За Уейн и Блонд

Някъде бяха писали, че са я писали в 11 клас, така че Лисичков е по-прав относно възрастта.

Просто цитирам спомените си от техни интервюта, но ще се разровя във форума, със сигурност го е писал и тук някъде.

Хъм. Да,

shayhiri писа: писа:

Варварският бог и даже и Принца сме ги написали (и предали) още рано 1992 година! След което трябваше принудително да чакаме до КРАЯ на '93та, когато най-сетне се решиха да пуснат Бога на скоропостижно споминалия се пазар.

Само две неща са ми харесали от този тандем:
Онази за неандерталците и Асасините, всичко останало е под чертата на добрите книги-игри за мен. Всъщност Асасините не е книга-игра...

Лисичков писа: писа:

Ем, отворих произволно на един епизод от Варварският Бог - 610 еп. Книгата я има дигитализирана, така че спокойно можеш да я вземеш vg, да отгърнеш на въпросния и да четеш... Да не го цитирам тук.

Първите два абзаца са покъртителни - събуждаш се, отваряш очи, в тях блесват очите на слънцето...примижваш...отваряш очи и се надигаш на лакът... Въобще страшна работа, ясно е че редактор не е имало. И до края на епизода са все разни глаголи.

Да съм честен, не очаквах, че ще е толкова зле, ама...все пак са я писали като са били на по 17 - 18 години.

`

Прочетох го. И какво толкова лошо има в него ?

И все пак, не мога да открия къде, но Б&У разправят, че почнали бога [u:3hge8gv0]ПРЕДИ[/u:3hge8gv0] Любо да си издаде книгата. И го „доказват“ със структурата, която била като на „Ярост във Виетнам“, издадена много по-късно у нас. Те я били чели в оригинал, защото учили езикова в Tърново по това време и били седми-осми клас. Карай. Старост, нерадост. Явно изкуфявам.

Ами чудно как им е попаднала книга-игра на английски език в началото на деветдесетте. Май някой спомена, че я имало в бибилотеката в Търново. Може и наистина да са започнали да пишат "Варварския бог" преди излизането на "Огнена пустиня" и "Замъкът на таласъмите", но все пак със сигурност са били повлияни от писанията на Любо. Изборът на вълшебни предмети, таблицата с числа, правилата за битка са си оттам. От друга страна взаимовръзката между физическото състояние на героя и уменията му наистина подсказват, че са чели чужда книга-игра по онова време.

Всичко е ТОЧНО така както сте го написали в горните два поста. Което не е чудно, тъй като Матрип си е направил труда да запомни какво съм казвал (и заедно с Боби) - за разлика от Лисичков, който си го знаем. ВГ пък както винаги е добър в екстраполациите. Така че респект и на двамата.

"Варварският Бог" го почнахме още '91ва, а до средата на '92ра беше напълно готов (ОГРОМНА книга). Така че неслучайно казваме, че сме били на 15 години!! като сме започнали. Боби поне (той е Стрелец, а не Лъв като мен) със сигурност не е бил навършил 16 към тоя момент.

За това какво е литература и какво не засега няма да се намесвам. Само ще напомня, че личните ми предпочитания - както и на по-голямата част от публиката - винаги са били към "Принцът на Алкирия" и "Сонора". "Варварският Бог" го недолюбвам, така че няма да се хвърля да го защитавам, но ми е интересно дали дори Лисичков може да каже нещо лошо за другите две (извън геймплея).

[offtopic]

vg писа: писа:

Хайде да не приказваме като тесногръди даскалици по литература. "Нормалната и сериозна литература" в 95 % от случаите е досада (омръзва ми на втората страница).

Respect! :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap:[/offtopic]

По темата ще се изразя така - нямам намерение да сравнявам Angels Fall First с Once и после тях двата с Imaginaerum (албуми на Nightwish), така че да се мъчите да разберете кое е по-добро тандема или по отделно... оставете я тая работа

Според мен Сонора е най-добрата им книга.

"Сонора" е най-добрата им и според мен. Всеки път ми е еднакво забавна и след пет прочита. А и мои познати са я хвалили. Небивало съчетание на смъртоносно и смешно.

Брех само аз ли съм имал свръх очаквания към „Сонора“ и не ми е харесала.

[offtopic]По между другото до съвсем не отдавна в родния ми град имаше магазин „Сонора“, това, което ме впечатляваше в него е, че даже ползваше същия шрифт. Разбира се на онова време нямаше (поне у нас) нещо наречено „авторски права“. А да магазина беше (все още е, но е преименуван, нов собственик?) железария. Хайде намерете логика между фантастика и ламарина.[/offtopic]

Ами, ако не си особено добър в играта, в Сонора имаш немалък шанс да превърнеш превозното си средство (Уаспа или Слея) в... овъглена ламарина*. Друга връзка не виждам, освен може би че човекът, който е правил табелата, е бил чел книгата. На твое място щях да попитам.

* Самият ти обикновено оцеляваш и ако успееш да се домъкнеш обратно до лагера, можеш да се пробваш пак с другия от двата катера. Ако и него затриеш, на работодателят ти му писва, нарамва картечница и тръгва сам да се оправя с бандитите.

Стига бре Шайхири. Прочети си епизода и сам прецени, колко има логика в написаното -

"Събуждаш се отпочинал и гладен и щом отваряш очи, в тях блесват очите на слънцето. Примижваш, ровейки се из съзнанието си, и усетът ти за време ти подсказва, че е поне десет часа. Някой се покашля учтиво.
Отваряш очи и се надигаш на лакът, овладявайки неистовото си желание да сграбчиш някакво оръжие..."

За последен път, пред глоб-модовете, те приканвам да използваш ника ми, който е пред очите ти. Иначе само ще им създаваш работа да променят обръщението. Ясно ли е, Лисичков? Длъжен си, ако някой ти направи забележка, да се обръщаш към него със съответното му име/ник.

За другото: голямата критика? Всеки потребител ще те попита за кво точно си се хванал тука. Ако нямаш кво лошо да кажеш (за Принца и Сонора, за които те питах аз), по-добре не се обаждай.