Брой 11 - обща тема

Паранормалната история

С една дума - Ужас. С повече думи- Авторът ни предлага хумор в стил Градски легенди, демек тъп та чак кух * . Играта хмм ми то игра много няма или по скоро тя се състои от мятане на зар и надежда, че ще ти върви, ако си карък загиваш. И така цялата игра. Реално погледнато системата работи, но това не значи нищо ** Накрая с делвите работата излиза че е пак на късмет. Общо взето малко по добро произведение от Керус ама не много. ***
* Разбира се това е много субективно
** Ако имате късмет зара да е постоянно с вас пуснете тото не се занимавайте с тоя разказ
*** Завърших го със 100 точки заради прекрасен зар втората част, но това не прави разказа по хубав
Бомбата
Ами минах го с нула смърти.Мотах се до последно и това се оказа правилната тактика. Естествено това не значи , че разказът има някакъв смисъл цялата игра се състои в това да броиш смърти. Въпреки това го слагам една стъпка по високо от Паранормалния защото поне не ме издразни.

Критикувай това, вдъхновявай онова - епизод 1 ( Списанието 11 )

Написано в стил "Ефиксов" и прочетено на Ваша отговорност! И да, съдържа спойлери!

С уважение към работата на всички, които са отговорни за този брой на Списанието.

В Гората на забравата

Мисля, че Der се е справил доста добре, като за първи опит. По-добре в началото да "тренира" с подобни кратки-игри, преди да се пробва с нещо по-голямо. Лека приятна фентъзи историйката. Определено създава атмосфера на деветдесетарска книга-игра. Стилът му също не е зле. Нямаше място, което да ме издразни. Определено има какво много да се желае по историята и сюжета. Наистина си беше като малък фрагмент от по-голяма история. Надявам се да се пробва с друга история в подобен сетинг.

Два предложения: 1. както казах и в чата.. правилото за играта на "сварка" трябва да се уточни, че се комбинират само картите от една БОЯ, а не от един "цвят", както е в текста, защото аз под цвят разбрах черна или червена карта. 2. Епизод 50 има нужда от пренаписване, така че дори и да идваш от друго място да не ти е ... wtf аз дори не съм ходил в Таверната, а ме питат ще използвам ли нещо, което съм взел от там.

Прочетох списанието и ще споделя пресни впечатления, докато ги имам. Нелош брой, но страдащ от липса на класно произведение - водач. Аз лично почнах да деля броевете на списанието в две групи - с или без разказ на Щрут В сегашният брой няма Щрут, което е голям минус.
От предложените разкази, най-силно впечатление прави "Нормалният клуб" - при него има някакъв сюжет, наченки на атмосфера и прилична игра. Не се задълбочих достатъчно за да разбера как се разбира дали получената улика е истинска или фалшива? Подведе ме една фейк улика, но от втори опит нацелих търсената локация. Може би ако спечелиш предизвикателство срещу конкурентните ученици печелиш истинска улика, а ако загубиш - подвеждаща? Има резон ако е така, но е трябвало да има и някаква подсказка, че уликите могат да бъдат подвеждащи. Нелош разказ, преди бутафорията с мумиите. Останалите разкази страдат от екстремна краткост. Няма как да се получи нещо добро в обем 5-6 страници. Фен-фикшъна за Борик е ОК - ненатрапчива литература, която някак навява спомен за старото време. Имах проблем с някои от изборите и последващата смърт без право на замяна, но и това е следствие от малкия обем. Друг такъв проблем - имах точки в дневника - живот, сила... Не ми се наложи да ги ползвам нито веднъж. Бива разказчето, подходящо е като за формата на списанието. На Агапов труда пращи от игра на квадратен сантиметър - той донякъде опровергава тезата ми за обема, но пък тази плътност на играта, съсипва литературата, така че пак не е ок. На мен не ми харесва игра от такъв тип, без история и литература, но предполагам, че и този стил има фенове - те би трябвало да оценят подобаващо произведението, понеже интерактивност има много. Имаше и готини лафове и безумности, които бяха over the top в добрия смисъл - спасих руския президент, унищожих света с ядрени ракети, но за сметка на това, жените станаха жертви в новоформиралия се постапокалипсис и три от тях ми предложиха да сформираме харем. После с усмивка на лицето ги чуках нощ след нощ, докато радиацията бавно прояждаше телата ни Това с бомбата беше ОК - имаше логика в изборите. Екипа го определяше като "симулатор за обезвреждане на бомба" - точно такова си е. И то става като за пълнеж. Другите разкази не ги одобрявам. Това с руската баба - някаква бутафорна пародия, ама не беше смешна, не беше интересна... ОК, баба екшън-герой, вероятно трябва само по себе си да е нещо забавно, ама на мен не ми беше. Историята за Фобията - постна, забравя се за 15 минути. За Влада - Леша не знам дали да коментирам въобще. Бях заплашил, че няма да купя списанието, ако присъства. В крайна сметка се смилих, но разбира се не съм чел тези простотии. Прочетох само един епизод, колкото да си припомня колко е зле и наистина - много е зле. Това е произведението с най-лоша атмосфера и в двете Вълни. Постно е като фасул чорба, без съпровождащи зеленчуци и с недоварен боб. И без сол.
Неигровите материали, както обикновено, са добри. Колин не казва нищо ново, но винаги е приятно да прочетеш подобно интервю. Новата рубрика с рецензиите на стари книги я приветствам - харесва ми да чета лични впечатления на хора за стари-книги игри. Например много интересно ми се стори как Ивайло е набавил първата си книга-игра. Това с оценките ще е доста субективна работа, щото надали бих дал 10/10 на Огнена пустиня за игровия й фактор, но да кажем, че те оценките винаги са субективни. Историята за трансформацията на списанието също беше интересно четиво - сега разбирам, че разказа за Дядо Мраз е бил вдъхновител на хубавото начинание, интересен факт за развитието на Втората вълна. За историята на света на Самотния вълк... Не пречи, ама на мен нищо не ми даде. Честно казано твърде дженерик ми се струва тая история, още от предишния брой. Има Мрачни Лордове, Зло, Добро - такива работи с главни букви се забравят много бързо. Може би за някакви ултра-фенове на Самотния вълк е интересно. Пък трябва и с нещо да се пълни списанието, така че ок (ако е на една страница ). Новините от света - любопитни, полезни. Същото и за интервюто с Грийн и съветите му за писане. Няма кой знае какво велико откритие в тях, но по-скоро е интересно да видиш как разсъждава конкретният творец. На Агапов разсъжденията бяха интересни. Мисълта му правеше доста сериозни полюшвания, но казва верни неща. Кефи ме и как на няколко пъти перефразира класики: "Да напишеш книга-игра не е скъпо, нито е трудно, но да напишеш 30 книги-игри, които са помогнали на цяло поколение в неговото развитие, изграждане и реализация, това вече е безценно". Ако бях на Майндкрайм, бих си рамкирал цитата и поставил на видно място в хола. ...Като се замисля, то такава мисъл заслужава всеки от нас да я постави в дома си
Като цяло - браво на екипа, получил се е хубав брой. Моята препоръка е да се намира поне по един силен разказ на брой, който да придава класа. Сигурно не е лесно, но си трябва. И да не се помества повече Моралез.

