Код за достъп

Направих основна механична преработка на творбата, за да я приобщя към това, което ще бъде един ден "продължението" (или поне това, което си представям, че ще бъде).
Пипнах малко и текста, дописах някои епизоди сега, когато нямам ограничение от 8088 думи.
Пускам го за одобрение на редакционния екип на "Агамор" за потенциално публикуване в брой 4. Ако не бъде избрано, ще го кача пак тук.

SPOILER ALERT!!!

Със съжаление трябва да заявя, че съм крайно разочарован от дебюта на Валентин Янков - kartacha. Не останах доволен нито от геймплея, нито от механиката на битките, за литературата да не говорим. За какво става въпрос най-общо в тази книга-игра? Ти си инженер в лунна колония „Ганимед“ на едноименния спътник на Юпитер и се случва кризисна ситуация, която трябва да овладееш.
Първо, системата на битки е ужасна. Схватките са кибернетични: с помощта на вграден в скафандъра компютър и добри зарове трябва да разкодираш какво ли не. Всичко което решиш да хакнеш: камери, врати, защитни системи, бази данни, магнитни карти и т.н. притежава защита, състояща се от една, две или три цифри от 1 до 6. Мяташ 3 зара: при съвпадение анулираш, няма ли трябва да ползваш енергия от костюма да донагласиш резултата. Всяка точка разлика ти струва 1 Енергия, и не е добре, щото енергията с която почваш е само 7 и свърши ли мреш. Можеш да се биеш и с двата си кеширани алгоритма, дето ги нагласяш с по три цифри и при нужда активираш, а при по-голяма нужда може да метнеш 3 зара в комбинация с кеш, ама така кеша го претоварваш и гори и не можеш да го ползваш повече. Отделно има три умения, от които можеш да избереш едно, но не работят заедно с кеш – променяш един зар с +1/-1, хвърляш наново заровете които не са свършили работа, на цената на 1 Енергия директно биеш една цифра защита. За капак понякога врагът има Предимство и тогава не можеш да хвърляш зарове за атака, а трябва да си служиш само с кеша, хубавото е че в такива случаи кеша не може да се претовари. Нещо неясно?
Второ, геймплеят е дори по-отвратителен, копиран от „Кинцуги“: в 50 епизода се въртиш като изоглавен, докато най-накрая събереш нужните кодови думи. Считам подобен подход за нечестен и граничещ с измама, съчетаващ авторски мързел с махленска хитрост: хем няма да се трудиш да пишеш много, хем читателят е принуден да изръчка всичко възможно по няколко пъти, циклейки като улав.
Естествено, най-голямата ми болка в „Код за достъп“ си остава литературата:
1. „Унищожава ни! Собствената ни техника ни унищожава! – думите на твоя колега още бучат в ушите ти – можеше да се измисли и по-добър глагол (звучат, ехтят, звънтят), не мисля че бученето дава търсения ефект. Ама под „собствената ни техника ни унищожава“ какво можем да разбираме, какво се случва точно? Нещо като филма „Максимално натоварване“ с Емилио Естевес, където Стивън Кинг е автор и режисьор, дето всички машини се побъркаха и обърнаха срещу хората ли?
2. Или техническа неизправност е довела до проблеми в базата, или проблемите не са вследствие на неизправност – мога да копам, мога и да не копам, средно положение няма! Обвиняемият е в неизвестност, или е жив, или е мъртъв. Извинявам се, ама се сетих за Валери Божинов.
3. През двете ти години служба не си имал подобен случай – чакай малко сега, нали героят още не знае какъв е случаят? Откъде може да сравни имал ли е, нямал ли е? Изречението после Без да знаеш какво точно се случва този път си напълно сигурен, че ситуацията е доста по-проблемна хич не успява да замаже положението.
4. Шест минути ти отнема да стигнеш до повърхността. С асансьора би било по-малко от две, но асансьор все още няма, тъй като и мината все още не беше официално открита – а как се изкачваш тогава? Отделно преди официалното откриване асансьорите вече трябва да функционират. Днес е почивен ден и ти навярно би играл нещо с колегите, ако не изоставаше със своя дял от работата поради здравословното неразположение, което изпитваш през последните няколко дни. Значи работим в почивен ден без пари да изкараме нормата, болничният не е оправдание. Персоналът на колонията едва наброява трийсетина души. 30 души могат да са и малко и много в зависимост от контекста, може и да са достатъчно, за момента нямаме информация какви дейности се извършват в колонията, че да добием и бегла представа колко трябва да е личният състав. Колонизаторите нямат комфорта да си вземат болничен, отпуск или други подобни планетянски глезотийки – много яко, колонизацията е свързана с миньорски труд от робовладелски характер. Иначе сме се развили като човечество, кацнали сме да копаме на Ганимед дето е на стотици милиони километри, ама умиране има, отърване няма. Какво толкова копаят в тая мина, че не разбрах? И на инженера каква точно му е работата, дето може да я върши сам вътре докато другите почиват, нали не е миньор?
