"Колекционера" - Ал Торо (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Като един истински фен на книгите-игри, първо започнах от материалите. Както винаги, бяха интересни. Прочетох и "Колекционера", което е кратък разказ-игра, чиято цел е да онагледи теорията. Там срещнах проблеми с авторовата логика и похвати. Прикачвам една снимка с коментари, който не иска да се спойлва, да не я отваря. Като цяло останах с впечатлението, че авторът иска да ми наложи какво е правилно според него и един вид да ме води за носа, след като ме е подлъгал, че мога да направя даден избор в ситуация. Ако е целял просто да покаже, че уменията са излишно нещо - ОК. Но с това да ми налага кое е правилното решение, не съм съгласен. Ще се радвам самият той да ми отговори на коментарите

Тъй като това май е първото мнение за "Колекционера" предлагам модератор да отвори нова тема с него, където да започне да се дискутира разказът. Още повече, че Дер очаква отговор и предполагам Торо ще го уважи. Аз също ще коментирам като прочета по-подробно разказа в идните дни.

Имам доста проблеми с този разказ, като "изборът на умение" е един от тях. Не избираш умение, избираш "любимата игра на Милена, в която тя е била вманиачена". Много хора са вманиачени по таблата и белота, без това да ги прави дори средна работа в съответната игра.

Не разбирам. Тогава защо изобщо трябва да избираш умение? Не може ли да има само тактически избори и решения?

Etom писа:

Не разбирам. Тогава защо изобщо трябва да избираш умение? Не може ли да има само тактически избори и решения?

И аз си зададох тези въпроси. Да вкараш някаква механика (или наченки от нея) с цел да я "омаскариш", не е яко. В случая този кратък разказ не успя с нищо да ме убеди, че уменията са лоша механика и от нея играта губи.

С риск да скоча на Етом и Дер, но според мен Ал Торо е прав и не прави играча на глупак - не, Торо за мен просто не може, ей така и с лека ръка, да приеме, че героят е гений или вундеркинд, вкл. без значение какви умения вече е избрал За справка - сканът е на Майкъл от "Демоните в NBA" - безспорно еталон в жанра "приключенска литература", благодаря му и на него и весела Коледа на всички останали!

Колекционера е приятна презентация на дадена механика и логика на избори, но оставя "вкус" на набързо сготвено ястие, сякаш готвачът не е имал време да донастрои съставките.
Допадна ми сюжета (за краткия обем) и тематиката. Все пак, можеше да бъде по-шлифовано и ми се искаше да се подобри, защото имаше потенциал за това.

Колкото до "проблема", който е споменат по-горе от Дер, аз лично не съм съгласен, че е нарушена някаква непоклатима логика.
Ще го кажа така: Ако свърнеш по алея в парк, за да се измъкнеш, това не означава задължително, че ще ти трябва умение да се криеш (ако беше така, героинята по-добре направо да навлезе между дърветата, храстите, вместо да крачи по отъпкани пътеки - в това се състои криеницата, гледайки децата ми). Даже поздравявам Торо за този подход, че те кара да се замислиш над цялата ситуация, а не само над игровата механика. И да, умението Гоненица ще ти дотрябва тук, но трябва да мислиш един ход напред...

Аз лично не съм способен да напиша/създам разказ-игра на подобно ниво за това време. Явно опитът си казва думата.

Игрите на Торо никога не са за изпускане. От това което чета пак има някаква интересна механика. Ще поръчам книгата и като прочета разказа ще дойда да споря тук. Весела коледа на всички

Аз не съм казал, че не ми харесва. Напротив - имаше съспенс и неочакван край. Уменията и тактическите избори за мен са пряко свързани в КИ. В единия случай се подготвяш предварително за дадена ситуация, в другия сручай взимаш решение в ситуацията на база на логика и умения, които имаш. Примерно аз няма как да избера да избягам, защото съм 160 кг. Ще избера или битка или ако имам възможност ще се скрия. Една девойка малко вероятно би избрала да се бие, освен ако няма умения за това.

Още един пример - ако имаш умение Стрелба и пистолет защо да избереш да бягаш от врага? Логичното решение може и да е прозрачно, но ако няма уловка в играта, би трябвало да е правилното решение.
Усещам, че Торо е любител на висшия пилотаж в гейм механиките, но понякога хубавата игра става и с по-простички механики.

Ще има спойлери. В заглавието на темата си пише, но пак предупреждавам нехайните читатели.

Вече завършвахме броя на списанието и здраво закъснявахме с опитите да го предложим за панаира на книгата, когато разбрахме, че Торо иска да предложи разказ. Стана ясно, че произведението е съвсем малко, а и е писано на работилницата за книги-игри, която е един от основните акценти на броя, така че решихме да се напънем още и да го включим. На мен се беше паднала честта да правя картинките с Midjourney, но имах да дооправям други и също бях притиснат от времето, поради което прегледах разказа съвсем набързо. Почвам го и гледам избор от умения. За разказ от 26 епизода. Полазиха ме тръпки. Продължавам и още на епизод 1 виждам най-ужасното нещо - избор дали да бягам или да се крия, при положение, че преди това съм избирал умение Гоненица или Криеница. Казах си - много лошо, Торо, когото имах за капацитет в гейм дизайна се е олял, претупал е нещо на тази работилница. Разгледах обаче изборите и какво да видя - криеницата не ти помага да се скриеш, а направо ти ебава майката. И логично - защо ще се криеш в безлюден тъмен парк, като имаш пряк и сигурен път към спасението си? Виж, ако си бил глупав да си го помислиш, и после разбереш грешката, когато перверзникът започне да те настига, Гоненицата може да те спаси. Това е страхотно. Торо е постигнал целта си и е показал, че схема с умения може да съществува без това да носи един от най-големите грехове в книгите-игри - очевидният избор, който е равностоен на липсата на избор. Защото баналните системи с избор на умения го правят в поне 90% от случаите, особено ако ползването на умение не е свързано с разходване на някакъв ресурс - мана или подобно. За мен целта му е постигната изцяло. Имам две дребни забележки в другото направление - сюжет и литература. На епизод 13 момата допира ухо до външната врата на апартамента си и "стори ми се че дочувам едва-едва на границата на доловимото спотаено дишане". Ние не чуваме дишането на хората, непосредствено до нас, дори когато е нормално, а не спотаено. Да чуеш дишане през външна врата... Според мен при добра изолация и грухтене може да не се чуе. Това, разбира се, е дреболия, която се поправя с щракване на пръсти при редакцията, но просто ми е интересно дали Торо наистина не смята, че може да се чуе спотаено дишане през врата. Второто, което е по-скоро препоръка, е свързано с епизод 12. Там героинята пуска телевизора и вижда по новините, че Колекционера е взел нова жертва предишната нощ. Ние сме проследили героинята през предишната нощ и знаем, че едва се прибира вкъщи, влиза да се къпе, пуска пералнята... Разбира се нямаме категоричност, че убийството не е направено малко преди да поемем контрола над нея или пък по-съмнителното, след като се е изкъпала, но някак това малко разваля усещането от туиста в края. Според мен можеше да се хвърлят някакви зрънца за читателя, които той няма как да разбере при първото си четене, но четейки втори път ще оцени и ще каже "браво". Примерно като се прибира след първия епизод да има вметнато "...и оставих херметическия плик на масата" или нещо от този сорт. Човек като чете за пръв път не се замисля над такива неща, а той няма и как да направи връзката, защото това, че убиецът събира уши в плик става ясно съвсем в края. С изключение на тези две неща - браво.