За Уейн и Блонд

Само на мен ли така ми се струва, или книгите-игри на тандема са по-добри от самостоятелните на Блонд. Наскоро хвърлих по 1 поглед на Сонора и Принцът на Алкирия. Беше ми много забавно. Както и с Шоу на Смъртта, която ме разби. Имам хубави спомени и от Магията на Мрака, но тях съм ги чел за последно преди много време.

При Блонд понякога се случват важни неща, които не остават обяснени. Като мотивацията на циганинът да зареже (или да рисува живота си, за да спаси) Валенс. Да не говорим за мотивите на Вирош да сложи край на собствения си вид.

В този ред на мисли, бих се радвал да мога да прочета нещо писано само от Уейн... ако може с повече литература. Наистина ми е любопитно на какво е способен извън игровите механики.

На мен, самостоятелните на Блонд ми харесват 10 пъти повече отколкото тези на тандема. Сори, но съм на мнение, че която и да е книга на тандема, не може да се мери със Синът на Пустинята, Небето ви Чака или Приказки от Хиляда и Една Кули. Е има и книги на Блонд, които са далече от нивото на тези които са му в тандем, но определено самостоятелното му творчество ми харесва повече.
Но и на мен ще ми приятно да прочета нещо самостоятелно от Уейн, тъй като аз харесах Майстори на Меча и то много.

Имам хубави спомени и от Магията на Мрака, но тях съм ги чел за последно преди много време.

Хмм, за тези точно имам спомен, че бяха доста ужасни... В смисъл писани на конвейр, ей така да има нещо, да се продава там.

Аз харесвам повече самостоятелните на Блонд, но според мен не е уместно да се прави сравнение. Все пак като тандем авторите са писали по-отдавна, когато са били по-неопитни но по-ентусиазирани.

Според мен "Варварският бог" и "Сонора" литературно определено са по-добри от самостоятелните на Блонд. Повествованието изглежда по-логично, а стилът е по-издържан.

Пишейки сам, Блонд се развихри, постигаше оригиналност, но измислиците за света на героя, паралогичните моменти в развоя на историята и особените му изрази понякога изглеждат нелепо за един по-разумен (или по-зрял) читател. От друга страна още в първата си книга-игра след раздялата, "Синът на пустинята", Блонд направи скок в развитието на играта. Идеите му, свежи, макар и често не съвсем добре изпълнени, внесоха доста новости в системата. Но пък по това време всички основни автори (освен Колин) опитваха нововъведения в тази насока. А и в малкото си самостоятелни изяви ("Майстори на меча") Уейн също постигна нещо интересно - колкото просто, толкова и принципно ново: чиста игра, с минимум история, но без нужда от дневник.

vg писа: писа:

Според мен "Варварският бог" и "Сонора" литературно определено са по-добри от самостоятелните на Блонд. Повествованието изглежда по-логично, а стилът е по-издържан.

Нищо литературно не виждам в тия книжки Ако кажеш текстово, по - бих се съгласил.
Е, да навремето може и да ни се струваха като "литература" .

Лисичков писа: писа:

vg писа: писа:

Според мен "Варварският бог" и "Сонора" литературно определено са по-добри от самостоятелните на Блонд. Повествованието изглежда по-логично, а стилът е по-издържан.

Нищо литературно не виждам в тия книжки Ако кажеш текстово, по - бих се съгласил.
Е, да навремето може и да ни се струваха като "литература" .

Виждаш ли нещо литературно в книгите-игри изобщо ? Не ? Добре, но това дали книгите-игри са "истинска литература" е предмет на друг разговор.
Текстово, казваш. Ами те и правилата за игра са нещо текстово. Щом има история, разказана в писмен вид, значи може да се говори за литературно измерение.
Хайде да не приказваме като тесногръди даскалици по литература. "Нормалната и сериозна литература" в 95 % от случаите е досада (омръзва ми на втората страница).

И литературно и игрово книгите на Блонд ми харесват повече, явно още не съм зрял или разумен.

stalk писа: писа:

И литературно и игрово книгите на Блонд ми харесват повече, явно още не съм зрял.

Хм, да, това не беше правилната дума.
Но по-същественото е, че говорех за отделни моменти. Които не пречат "Синът на пустинята" и "Небето ви чака" да са ми сред любимите книги-игри.

Ами тъй като „Варварския бог“ ми беше една от първите, то като, че ли си харесвам тандема повече. За Блонд не съм съвсем сигурен, но Уейн съвсем определено повече ми харесваше в съавторство по онова време.

Аз пък прочетох "Варварският бог" едва в изданието на "МЕГА", след като бях прочел повечето самостоятелни книги-игри на Блонд. Стилът в нея ми допадна повече.

И аз я изчетох в изданието на Мега и то наскоро. Хубава е, но стилът на Блонд ми харесва повече.

Ем, отворих произволно на един епизод от Варварският Бог - 610 еп. Книгата я има дигитализирана, така че спокойно можеш да я вземеш vg, да отгърнеш на въпросния и да четеш... Да не го цитирам тук.

Първите два абзаца са покъртителни - събуждаш се, отваряш очи, в тях блесват очите на слънцето...примижваш...отваряш очи и се надигаш на лакът... Въобще страшна работа, ясно е че редактор не е имало. И до края на епизода са все разни глаголи.

Да съм честен, не очаквах, че ще е толкова зле, ама...все пак са я писали като са били на по 17 - 18 години.

`

Искаш да кажеш на по 14-15, а аз като съм бил на 12-13 много ми е увирала главата от правилна, писмена реч. За мой най-безкраен срам и сега не знам, какъв е проблема. Всички глаголи са в едно и също време.

И двамата са 75 - та, книгата трябва да е писана...Уейн каза за лятото на 93 - та ? Смятай им годините.
Иначе със сигурност се появи по сергиите през есента на 93 - та.