5. Забърсваш съзнанието си от паническите мисли, които сигналът за помощ е надраскал – Е айде стига де.
6. Въпреки стреса минутите път до базата ти се виждат като часове – не въпреки, а точно поради, стресираният мозък бърза и всичко му се струва бавно. Електрическият двигател не бръмчи, а свири приспивна песен. Монотонната картина на повърхността на най-големия спътник на Юпитер би те потопила в дрямка... Сега, не мога да разбера – стресирани и нетърпеливи сме да стигнем у базата, или ни се доспива, как и двете едновременно? ... дори кръвта ти да беше от чист кофеин. Ох.
7. На еп. 1 щом стигаш базата решаваш спонтанно, че директно влизане не е окей. Вместо това спираш на километър отпред, мъчиш се половин час да се свържеш с колегите вътре, накрая получаваш съобщение от началника по сигурността, че главният компютър не функционира нормално и след половин час среща в Командния център. Дотук не видях особената драма, произтичаща от съобщението дето бучи в ушите – видях само логическите бели конци, с които е съшито всичкото.
8. Помещението със сейфовете е толкова сигурно, че няма нужда от допълнителни защити – примерно входната му врата да се заключва (???). Всяка от касите е двойно подсилена, а паролите са толкова комплексни, че ако не ги знаеш, ще ти трябват часове да ги bruteforce-неш, дори с най-добрите алгоритми. Предполагам, не може да заменим „bruteforce-ване“ с „разбиване“, „насилване“, „хакване“, „претоварване“? За радост, невниманието на началник материална база работи в твоя полза. Ъ? Сейфът обаче е празен. Ааа, забравил е да го заключи ли? Или някой го е брутфорснал преди мен? Изстиваш за момент, преди зоркото ти око да види чип с памет. Ничие друго зорко око не го е видяло вече? И не разбрах защо изстинах, един празен сейф зор да ме смрази. Скрит е хитро – нито е в някой от ъглите, нито е прекалено напред. Какво... Къде? Там е, където сянката е най-дебела, когато човек застане пред касата. Тук вече нямаме бели конци, а логически дупки, в които може да пропадне и героят ни барабар с лунохода.
9. В еп. 3 изборът 15 или 25 е фиктивен, защото 25 те праща директно на 15. Същото е и на еп. 11, който уж води към 19 или 29, но всъщност 29 директно води към 19.
10. След като главният компютър е разпечатан – да, вярно че в предния епизод се бориш с печата за сигурност, ама тоя компютър не е файл да го пуснеш на принтера, кажи че си му свалил защитите, че вече имаш достъп или нещо подобно.
11. от теб ост ав ат са мо ма лки па рче та – а ло ко рек то ри те!
12. На немалко места видях смесване на глаголни времена и от кое лице се води повествованието. Изреченията Тя самата се изнесе от Ганимед преди седмица. Дори толкова високопоставени особи не си позволяваха такива своеволия. Тези записки разкриваха всичко. Защо да ни се отчита след като вече ни беше предала. Със сигурност няма към кого да се обърнеш за помощ наредени едно след друго са чист хаос.
13. Информацията, че в секторът за разработка на изкуствен интелект има и малка конферентна заличка с четири стола е ирелевантна, а добавката че един от тези столове се ползва за закачалка и полица не ни носи абсолютно нищо и от нея няма никакъв смисъл.
14. На еп. 27 това че с КД Талер врагът има предимство го виждаме два пъти, нямаше нужда от единия.
15. Нямаше и нужда еп. 50 да е преразказване на сцената от Терминатор 2 дето след боя изяден от Т-1000 бате Арни се рестартира.
16. Знаеш, че трябва да намериш и изключиш робота миньор. Как точно знаеш това, не си сигурен... или поне не искаш да признаеш пред себе си. Некомфортно ти е, че базираш действията си на бълнуванията от кратката дрямка в лунохода на път за базата. В налудничаво прозрение или насън видя как роботът миньор унищожава основния компютър. Е това вече звучи като изсмукано от малкия пръст на левия крак.
17. Мое разбиране е, че идеалната игра е преиграваема, а мое предпочитание е тази преиграваемост да идва (и) от натрупване и демонстриране на механическо и тактическо майсторство. Идеална игра НЯМА. Добрата книга-игра е преиграваема когато я направиш достатъчно интересна и увлекателна за читателя с достатъчен брой различни пътища и разнообразни методи към финала, че да го тегли отново към нея, а не да го принуждаваш зорлем да се блъска из епизодите по сто пъти като мътна вода у бряг.
18. За книга-игра от 50 епизода куп постижения, па режим за математици, па режим за точкуване, не е ли малко множко? Успях да завърша с 466 точки, води се изключително изиграване според таблицата, няма да се хвана обаче втори път, стига.
Очаквах повече от човек който критикува и ревюира книги-игри горе-долу на ежеседмична база и прави на пух и прах и литературната, и игровата част на толкова много свои колеги. Така де, за целта седнеш ли и ти да пишеш книга-игра литературата и играта ти вътре би трябвало да докарават поне някакво средняшко ниво.

