Размисли за писането на критика за книги-игри

Като никога съм съгласен с всяка дума от поста на Сашо.

Понеже трябва да има виновни - поемам цялата вина. Аз дадох идеята Дамян да направи електронна книга. Да вярно е, че препоръчах да я качи не в Озон, а в Крея, да направи автоматизация по подобна на Черния нарцис и Спасението на Аврея (или ако не може сам да помоли Виктор); да е безплатна и лесна за сваляне; да е в ipdf, за да може като "чукнеш" линка да те отпраща на епизода и отправих ред други препоръки, които не бяха изпълнени; като обясних че въвежда в електронен вид ще е оптимизиране на щетите откъм многото излишен текст в увода...но съм готов да поема вината за лошия съвет. Нали така ще има виновни

Добре, връщам си мнението за Рахвин и за Ал Торо, и двамата са перфектни - виновен за мен (по очевидни причини) е Жорж Ал, така имаме Главен виновник, ок

Някои хора забравят, че вече не сме на 13, не сме 1994 и възприемаме КИ по доста различен начин от един пъпчив тинейджър от 90-те
За мен добрата КИ трябва да има:
- добър и интересен сюжет
- пълнокръвни герои (по възможност и лошите)
- нормални и балансирани избори без внезапна смърт зад ъгъла
- цел за постигане
- богат дневник с различни умения, предмети, магии/технологии
- Система за оценка на постиженията.

Затова се изкефих на Ярост толкова много - съдържаше всичко, което харесвам в една КИ. Затова и не харесах например "Землянинът".

Торов и Монте Криско са учудващо многословни и ... прави. Аз му казах на Дамян същото ама явно проблема не е в нас. Като издаде книгата демо Мемоарите имаше 40 човека благодарности които кореспондираха ярко с неговите думи ,,Никой нищо не каза, никой даже не я чел, някакви общи работи и така нататък." Нормално той няма да отговори като е в пасивно - агресивна фаза.


За новите работи почти не съм ги чел уви колкото ми се искаше. Гледам, че като цяло никой не пише нещо дълго тъй като виждам, че сме стигнали точката на Варварския бог, защо да се прекарваме с нещо дълго, като успеха е в пъти повече ако напишем 4 малки книжки отколкото една голяма?

Азне търся книги игри търся поредици и завладяваща история. В света на книгите игри клишатата не са това което са.

Абе вие още ли се разправяте за това? Според мен изчерпахме темата. Дамян каза, каквото имаше да каже - че не му е помагано, а Торо го е потоли.
Всички му обясниха, че това не е вярно, 40 души са помагали и ако никой не си е купил книгата, за да я прочете това не се дължи (само) на негативни ревюта, а и на неспазени препоръки, лошо позициониране (Озон), липса на реклама и пр.
Поех вината заради съвета за електронни книги-игри, какво повече?
Борето е написал, че съм многословен.

За да съм краткословен предлагам да се фокусираме обратно върху темата - как да се пишат книги-игри. Ясно е, че обща рецепта няма, но е полезно да се чуват мнения.

и ще дам препоръки
-интересен сюжет
-обема литература-игра да в пропорции от типа 50-50
-игра изчистена от "бъгове"
-няколко възможни финала
-реалистични илюстрации
-колоритни герои (примери - Хамелеона, Стейси Бул, Езика като нож...)

Count Monte Kristo писа:

и ще дам препоръки

Забрави
+ Пряка реч

Аз мога да добавям още неща, ограничил съм се до основното, а не до детайли. В този смисъл пряката реч за мен е част от точка 2 (литература--игра 50-50) и точка 6 (колоритни персонажи), така че нищо не съм забравил, просто съм отправил базови препоръки. Това е точно като препоръките които дадох на Дамян - не съм коментирал всеки ред поотделно, коментирам базовите неща.

Count Monte Kristo писа:

Аз мога да добавям още неща, ограничил съм се до основното, а не до детайли. В този смисъл пряката реч за мен е част от точка 2 (литература--игра 50-50) и точка 6 (колоритни персонажи), така че нищо не съм забравил, просто съм отправил базови препоръки.

А как изчисляваш съотношението 50-50? Примерно, на една игрова механика да има 10К литературен текст, добре ли е?

Георги, аз се кефя че си многословен. Доста добре си описал всичко което казваш така че продължавай.

Преди време мислих да създам видео как пиша книги игри и да покажа няколко начина, по които работя.

