Брой 12 - обща тема

Присъединявам и аз към думите на колегите Картикиян и Богосян.

Смята, че е редно колегата Слеарсян да излезе с официално становище по темата.

И изразявам надежда, че този скандал няма да се отрази на литературното ниво в новия бест-оф-алл-селлър на Дон Мон Сян.

12-ти брой е може би най-качественият до момента. Както бях казал и преди, деля броевете на такива с Щрут и такива без Щрут, е този е със и за пореден път не разочарова. Отново блестящ опит на Пол - "Етер" е оригинален, с напрегнат сюжет, балансиран, с интересна механика - инициалите и числата. В този брой обаче хубавите неща не свършват само с него. Доста ми допадна "Каменната кула". Най-доброто от Агапов и то, поне за мен, с много по-добро от предишните. За пръв път е облякал играта с повече литература и това е дало резултат. Олд скул фентъзи, което ми бе увлекателно, въпреки кратокстта и клишираността си. В случая тя бе дори плюс (Тъмна гора, Ледена планина, Зъл маг...). "Когато флагът падна" - малко странно произведение, най-вече като сетинг, но го прочетох с интерес. Имаше идея и разказа история. Хареса ми. "Крехка красота" създава атмосфера от самото начало и започва устремно. Напрегнато разследване с логични възможности за действие. Скил проверките - незатормозяващи, вижда се, че стартовите стойности са напомпани, но на мен това ми харесва, понеже не признавам загубата заради зара. За жалост дали счупена препратка или дивашки счупен дизайн ме вкара в един омагьосън кръг, от който нямаше измъкване. Пробвах да се върна по други маршрути, но все влизах в същия цикъл - трябва да ида за втори път в апартамента на изчезналата и там нищо не може да се направи, освен да умра. Ще прочета с интерес коментарите, дано някой да е обяснил каква е врътката. Силно съм разочарован от разказа на Алан Шарп. Не съм чел други негови неща, но все съм слушал хората да се прехласват по няколкото издадени в българия разказчета. Имах големи очаквания, а то се оказа един гол ташак от породата на "Червен свят" и други тъпотии, които вече така са ми се размили, че не мога да ги посоча. Една бутафорна история за шпиони, каквато няма и в детските анимации, изградена върху змиевидно обикаляне на почти всички епизоди. Ужас. Как може това да се харесва? Последния разказ за Влада както обикновено няма да го коментирам, не съм се излъгал да го прочета разибра се. Все пак отделих 12 секунди да прочета финалния епизод и да съм запознат с финала на сагата: "Убих Николай и избягах от къщата му. Хванах самолета и отлетях от Ню Йорк. Някой ден пак ще се върна, защото съм убийца и те ще имат нужда от мен отново." - класа!
Материалите са готини всичките. Даже интервюто с Върджил ми хареса. Разбрах, че Моралес имал и друга сага - за елфа. Това леко ме притесни, но пак по-добре да съм подготвен за бъдещето. Агапов е направил поредния си анализ на гейм теорията. Хубаво е описал нещата, макар да ми се струва, че тезите му са очевидни и без доказване. Имам предвид тази за информирания избор. Надали има много хора, които да си искат неинформирания. Накрая е казал, че книгата-игра трябва да залага на играта. С това не съм съгласен - книгата-игра ще бъде съсипана от компютърната игра, ако се сбият на това поле и бъдещето й е в това да бъде интерактивен роман. Разбира се това си е мое мнение. Като цяло - много силен брой. Понякога броевете съдържаха предимно боклуци и бяха насочени само за хардкор фенове, които искат да разгледат всичко. Този не е такъв. Браво и за оформлението, радваща е и корицата, която ще е претендент за Пъстрата Никса.

