Брой 13 - обща тема

Шепа прах

Ех тоя Каранго.. след него май всички ще заобичат Сим. На Сим поне историите му бяха интересни. Тук напълно липсва такава. Моето изиграване беше:



Е как да ми хареса подобна история?!

nixata писа: писа:

Моето изиграване беше

Позволих си да направя кратка възстановка на твоето изиграване. Мисля, че открих някои неточности в това, което казваш.

Писах го без да е пред мен списанието (по спомен) така че е възможно да има размествания. Но и в правилната подредба по-интересен ли става сюжетът? Иначе прекалено буквално приемаш, че самото начало е еп. 1. Можеш ли да намериш книга-игра, в която вземаш кодова дума в еп. 1? (Освен Керус 1, 2, 3..99 имах предвид първия реален избор, защото отидох при информатора точно защото имам Живот на улицата.

nixata писа: писа:

Писах го без да е пред мен списанието (по спомен) така че е възможно да има размествания. Но и в правилната подредба по-интересен ли става сюжетът? Иначе прекалено буквално приемаш, че самото начало е еп. 1. Можеш ли да намериш книга-игра, в която вземаш кодова дума в еп. 1? (Освен Керус 1, 2, 3..99 имах предвид първия реален избор, защото отидох при информатора точно защото имам Живот на улицата.

Брей, Никсата си призна, много лесно стана .... Иначе когато се взема...

Приключих и аз с 13ти брой, та реших да споделя разни впечатления.

По корицата - много ми е монотонно сива. Отначало се чудех, "Къв е тоя диригент на корицата?!?", после обаче разбрах за къде се отнася и си викам, "омг с пръчки ала Хари Потър ли се сражавт тия магьосници..."

Хижата - Неделчо е избухнал с 2 произведения за 1 година! Винаги съм знаел, че има потенциал това момче Та значи: циклих циклих циклих, пусувах, после циклих циклих циклих и накрая - "хепи" енд... Мистичен хорър дедектив с елементи на драматизъм и самоирония. Учудващо не попаднах на счупени епизоди, обаче се почуствах като ИИ в компютърна програма. Повече време ми отнемаше да правя "чекове" отколкото да чета. Не е това идеята в КИ според мен. Като образ най-ми хареса сестрата на баба Кукукуруз :] Браво, Неделчо!

Шатото Фекенщайн, в което Адолф си прави опити с немъртви ми се стори познат сюжет и отначало подходих доста скептично. После обаче се зациклих на него и реших, че все пак е фаворита на броя (въпреки пръчката на Хари Потър). Да измислиш такава система на игра само за 1 разказ, ми се стори нецелесъобразно, тъй че ако този автор има и друга книжка от същата вселена, бих я прочел с голямо удоволствие.
Имам няколко забележки:
1. Независимо дали денем тръгнеш и нощем, все се "биеш с мъртъвци". Няма много логика в това да те удари маг. снаряд и да си запишеш, че си се бил с мъртъвци.
2. После, в една и съща ситуация, веднъж имаш възможност да излекуваш войника, друг път даже не те пита. С тия лекуващи еликсира магиите за лечение леко губят смисъл.
3. Ако не владеш боен елементализъм или манипулация, накрая следва много тежек чек, където имаш голям шанс да фейлнеш точно преди финала. Можеше да се измисли малко по-добър баланс на силите, ама каквото-такова. Все пак в правилата се натъртва какви са природните заложби на главния герой. Пък Адолф умря на много ранен етап на войната :/

Край с автограф Уф, Майкъл виж до къде докара хората... Докато го играх на гига-лестно ниво на трудност в главата ми се въртя едно стихотворение "Жив е той жив е там пред екрана, на една страна захвърлил уиски, на друга чаша на две строшена..."

Звездно сърце Интересно разказче, в което докато умувам какво е дъвкач, то взе че свърши. Изглеждаше ми като демо на нещо по-голямо. Харесах си робокучето.

Тесеракта го започнах след като минах през лабиринта от игротеката. Реших, че не ми се играе 4D версия на същото. Не ми стигнаха нервите да го довърша.

Загадката на броя - не можах да разбера, защо трябва да ходи на опера да ги снима, след като знае в кой хотел ще отседнат, а там възможността да ги "хване на калъп" е много по-голяма.

Окото на бездната - Екстра е като за фатален брой! Наистина неочакван край

Последната битка - Прехвърлянето в съзнанието на различни персонажи в историята е наистина иновативен подход. Направи ми много добро впечатление. Жалко, че не предвижда обичайните КД, предмети, умения и други подобни елементи в КИ.

Шепа прах - Много ми хареса, че с различен подбор на умения, минавайки през различни перипетии може да достигнеш без проблеми финала. Това прави всяка КИ "преиграваема". И това ми се стори кратко.

Обобщение: целия брой ми бие малко на диск с демоверсии на различни игри. Прави ми лошо впечатление липсата на първа и последна страница. Това суперсбиване на текста отпред и липсата на каквото и да било в края ми изглежда твърде непрофесионално. Толкоз ли ще оскъпи изданието, ако в началото сложите нормална първа страница, а за края оставите някоя от статиите, па завършите с няколко рекламки на вече издадени КИ?

Шепа прах - Каранго.
Някои нелогични неща и потресаващо оскъдната литература ме карат да дам изключително ниска оценка на това демо. Добре, че е с любимата ми механика - избор на умения и без зарове, като в НПКИ.
Оценка - 4/10

Окото на бездната

Хареса ми доста! Много добър превод, историята си беше завършена и интересена (а не като Карангото).

