Агамор 4

Най-увлекателната игра за мен в този брой беше Лед и цвете. Веднъж я играх достигайки до финал на епизод 180,
но въпреки че май няма по-добър финал от този, бих я преиграл отново.

Въздушен патрул също ми хареса. Нея я играх два пъти, при първия прочит достигнах до финал на епизод 119 (само с токсин 5, без Алиса)
При вторият ми прочит играта ми се "счупи", успях да взема кд "Алиса", но преминавайки през локациите и умишлено не будейки капитана,
достигнах епизод 58 и се получи двусмислица, вече бях комуникирал с Алиса, а сега пак ги виждах със старецът да са в лазарета и имайки
набор от кодови думи, които ми позволиха комуникация взех и "токсин 5", без да имам свързващата кодова дума, за която споменава автора след
края на играта. Но в крайна сметка отново преминах през финала на епизод 119.

И виж как небесата се разкъсват я оценявам, като прилична. В началото на играта, като се подчерта че ще трябва да взимам решения и от
двете страни помислих, че ще е по-заплетено и интересно, но не би. Може би обемът е ограничил автора да се разгърне.

Код за достъп определено не е моят тип игра. Едно изиграване, с едно преминаване през епизод 26 и финал 5. Достатъчно за мен, не бих закопавал
в просто трупане на точки за постижение, по-добре това време да го отделя за някоя друга книга-игра.

В допълнителните материали обикновено не задълбавам, пак по горе споменатата причина - по-добре да изиграя някоя игра, вместо това.
Прочетох интервюто с Александров от любопитство дали пак ще има преувеличени изказвания, обичайното.
И материалът за книгите-игри в Дания. Тук авторът малко ми звучеше само-изтъкващ се, но най се озадачих че са му позволили да преправя
части от преведените от него книги на Битки Безброй. Все пак фенът "х" в Дания може да иска да се запознае с тези книги-игри в оригинал.

Поздрави!

MrMoustache писа:

Въздушен патрул също ми хареса. Нея я играх два пъти, при първия прочит достигнах до финал на епизод 119 (само с токсин 5, без Алиса)
При вторият ми прочит играта ми се "счупи", успях да взема кд "Алиса", но преминавайки през локациите и умишлено не будейки капитана,
достигнах епизод 58 и се получи двусмислица, вече бях комуникирал с Алиса, а сега пак ги виждах със старецът да са в лазарета и имайки
набор от кодови думи, които ми позволиха комуникация взех и "токсин 5", без да имам свързващата кодова дума, за която споменава автора след
края на играта. Но в крайна сметка отново преминах през финала на епизод 119.

Няма "счупване" в играта, моя грешка. Сега се зарових и видях, че на епизод 68 съм сбъркал - прочел съм, че с "капитан" мога да стрелям по жената, а другите две опции са свободен избор, но не е така - имал съм само един избор, епизод 72 и край на играта.

Хубавото е, че сега имам причина да изиграя това любопитно приключение още веднъж

Благодаря на всички за обратната връзка. Посочването на недостатъци от гледна точка на читателите е най-добрият начин за усъвършенстване на авторите. Приемам всички критики, които така или иначе са съвсем на място. Искам да направя уточнение за особености на играта, които ако се съди по коментарите са скрити прекалено добре. Написното по-долу не е спойлер.

Преигравамостта не е разчетена само на постижения. Главното е събирането на информация. За да се разкрие "тайната" на призрака не е достатъчно героят да оцелее и да спаси дирижабъла. Трябва да се прочетат определени епизоди и читателят да се усети, че информацията е част от пъзела. Може да се направи само с едно преминаване, но вероятността е минимална.

Играта не може да бъде "победена" по стандартния начин с най-рационална игра.
Мислех, че достатъчно съм подсказал: "Преди да започнете играта, имайте предвид, че при сблъсък с Неизвестното логиката и здравият разум не винаги предлагат най-доброто решение. Доверете се на инстинктите си и се надявайте късметът да е на ваша страна. И не забравяйте, винаги има уловка!" - ама явно не се е получило.