После реших че никой не го интересува на практика, защото който пише книги игри пука ли му как другия пише ки?

Щото ситуацията е като в хетеро секса. Имаше автори и произведение и вече страничният наблюдател вожда дали е добре или не струва като логично има невероятни мнения от рода на супер до пълен ужас като всичко пък е нашият опит да разбираме Света такъв къвто е.

Тия дни се опитвам да имитирам ММ, ама просто не мога да съм толкова обран и лаконичен. За мен всеки епизод трябва да е интересен и това всъщност ми е давало много към развитието на историята.

Отделно гледах един похват на Кинг който е историята в историята. Тоест някой то разправя история в самата книга игра, и вече култовият момент е в който други ти разправя същата история ама различно това пък го научих от едни сини книги където една случка беше разправена от седем различни човека по седем различни начини като бяха чели какво са рекли предишните...

Отделно мисля че не игровите персонажи трябва да са пълнокръвни и уникални.

Тия дни се гордея с една детска ебавка Здравко Желязков от Твърдица, който го направих ахилоподобен герой с типичните му безмсъртни проблеми и ограничения.

Сияна като персонаж ми е доста лесна тъй като познавам една еманципирана доцентка която тия дни пак ми се вбеси и няма да ми говори сигурно отново три години.

Опитвам да вкарвам и винаги невиждани персонажи в случая имам един търтей на феи, поруган поп преминаващ през труден период и култовият Иванчо от Приказките, който е еманация вечния негодяй с огромен късмет.


Наскоро пиша нещо друго като история и там злодейте още не са се появили вербално но фантастичния екшън е на ниво.

Опитах да изполвам някой похвати от Нулева зона и Ах тази Алиса плюс Космоса да ти е на помощ Александър

@ Eфикс , По темата съм говорил толкова много, че ме заболява устата да повтарям стари неща.
Процентите са относителни, за мен но не е нормално нито да отиваме във вариантите на Джак Блъд (литературата преобладава), нито във варианта на Пари и ганстери 3 (преобладава играта, без грам пряк реч, хумор, опити за "оцветяване" на персонажите).
Не мога да кажа дали 10 K е добре, защото не е ясно каква част от текста е отделена на механика и каква - на литуратура. Ако ще се направи книга с 90 K механика, голяма полза, че 10 ще е литература. В този смисъл литературата я определям не като общ брой знаци, а като процент спрямо механиката. Приемам че не е нужно непременно да бъде 50-50, може да е 60-40. Въпроса е да не се залита в крайности.

Всички тези неща съм ги обяснявал многократно, ама кой да чуе.

Абе тука всички сте професори, аз бих напомнил обаче, че темата е за критика, а не за писане на книги-игри, тях и баба може, но обективната критика е рядко щастие

Прав си Дамяне, темата е за писането на критика за книги-игри
Обективна критика е много трудно да се даде, доколкото обективно е нещо относително (сега очакам да ме на награчи Симеон Петков и да почне да обяснява как това са манипулации и съществува една единдствена истина- неговата).
Да си представим, че аз критикувам Ефикс че отделя много внимание на зара и шанса. Теоретично погледнато съм прав, но кой е казал, че в книгите-игри не трябва да има зар? има ли го записано някъде? В този смисъл е много трудно да се определи какво е обективна критика. Точно затова аз казах, че много ценя аргументираната критика - дали аргументираната критика е обективна или не е друг въпрос (аргументите може да са субективни), но поне се излагат някакви аргументи, а не само хейт.

Доколкото книги-игри не са единно понятие, а читателите имат различни вкусове е трудно да се направи някаква стандартизация как да се критикуват книгите-игри

Yann Gamgee писа:

Абе тука всички сте професори, аз бих напомнил обаче, че темата е за критика, а не за писане на книги-игри, тях и баба може, но обективната критика е рядко щастие

Че ти да не си променил нещо освен правописни грешки?

Отделно не пишеш няма и да пишеш какво ти пука кое как го правят професорите?

Ето никой не коментира какво пише което е ясно че има интерес нула.


Тъй... тактическа книга игра е това която може да се сравни със стратегическа и от там на настене имаме всеки жанр включително Парна фантастика с елементи на викториански ужас като Голема от Брик лейн

Приятели, за да не спамим излишно предлагам да пренесем разговора за Мемоарите на краля и Мината на орките в съответната тема, а тук да продължим разговора за критиката на книгите-игри