картинните пъзели са на приемливо ниво - някои са по-интересни от други, тук там условията са малко мъгляви, но пък не попаднах на такива, които да са "счупени" като в предните книги, а единият дори е доста преиначен, за да се направи на български. Това наистина ме зарадва - издателите се развиват и обръщат повече внимание на пипкавите елементи в преводите на книги-игри.

Оформление и други

Илюстрациите на Том Найт (художник на цялата поредица) отново са на добро ниво, без да блестят. Акцентът и тук са загадките във визуална форма на цял разтвор и това хем дава разнообразен игрален елемент, хем е за сметка на стандартните илюстрации, които биха могли да уловят интересна сцена или персонаж. Стилът е по-скоро комичен и добре улавя духа на текста. За корицата мнението ми е малко по-лошо - мога да кажа максимум, че е ок. Има ясен акцент и е добре оформена, но самата картинка не впечатлява нито с детайл, нито с качество, а и честно казано не съответства особено на тона на историята. Тези сгради на фона намирам за по-близки до представата ми за Готам Сити, отколкото до тази за описания в "Отмъщението на гоблина" свят.

Оформлението пък си е съвсем прилично, с много графични елементи по страниците, щедри отстояния и представяне на битки и загадки. Дневникът е готино оформен, на две страници и предоставящ достатъчно място за всичко, което ви трябва да отбелязвате, включително бележки.

В заключение

И така, имаме още една много приятна книжка за подрастващи читатели (9-11, 12-15 г.), която би била приятна и за дългогодишните фенове на интерактивната литература, стига още да се забавляват със заглавия от старата вълна, които бяха насочени също към подобни възрастови групи. Приключението е приятно, литературата е увлекателна, играта - също - без да се напъва да ви измъчи прекалено много. Според мен ще се усеща най-добре при първо разиграване, но ако искате да минете през всички местенца и тайни на книгата, има все пак какво да предложи при преиграване.

Дотук за мен поредицата е 3 от 3 - няма слабо заглавие. Макар различните приключения в нея да създават различно усещане, всяко от тях си има своите сили. За останалите 4 книги дори съм по-оптимистично настроен поради няколко фактора - авторите вече демонстрираха добро ниво с досегашните заглавия; натрупаният опит от интеративните им дебюти може би ще доведе до още по-добри следващи произведения; и последно, но не и по важност - издателство "Асеневци" (с малко помощ) най-сетне успяха да отстранят грешките в превод и локализация (или, ако се окаже, че все пак има такива, едва ли ще са много).

Чакаме следващата!

> Разговор с автора в Reddit