Това ревю избива доста на хейт. Не съм чел книгата, но от направените колко са 17 или 20 точки ревю за мен лично проблемни биха били: изборите които водят към едно и също място без нищо да се случва; заровете - като цяло мразя зарове и ги прескачам или приемам ме съм хвърлил колкото искам… и това е .

Останалите забележки ми се струват дребнави. А за мен лично няма нужда да е преиграваема играта. Аз предпочитам дискавъри гейм където разкриваш някаква мистерия/случай /задача, които след като ги разкриеш трудно биха били преигравуеми

Това са само част от проблемите. Основните проблеми са черните букви на белия фон (някъде има и син фон) и слабата литература (включително липса на пряка реч). За мен това води до ниска преиграваемост. Самите описания не ги коментирам, защото при такъв фон се насилвах въобще да чета.
Къртача обясни, че е търсил ефект, но виждам че много хора не сме харесали този фон - освен мен и Александър Драганов бе изпищял, а разбрах че и сред самата редакция е имало спорове по този въпрос.

В интерес на истината Къртача обясни, че е търсил ефекта на "сектор 49". Ако знаех това предварително нямаше да се насилвам да чета "Код за достъп". От друга страна съм му благодарен, че предупреди съвестно, че и другите му произведения ще бъдат в този стил.