Благодарности за ревюто на Мери, та за да не го загубим за читател в брой 12 освен разбира се последната част на Влада ще сложим и разказ на Щрут

Така...да дам мнение и аз, че отдавна обещавах, ама...да се има предвид, че макар и част от екипа, то не бях чел нито един от трите български разказа , за да ми е интересно после
Оформление - най-обемният брой на списанието, с доста материали, добри илюстрации, добра корица!

В Гората на забравата - Der се е справил много добре с това да направи фен-фикшън по-любима на много от нас книга-игра. Борик се изправя да търси рубин...магичен свят, игра на сварка, логическа загадка, някои друга битка - абе има си всичко и атмосферата е добре пресъздадена.
SLANG Убиец - трите нови части на Влада - ами в 60 епизода механиката е много добра, а и историята е майсторски преплетена и има доста варианти! Силно препоръчвам, особено като знам и последната част - смея да кажа, че Влада е добро попадение на Моралес.
‘Нормален клуб - изключително любознателно приключение, забавно, но и добро игрово. Разделям го на 2 части - Първо лутане и второ лутане - проблем тук е, че има много възможности за директна смърт, НО игровата система е добра, това че си правиш отбор дава много възможности за преиграване + различните награди и предизвикателства! Доста зарибяващо
Зона 51 - Агапов много добре се е справил! Беше ми интересно да играя (сюжетът и историята не е нещо уоу)! анти-чийт механиките са супер! Хуморът също ме грабна...за мен е по-добра от Уимбълдън (поне някои го сравняваха)
Симулатор на пенсионерка - Бабушка е забавна
Кървав лов -спин-оффът се е получил Добре продължава историята и я обогатява.
00:04:23 - бомбата си е бомба
Фобия - механиката е много добро попадение! историята не..., но все пак не бих казал, че е дразнеща и се получава подходяща атмосфера за целта на приключението.

Материалите - смея да твърдя, че материалите наистина придават вид на списание и са добри и на място!

