Огнена пустиня

за вас списа: SatanicSlayer

Здравей, незнайни храбрецо! Знай, че с разгръщането на тази книга се впускаш в приключение, което ще изисква от теб да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой.
ТОВА СИ ТИ!

Това са началните слова написани в първата книга-игра издадена в България. Книга-игра дала началото на нещо невиждано до този момент. Книга-игра, която е вдъхновила малки и големи и са се пробвали да напишат свои такива. Повечето не можаха, а тези, които успяха се превърнаха в известни личности.
Огнена пустиня е фентъзи книга-игра, в която поемаме ролята на обикновеният дървар, на чийто плещи стоварват задачата да спаси Старата гора от злият Агамор, който е намерил начин да открадне сънищата на хората. А веднъж открадне ли ги ще му е лесно да проникне в човешките души и да ги направи зли.

Защо го прави ли?

От отмъщение към учителя си Сиян, на който е обещал, че ще превърне Старата гора в царство на злото.

Схема

В Огнена пустиня има три пътя, през които може да се достигне до финала. Всеки един от тях предоставя възможност да се включиш към другите два без никакъв проблем.
Проблем единствено представлява баланса в тях. В един можеш да стигнеш финала без да се биеш нито веднъж, докато другите два имаш по две битки.

Механики

В тази книга-игра се залага на две механики. Бойна и Вълшебни предмети.
Бойната механика залага на Шанс + Сила на героя срещу Шанс + Сила на противника. Който е с по-голямата стойност печели рунда. Противниците срещу, които се срещаш да се сбиеш не са чак толкова силни. Може би най-силният противник за бой е Агамор, но него може да го победиш с другата механика – вълшебните предмети.
Най-голямото очарование, докато четях книги-игри беше, че ми се предлага да избирам между вълшебни предмети. Единствено, което не ми харесваше бе, че трябваше да хвърлям зар, за да разбера колко от тях ще мога да взема със себе си. Въпреки бройката, точно преди самият край на книгата игра, когато си в предверието на замъка, трябва да имаш задължително поне някакви останали предмети, иначе играта свършва безславно.

Чудатости.

- когато бандитите ми ме взеха в плен, не отвориха да видят какво имам в раницата и ми я подхвърлиха в килията. Сещате се какво следва след това нали?
- Сиян много ми прилича на Гандалф, а самата сцена, при която Сиян идва при дърваря много ми напомня на началото на Хобит, когато Гандалф идва при Билбо. Разликата е, че нашият дървар се съгласява да приключенства, докато Билбо е принуден.
- Двамата спътници на Дърваря ми приличат на разделена версия на Боромир.
За финал ще кажа, че това е от книгите-игри, които са издържали теста на времето (вече съм голям, изчел съм много книги, мирогледът ми е по-широк) и все още съм запленен от нея, както за пръв път я бях чел... Чел? Брат ми ми я четеше на глас, той правеше изборите, а аз хвърлях заровете по време на битките.

Коментари (1)

Вилорп

12 Март 2018 at 13:38 | #

за вас списа: SatanicSlayer

Здравей, незнайни храбрецо! Знай, че с разгръщането на тази книга се впускаш в приключение, което ще изисква от теб да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой.
ТОВА СИ ТИ!

Това са началните слова написани в първата книга-игра издадена в България. Книга-игра дала началото на нещо невиждано до този момент. Книга-игра, която е вдъхновила малки и големи и са се пробвали да напишат свои такива. Повечето не можаха, а тези, които успяха се превърнаха в известни личности.
Огнена пустиня е фентъзи книга-игра, в която поемаме ролята на обикновеният дървар, на чийто плещи стоварват задачата да спаси Старата гора от злият Агамор, който е намерил начин да открадне сънищата на хората. А веднъж открадне ли ги ще му е лесно да проникне в човешките души и да ги направи зли.

Защо го прави ли?

От отмъщение към учителя си Сиян, на който е обещал, че ще превърне Старата гора в царство на злото.

Схема

В Огнена пустиня има три пътя, през които може да се достигне до финала. Всеки един от тях предоставя възможност да се включиш към другите два без никакъв проблем.
Проблем единствено представлява баланса в тях. В един можеш да стигнеш финала без да се биеш нито веднъж, докато другите два имаш по две битки.

Механики

В тази книга-игра се залага на две механики. Бойна и Вълшебни предмети.
Бойната механика залага на Шанс + Сила на героя срещу Шанс + Сила на противника. Който е с по-голямата стойност печели рунда. Противниците срещу, които се срещаш да се сбиеш не са чак толкова силни. Може би най-силният противник за бой е Агамор, но него може да го победиш с другата механика – вълшебните предмети.
Най-голямото очарование, докато четях книги-игри беше, че ми се предлага да избирам между вълшебни предмети. Единствено, което не ми харесваше бе, че трябваше да хвърлям зар, за да разбера колко от тях ще мога да взема със себе си. Въпреки бройката, точно преди самият край на книгата игра, когато си в предверието на замъка, трябва да имаш задължително поне някакви останали предмети, иначе играта свършва безславно.

Чудатости.

- когато бандитите ми ме взеха в плен, не отвориха да видят какво имам в раницата и ми я подхвърлиха в килията. Сещате се какво следва след това нали?
- Сиян много ми прилича на Гандалф, а самата сцена, при която Сиян идва при дърваря много ми напомня на началото на Хобит, когато Гандалф идва при Билбо. Разликата е, че нашият дървар се съгласява да приключенства, докато Билбо е принуден.
- Двамата спътници на Дърваря ми приличат на разделена версия на Боромир.
За финал ще кажа, че това е от книгите-игри, които са издържали теста на времето (вече съм голям, изчел съм много книги, мирогледът ми е по-широк) и все още съм запленен от нея, както за пръв път я бях чел... Чел? Брат ми ми я четеше на глас, той правеше изборите, а аз хвърлях заровете по време на битките.

отговор