[към модераторите: моля да дръпнете темата за "Код за достъп" от лично творчество и да я слеете някак с тази, за да е всичко на едно място. От старата няма голям смисъл в контекста на това, че играта вече е издадена]

Преди да адресирам коментара на Бранимир, трябва ще направя вметка по повод казаното от ДжорджАл. Не съм казал, че всички следващи мои творби ще са такива - комплексни системи и малко литература. Тъкмо напротив, това, което съм планувал, ще покрива широк спектър от подходи. Това, което казах е, че "Код за достъп" е поредица, която ще е по-тежка механично и геймплейът ще се случва със способи предимно различни от наративните избори. Казах и че поредицата ще е самотно преживяване (без същински диалози, без различни герои за охарактеризиране, в някои ситуации дори и без хора). Но това в никакъв случай не важи за всичко, което ще пиша някога.

Много благодаря за отделеното време на Бранко. Анализът ни най-болезнените за теб литературни моменти е доста подробен, граничещ с редакторски. За някои от критиките съм съгласен с BERSERK, че звучат дребнаво, защото не предлагат особено много направление за подобрение или дискусия. Но тези, които мога, адресирам по-долу. Допълнителна бележка - за литературната критика давам обяснение какво с каква цел е писано. Приемам, че не се е получило така, както съм искал да звучи и обяснението, което давам е по-скоро за сравнение с реалността, а не за да отхвърля бележките ти и да кажа. Като за всяко нещо по родно, "vseki sam si precenq" дали прочетеното от него и това, което съм искал да създам като усещане, са едно и също.

Първо обаче ще почна от това, което за мен е по-ключовото - играта.

Branimer писа:

Първо, системата на битки е ужасна. Схватките са кибернетични: с помощта на вграден в скафандъра компютър и добри зарове трябва да разкодираш какво ли не. Всичко което решиш да хакнеш: камери, врати, защитни системи, бази данни, магнитни карти и т.н. притежава защита, състояща се от една, две или три цифри от 1 до 6. Мяташ 3 зара: при съвпадение анулираш, няма ли трябва да ползваш енергия от костюма да донагласиш резултата. Всяка точка разлика ти струва 1 Енергия, и не е добре, щото енергията с която почваш е само 7 и свърши ли мреш. Можеш да се биеш и с двата си кеширани алгоритма, дето ги нагласяш с по три цифри и при нужда активираш, а при по-голяма нужда може да метнеш 3 зара в комбинация с кеш, ама така кеша го претоварваш и гори и не можеш да го ползваш повече. Отделно има три умения, от които можеш да избереш едно, но не работят заедно с кеш – променяш един зар с +1/-1, хвърляш наново заровете които не са свършили работа, на цената на 1 Енергия директно биеш една цифра защита. За капак понякога врагът има Предимство и тогава не можеш да хвърляш зарове за атака, а трябва да си служиш само с кеша, хубавото е че в такива случаи кеша не може да се претовари. Нещо неясно?

Виждам, че цялостно си недоволен от системата за битките и преразказът ти за това как тя работи завършва с импликацията, че тя е прекалено сложна (ако разбирам правилно). В интерес на истината, преразказът ти е достатъчно детайлен и (ако спомените ми за финалната версия са коректни) правилен, та вярвам, че доста хора биха могли да я изиграят дори само по преразказа ти.
Същевременно съзнавам, че бекграундът ми на тежък фен на видео игрите ме дърпа към прекалено комплексни за средния книгоиграч системи. То е, що е. Пиша това, което на мен би ми било интересно да играя.

Branimer писа:

Второ, геймплеят е дори по-отвратителен, копиран от „Кинцуги“: в 50 епизода се въртиш като изоглавен, докато най-накрая събереш нужните кодови думи. Считам подобен подход за нечестен и граничещ с измама, съчетаващ авторски мързел с махленска хитрост: хем няма да се трудиш да пишеш много, хем читателят е принуден да изръчка всичко възможно по няколко пъти, циклейки като улав.

