Брой 14 - обща тема

Ако има една дума, която може да характеризира новия четириНАЙсети брой на Списанието, тя е „НАЙ“. Най-звездният, най-обемният и най-дългоочакваният досега.

Звезден, защото в него взеха участие цяло съзвездие корифеи на Новата вълна:

Никсата преведе „Фанфаре“, нов разказ-игра от автора на „Герои“ и носител на Златна Никса 2015 Ерик Берт, Ал Торо го редактира, а Сара Дженит (Светлана Паунова-Мурджева), която спечели Пъстра Никса през 2017, го илюстрира. Ал Торо се включи в броя и с ревю на новоиздадената историческа книга-игра „Тервел“.

Лейдрин Суийвър пък взе участие като редактор на другото ни водещо произведение – „Аленият крадец“ на Рамзи Дъф в превод на kiril_ps. Това е моят личен фаворит на броя и може да се превърне в достоен заместник на любимия ни Пол Щрут. Неговата остроумна, изтънчена и забавна стиймпънк мистерия заслужи да ѝ посветим предната корица. Илюстрациите пък са дело на моята добра приятелка Тони (Антония Дончева), която сигурно много от вас познават като организаторка на „зимните“ Таласъмии и стопанка на клуба за настолни игри „Другият замък“.

Друга звезда на броя е Дейв Морис, който даде пространно интервю специално за Списанието, благодарение на чикагския ни кореспондент Петър Агапов. За да бъде пълен гвоздеят на програмата, преведохме и краткия разказ-игра "Островът на илюзиите", написан от Дейв Морис в съавторство с Оливър Джонсън, както и интересен негов материал за рубриката „От кухнята на майстора“.

Нашата приятелка от руската общност Кадена (Мария Ерошкина) също намери място на страниците ни със своя разказ-игра "Кой сте вие, господин Лъвкрафт?", който ще прочетете тъкмо навреме за Хелоуин. Тя любезно написа за нас и „няколко думи от автора“, в които подробно разказва за себе си, руската общност и своите преводи на български книги-игри.

След като години наред беше основен двигател на Списанието, Гален Монев най-сетне дебютира на страниците му и като автор с разказа, участвал в конкурса Вълшебен зар „Мачът с шампионите“, който в крайна сметка стана колкото футболен, толкова и купонджийски, благодарение на ръчкането на редакторите.

А защо броят се получи толкова обемен и дългоочакван? Защото коронавирусът пообърка и нашите планове и, да си признаем, се поотпуснахме покрай неизвестността с Пролетния базар на книгата. Но, за сметка на това, отсрочката ни даде време да напълним 160-те страници на броя до пръсване с интересни книги-игри и материали и да ги полираме до блясък.

Освен гореспоменатите, на страниците му ще намерите също:
- Първото ни истинско журналистическо разследване в рубриката „Наше село“, което разкрива неподозирани факти за годината на издаване на първата книга-игра у нас – „Огнена пустиня“.
- Във вече традиционното ни интервю с автори от Първата вълна този път ни гостува Робърт Блонд.
- В рубриката „Братя по меч и магия“ правим обзор на жанра в Полша, като освен статията сме ви подготвили и крими разказа-игра „Частно разследване“, любезно предоставен ни от нашия полски събрат Бенямин Мушински.
- Победителя от конкурса Windhammer, който ще ви представим този път, е киберпънк екшънът „Последно заплащане“ от Закари Каранго, илюстриран от нашия съфорумник Shin.
- Германският фронт е представен от класическото фентъзи „Фюракс“ в превод на вездесъщия Der, който ни представя и кратък материал за света на Самотния вълк.
- Рубриката „Игротека“ отново е дело Ефикс, който е подготвил и продължението на детективската игра “New Noir Investigations”.

Всичко това стана възможно благодарение на новите попълнения, които се вляха в редиците на Списанието и вече можем да се похвалим дори с първата дама в екипа, която предстои тепърва да се включи със собствено произведение, но нека това остане изненада.

