Брой 13 - обща тема

"Шепа прах" от Закари Каранго

Разказите-игри от този автор са като карфиола - малко хора го харесват. Аз съм от малкото. Този човек е майстор на късия разказ и съспенс. Сюжетите му са толкова нестандартни, че на моменти изглеждат нелогични. Но все пак логика има - ситуациите ти подсказват кое решение да вземеш, имайки предвид избраните умения. Готино произведение, Каранго знае как да вкара игра в малък обем!

Последната битка на Уолтър Корс
Звучеше ми интригуващо, когато прочетох някъде за този проект, но това демо ме остави доста разочарован. Това за мен не е точно книга-игра, а имитация на такава по подобие на Асасинитя на Персия, като в АнП поне печелиш някакви точки при правилен избор, а тук дори и това го няма. Независимо колко добър или лош избор направиш, в следващия епизод така или иначе се случва това, което авторът си е наумил, а изборът ти променя само някакви предимно незначителни детайли, които нямат голямо значение за историята.
Дразнещо ми се стори и това да играеш с протагониста и антагониста едновременно. Какъв е смисълът да се скрия зад някое дърво за да издебна лошия или да му заложа някакъв капан, ако след малко ще поема ролята на лошия и ще трябва да действам уж не знаейки какво ме чака, въпреки че като играч съм напълно наясно.
Имаше и някакви избори в стил Сим Николов, в които избираш как да се почувства героят, което щеше да ме накара вече наистина да зарежа разказа, ако не беше толкова кратък.
Видях, че малко по-горе Ефикс дава разказа като пример за добра литература, но не мисля че той може да се похвали дори с това. Изречения като "Протегна миролюбиво ръка и коленичи, за да е по-близо до нейното ниво." или "Законът му даваше правила. Той даде структура на яростта в него." са всичко друго, но не и примери за добра литература.

Оценка: 2.5/10

"Звездно сърце" от Дмитрий Юрин

Не съм голям фен на фантастиката (с изключение на StarCraft), но не това е причината, да не бъда особено впечатлен. Самият текст ми беше натоварващ за четене в началото. Беше някакъв гювеч от шестокраки, дървари и дъвкачи. Трудно ми ставаше ясно какво описва автора, но после нещата се пооправиха. Няма много какво да се отбележи тук, по-скоро е нелош разказ.

Открита е фатална грешка, станала при предпечата на картата към "Тесеракт". Или по-точно: две фатални грешки.
По моя вина разказът е станал невъзможен за изиграване (без да се пренебрегне античийт-а).

В отпечатания вариант липсват две много важни препратки от картата.
Едната е в полето до западния прозорец и води към епизод 1.
Другата е в полето до източния прозорец и води към епизод 31.

В картинката по-долу е правилният вид на картата - такъв, какъвто ни беше предаден от Козия. Извинявам се на автора и на читателите.
При евентуална допечатка на брой 13 нещата ще бъдат изчистени (както и всички докладвани досега грешки).

"Последната Битка на Уолтър Корс" от Аштън Сайлър и Джейми Томсън

Със смесени чувства съм. От една страна история за каубои и вампири звучи интересно, от друга с тази механика (или липсата на каквато и да е), не предполага интересна книга. Литературата не е на невиждано ниво, за да кажем, че тя ще изнесе нещата на свой гръб, а по мое мнение, една книга-игра трябва да е на първо място игра. Иначе спокойно бих могъл да си взема да чета обикновена книга от доказан писател...
Да обърна известно внимание и на малкото интерактивност тук: нещото, което се предполага, че би било интересно, е смяната на перспективата и вземането на решения от името на различните персонажи. Щеше да е наистина готино, ако въпросните герои не бяха изправени един срещу друг. А още по-готино щеше да е, изборите да не са фиктивни...
В крайна сметка бих прочел цялата книга, само ако някой я преведе на български.

"Тесеракт" от Николай Николов - Козия

Много яко игрово произведение, което напомня на компютърен куест. Който иска да го мине по правилата, трябва да се зареди с търпение и да си води бележки, понеже е невъзможно да се превърти от първия път без нечуван късмет. Трудно е и това вероятно би отказало много хора, но аз си прекарах добре докато хвърлях зар и се движех по картата...

Страхотна корица, напълно споделям мнението ви. Личи си, че е направена с креативност и талант!

Хижата - Неделчо Богданов
Първо да напиша: хареса ми!
Интересно заплетена мистерия, в която даже имаше неочаквани, изненадващи обрати, което е рядкост за книгите-игри. Не можех да разгадая накъде ще ме отведе авторът, независимо колко улики събирах, сякаш вместо отговори, попадах на още повече въпроси. В това отношение Богданов се е справил прекрасно: поддържа интригата докрай.
Героите са сравнително добре представени, без да ме впечатляват с някаква особена дълбочина, но и без да дразнят с твръде голяма "безличност", за книгите-игри са си ОК. Като че ли можеше поне главният герой да е една идея по-интересен.
Играта е тип пъзел, който трябва да разплетеш и въпреки че минаваш през едни и същи епизоди по няколко пъти (т.н. циклаж), аз лично не усетих да се дразня, напротив, ядосвах се, че не съм успял, когато се щурах напразно, радвах се, когато пък намеря някоя улика, водеща ме до непозната местност/ситуация. Все пак трябва да уточня, че е нужно известно търпение у играча, докато всичко се "развърже". И тук може би лека критика да вметна: биваше да има ограничител във времето, търпението, психиката и т.н. у героят (играта), защото се получава игра тип: неограничен ресурс/сила. Но въпреки това: допадна ми като цяло геймплеят.
Най-силната ми критика е към текста. Неделчо се е постарал да бъде обстоятелствен и детайлен, но на моменти звучи твърде "натруфено", бих казал наивно ученически. Редакцията определено не си е свършила добре работата, ако и да е подобрила текста. Има още доста за полиране. Но въпреки това удоволствието от играта и мистерията не ми бе развалено. Ако мога да бъда метафоричен: бях на една приятна разходка, смущавана от време на време от звука на излитащ самолет от Терминал 2.
Финалът (оптималният) - смятам, че е логичен и напълно адекватен към случилото се в историята.
Честно казано, Хижата ми допадна повече от Дон Мон, най-вече като игра.
Поздравявам г-н Богданов за старанието и мисълта, която е вложил в заплитането на тази мистерия.