Краищата, до които достига играчът са разделени на три типа:
1. Загуба - героят загива или му промиват мозъка.
2. Равен резултат - героят спасява дирижабъла, но сеньор Карлос сключва сделка с германците и се измъква. Тук к.д. "Токсин 5" и събирането на 20 точки са "уловката" спомената във встъплението.
3. Чиста победа - героят убива главния враг след като е събрал основните кодови думи за резултат 20 точки.

Добавен е един специален край, който на пръв поглед е загуба, но на практика е неявен начин да се играе от името на лошия. Необходима е специфична кодова дума и малко лош късмет. Единствено на фаталния финален епизод може да се разбере какви са целите на сеньор Карлос.
Заб.: Може да се достигне и след събиране на всички важни кодови думи, вкл. "Алиса".

За да се "вземе" предизикателството е необходимо да се намери друга специфична кодова дума, която е "скрита" с два "нерационални" избора, но пък едновременно с предизвикателството води и до победния край (специалното разклонение написано за ДжорджАл).
Заб.: Има един "нелегален" начин да се вземе "Алиса", презастраховах се от счупване на играта при произволното минаванане по локациите. Като резултат останаха едни повторения. Недоглеждане от моя страна.

И накрая. В самата игра са сложени (очевидни от моя гледна точка) спойлери. Илюстрациите са към "главните" епизоди, които сглобяват информационния пъзел.

Виждам, че съм се престарал с хитрините, ама то е зщото съм проклето старче, което си умира да води за носа читателите. Те от своя страна ми връщат негативни коментари, така че сме квит. Да знаете, че си харесвам метода и ако някога, може би, евентуално се наканя да напиша още нещо ще го пробутам пак, като се постарая да е с по-прецизно изпълнение.

Ал Торо писа:

Моята теория е, че качеството на играта е качеството на най-незадоволителния път, по който читателят може да я премине. Ако при него остава в лош вкус, вече въпрос на шанс и упорство е дали ще разнищи или повтори.

Така е, съгласен съм. Ама като все ме "сърби" да вмъквам щуротии в играта. Едно време пак беше същото.

Ал Торо писа:

Последно, може би все пак дори минавайки през тези епизоди нещата не стават на 100% ясни, но това е проблем от друго естество.

Тука не мога да ти помогна. И на мен не ми е напълно ясно как действа мистично биологично оръжие с парапсихологични способности. Нали затова действието се развива в "Бермутския триъгълник", а датата е рожденния ден на жена ми.
То и на "изобретателят" не му е много ясно и затова го изпуска от контрол.

gbm писа:

Ал Торо писа:

Моята теория е, че качеството на играта е качеството на най-незадоволителния път, по който читателят може да я премине. Ако при него остава в лош вкус, вече въпрос на шанс и упорство е дали ще разнищи или повтори.

Така е, съгласен съм. Ама като все ме "сърби" да вмъквам щуротии в играта. Едно време пак беше същото.

Аз пък съм на другия полюс. За мен мързеливо и повърхностно изиграване да доведе до задоволителен завършек действа като пряк демотиватор за по-изчерпателно изследване на историята. С други думи това най-незадоволителното разиграване да е достатъчно задоволително за изиграване обезстойностява цялата игра, независимо дали тя извлича стойността си от стратегическо предизвикателство, морален казус или изследване.

За мен "Проблеми с призраци" беше трезв поглед върху отношението между усилие и награда, който все повече ни убягва в съвременната медийна среда.

Спрете да пиете тогава. Като не можете да носите, хванете се за безалкохолните бири (несъмнено ще е нещо с приятен вкус на цитрус или на горски плодове) и се наслаждавайте на трезв поглед.
Може би на трезво ще видите колко големи са разликите в онова, което отделните индивиди намират за задоволително.