А сега ви оставям да се насладите на корицата и някои от вътрешните илюстрации, които ще намерите в брой 14 на Списание за книги-игри.

Къде е инфото за FF?

Поздравления за броя. Май и аз дебютирам в него като преводач. Страхотни илюстрации на Светлето към "Фанфаре. Надявам се да ви допадне този разказ-игра на Ерик Берт. Виждам, че и Монев се е поддал на изкушението да пише (сега вече стана страшно ) Ама поне Монев да си признае колко взема от Каранго да го издава всеки брой .

Корицата нещо не ми харесва особено. Някак си небето от алено преминава в синьо твърде рязко. Цветово фона не ми е ок. И ми е чудно откъде издиша тоя момък дима от лулата?

Къде е инфото за FF?

Вътре в броя е и всеки, който си купи списанието, ще научи пръв голямата новина! Сериозно, нямаше как да включа в този анонс и всички реклами в броя, които този път също достигнаха рекорден брой.

И ми е чудно откъде издиша тоя момък дима от лулата?

Тоя момък е по-особен, според мен даже едва ли има нужда да диша.

Супер изглежда броят, и книгите-игри (без Каранго )

В интерес на истината, този път дори и Каранго ми хареса, може би е най-доброто му досега.

Благодаря, Спасе. Сега всичко ми се изясни.

И аз се чудех през целото тва време тея аутоматони откъде димят. Все си мислех, че е от ушите, а то г-н Рамзи какво елегантно решение е намерил...

Мен корицата си ме кефи доста. Нямам проблем нито с рязкото преливане на цветовете в облаците, нито с лулата. Само горе вдясно ми стои леко празна, но и това не ме дразни особено.
А разказът на Каранго е голяма тъпня, ама ще драсна едно критично ревю евентуално като излезе броя. Надявам се, че другите са по-читави!

Shin писа: писа:

Мен корицата си ме кефи доста. Нямам проблем нито с рязкото преливане на цветовете в облаците, нито с лулата. Само горе вдясно ми стои леко празна, но и това не ме дразни особено.
А разказът на Каранго е голяма тъпня, ама ще драсна едно критично ревю евентуално като излезе броя. Надявам се, че другите са по-читави!

Това мнение го броя като напомняне от твоя страна за услугата "поръчково ревю"

nixata писа: писа:

Това мнение го броя като напомняне от твоя страна за услугата "поръчково ревю"

Направо и тарифата си оставям: 50 лв за негативно ревю и 250 лв за позитивно.

Броят излиза от печат най-късно на 06.11., но вече е наличен за предварителни поръчки на Крея:

www.legacyofkreya.com/bg/books/spisanie-knigi-igri-14

По този повод пускам за загрявка увода на моя личен фаворит на броя:

Събужда те пронизителният звън на будилника. Изключваш го и провлачваш крака, за да дръпнеш завесите на малката си стая. Слънчевата светлина нахлува, разкривайки красивия град Еос. Гледката на извисяващите се кули и изящна архитектура е сигурен начин да започнеш деня с усмивка. По улиците вече са тръгнали хора, механични аутоматони и блещукащи етерформи, всеки със своите задачи, а дирижабли се издигат в небето към величественото Летящо шато. Започваш да се приготвяш за работа и накрая влизаш в кухнята. Там, върху масата е и твоят Синжкастер – месингова маймунка с чифт чинели в ръце. Докато кафето и кроасаните станат готови, отиваш да вземеш вестника от килимчето пред входната си врата. Заглавието на първата страница е:

Огюст Бьотроле избяга от Летящото шато със Скиптъра на Еос

Преглеждаш набързо статията.

