Re: Мутирала плът - Коментарна

Гора? Напалм!

Без излишни нерви моля. Коментирайте книгата, а не външният вид на потребителите. Направете си тема, какво да знаем за обсадата и си изложете мисълта вътре.

Аз и преди го казах в темата на Зомбокалипсис - не е важно да е подробно написано, но трябва да дава представа, какво се е случило и най-вече да е логически издържано.

Да, разказа като литература е плачевен, но има някаква игрална стойност. Напомня ми на игрите, които се опитвах да пиша, като ученик
Хареса ми, само защото се кефя на жанра с оцеляване.

Спасе, опитвам се да обясня, че няма пряк път, но явно не го правя както трябва. Трябва да посетиш 3 обекта, а не 1, както смяташ ти. Освен "супера за репички", трябва да минеш и през аптеката и оръжейния магазин, преди да се прибереш вкъщи.

Финалният бос е лекар, а не мед сестра и не ползва картечница. Не се опитва да отмъсти, а просто да те изяде (немутиралата свежа плът е рядкост там). Според мен, шансът да я победиш (ако си минал през всички локации) е дори твърде висок.

Пиша този коментар с широка усмивка. А този на Спас ми напомня за един виц:
А: Пенке, верно ли е, че Пешо спйечйелил Волга от тотото?
П: Вйерну йе, ама нейе съвсйем тъй. Ни йе Волга ам Мусквич. И ни я й спйичйелил, ам гу й блъснала.

Жив и здрав, Спасе!

Една свлечена хипарка ме замъкна с моята бройка и забрави да ми я върне. Човек да не реши да вкара малко положителна карма, да и се изцъкам на очилата да и се изцъкам.

psicho_lg писа: писа:

Прочетох разказа най-накрая.Историята ми хареса,учудващо и за самия мен защото не харесвам зомбита.Но тук е добре описана,а и зомбитата не са класически.Системата за битки макар и с омразните ми зарове не е тежка и не обременява излишно играта.В началото не се разбира въобще,койе бил болен от левкимия главния герой или мацката.При интелигентни зомбита да се довериш на момиченцето си е жива простотия,както и да лекуваш жената мутант.Когато искаш да се върнеш вкъщи те праща при дамата мутантка,после ти казва че ако не си ходил в трита обекта не може да се прибереш.Така обаче при второто връщане пак попадаш на същата сцена с мутантката.Според мен още в началото трябва да се каже че си задължен да минеш по обектите и да се премахне едното минаване при болната мутантка.Никъде не се казва какво става ако някое от качествата ти стане нула или отрицателно.Играта е интересна но твърде кратка минах я за 5/пет/ минути.Разказ разказ ама чак пък толкова.И е супер лесна на каквото и ниво да играеш.

АБсолютно съм съгласен с горното мнение-само дето аз 2 пъти умрях
Приятна лека книжка -позитивна с хубави илюстрации.

Наскоро се престраших и я прочетох. Не на хартия, разбира се, доколкото разбирам тази книжка е същинска рядкост и предизвикателство за колекционерите, почти колкото „Мъдростта на царя”, но това е друга тема.
Уви, първоначалните ми опасения, които имах от корицата на книжката, се сбъднаха. Но все пак е редно да започна с хубавите неща, които открих в произведението.

С цялото си съзнание усещах някакъв скрит духовен контекст в разказа. Главният герой беше изправен сам срещу изчадията от Преизподнята и трябваше смело да се бори с тях. Тук са и първите ми забележки. Никъде не се споменавеше от какво изповедание е лирическият аз, защото както всички знаем без вяра на можеш да се надяваш на успех срещу изчадията адови, в случая представени като зомбита. Също така книжката беше много кратка и буквално за десет минути я прочетох. Неприятно впечатление ми направи и липсата на логичен финал. Може би се очаква продължение?

kaloyannk писа: писа:

Тук са и първите ми забележки. Никъде не се споменавеше от какво изповедание е лирическият аз, защото както всички знаем без вяра на можеш да се надяваш на успех срещу изчадията адови

Да, наистина, забравих да го коментирам в своя анализ на книгата, но наистина е много неприятно, че не се уточнява религиозната принадлежност на главния герой. Лично аз имам съмнения, че става въпрос за протестант, но авторът не го е посочил недвусмислено. Надявам се ако има продължение този въпрос да бъде изчистен.

Аз мисля, че си беше направо чист Калвинист. Нема такоа фаталистко отношение към нещата...

Това беше едно от първите произведения от новата вълна, с което се запознах. (Никсата ми го подари, за което съм му много благодарен) Днес пак го изиграх и понеже не съм писал нещо повече:
Сюжетът е традиционен за всяки зомби-апокалипсис... Ти и гаджето сте отрязани вкъщи и оцелявате. За съжаление тя е ранена и ти като мъж въпреки мутантите отиваш да и намериш храна и лекарства. Изборите са логични, дестинациите са оръжеен магазин, аптека и супермаркет и да се прибереш в дома, като няма някакъв ред на изследване...интересното е, че между обектите имаш 4 случки, като може и да не ти се случи нищо интересно (ако нямаш оценки и т.н.), но всяка една от тях ти дава нещо, което да използваш срещу финалния бос! Обикаляш набързо града прибираш се и тук може да има една неприятна изненада , което на мен лично ми хареса много като обрат в историята...(не че е хубаво де). Идва и големия бос ...ако си имал оценки и си изиграл всичко ок схватка е лесна, иначе е доста, доста трудно... Тук е момента да похваля системата с нивата на трудност, наистина е добре изчислена и на ниво кошмарно си е кошмарно, но въпреки това има минаване и на това ниво Книжката е доста преиграваема, докато се намери правилната стратеги на по-трудните нива Приятна е, а и оформлението е на ниво.

Играта си има бъгове описани някъде по горе в темата.Включвам се само да кажа че ако си играл както трябва гаджето е живо

psicho_lg писа: писа:

Играта си има бъгове описани някъде по горе в темата.Включвам се само да кажа че ако си играл както трябва гаджето е живо

да да живо си беше, ама ме накефи опцията да не е не знам първият път като съм я играл не съм обърнал такова внимание