Предупреждението на Джордж е отлично и ако не върши работа, сами сте си виновни:
"Преди да започнете играта, имайте предвид, че при сблъсък с Неизвестното логиката и здравият разум не винаги предлагат най-доброто решение. Доверете се на инстинктите си и се надявайте късметът да е на ваша страна. И не забравяйте, винаги има уловка!"

Аз, за съжаление, съм обречен при подобни изисквания. Отдавам го на това, че очевидно в рода ми от много поколения никой не се е сблъсквал с Неизвестното. Все си мисля, че при всеки сблъсък подходът с логика и здрав разум е най-правилния, дори само за да ни подскаже, че когато нямаме факти, не можем да анализираме и да правим изводи.

П.П.
Ако ви харесва да оставяте логиката и здравия разум на закачалката и да пердашите напред с инстинкти, непременно пробвайте Кинцуги!

Наш читател, на име Алекс, който няма регистрация във форума, ни изпрати ревю на броя. Публикувам го, защото се е постарал:


Корицата
Намирам идеята за два варианта на корица за много добра и се надявам да се превърне в традиция. В конкретния случай харесах повече „базовата“ версия. Макар и двете да са AI генерирани – в базовата сякаш има повече „дух“. Алтернативната корица малко прилича на карикатура за това, как генерира изкуствения интелект. Всъщност, емоцията в двете изображения е дотолкова различна, че внушават съвсем различни очаквания към разказа. Докато в базовата версия имаме някакъв „специален агент“ и женски образ, който очакваме да има важна роля в действието, то алтернативната версия буди очакване за глуповат екшън, в който някакъв алтернативен, побеснял Рамбо ще спасява уплашена и беззащитна девойка. А кучето тотално чупи всичко за мен. Намирам нещо неестествено в него, в позицията му или в цялостния му вид, но ако трябва да дам само една причина защо не харесвам тази корица – бих избрал това куче.

Интервюто с Уейн
Повечето хора в общността познаваме Уейн. Мнозина се познаваме с него в „истинския живот“, останалите имат ясна представа за него от напоителното му онлайн присъствие. В този смисъл – толкова много отделено място изглежда излишно. И роман от 700 страници да се изпише в разговор с Уейн, няма да допринесе с нищо повече от това, което всички знаем. Не помня дали във всички броеве на списанието първият материал беше интервюто с автор, но сякаш не е така. Та това решение – първото нещо, което читателят да прочете в броя, да са налудничавите приказки на Уейн – вижда ми се несполучливо.
В самото начало ми беше забавно, много скоро започнах да изпитвам жал (към Уейн), но и това отмина бързо и до края на интервюто остана само досада от добре познатите му тежкарски и нелепи самохвалства. Мисля си, че това е неговият самобитен опит за маркетинг – така, както го разбира. Но резултатът, както винаги е отблъскващ.
Вярно е, че макар и такъв, какъвто е, с всичките си недостатъци, Уейн заслужава уважение за това, че според силите си се опитваше да подържа жанра жив в онези „най-тъмни“ години. Но да си представяме, че онези самиздатски „списания“ имат някаква решаваща роля за запазване на интереса към жанра или че са някаква предпоставка за „новата вълна“ е дотолкова наивно, че само Уейн може да живее с увереността, че е така.
Гледам на интервюто повече като на вид „паметник“ – на материално свидетелство за това какъв е Уейн. Нещо, което да остане за поколенията, дълго след като онлайн битките му и монолозите му за 80тарски киберпънк филми са изчезнали в небитието.

Въздушен патрул
Хареса ми „вътрешната корица“. Тя и уводът много бързо и успешно те вкарват в атмосферата на разказа. Той самият е изключително атмосферичен, майсторска работа от Джордж – няма спор. Кучето, което е най-слабото звено в „арта“ е най-интересният елемент от самата история.
Аз достигнах до сравнително успешният финал, в който корабът е спасен, но мистерията не е разгадана. Малко странно ми се видя, че е възможно да изиграеш играта, да достигнеш до някакъв теоретично успешен финал и изобщо да не си срещнал момичето от корицата.

