Брой 13 - обща тема

Общи
Първо, корицата много ми допада. Съдейки по прикаченото в интервюто с художничката, нейният стил генерално не е "моят", без това да го прави лош по някакъв начин, но конкретно с тази корица нещо щраква много добре.
Алтернативната също е култова

За материалите:
Интервюто с Пепи Станимиров ми беше готино, доста биографично. Осезаема е липсата на въпрос за "Монт Диас", но може да не е случайно. Сякаш можеше да има повече въпроси покрай книгите игри, но и така ми беше интересно. Представянето на художничката е приятна практика и според мен е добре да стане традиция. Наше село - взела е рязък завой тази рубрика и без да имам нещо против Къртача (напротив, кефя му се), но не знам до колко ще е интересно това за повечето читатели, все пак не е някаква популярна за жанра личност, за която феновете са жадували да научат повече. Но какво пък, дано да стане, а и е малко като повей от миналото с писмата от феновете -> да научим повече и за читателите. Така или иначе, тази рубрика и в предишната си форма не ми е била любима, горе долу даваше доста повърхностен поглед върху някакви произведения, за които читателите на списанието и без друго вероятно знаят повече.

За липсващите материали:
Липсва ми дежурната статия за историята на жанра в някоя държава - много любима рубрика. Според мен винаги може да се включи нещо, дори и да е за някоя държава без огромни традиции в жанра и статията да е кратка - било то Швеция, Унагрия, Чехия... Отсъствието на разкостване - хубава е идеята за тази рубрика, но не ми липсва особено. За да е стойностна (за мен) трябва да е труд на някой много сериозен критик, който да може да даде задълбочено, структурирано и балансирано мнение както за литературата, така и за играта, да вижда гората от дърветата, а такъв нямаме за КИ - то и за художествена литература е спорно имаме ли хора на нужното ниво и с нужната активност в България. Както е я приемам просто за още едно читателско мнение, в което няма лошо.

Хижата
Трудно ми е да оценя произведението, все пак с Неделчо поработихме малко върху него преди да стигне до списанието и мнението ми се е формирало покрай различните му версии. Нарастна с едни 40% и някои елементи доста сериозно се промениха, най-вече във втората половина. Според мен добре са се получили. Харесва ми и като цялост и макар далеч да не е безпроблемно, поддържа интереса.

Силите тук са в литературно отношение, под което визирам най-вече сюжет (макар и наивен), герои и атмосфера. Мистерията се заплита и разплита по добър начин. Изчистени са прекомерно пародийните сцени от първата версия (макар че пак да са си лековати повечето), които пречеха на иначе сериозния сюжет и на атмосферата - не бях чел променения по препоръките на екипа на ПГ вариант , но ми харесва какво се е получило. Все още в моите очи седи като много сериозен проблем промените в тона - хибридът между цялостния лековат стил и претенцията за сериозност в края за мен са генерално лоша идея и такива хибриди работят добре при много малка част от авторите и за малка част от аудиторията.
Литературните минуси - словоред, употреба на думи, четивност пък са от големите минуси и е нещото, по което трябваше много, ама много да се работи от редакторите, за да се изглади "Хижата". Все пак това не е "Дон Мон", където този изказ работи добре през погледа на героя и спрямо усещанията, които искаме да предизвикаме в читалтея. Авторовият глас също има някои проблеми с консистентността, примерно чрезвичайното общуване с читателя и влизането и излизането в главата на героя и дори в главите на други герои, които дори не са в сцената. Как, примерно, знае нашия герой какво е почувствал някой, за който четем или гледаме видео? По-адекватно е да се каже какво виждаме като действия, а не че "кръвта на еди си кого е кипнала". Или как си вадиш директно заключение през Google, че някой е "добро момче, но безразсъдно и лудо влюбено в Мария"? Това някак си изглежда като нещо, което авторът ни дава наготово или което можем да кажем за човек, който познаваме много добре, а не като реално заключение, до което може да се достигне през интернет.

Играта е изградена по сравнително рядкък за КИ модел и според мен си струва да се поговори за нея. Няма да се спирам в детайли на UX частта, най-малкото искам да излезе като заяждане, но решенията, които по принцип трябваше да облекчат нещата, са фрустриращи. Съгласен съм иначе в посоката - редуцирането на КД е важна стъпка, дори задължителна, но не се е получило особено елегантно. Лично аз бих подходил с плаващи кодировки + кодови думи за местата, за които не са достатъчни и мисля, че с това трябва да се изчерпат графите в дневника и да се прескочи затормозяващото обикаляне по 5 епизода един след друг в по-късните стадии на играта в стил "Ако имаш X, веднага премини еди си къде". Струва ми се, че на едно място е счупена книгата, при което те оставя да агонизираш в безкраен затворен кръг в добрите стари традиции на Сим Николов, но нека Неделчо провери отзивите и да каже дали е така. В старите версии го нямаше това.