Последната битка на Уолтър крос

Ами на мен това демо много ми хареса. Дори ем зариби да си поръчам цялата книга. Янво поне за мен си изпълнява функциите на това, за което е създадено. Допадна ми сетинга и текста, както и това че гледната точка се сменя в хода на играта.

Набегът над шато Фекенщайн
Впечатли ме сетингът, колаборацията между първа световна и магията бе пресъздадена завладяващо. Изобщо идеята за това е готина.
Играта не е лоша, след малко тежките правила следва задъхан екшън, който не те оставя дори за миг.
Не ми хареса това със заровете, можеше без тях.
Като цяло - готина КИ, въпреки някои препъни камък в играта.
Кефометър 7 от 10.

Звездно сърце
Готин разказ. В началото се пообърках, непознати термини, битка...къде, какво, как?!
Но бързо се влиза в релси, ако си сайфай фен.
Сюжет, герои, гейм - всичко ми допадна. Литературата също ми хареса.
Изборите - биват, макар в началото да е малко на сляпо.
Кеф - 7/10

Последната битка на Уолтър Крос
Интересно и добре написано демо. Изборите ми харесаха и от гледна точка на игра ми липсваше само някой стат, умение или оценка.
Прехвърлянето на гледните точки при толкова малък обем е изработено майсторски.
8/10 Кеф

Дойде времето и аз да изиграя списанието, някои неща за н-ти път ...други за сефте. Първо за допълнителните материали супер са и придават списаниен характер на списанието

Хижата - 2019-та Неделчо определено избухва Дон Мон и хижата, две произведения, които са доста различни, но стилът на Неделчо си личи и в двете. Аз нямах проблеми с леко уличния му изказ, все пак е книга-ИГРА, важна е играта, другото са претенции! Историята е интересна, върви леко дебилно, но става все по-сериозна и сериозна...дали можем да го наречем сатира, защо не. Та главният герой е вманиачен на тема паранормално - и отива на такова място - хижа!, там преди години група студенти са станали жертва на извънземни или зъл дух ...поне на това навежда всичко, но...абе разгадайте куестът. Произведението си има своите проблеми да, но на мен ми хареса. Не може да се преиграва, защото ако сте го изиграли успешно сте минали през всичко. Цикленето малко досажда, което е неизбежно в подобни произведения, но не мисля, че е голям проблем. Като цяло много ми хареса Хижата и чакам още нещо от Неделчо!

Набегът над Шато Фекенщайн - за мен това е най-доброто в броя. Може би щеше да е по-силно ако си беше директно за ПСВ, а не в измислен фентъзи свят с магии и т.н., но не мога да отрека, че това предаваше някаква уникалност. Не ти се воюва, войната е безумна и безсмислена за теб...но няма как...на всичко отгоре и трябва да поведеш отряд мъже в самоубийствена мисия...Механиката с проверките и уменията е много добра. В началото са супер лесни...но към края стават почти невъзможни. Малкият обем от 100 епизода, а и идеята, че все пак е война обрича героя при всяка неуспешна проверка. Обрати, интриги, 2 начина за проникване, оценка накрая всичко си е завършено и достатъчно за добро приключение.

Край с Автограф - Хумористично и направено за хардкор феновете на жанра, но със свое собствено очарование. На ниво Джентълмен е почти невъзможно, но задължително трябва да се пробва! Това да отвлечеш Майкъл, за да го накараш да напише книгата от инициативата ...ами сигурно е минавало през главата на поне няколко души от форума

Звездно сърце - наистина изглежда малко като Демо, героите и светът не са обяснени, но абстрахирайки се от това имаме един интересен абзац Конкурсът е бил по писане по картинки и авторът в това се е справил повече от страхотно.

Тесаракт - 2019-та е годината и на Козия. Тесаракт е вдъхновено от кратък разказ на Хайнлайн. Козия е направил нещо чудесно! Това произведение ми хареса ужасно много, дори не ми натежа това, че го играх над час, нямах търпение да разгадая загадката и да видя какво ще се случи, а краят....ами супер е!

Ноарът и Игротеката - Ноарът е интересна детектвиска история, която е истинско предизвикателство за решаване, игротеката е лесна, но ако на някой му се занимава би изкарал приятно и забавно.

Окото на бездната - разказ без игрова механика (освен избори), но с много добра атмосфера. Бях го забравил, с кеф си го припомних.
Последната Битка на Уолтър Корс - лично на мен демото много ми хареса. Нямам търпение за още неща от Аштън, задължително прочетете интервюто с него!

Шепа прах - идеално за бонус епизод, добра изчистена механика, която работи перфектно, клиширан сюжет и малко стоящ в нищото край, но все пак някакси завършена история!

Брой 13 си личи, че доста хора са работили по него и материалите и игрите са на много добро ниво. Вярвам, че всеки ще хареса поне едно-две от произведенията в него, а статиите и интервютата ще са интересни за всички!

Единственото произведение, от брой 13, за което нарочно не исках нищо да знам, беше "Последната Битка на Уолтър Корс". Та, сега седнах и го изиграх. Изиграх е силна дума, по-скоро прочетох. И ми нахареса как авторът "сменя перспективата" от различните герои, за да разкаже историята.

Ето силна литература в книгите-игри! Кой беше питал какво е това животно!?

Похватът с камерата ми напомни един филм, "Точен прицел" от 2008 година. В него, едно и също събитие е преразказано от 5 гледни точки, на 5-мата главни герои. И във всяка следваща история се добавя нещо ново, което го е нямало в предишната. Гледайте го, няма да съжалявате.