Новата и старата вълна в статистики
Интересни данни. Мое би в тях няма нещо неочаквано за феновете, но статистиката дава сериозен довод, че новата вълна е жизнена и продължава да се изгражда на много стабилна основа.

И виж как небесата се разкъсват
Самият разказ е „лековат“ – сякаш авторът се опитва да изгради твърде мащабна история в изключително сбит обем. Все пак, не е досаден или труден за четене. Допада ми това, че действието, в голямата си част, се води от решения, които дават отражение по-късно. Действието не се накъсва от непосредствени избори. От друга страна – там където изборите са „класически“ са леко наивни. Авторът хубаво предупреждава в увода да се абстрахираме при взимане на решения от това, което знаем за действията на другия герой, но това съвсем не е толкова лесно, когато възможните избори са прекалено „прозрачни“.

Вградени кодови думи
Без съмнение, инвестирането на мисъл в теорията на книгите-игри спомага за тяхното развитие и разнообразие. В случая идеята ми се видя интересна в първия момент, докато си представях, че става въпрос за някаква сложна схема, в която авторът да знае във всеки епизод целия път на читателя.
В последствие осъзнах, че става въпрос за сложна схема, в която читателят си записва и калкулира номера на всеки епизод, през който е преминал, а авторът разбира пътя му по сбора на епизодите. Вижда ми се като усложняване, което реално с нищо не улеснява нито една от двете страни. На практика, записването на номера на епизода е равносилно на това да записваш кодова дума във всеки епизод.

Разпарчетосване
Фен съм на Формула 1 и знаех за книгата на Деян Рангелов, но някак си не чувствах желание да я притежавам. Нямам обяснение. Разпарчетосването ѝ със сигурност не ме накара да съм по-склонен да ѝ отделя време. И все пак – не прочетох частта за реалното изиграване, за да не се спойлвам ако някога почувствам желание да я прочета.

Лед & Цвете
Без съмнение – най-приятната изненада в броя. Чудесна приказна атмосфера. Илюстрациите са глътка разнообразие от AI генерираните такива (да – явно бързо сме стигнали до този момент). Имах късмета да достигна и до положителен край. Чудесен разказ – присъединявам се към мненията, че трябва да е сред фаворитите за Златна Никса.

Гранд ревю
Уважавам и оценявам огромния труд на Йордан Костров, но прочетох само уводната част от материала. Харесвам ревюта на непознати произведения и поредици, но ако търся нещо – то е да ме „надъхат“ да я намеря и прочета. Не обичам да ми разказват непознати филми или книги и в този смисъл – не виждам голяма полза от иначе епохалния труд. Вероятно има и хора, които с удоволствие биха потърсили и изиграли книгите сами, след като са прочели описанието.

Не-гранд ревютата
Очаквано – класическите ревюта ми допаднаха повече. Дори може да се каже, че ревюто на „Финална надпревара“ ми създаде повече ентусиазъм да я купя, отколкото нейното разпарчетосване в големия материал.
С „Предатели в космоса“ се сдобих малко случайно и я подарих на сина си за Коледа. Все още не сме я играли, но след противоречивите оценки на Валентин Янков и Ал Торо ще ми е интересно да преценя какво усещане ще остави у мен.
Ревюто на „Вечният воин“ е нацелило единственият начин да е искрено, без да е ужасно обидно за замесените в книгата – чрез смекчаваща емоциите доза хумор. Когато книгата излезе и я прочетох, доста време разсъждавах и коментирах с приятели дали причината да е толкова… разочароваща очакванията може да е, че е писана от Блонд, а от неговия партньор. Понеже съм голям фен на Блонд (както и на класическите му произведения, не само на книгите-игри), искаше ми се да си обясня как това не е писано от него. Основната ми теза беше, че се е съгласил Уейн да я напише и да каже, че е от Блонд После смекчих конспирацията, но всичките ми теории се въртяха около това, че е виновен Уейн. В крайна сметка, на някакво литературно събитие, самият Блонд заяви директно, че цялото авторство си е негово и така бях принуден да приема, че на Блонд просто не му се е занимавало и е отбил номера, за да изпълни обещанието си към стар приятел. Двете ревюта в списанието дават оценки 4 и 5. Аз не бих я оценил за повече от 3,

