"Колекционера" - Ал Торо (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Чаках да се съберат повече виждания, които противоречат на моето, за да пиша пак. Супер. Относно логиката и предвидените няколко хода напред: след като вече знаем кой е Колекционерът и по какъв начин убива жертвите си, сега ми се струва още по-логично да се скрия и да причакам преследвача в тъмния и безлюден парк. Защо бягането да е единствения вариант, както по-горе изтъкнахте? Ами ако противникът спортува активно? Той е мъж, главната героиня е жена. В един спринт между двама тренирани човека, мъжът ще е по-бърз. Толкова от мен засега

При автоматизация на умения и кодови думи става съвсем ужасно. Като са напечатани на хартия поне остава илюзията, че вършиш нещо като отгръщаш сам на определения епизод. Може даже като видиш умението, което имаш, в опциите за избор, да получиш хормонално удовлетворение, че ще спечелиш нещо. Напълно незаслужено и примитивно, но все пак. При дигиталната игра в много от случаите няма да разбереш, че си минал през проверка.

Съгласен съм, че уменията могат да доведат до предвидимост и загуба на интерактивност. Там майсторството се изразява в това, да караш играча да предугажда каква дисциплина ще му потрябва в дадена ситуация. И е хубаво изборите да не са очевидни, разбира се. Но за да се предлагат изцяло логически избори, каквато е целта на този пример, е нужно авторът да е изпипал много детайлно историята. Защото в случая аз си задавам прекалено много въпроси, като защо сериен убиец не си носи спринцовка в джоба за всеки случай и ситуация, и как е успял да ликвидира толкова хора, а при първа опасност започва да бяга и вече да е жертва. За протокола съм голям фен на Декстър и там нещата не бяха така

Моят проблем не е в избора на любима игра на фармацевтката, а в предисловието, където авторът казва, че използва механика "избор на умение". При самият избор формулировката е некоректна, защото да си пристрастен към нещо не те прави добър в него. После в играта става ясно, че все пак си избирал умение. За мен това е лош подход и ако е умишлен такъв, кофти.

За това дали можеш да чуеш спотаено дишане зад врата - може да ти се стори, че чуваш много неща. Колкото по-нерационална личност си, толкова повече. Сега, доколко един толкова успешен колекционер може да бъде ирационален е спорно.

Още в първия параграф за мен има несъгласуваност на времената. След "Знаех, че е след мен." второто изречение трябва да започне с "Бях го забелязала в парка..." и без "още" след това, а може би със " за първи път".

По отношение на "изненадващия обрат" - аз не съм привърженик на такива обрати.Например, "Шесто чувство" за мен не е велик филм със смайващ обрат, а нагласен финал, който приемаш, ако достатъчно други неща във филма дотогава са ти харесали. Или ако си като цяло непретенциозен консуматор. В случая с "Колекционера", който е харесал разказа до презди обрата или който харесва почти всичко на Торо, или който харесва много всякакви книги-игри или всякакви смайващи обрати, ще хареса много и обрата в "Колекционера".

Аз също имам много сериозни проблеми с логиката на Торо в този разказ. Ще се опитам да обясня как виждам първата сцена и защо - с риск да обидя някого - смятам, че авторът ме лъже още в нея, което никога не е добро начало.

На първо място, за да имаме информиран избор, той може да стъпва на едно от три неща: 1. информация, която сме получили в рамките на текста/играта, 2. мета информация, която в случая е онагледена с избора на умения; и 3. собствения ни житейски опит, който потенциално може да запълни празнините в история, предполагаемо развиваща се в нашия свят.

На епизод 1 разбираме, че Милена е преследвана от мъж, който е едър, атлетичен и ходи бързо. Тя е жена, която носи раница. Разстоянието между двамата е няколко десетки метра. Текстът не ни дава повече подробности, но в идеалния случай поне можем да имаме доверие на автора, че няма да ни измами истински като например сложи Милена на токчета и ни накара да осъзнаем, че тя не може да бяга, веднага след като сме направили подобен избор.

Не знаем дали Милена също е атлетична или да речем пълничка, но на помощ ни идва информацията, закодирана в уменията. Без значение как са кръстени съответните умения и без значение дали формулировката е замаскирана като "пристрастяване към...", за играча те не са нищо повече от shorthand за това какви очаква да бъдат силните страни на героинята. Или иначе казано, ако си избера гоненицата като любима игра и впоследствие се окаже, че това няма абсолютно никакво отражение върху скоросттта/експлозивността/евентуално издържливостта на Милена, ще се чувствам измамен. Гоненицата се избира в опозиция на други умения - ако не избера нея, логичната - струва ми се - презумпция е, че метаинформацията, която получавам, е, че героинята ми не се справя добре с тичането.

