[Ревю] Изчезналата магия

В началото на септември излезе "Изчезналата магия", третата, за момента предпоследна книга-игра от поредицата "Разреши мистерията". Изданието е съвсем малко по-малко от предишните (220 страници) и е от същите главни действащи лица, които ни предоставиха предните книги от поредицата - авторът Гарет П. Джоунс, илюстраторката Луиз Форшоу и преводачката Мартина Андреева.

Главният герой и тук е асистентът на детектива-йети Клаус, а залогът продължава да се увеличава - Хевънтрай е заплашен от унищожение, а обитателите на сенчестата половина на града не разполагат с магическите си способности, с които да предотвратят опасността.

Днес е първият ден на Магикон – най-големият фестивал за магия в света! Само че цялата магия в Хевънтрай изведнъж изчезва. Ти и Клаус Солстааг – йети детектив и твой шеф – трябва да разберете кой е бил замесен и да върнете всичко така, както е било преди. Остават часове до церемонията по откриването на фестивала!

Дали магьосникът от могъщия Магически кръг не е твърде подозрителен? Или инстинктът те води към току-що коронования крал на елфите? А дали не е Инид Злата чародейка, която е подозирана от всички останали? Може ли да е невинният еднорог Лунен танц? ТИ решаваш!

Книгата

Сюжетната структура е същата - имаме представяне на престъплението, разговори с персонажи + разглеждане на места и този път малко по-удовлетворяваща кулминация. Героите са притиснати от времето, заплахата е смъртна и предстоящата разруха се усеща и ескалира в хода на приключението. В стандартна книга-игра това би било подсилено от знанието, че провалът реално дебне героите, но тук сме спокойни - знаем, че те в крайна сметка ще се справят безпроблемно. Чисто от приключенска гледна точка, за мен това отнема от преживяването, но пък мога да го оценя като валиден подход, предвид че книгите са насочени към съвсем млади читатели. За този залог, разбира се, говоря в относителна степен - текстът си остава лек и хумористичен и по-скоро надвисналата опасност е тип епизод на "Скуби-Ду", а не тип "Меланхолия" на Ларс фон Триер.

С разгръщането на поредицата, нейният свят, макар и с бавни темпове, става по-богат, а вече поразработените герои от предните книги влизат сериозно в употреба, като към тях се добавят нови. В "Изчезналата магия" авторът е добавил ъгъл, който сам по себе си е много интересен - как ще се справят вълшебните същества без магия - и поне на мен ми се искаше да видя повече в тази посока, която за съжаление остава недоразработена. Малкото сцени на тази тема, например изпадащите от небето вещици, които в последствие бутат насам натам колелета, понеже нямат представа как се карат, бяха доста симпатични.

Преводът също ми се стори една идея по-четивен и в комбинация с горното, чисто литературно тази трета книга ми е фаворитът от поредицата, но с малка преднина - нивото е сравнително еднакво и има какво да се желае.

Играта

За сметка на малко по-добрата литература, играта е може би най-слабата, но и тук разликата не е голяма, защото пък няма много какво да се губи спрямо предните. Самата дума "игра" е малко пресилена, предвид че няма какво да се печели и губи, а има само лек и сляп елемент на избор през какви сцени да се премине. Структурата е по-линейна, като на всеки няколко разклонени епизода имаме събирателен такъв и почти "няма шаване" на базата на изборите на читателя.

Самите изборите са отново кого и къде да разследвате, като получената информация е повърхностна и играчът няма роля в разкриването на случая, а е просто наблюдател на това събитие. Дори да се досетите отрано за определени обстоятелства, това няма как да бъде приложено. Истината е, че няма и твърда информация - до последният избор и самата книга не знае кой е извършителят, как е извършено престъплението и какви са мотивите. Отново имаме един значителен предфинален избор към кого да се насочим, но за разлика от реализацията в предните две книги (в които този избор е значим и най-интересен), тук е напълно фиктивен и след него пак има събирателен епизод. На този събирателен епизод вече просто директно избирате да се насочите към един от три възможни извършителя и към когото и да решите да се насочите, избраните от вас персонажи се оказват в центъра на проблема.

В рамките на едно разиграване читателят преминава през около две трети от "епизодите" (образно казано, епизоди няма), но през около три четвърти от текста. Възможно е и разиграване, в което се преминава през 19 от 23 епизода, като се пропускат само два от трите финала и още два епизода в ядрото на книгата. На фона на това приемам повече като комично, отколкото скандално промотирането на поредицата да започва с "От стотици възможни пътища, измежду които да избираш...". Честно казано не се сещам за друго интерактивно заглавие с по-малко смисъл от второ цялостно разиграване.

Заключение

За добро или за лошо, изглежда поредицата се придържа неотклонно към своята формула и в третата си книга и явно не може да се очаква особено развитие в нейната структура и надскачане (но и падение) спрямо това, което видяхме още в "Машина за чудовища". Въпреки че е далеч от моята визия за добра книга-игра, не мисля че е лоша за детската аудитория и дори и да няма много добавена стойност от интерактивния формат, градското фентъзи и лекото криминале с няколко щипки хумор могат да са достатъчно чаровни за непредубедените читатели.

От издателство "Асеневци" пък показаха постоянство и кратки срокове и няма да е учудващо за зимния панаир на книгата да видим на български и четвъртата част, "Трансилванският експрес". Уважително е, че чинно издават докрай интерактивната поредица, която са подхванали, без да правят предълги анализи на продажбите от първата и да умуват дали да продължат със следващите - започнали са с поредица, довършват я - евала! Надявам се, че имат успех с нея. Вече се чуват слухове за друга, по-класическа книга-игра, която се очаква скоро да издадат, та дано апетитът им за интерактивни издания да се увеличи и да попадат на все по-качествени преводни заглавия - пък били те и за по-малките.

ПП. Ако си вземете книгата, имайте предвид, че има отново има грешна препратка - на страница 36 първият преход води към стр. 76, а не към стр. 54. Надявам се ако ще се захващат с по-сериозни книги-игри издателите да се стегнат в това отношение, че ако при книги-игри от 20 епизода без правила, статистики, особени избори и с праволинейна схема правят консистентно грешки, не ми се мисли какво ще е при същия подход с класическо интерактивно заглавие...