Книгите-игри в Дания
Интересна статия. Имам приятел, който е свързан с Дания и често разказва за неща от нейната история, култура, литература. Та ми беше приятно да разбера и за малката КИ общност в страната. След вече осъществения контакт, може би ще се отвори възможност да видим и някое от автентичните датски издания на български в подходящ формат. Мисля, че този материал е събудил интерес у читателите.

Великденски яйца
Завършвам ревюто си с едно „великденско яйце“, скрито в истинския свят. Този магазин се намира много близо до дома ми и почти 20 години стоеше с тази си табела. За съжаление, в момента вече я няма и съществува само в архивите на Google Maps ?

Mоето ревю на Агамор 4:

✓ Общи наблюдения

• Чудесно е по Коледа да има нов брой на Агамор - това преживяване ми е за първа година и определено ми се ослади. Пожелавам на екипа да развива идеята и да гони високо ниво. Всеки брой да се върти около някаква концепция също е нещо, което като читател поощрявам.
• В този брой ми направи впечатление, че игровите системи на четирите разказа са доста сходни - базирани са на кодови думи и комбинации от тях, които определят сюжетната линия и/или един от няколкото алтернативни края. Повечко разннообразие нямаше да е зле.
• В самото начало на четенето на Агамор 4 си зададох един въпрос, на който ми беше любопитно как ще си отговоря след като изчета броя - българските разкази ли са по-добри или преводните. В крайна сметка моята равносметка е, че от четирите разказа двата преводни са по-добри от двата български. Малко не достига на Въздушен Патрул да изпревари Лед и Цвете в моята класация - за това по-надолу.

✓ Интервюто с Ейдриън Уейн
Това го пропуснах, защото достатъчно съм се наслушал/начел на празни приказки от Уейн, примесени с лъжи и самохвалства и поне засега нямам нужда от още врели-некипели. Познавам обаче хора, чиито интерес е бил привлечен от това интервю, така че се надявам тази колаборация да е благоприятствала продажбите на списанието.

✓ Въздушен патрул - Джордж М. Джордж

• Амбициозен проект на Джордж - разказът има много различни начина да се нареди. Единствените му недостатъци са, че преходите на моменти са счупени (някои случки не се връзват спрямо сюжета до момента, има цикли и дежавюта) и че играта не е балансирана - ако не нацелиш някои правилни избори, нямаш шанс за разплитане на мистерията. Може би на разказа му е трябвало малко повече тестване предвид множеството от комбинации и високото ниво на трудност. Стиймпънка, комбиниран със затвореното пространство на дирижабъла ми дойде чудесен като атмосфера. В крайна сметка това е разказът от броя, с който прекарах най-много време и задълбах най-много в различните варианти. Не го слагам преди някой от преводните само поради горните недостатъци.
• Относно арта: вътрешните илюстрации са приятни, но заглавната е пикселизирана, а паралетът при екипировката - сплескан. Такива детайли според мен са много важни, защото създават първоначално впечатление, а нали по дрехите посрещат...

✓ Новата и старата вълна в статистики
Доста приятна статия - изобщо не е така суха, както дава вид с графиките си и скучноватата заглавна картинка. Повод е за някои размисли и наблюдения.

