Карибски вълни 2: Съкровището на вълчицата

Втората част е къде къде по-добра от първата,повече обем ,текст ,историйка и корицата е чудесна.
Иначе играта и историята стават,доста любовно ,повече думи,които не се ползват,не видях никъде накрая да се оценява играта както в първата част(сега видях,че във форума е постнато само)
7/10

Втората част на КВ определено е по-добрата и то не само заради по-големия обем, а като цяло. Историята тук започва почти година след КВ1, нашият герой Джеймс Елиът спасява дама в беда...дама, която крие голяма тайна - дъщеря е на известна жена-пиратски главатар...и знае къде има съкровище...е как да не се впуснеш в приключение.
Системата е същата като в първата част - три показателя, кодови думи и още един в случая Отношения, който освен за сюжета играе роля и за оценката.
Добро приключение и жалко, че няма да видим КВ3...

Изиграх и втората част. Хареса ми. Историята е надградена, атмосферата вече се усеща доста повече. Героите са по-живи. Геймплея е удобен. Жалко, че така и не се е реализирала трета част.

Добър разказ с класическите за пиратския поджанр кръчмарски свади, морски гонки и кютек, още въргал. Личното ми мнение е, че разказът е твърде къс. Какво имам предвид? Той е голям колкото класическа КИ от старата вълна, но с постоянните проверки на статистиките, изборът се свежда до минимум. Ако ли пък нямаше дневник, а само рационални избори - тогава щеше да си стане точно на място. Лично мнение.

И любовната история... Поначало съм фен на бягането от клишета до степен ставане на мизоген в името на добре разказано приключение. Тъй де, жена на кораб си е лошо предзнаменование.

Най-голямата слабост е всъщност неестественото "разкритие" в самия край на играта, ама за това няма как да пиша, без да "спойлна" завършека. Просто го маркирам.

Няколко думи и от мен за втората част:

retrospectionzone.blogspot.com/2023/01/2.html

Поръчах си новия сборен брой на списанието главно заради поредицата "Карибски вълни". Фен съм на пиратската тематика, на която за жалост няма много книги-игри. Прочетох първата и ми хареса. Може би беше прекалено кратка. Допаднаха ми историята, героите, геймплея. След втория си прочит постигнах резултат 10 точки и реших, че е време да започна с продължението.

Оформлението и на двете части от поредицата ми хареса много. Илюстрациите са може би едни от най-красивите, които съм виждал в книга-игра, а защо и не като цяло. Шрифтът, с който са изписани епизодите също беше приятен. Тези неща помогнаха за потапянето в историята и изграждането на атмосфера.

Геймплеят е доста приятен и опростен. Допадна ми. Промените в дневника са доста разбираеми спрямо историята и целта.

Историята беше приятна. Може би една идея по-добра от тази в първата част. Беше по-задълбочена и по-добре изградена. Като цялостно усещане може би първата ми хареса повече, защото бе по-приключенска. Може би линията с Мерседес и Джеймс беше на по-преден план от експедицията и останалите неща, но няма проблем. И така ми хареса.

Представени са нови персонажи, завръщат се и стари. Първо за Мерседес. Допадна ми. И може би само това.
Линията с Вълчицата ми хареса. Допадна ми легендарния стил, с който беше представена.
Пака беше интересна, но може би недоразвита. Имаше още какво да покаже. Същото може и да се каже за...
Предателят на Вълчицата (не съм много сигурен как се казваше) не беше лош злодей на историята. Очаквах да е главния бос накрая, но и действителния край не беше лош. Може би умря прекалено рано в историята. Лично за мен частта преди смъртта му беше по-добрата. По-авантюристичен дух носеше. Сблъсъкът с него беше готин. Очаквах някакъв по-мащабен дуел, но и така става.
Кристоф трябваше да бъде гаднярът в екипажа на Елиът. Но това не стана. Оказа се симпатяга. Може би любимият ми сред новите герои. Показа как това, което говорят за някого, невинаги отговаря на истината.
Гаскон се завръща в пълния си блясък. Персонажът му се доразвива и става още по-симпатичен. Хареса ми как се превърна в шегачията в комапнията.
Колинс и дъщеря му се появяват в историята. Някак си частта с появата им ми остана любима. Някак си беше доста филмова.
И разбира Джеймс Елиът. В продължението персонажът му добива повече персоналният и душа. Вече наистина се чувства като протагониста на историята.

Обратът накрая беше готин. Доста неочакван, какъвто трябва да бъде всеки обрат. Може би му-липсваше драматичност и беше малко попретупан. Също така очаквах някакви препятствия по пътя наобратно, но тази част от историята дори липсваше. Но сигурно е заради ограничеността на обема, така че няма проблем.

Епилогът беше доста приятен. По-добър от този в първата част. Загатва продължение, но доколкото разбрах, такова май никога няма да има. Тук бих искал да попитам дали авторът ми предостъпил на някой друг автор поредицата, защото мисля, че заслужава поне още две части.

Липсваше оценка накрая, но няма проблем.

Като за финал искам да кажа, че е достойно продължение на първата част. Цялата поредица ми стана любима. Давам оценка на "Карибски вълни 2: Съкровището на Вълчицата" 9,6/10.

Забравих да спомена удивителните знаци в надписа "КРАЙ!", който е сабя. Малък детайл, но много ме изкефи. И честит празник!