Пол Щрут - Етер
Още в началото авторът приковава вниманието с интересен сетинг. Правилата са леки и приятни, като недостатък мога да посоча твърде честото участие на зара.
Най-много ме впечатли представените умения и тяхното детайлно описание. Иначе изобщо не съм играл по правилата със заровете (нямам време за глупости )
Историята е оригинална и с привличаща атмосфера. Свръхестествена кримимистерия.
Не мога да кажа, че изборите бяха особено сполучливо направени - на места бяха твърде очебийни и прозрачни. Но пък от друга страна почти винаги се разкрива нов елемент от загадката, което поддържа интереса.
Добре се е справил Авторът, моята оценка е 7/10.

Каменната кула - Петър Агапов
Голям контраст спрямо предходната КИ на автора. Дълъг пролог с добре очертани щрихи на сетинга. Авторът върви по стъпките на великия ММ. Едно време Майндкрайм реши да докаже, че може да пише и дълги, литературни епизоди, същото прави и Агапов в Тъмната кула, при това успешно (асоциирам с Тъмната страна на земята). Браво за старанието.
Дългият пролог обаче, има един недостатък в случая. На пръв поглед ми изглежда 40% обем от цялото произведение.
Хареса ми системата за битки - бърза и незатормозяваща . НО от друга страна ме подразни как са описани те (визирам епизод 7). В пролога чета за бухтички, а когато има важен екшън - твърде постно описание.
Допадна ми, че изборите са добре измислени и логични, и в същото време не толкова прозрачни. Това е есенцията на КИ все пак.
Каменната кула е КИ, която определно има нужда от повече обем - поне 20-30% над представения, особено покрай битките. НО трябва да призная, че за 25 епизода авторът е постигнал доста.
Доволен съм, че Агапов, когато реши, може да пише художествен текст, който по нищо не отстъпва на този в известните КИ! Надявам се, следващата му КИ да е по-дълга - поне колкото Уимбълдън!
Моята оценка - 7/10