Какво знаем от собствената си реалност? По правило мъжете са чувствително по-бързи от жените. Няколко десетки метра е сравнително кратко разстояние, което човек може да измине за няколко секунди. Раницата на гърба затруднява тичането.

На база на всичко това, което включва цялата (мета-)информация, която получаваме от текста, за мен лично няма абсолютно никаква логика да избера да бягам в ситуация, в която не съм добър на гоненица. Всеки един елемент в текста - раница на гърба, кратко разстояние, атлетичен опонент - ми казва, че това е погрешно решение. Когато то се оказва правилно, виждам само два варианта. Първият - и по-малко вероятен - е, че авторът не си познава текста и не разбира логиката зад податките, които е оставил. Вторият - че нарочно реконтекстуализира сцената постфактум с някаква извънигрова цел. (В случая целта е описана в материала след разказа, където между другото се казва "Да бягаш е правилното решение, дори без да имаш умението". Това, което не се казва, е защо. Защо да бягаш е правилното решение, извън това, че Ал Торо така казва? На база на каква логика можем да твърдим подобно нещо в светлината на онова, което виждаме в текста?)

Встрани от първата сцена per se, аз за разлика от Мишо харесах изненадващия обрат и идеята ми допада концептуално. Проблемът ми е, че понеже всичко е подчинено на обрата, пътят до него не е особено логичен. След като Милена, която е представена като интелигентна жена, е Колекционера, би било логично първото ѝ предположение да бъде, че човекът, който я следи, работи за полицията. Разбира се, няма как да имаме нещо такова, защото така нямаме финален обрат. Следващата теория на Милена би следвало да бъде, че мъжът е ненормалник, подобен на нея самата - може би copycat, вдъхновен от подвизите на Колекционера, който в резултат на абсолютна случайност, попада точно на него. Нищо подобно! Единствената теория на героинята е, че той е някакъв отмъстител, който знае коя е и решава да се саморазправи с нея, вместо да се обърне към полицията. Защо? Нищо в историята не води до подобен извод. Няма причина тя да стигне до него, освен за подсилване на шоковия елемент в края.

В първия епизод разбираме, че Милена подозира, че мъжът е успял да научи посоката, в която тя живее. Само по себе си това предположение е наивно. Ако той я следи от месец и е толкова добър, че постоянно да я открива, определено знае къде живее, но това работи срещу историята. Да предположим обаче, че е вярно. Имаме преследвач, който едновременно има свръхестественото умение да се появява зад гърба на Милена в Борисовата, дори когато тя е влязла в парка през напълно различен вход, решен е да я убие, знае накъде отива и няма двата грама акъл, нужни за да я причака? Причината, разбира се, е, че това работи срещу историята.

Мъжът изключва електричеството в апартамента на Милена, тя се доближава безшумно до вратата и чува едва спотаеното му дишане, което вече предизвика няколко коментара. Секунда по-късно той започва да блъска по вратата с всичка сила. Защо? Каква причина би имал да се спотайва, ако моментално след това ще вдигне на крак целия блок? Защо е достатъчно интелигентен, за да прекъсне тока на жената, но му липсват двата грама акъл, нужни за да я нападне в средата на нощта, когато всички спят, а не по време на вечерната новинарска емисия, когато целият блок е буден? Това, разбира се, работи срещу историята.

Споменавайки вечерната емисия, ние знаем, че Колекционера е извършил предното си убийство предишната вечер. Мога само да предполагам, че то е станало след като Милена влиза в Борисовата "от съвсем друг вход", но преди да срещне преследвача. Това само по себе си повдига цяла поредица въпроси. Милена посред бял ден ли е извършила убийството? (Когато мъжът се появява зад гърба ѝ, тепърва се смрачава.) След като разполага с оръжието, с което е нанесла "няколко прецизни прободни рани", защо единственото възможно решение е да бяга от преследвача си? (Разбира се, встрани от това, че такова е изискването на историята.) Каква е причината разказвач, който в крайна сметка ще сподели с нас, че е Колекционера, да игнорира напълно убийството. Разбира се, освен неочаквания обрат накрая.

Или казано накратко, въпреки че идеята на разказа ми допада, за мен той е хубав пример как, когато всичко, което искаш, е да отидеш от точка А до шокиращия финал в точка Б, цялото развитие, което една по-органична история би изградило, бива пожертвано на олтара на въпросния финал.

