Лексикон за кисели чички и млади по душа оптимисти

Заклетите почитатели на книгите-игри не са много, но са съхранили през годините привързаността си към тази форма на изкуството. Въпреки това, сред нас се наблюдават доста полярни мнения по основни въпроси, свързани с интерактивната литература. Струва ми се интересно всеки да попълни лаконично няколко въпроса, които обикновено будят най-бурни дискусии. Моля ограничете се с по един конкретен отговор за всеки от въпросите, а ако желаете можете да се обосновете под тях:

Любим автор на книги-игри:
Нелюбим автор на книги-игри:
Харесвате ли стратовете:
Харесвате ли Fighting Fantasy:
Кървав меч или Пътят на Тигъра:
Превес на литературата или играта:
Българските или преводните книги-игри са по-добри:
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра:
Новата или Старата вълна е по-качествена:
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри:
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес:

Любим автор на книги-игри: Колин Уолъмбъри
Нелюбим автор на книги-игри: Върджил Дриймънд
Харесвате ли стратовете: не
Харесвате ли Fighting Fantasy: да
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Пътят на Тигъра
Превес на литературата или играта: литературата
Българските или преводните книги-игри са по-добри: българските
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: не
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата вълна
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: хартиени
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: мисля, че не


Повечето от въпросите отговорих с категоричност. За любим автор се поколебах между Колин и Майндкрайм. Върджил категорично е най-слабият автор на книги-игри, от тези с повече от 2-3 произведения. На мен Сим ми харесва в някои от книгите си. Стратовете за мен са лоша концпеция, която не работеше дори преди 20+ години, камо ли сега. "Битки безброй" ми харесват, понеже създават приятна класическа фентъзи атмосфера и имат много тайни за откриване. Навремето не прочетох нито Кървав меч, нито Пътят на тигъра. Прочетох ги преди няколко години и Тигъра ми хареса много, докато Кървавия меч, макар и впечатляващ като съдържание, не успя да ми допадне заради тактическите битки по карта. Предпочитам книги-игри с повече литература и най-вече избори с последствия. Ако желая да играя нещо се обръщам към компютърните и бордовите игри. Смятам, че от преводните има няколко добри книги, но повечето са боклук. Българските са по-разнообразни и качествени. Не харесвам да хвърлям зарове, не харесвам и да разгръщам страници с разпечатани зарове, защото не харесвам ролята на шанса. Изпитвам носталгия по Старата вълна и имам много любими заглавия, които будят у мен топли чувства. Обективно погледнато мисля, че в Новата вълна се отличава с по-изпипани произведения. Не обичам да чета на компютър. Чета почти изцяло само хартиени книги. Не мога да бъда сигурен дали носталгията ме кара да чета книги-игри и днес. По-скоро мисля, че щяха да са ми интересни, дори да ги бях открил на 30 години.

Любим автор на книги-игри: Майкъл
Нелюбим автор на книги-игри: Сим
Харесвате ли стратовете: не
Харесвате ли Fighting Fantasy: не
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Пътят на Тигъра
Превес на литературата или играта: играта
Българските или преводните книги-игри са по-добри: българските
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: не
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата вълна
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: хартиени
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: не

Книгите-игри трябва да бият другите игри и обикновените книги с най-важния си елемент - избора! За повече инфо в темата "Теория на избора".
Любимия ми автор е Майкъл от 90-те. От новите разбира се Ал Торо и Сикамор Брайт.
Не очаквам в КИ кой знае каква литература, може би просто ми се иска да е по-бърза и динамична от обикновената. Мразя заровете и се радвам на механики като НПКИ.
Специално за КИ, предпочитам хартиени издания, защото са ми по-удобни за четене и писане.
Новата вълна превъзхожда старата и това според мен е заради редакторския екип на СКИ. Сега книгите се тестват повече време и се работи много повече от преди върху изглаждане на недостатъци. От друга страна броят на заглавията е значително по-малък.

Любим автор на книги-игри: Dave Morris
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов
Харесвате ли стратовете: -
Харесвате ли Fighting Fantasy: Не
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: Литературата
Българските или преводните книги-игри са по-добри: -
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Не
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: -
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Да

Замислих се, че по голяма част от тези въпроси съм си написал мнението в съответна тема, в което съм обосновал позицията си, но все пак по-долу ще кажа по две изречения за всеки от отговорите.