Ще почна от там, че геймплеят не е повлиян от "Кинцуги", с която има сходства. "Код за достъп" е писана средата на 2022, а "Кинцуги" тогава въобще не беше издадена тук. Аз не следя никакви чужди конкурси и не играя книги игри на чужд език. Дори не бях чувал за "Кинцуги" тогава, камо-ли за това как тя е построена. Просто с автора ѝ сме решавали едни и същи дизайнерски проблеми и сме стигнали до сходни, но все пак значимо различни от моята перспектива, решения.
От този ти коментар личи цялостното ти отношение към такъв тип конструкция. Създава ми усещането, че за теб входът в един епизод трябва да е в посока противоположна на изходите му. С други думи, че действието е поток и има ясна посока. Това ще е релевантно за някои от коментарите ти по-напред. Аз не вярвам, че това е Правилният начин за писане на книга игра. Примери като "Кинцуги" и моята "Код за достъп", ако щеш "Парадокси", "За честта на Зур" и т.н. са това, което на мен ми импонира повече.

Започвам отговора си по критиките към литературата с уточнение, че исках гласът на разказвача да има припокриване с мислите на героя. Не пълното "Видях това", "мисля онова", а все едно читателят вижда действието през очите на героя, но не е (или поне по-рядко е) обременен с неговите преки разсъждения. Помня, че още през 2022 Торо беше много критичен специфично за тона на гласа на разказвача и мисля, че разковничето за голяма част от проблемите, които ти си открил, е именно този тон. От него се появяват проблеми като това, че такъв глас е изконно глас на "фалшив" разказвач (сиреч това, което казва, може да не е вярно или да има непълно разбиране за случващото се), а явно е по-характерно да се очаква от разказвача да е всевиждащ и всезнаещ и да можем да му имаме пълно доверие. Определено ще трябва да поработя върху него за следващи творби, защото някои от тях със сигурност ще са написани така. Трябва да уловя тънката разлика между това да сме в ума на героя и това да сме само в очите и ушите му. Същевременно да стане ясно за читателя, че не чете думите на всевиждащ разказвач. Сложна задача и вероятно много работа за вършене от моя страна.

Branimer писа:

1. „Унищожава ни! Собствената ни техника ни унищожава! – думите на твоя колега още бучат в ушите ти – можеше да се измисли и по-добър глагол (звучат, ехтят, звънтят), не мисля че бученето дава търсения ефект.

Представата, която съм имал, е за човек, който се опитва да се събере след повишен адреналин. Съобщението звучи, може и за пети път. Учите му бучат, чува си пулса, едва ли не. Съобщението е почти като фонов шум. Глаголите "звучат" и "звънтят" носят едно усещане за яснота, което аз не исках. "Ехтят" е по-близо, но има усещане за сила, за присъствие. В моите представи съобщението, което "бучи" е по-скоро като фон (и причинител) на стреса на героя.

Branimer писа:

Ама под „собствената ни техника ни унищожава“ какво можем да разбираме, какво се случва точно? Нещо като филма „Максимално натоварване“ с Емилио Естевес, където Стивън Кинг е автор и режисьор, дето всички машини се побъркаха и обърнаха срещу хората ли?

Ето един пример за тази роля на разказвача. Това са чудесни въпроси, на които аз не искам читателят да има отговорите там. Това чува и вижда това, което и героят. Свободен е да има своите интерпретации, но рядко ще получава информация от орлово око (един вид).

Branimer писа:

2. Или техническа неизправност е довела до проблеми в базата, или проблемите не са вследствие на неизправност – мога да копам, мога и да не копам, средно положение няма! Обвиняемият е в неизвестност, или е жив, или е мъртъв. Извинявам се, ама се сетих за Валери Божинов.

Тук явно зле съм се опитал да създам чувството на забавено осъзнаване на нещо. В моята глава е било: "Проблемите са Х... но какво ако всъщност не са". Може би, ако бях разкъсал двете твърдения с 1-2 други изречения, за да вкарам нужното време между тях... Знам ли.

