Мис Ефект - Мирослав Петров

Първото разказче от списанието, което прочетох. Събрано е на 10 страници и около 30 епизода и мнението ми за него е по-скоро положително.
Главната героиня е дискотечна плющялка тип УНСС, която търси върху кого да изтанцува еротичен танц, за да спечели някакъв приз. Приятно написан е, макар тук там да има малко по-тежки изречения; за щастие няма някакви напъни нито за вулгарност, нито за прекалена еротичност, което работи добре в конкретния разказ. Може би най-големият ми проблем тук е невъзможността да се идентифицирам със същността и целите на главната героиня, проблем който имах и със Zombie поредицата на Delight games. Явно просто не ми пасва да играя момиче, борещо се за гимназиална/университетска популярност. Не е от полът със сигурност, нямах подобен проблем със "Седемте живота на Мая" и "Хотелът", проблемът е в мирогледа.
В края на историята има симпатичен, макар и прилично нереален сюжетен обрат, който е цветът на това произведение. Определено е доволно експериментално произведение за интерактивния жанр.

Играта ползва кодови думи и е линейна, като накрая имаме система за оценка. Тук проблемът е, че това, по което ни оценяват в края, по никакъв начин не е заложено като цел в началото, т.е. е малко като да те пратят да купиш бира и накрая да те оценяват по това колко охлюви си решил да събереш по пътя. Включително до самият край аз бутах в съвсем различна посока като морал и желания на героинята, но накрая само с един избор влязах в "правилния" път. В този смисъл отвъд микро- разликите, до които водят различните избори, играта няма кой знае каква стойност, но пък за мен това не е особен грях точно тук.

За оформлението - отварящата илюстрация е много добра, няма как да не почнем от там. Сега лошата част - впечатление ми прави, че в рамките на 5 листа имаше една илюстрация с чаша за уиски поне 3-4 пъти и една с някаква пура - и двете са абсолютен пълнеж и дори нямат особена връзка с героинята или събитията (тя, впрочем, пие мартини). Т.е. отново се натъкваме на проблемното оформление от предните броеве, в които ни се набива една и съща илюстрация многократно по неизвестни причини, но това може и да е мой персонален проблем и останалите читатели някак си да имат непоносимост към разтвори без илюстрация на чаша в тях. Добре пак че нямаше 5-10 илюстрации на салфетки в разказа...

Като тегля чертата, добре оплзотворени 10-тина страници и едно любопитно произведение, което заслужава вниманието ви, без да е книгата-игра, която ще ви преобърне света.

Да, предположих че това пие Дориан, затова не задълбах в тази посока, а за съжаление нямам текста при себе си. Не ми е критиката да правите повече илюстрации - те са повече от достатъчно за текст в такъв обем - другите книги-игри в момента не могат да се похвалят с такава гъстота (освен по-детските). По-скоро имах предвид, че е достатъчно да ги има по веднъж илюстрациите и на другите страници може да няма нищо, не е необходимо на всяка страница да има илюстрации. Това си е наследство от старата вълна, в която дори илюстрации на цяла страница се повтаряха в книгата, да не говорим за малките.