Агамор Брой 2 (18)

Готов съм и с впечатленията за втория брой. Знам, че на много хора им е любимият. За мен не е така, но да карам подред:

1️⃣ "Кинцуги" – част от хората, които уважавам са изградили истински култ към това произведение, но дефинитивно не е моето. По никакъв начин на ми допада концепцията да се връщам неколкократно и да чета едни и същи епизоди в търсене на някакви скрити детайли, като преди това правя множество неинформирани избори. Прочитайки на форума, че хората са отделили по 4-5 часа на произведението, просто се отказах без да го завърша.
2️⃣ Интервюто с Джордж М. Джордж – много готин събеседник. Въпросите са интересни и отговорите, които дава са честни и изчерпателни. Прочетох интервюто с голямо удоволствие.
3️⃣ Декодер - 13-ият час или за кого бие камбаната? – Още една интересна статия от Георги Димитров – Der, в която е подбрал и ревюирал 13 хорър книги-игри. Неговите материали са с константно високо качество.
4️⃣ "Черната смърт и венец от зюмбюли" – доста компромисен разказ-игра. Имаше атмосфера, но и много лутане, абсолютно неинформирани избори и като цяло не е нещо, към което бих се върнал или препоръчал.
5️⃣ „От кухнята на майстора“ – от този материал се вижда, че поне теоретично Виктория Хенкокс е подготвена. В горния разказ обаче не личи да е приложила успешно теоретичните постановки.
6️⃣ "Мелинда 2: Измяната“ – малко по-добре от първата част, но все още много далеч от моите представи за хубав разказ-игра.
7️⃣ Калъч – „Призвание герой“ в ретроспекция – супер статия! С kartacha имаме доста различни предпочитания по отношение на интерактивната литература. Въпреки това материалът ми беше много интересен и ми дава стимул да препрочета някои от произведенията в „Призвание герой“.
8️⃣ Разпарчетосване – „Асасините от Алансия“ – нямам интерес към тази книга и не го прочетох.
9️⃣ Работилницата на Ефикс - "Битката за Кауен" – не ми се играеше нещо подобно, поради което не го прочетох.
10. Тайните на Сезона – като фен на произведението, този материал ми беше много интересен.
1️⃣1️⃣ „Градчето“ – Николай Николов-Козия спечели „Златна никса“ за този разказ. Предвид останалите произведения през 2023 г. считам, че беше абсолютно заслужено. И тук има много неинформирани избори, но атмосферата и историята компенсират този недостатък. Личи си, че Козия може да пише, въпреки че има едни характерни за него изречения, които поне за мен са абсолютно излишни. Примерно – "Дебели облаци бяха арестували слънцето и сега се мръщеха ниско над земята.".
1️⃣2️⃣ Наше село - Книгите игри през 9 земи – този път материалът в рубриката ми беше интересен. Може би защото и аз съм ходил много пъти на подобни събития и всичко описано ми беше познато и носталгично.
1️⃣3️⃣ Форумни конкурси 3.0 – излишен материал
1️⃣4️⃣ "Нощта на демона" – чел съм го преди много години на английски. Тук е преработен и вътре са включени някои от родните автори на книги-игри, но това не помага много. Определено е от по-слабите неща намерили място на страниците на „Агамор“.
1️⃣5️⃣ „Choice of games” – кратка и интересна статия, която би била полезна за авторите, които имат желание да се пробват на англоезичния пазар на дигитални книги-игри.
1️⃣6️⃣ Братя по меч и магия – книгите-игри в Италия – един от любимите ми материали от всички броеве. Виждам не малко паралели с родната действителност. Надявам се, че в обозримо бъдеще някоя от споменатите вътре книги-игри ще бъде издадена на български.
1️⃣7️⃣ „Преди изгрев слънце“ – много слабо произведение. Дано не е показателно за качеството на италианските, тъй като в противен случай си оттеглям желанието от предходната точка
1️⃣8️⃣ Игротека – този път под формата на куиз. Доста по-сполучлива спрямо кръстословицата от предходния брой.


В заключение:
Този брой ме остави със смесени чувства. Нямаше произведение, което да ми отнесе главата, както стана със „Сезон на тайни“ в миналия. Съдейки от отзивите аз по-скоро съм от малцинството. В почти всички разкази имаше ужасно много слепи избори, а аз изобщо не съм им фен. Материалите бяха на доста добро ниво. Някакси приемам за даденост и не споменавам оформлението, но това определено е грешка. В това отношение „Агамор“ е на световно ниво! Адмирации към всички, които имат грижа за визията на изданието.