Въздушен патрул - Джордж М. Джордж

Зелената химикалка е шега, но не е екологична. В началото на "Хвърчащата класна стая" - Ерих Кестнер, авторът казва, че пише романите си със зелен молив. Като малък си представях, че текстът е зелен и ми беше много чудно. Представях си, че пише с някаква "моливна боичка", която бързо се изхабява и непрекъснато се налага подостряне. Затова сложих бележката за химикалкта.
В много книги-игри слагам такива закачки разбираеми само за мен. Правя го за да ми е по-забавно писането. Ако на някой му направи впечатление и пита - отговарям.

В Патрула - Дикенс е името на последното ми куче, действието е на рождения ден на жена ми, Алиса е асоциация с "Алиса в страната на чудесата". Имената на германските офицери са имена на генерали от вторта световна война. Двамата, които не участват активно, поради ограничението на броя епизоди и ги махнах. Даже имаше идея за задачка с тези имена, но се сетих, че може би само Георги Александров ще й обърне впечатление и отпадна.

За мен книгите-игри са средство за забавление. Всеки го прави по различен начин. Може да се играе по правилата, може да се чете само текста, може да се анализира и рзпарчатосва, може да се търсят несъществени грешки и около тqх да се строи унищожителна критика, и най-накрая като душевен отдушник винаги може да се наругае автора.

gbm писа:

За мен книгите-игри са средство за забавление. Всеки го прави по различен начин. Може да се играе по правилата, може да се чете само текста, може да се анализира и рзпарчатосва, може да се търсят несъществени грешки и около тqх да се строи унищожителна критика, и най-накрая като душевен отдушник винаги може да се наругае автора.

Много ми хареса как го каза и как припомни, че цялата работа е за забавление. За мен забавлението е четенето/играта и после обсъждането. Ще се възползвам обаче и от правото да наругая автора (без да го ругая де )

Това което и на мен не ми хареса е тежестта на първия избор:

snake_fang писа:

Това което и на мен не ми хареса е тежестта на първия избор:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

продължавам да твърдя, че ако избързаш да влезеш в хангара и не установиш контакт с кадета преди това, нямаш шанс да разплетеш мистерията (т.е. можеш да я разплетеш в главата си, но не стигаш до край, в който ти казва, че си я разплел.) Може би има намек в текста, че не трябва да бързаш да се приземяваш, защото е упоменато, че някой все пак управлява дирижабъла, но много калпаво. Но тогава защо ако се приземиш веднага няма опция да идеш да пилотската кабина... И вобще понякога кодови думи те възпрепятстват да отидеш на места, където нищо реално не ти пречи да идеш. Ами за амоняка - капитана можеш да го събудиш без кодовата дума, но спящата Алиса не можеш ако нямаш кодовата дума. Такива неща забелязах докато си прекарвах времето на дирижабъла и разучавах всякакви варианти. И през цялото това време гледах да се забавлявам.

За тежестта на първия избор се съгласих. Признавам го за грешка. Вземам предвид и останалите ти заблежки. Ако напиша нещо ново ще внимавам повече.

За тежестта на първия избор се съгласих. Признавам го за грешка. Вземам предвид и останалите ти заблежки. Ако напиша нещо ново ще внимавам повече.

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

1. Правилно ако не установиш контакт с кадета е по-трудно. Няма намеци, че не бързаш да се приземиш. Има намек, че може да получиш допълнителна информация.
2. Не е вярно, че няма опция първо да идеш в пилотската кабина. Това е един от стандартните начини на игра и могат да се вземат 20 точки без к.д. "Алиса". Тази кодова дума е скрита умишлено в неявен път за разиграване. Затова е предизвикателство.
3. Кодовите думи те възпрепятстват на две места. Теб те е подразнило в машинното, така ли?
4. Капитанът събуждаш без кодова дума, защото Дикенс ти носи аптечка, в която има амонячна вода. Алиса е обсебена и контролирана от Сън Токсин 5, капитанът е само приспан. Можех да сложа "събуждане" и за нея, но пак казвам, това е предизвикателство в играта. Целта е да се се стимулира преиграване и да се намери специфичен път.

С удоволствие ще прочета още нови неща от вас, г-н Джордж или ако си говорим на ти - просто Джордж.