Dave Morris e съавтор с водеща роля в "Кървав меч" и добрите книжки от "Ново поколение книги-игри". Това е достатъчно, за да заеме първото място.

Сим Николов е авторът, чийто произведения много рано се убедих, че трябва да избягвам. Може и да има нещо приемливо написано от него, но аз не съм го чел.

Никога не съм играл стратове, поради което и не искам да дам мнение. От това, което съм чул и чел за тях, то с огромна степен на сигурност мога да заключа, че не биха ми харасели.

„Битки безброй“ се основават твърде много на хвърлянето на зарове и слепи избори, както и идеята, че трябва да чертаеш карти, за да не се луташ постоянно. Подобна концепция е много далечна на моята представа за добра книга-игра.

„Кървав меч“ е любимото ми произведение в интерактивния жанр. Преигравал съм цялата поредица над 100 пъти. За мен нищо не може да се доближи до нея.

Литературата за мен е в основата на добрата книга-игра. Дори и като дете не обичах да правя множество сложни изчисления или да чета епизоди от 2 реда.

Ако сравняваме само книгите-игри от Старата вълна, то преводните са по-добри. Най-вече заради „Кървав меч“ и „Ново поколение книги-игри“. От Новата вълна обаче бяха публикувани много качествени родни заглавия, поради което не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Факт е, че и чуждестранните също търпят положително развитие, но цялостно нямам чак толкова добър поглед, за да мога да отсъдя.

Не съм привърженик на честата употреба на заровете. Ако е лимитирана до 4-5 ситуации, в които авторът е преценил, че шансът трябва да играе роля, то за мен не е проблем. Стига разбира се и последствията да не са от много голямо значение за крайния изход.

Новата вълна със сигурност е по-добра. Огромният плюс за старите книги-игри е носталгията, но в много случаи тя бързо изчезва при препрочитането и осъзнаването колко много недостатъци имат.

Четенето на дигитални книги-игри за мен е предпочитан вариант, ако произведението е на английски. По-лесно ми е търсенето на непознати думи (Restless Heart of Evil е пример за такава КИ). За четене на български предпочитам хартиено издание, но за разлика от комиксите тук нямам чак толкова ясно изразено предпочитание. Смятам, че дигиталния формат е доста подходящ за интерактивната литература. Ключовото разбира се е да има автоматични препратки при четене от РС. КИ апликациите не знам дали се включват в обхвата на въпроса. Ако да, то аз съм фен на добре направените такива и съм чел доста. Все пак не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос.

Никога не съм крил, че при мен носталгията е водеща. Поради това и доста от новите книги-игри все още стоят в библиотеката ми и все „не намирам време“ да ги прочета, а към други дори и нямам интерес. Всъщност броят на препрочетените стари е много по-голям от този на новите, което е леко мазохистично, тъй като са с по-лошо качество. Чета и доста на английски понеже това е начин да си поддържам нивото на владеене на езика и да уча нови думи.

Любим автор на книги-игри: Нямам. Като дете, мисля че най-много харесвах Майндкрайм.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим
Харесвате ли стратовете: Само някои от тях
Харесвате ли Fighting Fantasy: Като горното
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: Играта
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Под преводни сигурно си имал предвид чуждестранните? Българските са по-разнообразни = по-добри.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Понякога. Ако системата е интересна не ми натежават заровете.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Не мога да преценя, не съм чел достатъчно книги от новата, но тя е по-аматьорска така че ме оставя скептичен.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиени. Дигиталните са ми по-неудобни за четене.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Не играя книги-игри, или много рядко. Но да, носталгията ме доведе във форума.

OFF TOPIC: Относно Сим Николов - прочетете Желязната ръка, ако не сте. Мисля че е най-доброто от него (Освен трилогията за Трошача).