Така дойде момента да пиша и аз мнение за списанието, умишлено изчаках да мине повече време, че да позабравя емоции покрай някои произведения и материали.
И тук ще се повторя, че това беше най-трудният брой, защото наистина искаме да качваме качеството и да предлагаме нови и интересни неща с всеки следващ брой.
Започвам от корицата уникално добра е. В чата имаше гласове (да, Мери, за теб говоря най-вече), които роптаеха за поръчкова корица и този път решихме да им я осигурим, художникът (има кратък материал за него в края) се справи повече от добре! Обещавам, че не 13, вероятно няма да е и 14,но за 15-ти брой пак ще се помъчим да е с поръчкова илюстрация . Говорейки за бонус-и, то тук е редно и да спомена и черно-бялата притурка "Къща от Ада" (съкратена версия), с която голяма част от закупилите списанието се сдобиха, която също беше безплатен подарък. Та този брой е доста благосклонен за феновете (и пагубен за касата на списанието ).
Самото списание като книжно тяло вече си е доста по-добре оформено, различни шрифтове оформят и разделят историите, илюстрациите са внимателно подбирани, някои произведения са с поръчкови такива, а малкото, които са със стокови, то стоковите са търсени дълго време, за да паснат. Да, има какво да се желае, но си личи, че екипът става по-добър .
Злодеянията на господин Щастие от Алън Шарп - Торо за пореден път доказа, че заеме ли се с нещо, то действа като машина. Буквално за няколко дни преведе произведението. Алан Шарп е познат от книгите от поредицата му Storytrails, като от тях през 90-те Еквус издават 4-тири книги. Тази книга е под номер 3 в поредицата и е издържана в типичния стил на автора. Та държа да отбележа,че това е единственият текст на книга от Шарп, който свободно циркулира в нета, но се надявам да преведем скоро и други негови неща (Никса дай си книгите ) . Та за историята - не е мой тип, но просто аз явно не съм фен на класическите шпионски истории. Ти си суперагент тип 007, има суперзлодей, който иска ...какви точно планове има става ясно в кратката, но много увлекателна история.
Следва ексклузивно интервю с Върдж, вкарали сме и кратък откъс от новия Ринглас и материал за фентъзи поредицата на Моралес - Никса май трябваше нея да започнеш, дано се върнеш някой ден на нея! След това е последната част на Влада от Моралес. Тази част е 120 епизода (двойна на другите) и така се слага край на общо 360 чист екшън в стил Джон Уик! Тук Влада най-после отмъщава на своя предател и бивш приятел Николай. Има няколко възможности за начало, а и няколко възможни финала. Следват материали - прочетете ги
След като флагът падна на Фелисити Бенкс - много различна от традиционните неща история, макар и само в 60-тина епизода. От една страна приключението е историческо, влиза се в ролята на действителна личност (дори има вариант да се изиграе така както са се случили нещата за него в истинския живот), но авторката е добавила и щипка стиймпънк, която не е дразнеща. Игровата система е доста опростена, но е нещо различно. Има доста възможности за преиграване, всички цели са доста трудни са постигане, но не и невъзможни в едно изиграване. - задължително прочетете четирите епизода "Великденски яйца" освен полезна и интересна историческа информация съдържат и полезни съвети за играта!
Игротеката - айде пращайте отговори, този път е доста класическа, но по-интересна ...в този ред...някой реши ли лабиринта от предния брой?
Чикагската трибуна - на Петър Агапов съдържа много, много полезен материал и демонстрационна история! Историята е класическа книга-игра фентъзи в стила на 90-те, а обясненията след нея са супер.
Бонус приключението - Крехка красота от Марк Лейн. Никсата отдавна ни беше предоставил превода, който имаше планове да издава, но...да си кажем честно Крехка красота е идеална за списанието, но за самостоятелно издание е слаба. Детективска история. Влиза красива жена и дава случай, тръгваш да разследваш. Историята е много добра, има и обрати, игровата система на проверки не е тежка, има анти-чийт механики...но има няколко недостатъка,които изобщо не са фатални - само един верен път, класически проблем на ББ. Марк пише и доста фен неща по ББ, това за мен не е сериозен проблем, дори го приемам като предизвикателство, но знам, че масовия фен се дразни, другото е, че е можело да се подобри малко играта, дори с елементарни неща като кодови думи и любимото на СКИ - ВРЕМЕ.
Остава ми ревю на Етер, но то ще е умишлено в друго мнение!
Като цяло брой 12 е доста добър продукт и не го казвам, защото съм замесен в направата му, а се стремя да бъда обективен!

Тъй като още не съм чел нищо в този брой, за начало ще споделя само визуални впечатления.
Корицата е готина, но на монитора изглежда в пъти по-добре, отколкото на самото списание. При печата е излязла твърде тъмна и голяма част от детайлите, които я правят толкова готина са се изгубили. Долната част стои доста празна и можеше да се запълни с изброяване на авторите участващи в броя или заглавията на произведенията.
Илюстрациите в този брой са на доста високо ниво. Особено тези към Етер, както и на колежките Яна Малинова и Албена Новева. В това отношение този брой на Списанието определено превъзхожда последния на Призванието.

Етер - личи си, че това е първото конкурсно произведение на Пол за Windhammer, в другите две нещата са по-добре направени. Въпреки това също е много добро и със силна атмосфера. В един алтернативен свят има "сетивни" - хора, които могат да усещат етера. Ти си такъв човек. Започваш с няколко умения, на когото му предстои да бъде убит от човек, когото дори не познава...интересно. Системата за проверки и игра е добра, има античийт механики. Историята, както и другите от автора, е много детайлно развита и буквално всеки епизод я обогатява. Има няколко епизода с директна смърт - първите ми две изигравания приключиха така, но малкият обем позволява да започнеш отначало без да се ядосваш. Проблемът ми дойде, че в това не беше успял да върже (май е най-правилният глагол) историята както в предните (реално следващите) две негови приключение, така че да минеш през цялата мистерия до края. Първото ми успешно изиграване достигнах края без да разбера за и така четях Епилога и не знаех за какво идва реч...това не е някакъв сериозен проблем и е можело да бъде решен с 2-3 различни финала, но ограничението от 100 епизода явно е попречило. Та както и да е, изиграх я още веднъж (и после прочетох останалите ми няколко разклонения) и така се чувствах много доволен - поредната оригинална хрумка на автора за книга-игра. Да, реализацията може да не е отлична, но това е защото другите му две вече са вдигнали летвата - реално ако ги бяхме издавали както са хронологично писани щеше да е най-добре, но каквото такова.
Очаквайте през 2020 най-ранното произведение на Пол Щрут.

