Последният убиец на дракони

Вестоносецът ме изгледа недоверчиво.
- Виж хората наоколо - рекох, без да се тревожа, че наоколо няма никой. - Кой кладенец освен мен би могъл да е Белаур... ъ-ъ-ъ, Страшния?
- Лордът поръча да проверя белега - каза той с треперещ глас.
Направих му и това удоволствие. Очите му се разшириха при вида на дългата, неприятно бяла черта, слизаща надолу по гърба от лявото ми рамо. Навлякох отново дрехата си:
- Е?
Той стана и се поклони за всеки случай:
- Елате с мен, о, рицарю, на меча!
- Какво? Чак до Брега на Златното с един... - възклинах, но спрях преди да го обидя, -... южняк?
Той ме погледна и хладно заяви:
- Лордът заяви да сте там до две седмици, рицарю на меча.