Branimer писа:

6. Въпреки стреса минутите път до базата ти се виждат като часове – не въпреки, а точно поради, стресираният мозък бърза и всичко му се струва бавно. Електрическият двигател не бръмчи, а свири приспивна песен. Монотонната картина на повърхността на най-големия спътник на Юпитер би те потопила в дрямка... Сега, не мога да разбера – стресирани и нетърпеливи сме да стигнем у базата, или ни се доспива, как и двете едновременно? ... дори кръвта ти да беше от чист кофеин. Ох.

Според моето преживяване и наблюдения свръхстресът води до бели петна и загуба на адекватното възприятие за света. По-рядко до това, което ти описваш.
Чувството, което съм се опитал да предам, е на забиване (в катастрофични мисли), което най-често съм наблюдавал, че води до състояние приличащо на будно заспиване. Като загуба на представа за околния свят.
Същевременно в тази сцена се случва и нещо, което е в основата на цикъла, но е по-скоро загатното отколкото обяснено подробно в този разказ.

Branimer писа:

9. В еп. 3 изборът 15 или 25 е фиктивен, защото 25 те праща директно на 15. Същото е и на еп. 11, който уж води към 19 или 29, но всъщност 29 директно води към 19.

Тук се намесва това различие във вижданията за структурата на една книга игра. За теб описаните епизоди са фиктивни, защото не оказват влияние на инвентара, кодовите думи или последвалата посока на действието. За мен не са, защото ги разглеждам като задънена улица в лабиринт. Сами по себе си не прогресират състоянието ми, но ми дават повече информация за лабиринта.

Branimer писа:

Идеална игра НЯМА.

Идеалът по същество е нещо, което не съществува във физическата реалност. Това не значи, че не може да съществува като идейна концепция. Тъкмо за такава "идеална игра" говоря.

Branimer писа:

Добрата книга-игра е преиграваема когато я направиш достатъчно интересна и увлекателна за читателя с достатъчен брой различни пътища и разнообразни методи към финала, че да го тегли отново към нея, а не да го принуждаваш зорлем да се блъска из епизодите по сто пъти като мътна вода у бряг.

Това е един прочит на идеята за преиграваемост.

Branimer писа:

18. За книга-игра от 50 епизода куп постижения, па режим за математици, па режим за точкуване, не е ли малко множко? Успях да завърша с 466 точки, води се изключително изиграване според таблицата, няма да се хвана обаче втори път, стига.

Поздравявам те, това са доста точки. Граничат със спекулативно изиграване на човек, който преиграва. Ако ти е първо, още повече с хвърляне на заровете и си ги отчел коректно, е наистина прекрасен резултат.
Относно другото, не мисля, че е множко. Тъкмо напротив, смятам, че различните режими са в голяма интегрални за идентичността на играта. Сравнението, което съм направил с shoot 'em up видео игрите, не е случайно. Те са претоварени с множество режими за трудност (които променят фундаментално поведението на врагове и дори твоите умения), както и аранжировки (в които дизайнът на самото предизвикателство се променя). Същите механики, но различни конструкции. Фокусът пак е върху нещата, които се случват извън текста, но този път се случват по по-различен начин и това прави играта "нова" игра.
Дума да няма, че този тип игрално преживяване явно е чуждо за теб, но води до различен тип преиграваемост. Ако описаната от теб преиграваемост можем да наречем "откривателска", тук имаме по-скоро "майсторска" или... знам ли как да го нарека. Истинската игра започва след като си открил всичко и дойде време да интерпретираш знанията си.

Branimer писа:

Очаквах повече от човек който критикува и ревюира книги-игри горе-долу на ежеседмична база и прави на пух и прах и литературната, и игровата част на толкова много свои колеги. Така де, за целта седнеш ли и ти да пишеш книга-игра литературата и играта ти вътре би трябвало да докарават поне някакво средняшко ниво.