"След като флагът падна"
От цялото списание прочетох само този разказ, защото Дер ми каза да го прочета, а напоследък кажи речи ми е единствения приятел тук.
Учуди ме, че жена го е писала. Адски натурално е описан, чак на моменти ме боля и се превивах, докато го четох. Авторката има усет за нещата и умее да предаде реалистично несгодите. Лошо е, че като цяло е кратък и доста праволинеен; Ако минеш първо постижение ти се отключват другите, като всяко от тях се решава в няколко (до 5-6) избора. Темата е попадение - учуди ме, че жена го е писала. Научих нещо ново и разказът ме накара да се разровя в Жоропедията за да проверя фактите около Евриката. Не разбрах защо е фентъзи, след като не попаднах на нищо фентъзи в него, може нещо да ми е убягнало. Да - имаше някакви странни предмети, но дори не разбрах дали се използват, или само се събират за постижение. За мен по-скоро разказа си е исторически - военен, чак ме учуди, че авторът е жена.
Да не забравя да похваля превода - много е добър, не защото Дер редактира новия ми разказ, ми... просто е добър.
От първо разиграване, умрях на третия по ред епизод.
На второто - отключих всички постижения, като накрая ми убегна едно единствено предметче.
от 1 до 10 - дедазнам

Тъй като нямам време да дочакам пускането на темата за новото списание искам тук да споделя следното, пък когато пуснете темата Ринглас може да премести поста, ако му се занимава!
Написах разказ игра за ПГ, но не беше приет защото не е достатъчно добър! Съгласен съм!
Списанието го взеха, благодаря им, големи са душички
Така!
Важното:
Ако не бяха Дер и Петър Агапов, разказът ми щеше да си остане една неграмотна счупена изгъзица. Много им благодаря за свършената работа! На практика може да се каже в този случай, че редакторите направиха чудо и разказът си стана изцяло редакторски
Поздрави и на двама ви, благодаря и на Монев и останалите, които са преценили да поберат "Хижата" в броя!

ПП: А сега следва коментар номер 777 (последния ми и най-важен)

"Злодеянията на г-н Щастие" от Алан Шарп

Много скучна и клиширана история. Напомни ми на книгите на Монт Диас, с разликата, че там сюжетът беше интересен, а изборите по-решаващи. Игра няма, само четене на слаб клонинг на Джеймс Бонд. Преводът е цялостно добър, с изключение на някои думи, които не са подходящо използвани.

“Крехка красота” от Марк Лейн

Типично англоезично произведение от едно време - проверки със зарове, внезапна смърт, налучкване на правилния път...
Най-много ми хареса историята. След като разбрах, че няма да имам търпението да хвърлям зарове и откривам верния път, прочетох почти всички епизоди и варианти. Жалко, че не е реализирано по по-модерен начин...

"Злодеянията на г-н Щастие" от Алан Шарп

Всичко което бях чел на Алан Шарп досега ми е харесвало, но този разказ беше голямо разочарование. Дори ми беше трудно да повярвам, че е писано от него.
Плосък сюжет и посредствено писане. Изборите са доста неинформирани, като повечето от тях водят само до сюжетно разклонение без реално да ти носят някаква полза или загуба. Финалните избори водят до успех или неуспех в мисията, но играчът ги прави напълно на сляпо или поне аз не видях никаква подсказка кой от изборите е верният и кой грешният.
Друг голям минус е че въпреки скромния си обем разказът изобилства от напълно ненужни салами, които ако се съберат в по един епизод, цялото произведение вероятно ще стане двайсет и няколко епизода.