✓ И Виж Как Небесата Се Разкъсват - Щефан Хаген

• За мен това е фаворитът от разказите в броя - много хубава постапокалиптична киберпънк атмосфера и интересна история - динамична, но без да е плитка. Играта също е много добра - играеш от името на два героя, които обаче не са отбор. Паралелите с филма Матрицата не са пресилени. След като прочетох разказа още си нареждах парченца от пъзела, а следващото нещо, което ще прочета е продължението на историята - Приливи на Хром.
• Относно арта: бих казал най-добре връзващия се арт със самия разказ - красив, стилен и за мен беше приятна изненада да разбера, че е дело на човек от екипа на Агамор (който е изпокзвал изкуствен интелект - хехе, връзва се със света на разказа )

✓ Работилницата на Ефикс
Това го пропуснах, защото ми изглежда твърде теоретично.

✓ Разпарчетосване
Хубава идея за рубрика, но при положение, че не съм чел Финална Надпревара, реших да не чета този детайлен анализ.

(Интересно какво ли се задава, тази реклама под Ярост и САЩ'94 всеки път ми човърка интереса).

✓ Лед & Цвете

• Друг разказ, който доста ми хареса. Приятна и сладка история, но не глуповато хлапашка (или поне някои отказваме да си признаем, че може би е такава ). Отново има много комбинации и различни алтернативни краища, повечето от които доста забавни. Има и мистерия, а почти навсякъде всичко е в цветя. Като я четох така ми грабна интереса, че веднага пробвах да я изиграя по някой от другите начини.
• Относно арта: с приказния си, леко детски стил е някак странен, но пък има идентичност и внася разнообразие. Рисуван е изцяло от човек.

✓ Гранд Ревю: Destiny Quest
Страшно подробна и детайлна статия за нещо, което не знам какво е. Реших да пропусна. Ако допълнително имаше едно каре, в което кратко да се спомене за какво става въпрос щеше да е по-добре.

✓ Ревютата
Много добра идея да има по две ревюта на книга от различни автори. Посочени са грешни години на издаване на книгите, а в едно от ревютата попаднах на изречение, което е недопустимо да стои така при положение, че е минало през редактор: "Накрая като почнат проверките с кодовите думи, от които нямаш нито една и минаваш на единственото останало възможно в епизода."

✓ Братя по меч и магия - книгите-игри в Дания
За мен това бе най-приятната изненада от статиите в броя - не предполагах, че ще е така приятно написана и интересна. Забелязах някои паралели с България - например как и в Дания след първоначален спад в интереса към книгите-игри после е имало възраждане на търсенето (особено на старите заглавия). Това което датчанина Мартен е добавил (с одобрението на авторите) в преводите си на Битки Безброй звучи доста любопитно.

✓ Великденските яйца в книгите-игри
Тази статия ми дойде някак си разпиляна и без фокус. Няколко пъти я подхващах ту от тук, ту от там, но все попадах на неща, които са просто интересни моменти от книгите-игри, но определено не са великденски яйца. Все пак, това за скрития епизод в Пробивът е добро попадение.

✓ Код за Достъп - Валентин Янков

• Не ми хареса поради това, че не съвпада с моя вкус и поради някои недостатъци на самия разказ. Като да има потенциал, но резултатът ми напомня на едни съзнателно заплетени спагети, само за да е предизвикателно да ги разплетеш. Логиката често е съшита с бели конци и играта е по-скоро разучаване на правилната последователност от избори. И това облечено в мета-литература, която определено не е на ниво. Може би ако не се бях въртял толкова в кръг нямаше да бъда толкова отегчен от играта. Сигурно ще прозвучи малко остро, но моето мнение е, че в този си вид тази игра не би трябвало да покрива минималните критерий за влизане в броя.
• Относно арта: единственият арт е коричното изображение към разказа, което за мен е недостатъчно.