Всеки според силите си. Това да анализираш чуждия труд и да сътвориш твой си, са две различни дейности и за тях се изискват два различни набора от умения. Познавам страхотни творци, които са катастрофални критици, както и страхотни критици, които са слаби творци. Мисля, че очакванията, че редовното и подробно мислене за нещо, ще доведе непременно до майсторство в правенето му, е зле позиционирано.

П.П.: Колкото до критичността ми към литературата, не съм сигурен, че е чак толкова много при мен. Сякаш литературата е много малко на фокус в моите ревюта. Когато има някакви критики в това направление, те са много по-щрихиращи и много рядко конкретни. Аз си знам, че нямам познанията за задълбочена литературна критика. А и за мен като потребител тя е по-малко значима част от преживяването ми, когато играя книга игра.

Здравейте, моля да ми бъде верифицирано разиграването и при потвърждение да бъда вписан в Залата на славата на сайта. Прилагам дневника в спойлер.

Разиграването е валидно.

Резултатът обаче е сметнат грешно. Два пъти ги изкарвам 307 точки. В лична кореспонденция с автора потвърдихме, че 307 е правилният резултат.

Още едно разиграване с по-добър резултат от 411 точки, което Efix ми прати лично, но публикувам тук за видимост.

GOTY 2025

"Код за достъп" осигурява на читателите-почитатели на игрите в света на книгите-игри доволно количество часове, изпълнени със стратегическо планиране, управление на риска и чертаене на маршрут през 50-те епизода на произведението. Тук първите няколко изигравания са само за "загрявка" и стига да разполагате с желанието да ставате все по-добри и по-добри в това, което правите, рано или късно ще достигнете до вашето най-добро изиграване. Така ще трупате точки за ранглистата и да усъвършествате вашия път през "аркадният лабиринт", начертан от автора. Режимът за математици нулира всякаква външна намеса и оставя всичко в ръцете на играча, като изчиства всяка една случайност в програмният код за достъп. Ако сте играли Heroes of Might & Magic III, "Код за достъп" осигурява същата стратегическа дълбочина, съотнесена към обема, в който се разпростира. Ветераните от БИТКИ БЕЗБРОЙ биха я окачествили като отлично замислен пъзел, който трябва да разгадаят и дори след като начертаят схемата на епизодите, няма да могат да кажат със сигурност кой е най-най-правилният път за неговото разплитане. Единственият минус, който бих дал е, че е твърде кратка - искам същата игра х10 и ще съм си получил подаръка и за следващата Коледа.


По-долу давам дневника за последното ми разиграване 425 точки, с което мисля, че се изчерпах за момента. Ще ми трябва малко почивка, преди да опитам отново нов опит. Имам теория как да намеря още 50+18 точки и да се приближа по-близо до върха, но засега не мога да я задвижа на практика.

Резултатът на Efix от 425 е легитимен. Моля да се впише в ранглистата.

Към колектива на "Агамор" - следващия път: със списанието - бяло маркерче! Дневникът е брутално ефектен като е тъмен, ама аз обичам да правя сефтето на дневниците си с молив и тука ударих на як, черен камък

Декларирам резултат от 525 точки. Последователността е изпратена на Картача за оценка.

Резултатът на dredknight не е валиден в този му вид. Върнах го за малка корекция, която не се съмнявам, че ще осъществи и ще запише първия резултат, който бие считания от мен за максимален.

Също така, трябва да отбележа, че открихме пропуск при препратка. В епизод 5 неуспех трябва да отведе към 31, а не към 32. Надявам се на никой никога да не му се наложи да я ползва, но все пак, може да си я поправите в броя.

Reiko писа:

Към колектива на "Агамор" - следващия път: със списанието - бяло маркерче! Дневникът е брутално ефектен като е тъмен, ама аз обичам да правя сефтето на дневниците си с молив и тука ударих на як, черен камък

Ако нямаш бяло маркерче, може да използваш светлия дневник.