По-важното - куестовете (adventures) във формата на книга-игра - има ли смисъл от тях или няма? Аз съм със смесени чувства. От една страна, макар и не точно игра, тя ти дава възможност да "преживееш" историята в избрана от теб последователност. Това е готино. От друга, с тази реализация, а и трудно избежно при тази концепция като цяло, това лутане е просто болезнено и поне мен ме уморява и изкарва от историята. Това го има и в куестовете, всъщност, където също понякога е изнерващо, но там имаш мнооого опции за мислене и действие къде и какво да направиш. Добрите куестове не те оставят да се луташ дълго и без посока, като същевременно ти оставят поле за мислене (наскоро бях на лекция за методите за това в Познан). А тук изборът се ограничава с това на кое от няколкото места да отидеш и дори без да мислиш, като пообиколиш, пътят ти се отключва, което не е вярно за компютърния аналог. Според мен и обикалянето из текст и епизоди е далеч по-неприятно от обикалянето из локации в компютърна игра. Често в "Хижата" липсва и логика, която да те направлява - просто на дадена локация нещо се случва в даден момент и няма как да знаеш, че трябва там да отидеш след като ти се е случило нещо си, което ти оставя единствено да се луташ безглаво, докато откриеш коя от всичките е. Това е голям грях за един куест.
Усещането ми е, че като цяло този стил може да сработи, но първо, трябва да се пипа много внимателно, за да допринесе тази интерактивност към историята, вместо да отнеме, и второ - това няма да доведе до кой знае каква игра. Просто ще разчупи историята. Лично аз абсолютно винаги бих предпочел да сложа интересни избори на тези локации (отвъд кога къде да отидеш), в диализите, както и някакви метрики, които да ти създават напрежение и да дават последствия от изборите ти - в крайна сметка ако нямаш полседствия от тях, нямаш игра по дефиниция. Като тегля чертата мога да кажа, че интерактивността в "Хижата" за мен не пречи особено на цялото изживяване, но пък и не ми донесе кой знае какво отгоре на самата история.

Та така, приятна историйка, ако не ви притесняват литературните проблеми и ви пасне жанрово. Ако се случи така, че да не се лутате много, интерактивността също ще ви е приятна, създавайки усещането, че вие разкривате случая. Четенето е доста дълго, защото за разлика от другите книги-игри, в които четете около 20-50% от произведението (на око), тук четете около 120%. За пълно развитие на потенциала му, трябваше да се извърви доста по-дълъг път.

Извинявам се на всички участници, ако съм ги обидил с коментара си - не ми е това идеята. Положеният труд не е малък и си заслужава уважение, независимо в кои аспекти е бил успешен и в кои - не. Надявам се анализът да е по-скоро полезен за тях и останалите, отколкото негативен или обиден.

Набегът над шато Фекенщайн
Хареса ми. Най-вече изграждането на света, при което си личи, че тази книга-игра е просто сегмент от нещо много по-голямо (било то и само в главата на автора). Магията работи по интересен и консистентен начин и е вложена мисъл в изграждането на принципите ѝ. Историята е ок, макар че се сетих кой и какво ще направи още като четох описанията на героите. Излишен ми е прекаления напън да изглеждат нещата като в Първа-Втора Световна Война - по-скоро ми пречи на атмосферата и щеше да ми хареса повече да си е по-чисто фентъзи.

Играта е интересна като система, най-вече изборът на умения и употребата им. Балансът е малко слаб - в началото има много практически безсмислени проверки, в края са си ок; точките са прекалено високи и е доста трудно да се провалиш поради загубата им - на практика или се набиваш на някоя директна смърт, или минаваш приключението. Шансът играе доста голяма роля. Но тези неща не ми попречиха да се забавлявам в играта и на два пъти си загинах поради мои грешки, а не заради системата. Изборите са достатъчно интересни. Според мен има и потенциал за преиграване - може би 2-3 изигравания ще бъдат интересни. Самата система, също като изграждането на света, изглежда разработена за по-мащабно приключение и е малко overkill за такава малка игра, т.е. много от нещата не се "изплащат" в рамките на тези 100 епизода. Графа "Бележки" бих я заменил, без да се замислям, с кодови думи.

Като цяло Набегът е едно добро демо от нещо много по-голямо - интересно дали се е реализирало и докъде е стигнал авторът за тези 12 години от написването му досега. Бих прочел още нещо негово, но нещо "следващо", а не по-ранното му творчество - предполагам (предубедено, без основание), че фенските му неща по fighting fantasy ще са по-слаби от това.