Оценка: 2,5/10


"Каменната кула" от Петър Агапов

Положих много усилия да го прочета, но по средата на 1-ви епизод се предадох. Зле построени изречения изпълнени с несполучлив поетичен патос и наивна фентъзи история като за деца до 10 години. Авторът се е постарал с увода и началото на 1-ви епизод да ме убеди, че не си струва да продължавам нататък, за което мога само да му благодаря.

Оценка: 1,5/10


"Когато флагът падна" от Фелисити Бенкс

Не знам дали е зле написана или преводът е кофти, но през няколко изречения попадам на такива, които звучат безумно или дори ми е трудно да разшифровам. 2/3 от предметите измежду които мога да избирам в началото имаха толкова нелепи описания, че дори не разбрах какво им е приложението.
Мотивацията на героя е супер неясна. Пичът си има няколко цели и се стреми да постигне колкото се може повече, което прави историята доста хаотична. Все едно да изляза с идеята да ида на фризьор, да пия кафе, да си търся приятелка, да напазарувам продукти за вечеря, да ида на фитнес и да си търся работа едновременно, но без да съм си ги подредил по приоритети и без план кое как ще стане. Някак хаоса от случайни случки преливаща една в друга и липсата на ясна цел ми уби мотивацията и след няколко епизода се отказах.

Оценка: 2/10

Шин, надявам се да не си учител по професия. С такива оценки направо би отказал учениците си да полагат каквито и да било усилия. Всъщност, 1,5 ми се струва като комплимент след 2-2,5 оценки на Шарп и Бенкс. Все пак, не съм чак толкова далече от тях. Заради негативизъм от такава степен спрях да пиша на български, а като гледам и доста други прохождащи нашенски автори се отказаха заради неградивна критика. Всъщност, много бих се радвал да прочета по нещо литературно от всеки критик в този форум, който си позволява да "храни" другите толкова жестоко.

Агапов, шът бе! Ще изгониш единствения професионален ревюиращ във форума. Ако се разсърди и си тръгне, вече хептен няма да има кой да пише ревюта.

Аз лично се забавлявам с ревютата на Шин и най-ми харесва подхода, когато винаги дава забавни сравнения за нещата, които не харесва.

Не съм съгласен с тезата, че някой трябва да е написал нещо, че да коментира други творби. Човекът никъде не казва, че може много по-добре и сега ще покаже как стоят нещата. Просто се дава мнението за неща, които не харесва. Предполагам, че и ти имаш мнения за много неща, които не харесваш и нямаш практичен опит с тях.

Мда. Прав си, Неделчо. Вземам си думите обратно. Нека да коментира момчето. Да е жив и здрав! Хубаво е, че има активни хора. Само дето щеше да е хубаво оценките да са поне от 5 нагоре. Имаше една теория за жените, в която най-хубавите са десетки и т.н., но по-ниска оценка от шест не се дава. Явно не всеки е толкова снизходителен.

Всъщност, аз разбрах вече колко ми е зле стила на писане. Приех го. Всъщност, никога не съм твърдял, че мога да пиша. При тебе същото. Просто щеше да е хубаво в критиките да виждах по един или два примера от изказването и подредбата на изреченията ми в коригиран от разбирачите стил. Вече две години си чупя главата да чета книги на тема как се пише литература и все още ми е невъзможно да разбера къде точно съм сгрешил. Просто щеше да е хубаво покрай "храненето" да има и малко съвети, че да може, евентуално и съвсем случайно, да стана поне на половина зле, а не все още да пиша за коша за боклук.