Никога не би ми хрумнало да определя избора гоненица/криеница за кодова дума. И те разбирам, когато ми говориш за неща в и извън рамките на произведението. Обаче, предисловието ще се приеме от значим процент читатели (да кажем поне 20%) за нещо като въведение, а въведението вече е в рамките на произведението. Така че терминологично си чист и съдът ще те оправдае, ако изобщо прокуратурата сбърка да те атакува, но съвестта ти не бива да е чиста. Но пък ти се кефиш, щото си решил да си палав елф.

Аз този избор го направих, но ме изневри, защото нямах никаква идея какво точно избирам. Просто ми беше любопитно как ще го използваш после.
В моята махала така наречената "гоненица" беше стражари и апаши, общо взето скучна игра, ако не я играем момчета срещу момичета. Криеницата беше и тактическа, и психологическа, ако трябва да използвам сложни термини за детска игра. В крайна сметка, ако онзи, дето те хваща, не се отдалечи достатъчно от мястото за заплюване, накрая на всички им писва. А третата игра изобщо никога не сме я играли. Нямах никаква идея какво означават тези игри за автора или за героинята.

Сега, можеш да изкараш логика, че статистически хората, които са обичали да играят на гоненица като малки са по-слаби в бягането, от тези, които не са...

Сега, може да не ми слагаш в устата грешни аргументи, само за да ги опровергаеш с лекота. Съобразявай се малко със средата, половината хора тук ще решат, че този аргумент е наистина мой.

Аз съм съгласен с много от нещата, които Юри посочи като нелогични. Не мисля, че може да се спори по тях, обаче, до достигане на някаква абсолютна истина. По-скоро е до тип човек. И както казах на Мериадок преди време за неговото произведение, че частта с абстрактното и злите сили не ме кефи, не е моето и не мога да я коментирам, така и тук за обрата просто в края казах "уфф". Вероятно някои хора толкова ще се изкефят, че ще го прочетат втори път, за да се насладят на тънките моменти. Аз и първият път се изнервих от нелогичността на голяма част от ставащото плюс огромни пропуски в разказването на ставащото. Тук вярвам, че си поел непосилно за теб предизвикателство да разкажеш история с такъв обрат от името на героинята.

Готино е, че от един малък разказ стана епична дискусия. Аз продължавам да следвам Бръсначът на Окам - простите решения и механики водят до повече удоволствие според мен. Предварителна подготовка - логически решения - награда/наказание за играча.

Общо взето, ако тръгнем да нищим логиката на "Колекционера", ще стане същото като с "Щурмберг", което за мен беше абсурдно нелогично произведение, което повечето от вас превъзнесоха. Ако не се лъжа, Торо (като част от редакторския колектив) и тогава използва точно същите "аргументи" срещу моите забележки, които и сега използва срещу Юри. Така че тая игра вече сме я играли и не е интересна.

А това дето разумен човек може да извади статистика, че който е играл много на гоненица като малък после пораства по-слаб в бягането от тези, дето не са!?
Да не е силно слънцето тези дни и да си бил без шапка

Докъде я докарахме, да смятаме 2 страници за епична дискусия... Опира до това трима-четирима да имат желание да четат и да споделят мнение, после авторът да отговаря.

Струва ми се тъпо, че няма такава дискусия за "Сезон на тайни". Явно на хората не им се чете нещо голямо, заети са много.

Сега... няма начин човек, който е играл на гоненица до вманиачаване да не е поне малко по-добър от човек, който не се е затичвал и след тролей. Освен евентуални контузии на първия и катарзиси на втория в зряла възраст...

Е, шегувах се. Не може да има нищо неприятно в дискусиите. Освен че се водят от шепа хора и специално ние двамата можем да се видим да си говорим тези неща, така че ако няма повече участници, нещата стават безсмислени.

За логиката - навремето бях казал, че ако автор или редактор си даде труда да опише какво наистина е станало в Щурмберг според него, ще лъснат доста празноти. Ако помня правилно, ти тогава каза, че ако се напъне някой от нас двамата доброжелателно ще опише логиката без празноти. Май опира до това какво за кого е празнота и тук вече става толкова субективно, че не може да се спори, а само да се споделя мнение.

За разказа от първо лице мсля, че е лошо решение. Във филмите им се получават много неща, главно защото си местят камерата където и когато си искат, докато при кнгата е по-трудно да обосновеш разни скокове в подходящия момент. И винаги ще има такива като мен и Юри, които ще остават с неприятното усещане, че са водени за носа, при това не особено умело.
Точно същото ми е усещането и при филмите.