Любим автор на книги-игри: Джордж М. Джордж
Нелюбим автор на книги-игри: Всички, които пишат железници.
Харесвате ли стратовете: Обожавам ги. Те са еволюцията на книгите-игри.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Разбира се, че да. Толкова много приключения с една и съща механика.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кръвав меч, защото Воинът може да мята два пъти по 13 зара за щети и ако беше попаднал в Край процепа, щеше да избие всичко живо там, а не да се промъква като проскубаната нинджа.
Превес на литературата или играта: Играта. Все пак търся игра, ако исках да чета, щях да чета братя Карамазови.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Преводните. Защото всичко на българският пазар идва изпипано и не правят излишни, и ненужни експерименти, с които да ръфат от джоба.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Задължително, ако играта позволява да хвърлям зарове.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата вълна. Няма толкова глупости, като старата. Поне като купя нещо, знам, че ще е на средно ниво и нагоре.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: И двете. Не ми пречи.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Скуката.

Любим автор на книги-игри: М. Майндкрайм
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов
Харесвате ли стратовете: не
Харесвате ли Fighting Fantasy: Повече е не отколкото да
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: Литературата
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Българските
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: НЕ
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиени
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: Не

Единадесет въпроса( от 1-11 за да не ползвам празни редове ще номерирам въпросите), ще напиша аргумент за всичките си отговори и ще допълня това което имам да кажа към въпроса.
1. Майкъл определено е номер едно от старата вълна, но Колин, Блонд, Джордж и няколко други автори определено ми харесват от Върдж Ледено безмълвие ми е в топ 5 от 90-те. Така че май излиза че харесвам повече от един автор, но Майкъл колкото и да не ми харесва като човек като писател е номер едно както писах по горе.
2.Тук много няма за писане: Пълно безумие и 15 книги ужас. Добре че бате го е набутал, не мога да си обясня как са го издавали????????
3. Карамба пробвах навремето на Върдж, и от там реших че това не е игра за мен.
4. Харесвам приключенията но не и зарове постоянно, слепи(случайни или тъмни ) избори където нищо не зависи от твоята мисъл, ок нужен е и късмет но чак пък толкова ми идва в повече. ББ интересни историй, но едно и също постоянно е дразнещо.
5. Пътят на Тигъра не е лоша поредица, но Кървав Меч ми хареса повече. Може би защото го играхме заедно с приятели навремето и ми е направило впечатление което още помня.
6. Винаги е по интересно да вникнеш в нещата отколкото да четеш три реда и да скачаш на следващите три реда, няма мисъл няма радост от четенето. И книга-игра да е без текст си е само прехвърляне от тук натам. Безинтересно и линейно.
7. Най- готините книги които съм чел са на БГ автори тук няма второ мнение.
8. Да е няколко пъти в играта когато е нужен късмет ОК, но след всеки 3-ти епизод БЕЗУМНО!
9. Тук ще кажа по качествена работа. Екипа е от значение. На Торо, Краси, Стефан, Радо(Мери), Скилмор всичко е супер. Като работа на всички, така и на авторите, много по професионално се работи и не се бълват безсмислени книги както беше на времето. Щото е книга- игра всичко да се издава. Точно от там покрай сухото изгоря и мокрото. Просто не мога да си представя какво щеше да е развитието ако този екип начело с Торо беше в онези години? Май щяхме да имаме уникален форум с 100 пъти повече почитатели на жанра. Само мисли и мечти!
10. Хартията си е хартия, незаменима. Който и да ми каже че да седна и да се взирам в компа или на телефона и да чета, а не да си взема книгата в ръка не ми го хвалете.
11. Каква носталгия, новите произведения са сила, евала пак на хората които го правят незаменими сте. Всичко е отработено много по- добре, ние сме в настоящето не сме в миналото. За което ви благодаря на всички които се занимавате с това в момента. Едно голямо БРАВО!!!

Любим автор на книги-игри: Майндкрайм от Старата вълна и Ал Торо от Новата.
Нелюбим автор на книги-игри: Монт Диас дели първото място с Джак Блъд
Харесвате ли стратовете:не
Харесвате ли Fighting Fantasy: да
Кървав меч или Пътят на Тигъра: ПнТ (някакви безименни генерирани герои не могат да се сравняват с великия Отмъстител)
Превес на литературата или играта: идеалният баланс между двете
Българските или преводните книги-игри -
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: да
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: дигитални
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: не

Има много тъпи и български и чужди книги-игри, както и много яки наши и чужди. Няма как да се отговори категорично на този въпрос.