„Снощи легендарният крадец Огюст Бьотроле избяга от Летящото шато на графиня Изабел с нейния етерен скиптър. Престъпникът е известен още като Аления крадец, заради червените писма, които изпраща на жертвите си. От появата си в града преди три месеца той е в надпревара с Великия детектив Шеринфорд Скай (който, както е известно, е етерформа). Прочутият детектив работи съвместно с комисар Александър Дюпен по залавянето на Бьотроле.
Скай посетил Шатото снощи, за да предупреди графинята за предстоящата кражба на Скиптъра на Еос – скъп артефакт, ценен не само като произведение на изкуството, но и като един от най-мощните инструменти за манипулиране на етера в света. Скай успял да идентифицира крадеца по време на бягството му, тъй като е единственият, който някога е виждал истинското му лице.
Бьотроле е успял да проникне дегизиран като гост на снощния маскарад. Крадецът се опитал да избяга от замъка с дирижабъл, пилотиран от неговия съучастник, Сенчестия доктор (главата на престъпния свят в Еос). Въздушният кораб е бил свален по време на бягството, като в покрайнините на града е намерена една-единствена спасителна капсула. Смята се, че Сенчестия доктор е мъртъв, а Бьотроле в момента е преследван от силите на реда, които са блокирали града, докато не открият крадеца и скиптъра.“

Оставяш вестника, размишлявайки над прочетеното. Случилото се снощи е кулминацията на поредица от дръзки кражби в Еос през последните три месеца. Всичко започна с похищението на трите сапфира на Сфорца, задигнати от дома на виконт Сфорца. На тяхно място бе оставено алено писмо, адресирано до комисар Дюпен. Говореше се, че в писмото Аления крадец най-нагло информирал комисаря за пристигането си в града, поемайки отговорност за кражбата. Освен това не се посвенил да разкрие, че се е съюзил със Сенчестия доктор. Според жълтата преса виконтът позеленял като прочел послеписа в писмото. Там Аления споделял, че макар да бил изкушен да открадне колекцията портрети на Сфорца, негов принцип бил да краде само автентични предмети.

В същия ден Шеринфорд Скай пристигна от Албион и информира Дюпен, че е проследил Бьотроле до Еос. През следващите няколко седмици последваха още обири и преследвания, сред тях и кражбата на загадъчните етерни изумруди на графинята. Миналата седмица беше отмъкната и нова, революционна алхимична субстанция, даваща на своя притежател способността да преобразява външния си вид по свое желание.

Смяташ, че това е интригуваща поредица от събития и докато отпиваш от кафето си, хвърляш поглед през прозореца към полицейските дирижабли, които кръжат над Еос. Те без съмнение издирват Аления крадец. Мислиш си, че след работния ден във фабриката за етер, довечера може да обсъдиш тези въпроси с приятеля си Пиер, или да пишеш на родителите си в Балзамо Гроув, за да споделиш случващото се в Еос.

Прекъснат си по средата на първата хапка от кроасана, когато твоят Синжкастер с бръмчене оживява и отваря уста, дрънчейки с чинели:

– Това е сутрешно излъчване за гражданите на Еос – скърца той с шарнирните сглобки на челюстта си. – Властите са издирили Аления крадец и се опитват да го заловят. За вашата собствена безопасност никой от живущите на улица Ганимард не трябва да напуска дома си, докато крадецът не бъде арестуван. А сега ще чуете сутрешна композиция от Йохан Себастиан Бах...

Очите ти се разширяват, докато се приближаваш отново към прозореца. Живееш на улица Ганимард. Когато поглеждаш навън, за да проследиш събитията в съседство, погледът ти попада върху половин дузина въздушни кораби, движещи се право към сградата, в която живееш.

– Огюст Бьотроле! – изкрещява през високоговорител пилотът на един от летателните апарати. – Знаем, че се криете под самоличността Жак Льоблан. Излезте от жилището си или ще влезем със сила!

Когато чуваш това, оставаш вцепенен в дълго и доста неловко мълчание. Случващото се би било интересно и дори забавно, ако Жак Льоблан не беше собственото ти име. По някаква причина властите смятат, че ти си Аления крадец и идват да те заловят.

Денят определено не започва добре.

Поемам отговорност, че като тестът на разказа, това не съм го хванал...

!