[Ревю] Приключения в училище

Година и половина след излизането на "Силата на избора: Един съботен ден", Ники и Дани Цветанови се завръщат с нейното продължение - "Приключения в училище". Поредицата на издателство "Мама знае" е насочена към деца и в основата ѝ са заложени образователни, или по-скоро нравоучителни послания, с които четенето да има не само развлекателна стойност, но и да изгражда морални ценности и емоционална интелигентност в подрастващите.

Книгата

Главните герои отново са Боби и по-малката му сестра, Нина, но въпреки това не би бил никакъв проблем за читателите, които не са чели първата книга, да започнат направо с тази - случките в двете са независими и самодостатъчни. Тук основните премеждия пред Боби са свързани с друго момче, което го тормози в училище и с предстоящ турнир по футбол, а пред Нина - с рецитал на стихотворение и благотворителна инициатива. Сюжетът е много по-консистентен, а не епизодичен като в първата книга и това определено прави произведението по-интересно. В същата посока работи и изборът на тези по-вълнуващи събития (в сравнение с абсолютно ежедневните от "Един съботен ден").

Освен генералната посока, детайлите също работят по-добре в това продължение. Насилените диалози и сцени и изборите, водещи към очевадни дори за децата последствия, тук са в по-елегантна форма. Разбира се, такива има и не е изменено на основната идея за поучителния характер на книгата, но изборите стоят много по-натурално - дори на мен в някои ситуации истински ми се искаше да направя "импулсивното" нещо, а не "правилното", а когато четох последствията от едното или другото, те не бяха назидателни или захаросано поощрителни по начин, който да е дразнещ. Разбира се, казвам всичко това слагайки доколкото мога очилата на детския мироглед, тъй тази прочетох за целите на това ревю самостоятелно, преди да съм я пробвал с хлапетата.

Ще отбележа още една положителна новост и спирам с неприсъщия за мен позитивизъм, преди някой да е решил, че това е платено ревю. В това продължение повествованието се води вече в трето, а не в първо лице, което стоеше много неестествено предвид това, че се играе с два героя, а и че те са си доста обособени персонажи, което прави трудно отъждествяването с тях. При тази промяна ми се струва, че текстът ще се възприема значително по-добре.

Нещото, което ми направи най-негативно впечатление е изключително рязката смяна на сцените. Чета сцена, в която Боби се е спречкал със Здравко. В един момент стигам до изречение (вярно, на следващата страница), в което започва да се говори за майката на героите и се оказва, че репликата е на бащата на героите, та явно вече е вечер и те са си вкъщи. Двете реплики на Здравко и бащата са буквално една след друга, без да има каквото и да е описание на обстоятелството, че това вече е съвсем различна сцена и просто е объркващо. Не виждам какво щеше да коства да имаме едно минимално откриване на новата сцена с "Привечер Нина и Боби вечеряха с родителите си", дори без да се украсява с това какво е сготвила майка им например или някакъв друг развиващ сцената детайл.

Друга елемент, който не ми харесва, е честата смяна на сцени между двата героя, която накъсва техните отделни сюжетни линии. Мога да разбера защо е важно да има главен герой от двата пола, дори и защо не са отделени като истории - така е по-вероятно всяко дете да изчете премеждията и на Боби, и на Нина, но негативът си остава - сюжетът е по-накъсан. Струва ми се, че или пълно разделяне на историята в две части, или поне по-редки и гладки преходи биха дали по-лесен за възприемане резултат, особено за малките читатели.

Играта

Отвъд споменатото по-горе относно по-интересните морални избори, които са поставени пред читателите, няма много какво да се каже за играта - тя не е водеща. Отново няма преждевременни краища и те не се делят на стриктно позитивни или негативни - просто при повече "грешки" обикновено героите малко си "сърбат попарата", но без събитията и финлите да са прекалено негативни.

Структурно приключението може да се раздели на две части. В първата то е по-линейно, като изборите нямат дълготрайни последствия, но в зависимост от тях героите преживяват различни събития. Във втората половина структурата става по-скоро дървовидна и вече в зависимост от изборите се поема по разклоненията към различните финали - общо шест на брой.

Оформление

Печатът е отново пълноцветен, изданието е твърдокорично и в по-голям формат от стандартна книга. Първоначално изглежда луксозно, но недостатъците от предната книга отново се проявяват бързо - корицата се гъне леко с времето и се наранява лесно.

Заключение

"Приключения в училище" не променя генерално формулата на "Един съботен ден", но същевременно я подобрява в много отношения. Ако предната книжка за мен беше просто "прилична", тази мога спокойно да определя като добра и наистина ме радва голямата стъпка напред, направена от авторите.

Бих препоръчал заглавието за по-малките - най-вече за 6-8 годишни, на които училищната тематика е вече близка, но мисля, че може да се чете и на по-малки. Отново ми се струва важно да се подчертае, че тази поредица видимо не се стреми да е това, което бяха старите книги-игри за деца или дори тези за Таласъмчо, а да бъде едно по-различно, много спокойно четиво, акцентиращо на битовизми от детското ежедневие, а не на приключения, фантазия или игра.

На задната корица отново е публикувана реклама за следващата от поредицата, озаглавена "Лятна ваканция". Дотук авторите демонстрират сериозен подход и се включват редовно и в книжните събития със собствен щанд, така че считам за доста вероятно наистина да видим и третата част, по всяка вероятност през 2026 г.