✓ Дуел - За и Против Битки Безброй
Тази рубрика ми е една от любимите - винаги разпалва кръвта и завихря страстите. Въпреки че споделям позицията в подкрепа на Битки Безброй, намерих интересни подробности и факти и в позицията на Торо, който подхожда доста добре в това, че не отрича поредицата, а просто изтъква недостатъците й. Много е любопитна и информацията за художника на корицата на Градът на Крадците. Ще чакам с нетърпение следващата тема за сблъсък на позиции.

✓ Новини от Света
Чудесна рубрика - любопитно е какво излиза по света, а от описанието на някои заглавия ми потекога лигите и ми се прииска да излязат преведени в България.

Ал Торо писа:

- Книжни ревюта - Рубриката е супер, идеята за алтернативни мнения е много добра - дори бих се радвал да са по 2-3, били те и супер кратки или за сметка на основното, за да се добие по-обща представа за дадено произведение.

Идеята за три ревюта ми харесва още повече от тази за две. Примерно третото да е сбито в стил хайку.

Efix7 писа:

Какво чакате, небесата имат нужда от въздушен патрул, като вас!

То пък аз с моите слаби пилотски умения съм един пример за въздушен патрул, ама айде....

turbobobi писа:

Примерно впечатленията на Иво Златаров - един от феновете из Фейсбук групите - който е фен на книгата и я играе с кеф, би ми било далече по-интересно.

Предлагаш да има положително ревю за ВВ на страниците на Агамор!? За Бога, редакторите, шефовете, който и да е.... не позволявайте това!

Ал Торо писа:

В прочем новата книга на същия автор вдига нивото на играта драстично, надявам се скоро да я видите на български.

Аз от седмица и нещо имам проблеми с друго негово - Приливи на Хром. Още не съм разгадал как трябва да се случат нещата, за да я мина успешно, да видим....

Meriadoc писа:

но ако трябва да дам само една причина защо не харесвам тази корица – бих избрал това куче.

Напълно съгласен - кучето е като от 2D ваденка от дъвки.

Meriadoc писа:

Двете ревюта в списанието дават оценки 4 и 5. Аз не бих я оценил за повече от 3,

А така, да го кажем конкретно в прав текст. Напълно съм съгласен тук.

Добре, аз все пак да попитам, няма ли възможност "Агамор" да бъде издаван 2 пъти в годината? Например Великден и Коледа! Така хайпа ще е много висок през цялата година. Разбирам, че не е лесно, но има ли все пак такава възможност?

hektors писа:

Добре, аз все пак да попитам, няма ли възможност "Агамор" да бъде издаван 2 пъти в годината? Например Великден и Коледа! Така хайпа ще е много висок през цялата година. Разбирам, че не е лесно, но има ли все пак такава възможност?

Като част от екипа, мога твърдо да заява, че веднъж годишно е максималното, което можем по ред причини, като най-главната е липса на свободно време. За пример: над два месеца превеждах Небесата в Агамор 4.

hektors писа:

Добре, аз все пак да попитам, няма ли възможност "Агамор" да бъде издаван 2 пъти в годината? Например Великден и Коледа! Така хайпа ще е много висок през цялата година. Разбирам, че не е лесно, но има ли все пак такава възможност?

Няма как на този етап. Хората от екипа работят без заплащане, от чиста фенщина, и ако опитаме да правим по 2 броя, процесът вече ще стане натоварващ и вероятно ще има обратен ефект - спад на качеството и преумора у създателите. Сложно е да се прави списание - трябват редица материали, няколко книги-игри, а както казаха колегите, тиражите са малки, за да се изкарва нещо смислено като печалба. Отделно - дори в момента не е лесно да се намират по 4-5 добри книги-игри годишно, а 10 би било невъзможно в настоящата реалност. Но, искрено се радваме на интереса и желанието да има повече "Агамор" - дето се вика, за това го правим Може пък някой ден да се появят условия и за това, макар сега да изглежда невероятно.