Любим автор на книги-игри: Майкъл Майндкрайм.
Нелюбим автор на книги-игри: Сим Николов
Харесвате ли стратовете: Това, което съм пробвал навремето ми хареса. Не знам сега дали ще са ми интересни.
Харесвате ли Fighting Fantasy: Чел съм само Кръвта на зомбитата. Съдейки по нея - да.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Не съм чел още нищо от двете. Самотния вълк
Превес на литературата или играта: Тогава предпочитах играта, сега литературата.
Българските или преводните книги-игри са по-добри: Трудно е да определя. Трябва да ги има и двете.
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: Да, такива книги-игри имат своя чар, но трябва да са направени добре.
Новата или Старата вълна е по-качествена: Новата, защото нещата са по-малко и отбрани.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: Хартиени - по-удобно е и се запазва усещането от едно време.
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: До голяма степен - да. Но само с носталгия не става.

Любим автор на книги-игри: М. Майндкрайм
Нелюбим автор на книги-игри: Върджил Дриймънд
Харесвате ли стратовете: да*
Харесвате ли Fighting Fantasy: не
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч
Превес на литературата или играта: баланс
Българските или преводните книги-игри са по-добри: българските
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: не
Новата или Старата вълна е по-качествена: новата
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: и двете
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: не

Любим автор - Майндкрайм от старата вълна беше класи над всички. Само две слаби книги от около 30. Синоним за качество, изграждаше интересни истории, баланса литература/игра беше перфектен при него. От новите - Ал Торо и Красимира Стоева. Красимира ми направи много добро впечатление с Хотелът. Много високо представяне дори за стандартите на новата вълна. Но за да се уверя че това не е случаен проблясък, а тренд искам да прочета поне 4-5 книги от нея. Сега си поръчах новото призвание, където видях , че участва и го чакам с нетърпение за да видя дали отново е на очакваното високо ниво.

За нелюбим автор посочвам символа на краха на старата вълна Върджиил. Да Сим не беше талантлив , бяха много слаби книгите му, а пък Върдж имаше тук таме моментни проблясъци. Но като цяло в края на вълната Върдж беше синоним за цинична пошлост. Наскоро прелистих една от Мегаигрите от 1998 и се позачетох в отговорите на Върдж на читателите, както и в писанията и. Коментарът може да бъде само един - леле мале! Освен пошлия изказ Върджила изглежда е развила и его от писанията си и се беша взела много насериозно в края.

Стратовете са друг вид игра. Добрите (някои на Джордж) ми допадаха, макар и с донагласяне на правила. Възприемам ги като ъпгрейд на игрите от типа не се сърди човеч отколкото като книги игри.

За литераурата и играта баланса е нещо трудно за постигане. Като пример в това отношение бих дал Майкъл и Красимира в Хотелът.

Българските книги ми харесват повече.

Новата вълна има много повече качество но и липсва количество . При старата беше обратното.

Чета само качествени неща, носталгията не е фактор.

morphy писа: писа:

Новата или Старата вълна е по-качествена: Не мога да преценя, не съм чел достатъчно книги от новата, но тя е по-аматьорска така че ме оставя скептичен.

За протокола - това е вярно, само доколкото от Първата вълна Колин (и може би Сим? Но нека не говорим за Сим) беше публикуван и донякъде утвърден автор още преди книгите си игри (макар, че допускам че и той си вади хляба предимно с преводаческа дейсност). Всички остнали от Първата вълна (доколкото се сещам), са също толкова "аматьори", колкото и хората от Новата вълна. Всъщност, от Новата вълна, Краси, Торо, Бранимир и Стефан (дано не пропускам някого) имат публикувани и не-интерактивни неща - ако това има отношение към някакъв имагинерен признак за "аматьорщина"

Иначе, поне от името на СКИ, работата "зад кулисите" по КИ е далеч по-"професионална" от това което издателствата навремето са можели/искали да си позволят...

Не мисля, че е правилно да бъда определян като "аматьор", вероятно същото е положението при Уейн и Блонд, а може би и при Джордж. Бяхме неопитни и нямахме кой знае каква подкрепа, но всички разчитахме предимно на парите от книгите-игри. Включително и издателствата. Любо Николов също вземаше добри пари от книгите-игри, но при него вероятно доста сделки са били комплексни
Новата вълна е ако не изцяло, то предимно аматьорска. За сметка на това участващите имат много повече опит и желание.