Игротека
Ами, ок е, но е много детско - точно такива куестове си правихме с приятели 3-4 клас и дори тогава бяха по-сложни, защото играчът трябва сам да се сети какво да направи на дадено място и водещият му казва дали се получава. Сега на тази възраст не ме кара да се замисля и нищо не ми носи, макар да не ме дразни по някакъв начин. Може би някакви загадки/игри, предизвикателни за 25-35 годишна аудитория ще са по-подходящи за списанието. Но това не е моя работа, като цяло, те по-добре си знаят аудиторията.

Край с автограф
Ами, готина идея като цяло (ала Мизъри) и добър четивен текст. Хареса ми, макар че отчитам и тук лека непостоянност на тона - на някои места беше доста по-бутафорно, отколкото на други; щеше да е по-добре или да е по-забавна, или да е сериозна. Минах я от първи път на "трудно", а на джентълменското ниво май се минава само с чифт, което ме демотивира да играя за резултат. Изборите в самата игра ми бяха по-скоро на сляпо, точковата система "желание" замира в нищото и като тегля чертата игровият елемент не работи за мен. Но пък и не е толкова важен - раказ-игра, в който отвличаш Майндкрайм, за да напише КИ за инициативата - какво повече да иска човек.

Звездно сърце
Най-точното ми чувство беше, че гледам 47-ми епизод от готино sci-fi аниме, без да съм гледал първите 46 и без да гледам следващите 270. Някакъв сегмент просто, пълен с интересни идеи. За съжаление разказваческото умение, чрез което се предават, е слабо и ми беше трудно да разбера какво въобще се случва - много натикани идеи, персонажи/роботи, наименования на това и онова; хаотичен екшън; описанията не са добри; драмата идва без изграждане и то сцена след сцена. Изборите за мен бяха напълно на сляпо. Като игра ми хареса поразчупената схема и възможността да стигнеш до няколко "лоши" края, които са разгледани като развръзка.
Като цяло някъде в тоя камък може да има и истински диамант, но "нешлифован" е меко казано. Все пак си заслужава мястото в броя, заради наистина креативните елементи в него и ми беше интересно да го прочета.

Мерси за информацията, залавям се утре да разигравам до пълен успех и разкостване на разказа (и най-вече първата ѝ половина), явно нещо съм пропуснал. Та да видим къде може човек да загуби 100 точки желание и как се прескача тая резачка на епизод 34.

За моя радост се оказа, че съм сбъркал - наистина се минава нормално и на ниво "джентълмен" и то с пълен набор от точки Отношения. Доста е завъртяно, дори като правиш проверка е лесно да го изпуснеш. Пътьом пък видях още 1-2 готини сцени, та си струва преиграването. Оптималното разиграване е 36 епизода.

Точките "Желание" обаче си остават много слабо употребени, можеше да се избегне и употребата на шанс и въобще зарове и дневникът да се ограничи на "кодови думи" и "отношения". Това са бели кахъри отвсякъде, естествено, само споменавам

New Noir Investigation
На практика една трикомпонентна логическа загадка, солидно облечена в история. Идеята е добра, реализацията е прилична - това, което може да се подобри, е литературата (значително), както и формулирането на загадката.

Тесеракт
Това произведение е всичко, което не харесвам в книгите-игри на едно място, без това да го прави лошо, само по себе си. Т.е. по-скоро е въпрос на вкус, а не толкова, че има проблеми с реализацията.
- няма (ясна) цел пред героя или средства за постигането на някакъв напредък, които да преследваш, т.е. се луташ до голяма степен като муха без глава;
- сюрреалистичната обстановка не ти дава шанс да мислиш върху кой да е от изборите - не виждам как бих могъл по логически път да взема който и да е от правилните избори;
- цялата игра по карта ми е по-скоро работа и излишна занимавка, отколкото да ми създава интересни дилеми;
- накъсаните абстрактни сцени, вместо цялостен сюжет, никога не са ми допадали;
- самата идея, че играта се върти най-вече покрай това да я изиграеш N на брой пъти, да видиш кое къде е и тогава да я минеш, също ми е от нелюбимите техники в КИ, макар че е широко застъпена, да речем при късния Майндкрайм, Битки безброй и други.

Никое от горните не е някакъв качествен проблем, просто "Тесеракт" никак не е за мен. Но може пък да се хареса много на други. Като литература има какво да се желае, има някакви неща от сорта на "ретрограден лукс" и "виждаш, че вратата е затворена, въпреки че не си я притварял", но за мен не са драма тези проблеми.

Окото на бездната
Това за съжаление е поредният некадърен опит да се пише нещо, вдъхновено от Лъвкрафт (ако получавах по една стотинка на всяко бездарно произведение, вдъхновено от него, което съм чел, сега щях да имам... абе не знам, левче може би). Жалко за добрия превод на Der. Произведението не е ужасно, мини-историйката е ок, подходът към края на произведението е интересен, просто е неумело в литературно отношение и не предлага кой знае какво като игра. Предполагам ще е най-слабото произведение в този брой, може би след Каранго (още не съм го чел).