БРАВО на всички замесени

ИЗчетох Списанието и аз.
Първо искам да да изплача - списанието няма Център. няма нещо което да обединява темите. ОТ фентъзито Борик, през фантастиката зона 51 детективският разказ на Щрут, до психарията Фобия - не видях нищо общо. Сори.
Интервюто с Колин - стари въпроси, стари отговори. Да го бяхте питали нещо ново, а то за Замъкът на Таласъмите и Огнена пустиня въпроси които са му задавани хиляди пъти. Барем да го бяхте питали какви са били тиражите тогава, да разкаже нещо от кухнята. Можехте да го питате за идеята му за продължение на Муш-Мурок.
За ОГнена пустния не мога да повярвам че получва такива високи оценки, сигурно е от носталгия тя е супер линейна и няма никаква механика- Дори Гората на демона е в пъти по интересна - обикаляш яко за да търсиш демон, може да се биеш с меч или с кинжал, да станеш безплътен, да го направиш плътен, той после се преражда и т.н. А огнена пустиня - какво - имаш два пъти, който и да избереш спътниците ти загиват и ти стигаш до схватка с Агамор. Не бих и дал оценка повече от 3,5 по десетобалната.

Най-доброто което прочетох е зона 51. Да, клише е с Пришълецът и е история "а ла Блонд", но точно затова ми допадна - готини мацки, смешни лафчета, движение по карта. Какво повече ида иска човек? видях че Пепи явно се е вслушал в съвета, който му дадох след Уимбълъдън - да можеш да завържеш повече от една връзка. Е, спасих всички мацки, и корейският президент (но допуснах да застрелят един от другите двама), спасих света, ожених се за лаборантката....какво повече?
Чикагска трибуна е добра - малко криволичене на мисълта, но като цяло верни неща. особено за стратегическите игри във втората част. За аркадните игри не съм съвсем съгласен, но Пепи е казал че те имат фенове и че учат на упоритост...
Сланг - точно в този бройка качеството рязко скача нагоре. особено Първият разказ с който започва броя. Има промъкване, секси мацки, отворен и то драматичен финал...браво. С последният разказ на Сланг малко се връщаме в екшън - "Убий и избягай" и нивото леко спада, но като цяло - отново добро ниво.



Разказът "Нормален клуб" ми напомни "тримата детективи" - нищо лошо не мога да кажа но не съм впечатлен.

Борик/Гората на Забравата - ако бяхме 90-те щеше да ми хареса..Но сега.....Освен това този епизод на 20-ти епизод - кажи колко рубина има Властелинът - откровено ме накара да сваля оценката. Много мразя епизоди без реален избор.

Фобия и Разказът с бабката - чудя се кое по голяма катастрофа?
с Фобия имах дежа ву на някакъв разказ който сте пускали в списанието (май бе на Психо или на Торо), имаш една от тези фобии и трябва да избягаш от лудница..(отделно не си падам по психарии). Насилих се да го прочета, но разказът не можа да ме впечатли с абсолютно нищо. Само се чудих кога ще свърши.
Разказът с бабката го минах за 4-5 епизода - отворих хладилника, излязох на улицата, инжектирах отровата и не дадох противоотровата. Това е егати тъпнята даже и хумор няма, а илюстрациите специално на този разказ са под всякаква критика.
нито единият нито другият разказ има литературен стил.
00:04:23 - ужасно линейна Опитах пет различни пъти, пет различни подхода и ме убиха. на шестия се отказах. Това е по-зле и от Сим. Режеш дупка - умираш. Визмаш ножа - умира. Внасяш пакета в стаята и го отваряш - натискаш резет - умираш.....
Колкото някой може да хареса Сим, толкова може да хареса и това. мисля, че само бабката е по-зле.

обръщам внимание на по-важните неща. Някои неща ми харесаха - други - не чак толкова, а трети бяха уникално зле.

Освен, чекакто вече уточни Торо не съм писал психарски разказ съм длъжен да уточня, че за съжаление Щрутне участва в този брой..........

Бабата на Арсониста - ми забавно кратко разказче, добро продължение на оригинала. Накрая има една напълно излишна система за оценка.
Влада - амии гадост, то и коментар не заслужава. Трябвало да знам нещо си от предишните разкази?? Вярно ли??? Не разбрах що трябва да е пръснато в три броя на списанието, ако толкова ви с е издавало да го бяхте събрали в една отделна книжка.
Сега американските разкази
Зона 51 - Прилично произведение, има и по добри книги-игри по карта, но като цяло бива. Торо го е анализирал много добре. Само ще добавя, че нещата след победата са меко казано странни, а анализите на това , какво би се случило, ако оцелее един или друг президент направо безумни. Уимбълдъна определено беше по добре.
Фобия - ново доказателство, че от Каранго чеп за зеле не става. Даже онова в брой5 е класи над това. Произведение, което бие даже тези на Ливингстън по безсмислени избори.
И така. Откъм странични материали нещата са се получили добре, откъм произведения обаче има сериозно отстъпление спрямо брой 10 да речем,а и не само. Нито едно наистина сериозно произведение. Като започвах да го чета и през ум не ми минаваше, че разказа на Дер ще е най-доброто в броя.
ПП. Ако ще пише и занапред пишете му името на тоя човек или му измислете някакъв свестен псевдоним. Що за име на автор е тва Дер?