Любим автор на книги-игри: Майкъл Майндкрайм - името му на корицата е еталон за качество! Харесвал съм неща на Колин, Джордж, Блонд и .н., но съм имал разочарования...сред "новите" автори имам любимци, но чакам да натрупат повече произведения
Нелюбим автор на книги-игри: твърдо Върдж - лигавият ѝ стил и отношението към читателите ме караше да избягвам нейни книги. Има и добри попадения, но цялостно беше много зле. Сега като наваксах и прочетох цялостното творчество, ами...зле е положението...не изпипани неща, нелогични...това щеше да простимо, ако не бяха претенциите...
Харесвате ли стратовете: не мисля - оказва се, че съм имал предимно стратове, които могат да се играят и съм ги играл, но дори и тогава не бях много впечатлен. Има добри неща. Кефил съм се на фигурки, зарчета, правила, на това, че за подготовка за игра трябва да отделиш поне час...но сега именно това би ме спряло ...не мисля, че са успешен продукт. Някои от тях можеше да станат много добри книги-игри.
Харесвате ли Fighting Fantasy: ДА! Този спор сме го водили многоооо пъти. Битки безброй...освен битки, съдържат, колкото и да е странно един необятен свят - голяма част разкриват различни кътчета на Титан (най-често Алансия). Изключително разнообразни сюжети, които за игра са идеално развити (сега за роман не). Добри загадки.
Кървав меч или Пътят на Тигъра: Кървав меч - Нинджичката страда от много проблеми, мани, че всеки от героите от Меча ще я сгъне. Историята в Меча за мен е по-добра, играта също, това е
Превес на литературата или играта: Играта "нормални" книги има достатъчно - игра да има!!! Черната маска, баскетболните, може да имат само по едно изречение в епизод, но...играта е всичко!
Българските или преводните книги-игри са по-добри: не мога да преценя - истината е, че имаме страхотни неща и още по-хубавото е, че се пишат и нови много добри неща, а и че очакваме още За преводните - ами старите поредици първо - Кървав меч, ПнТ, Самотният вълк, книгите от Битки безброй..+ доста неща, които не преведени - Магистралният войн, Фалкони и .много други са супер интересни. Сега също се пишат добри книги-игри - френски, руски, английски...
Харесвате ли да хвърляте зарове в книга-игра: нямам проблем - преди се кефех и книга без зар не признавах , сега повече ме мързи, но нямам проблем...зарът в книгата-игра е това, което е в истинския живот - късметът...не може без него понякога...колкото и правилни избори да правиш, все има неща, които зависят от съдбата, късмета и/или други фактори, които в книгите-игри лесно се илюстрират с използването на зар
Новата или Старата вълна е по-качествена: ще кажа Новата, защото изискванията са по-високи и се стреми да се отговори на тях.
Предпочитате хартиени или дигитални книги-игри: хартиени, но нямам никакъв проблем и с дигиталните...абе и двете
Носталгията е основната причина да играете книги-игри днес: в началото беше някаква носталгия, сега категорично не!

Mindcrime писа: писа:

Бяхме неопитни

Аз само това имах предвид - че и нови и стари сте почнали горе-долу от нулата в бранша. Времената са други, но си мисля че на ония години Краси, Сашо и т.н. спокойно биха могли също да се издържат с КИ. Не съм имал предвид думата "аматьори" (а и не смятам че може да бъде, сама по себе си) като атестат за качество, камо ли пък стриктно негативно такова

EDIT: мисля, че аз лично бих приел за НЕ-аматьор, всеки който е способен да си седне на задника и за един месец да изкара (поне една) добра КИ, в нормален обем. За мен, като читател, е слабо релевантно как е придобил съответните умения, коя книга му е подред и дали го прави за да се изхранва. ("Приличен обем" е комплексно понятие, в което бих очаквал, че количеството (стойностна) литература намалява обратнопропорционално на "играта". За нещо като "Кървар меч" обаче бих очаквал -по спомени- да са нужни поне едно 3 месеца. И те така...)