Сафари на смъртта от Джак Блъд

Джак Блъд или Любомир Цонев ни е оставил няколко книжки, които по-добре да не бе писал...
За "Сафари на смъртта" няма какво да се пише толкова. Все пак смятам, че е по-добра(доколкото може) от другите му неща) Историята е банална...търсиш из Африка изчезнали брат и сестра. По сюжета няма какво да пиша...има литературна част. Цялата книжка е разказ, линейна до няма и къде, всяко разклонение води до 4-5 епизода мотаене и смърт...
Книжката е от слабите в жанра, категорично не е игра, а нещо като фрагментиран разказ...Защо Плеяда са го издавали???

Веднъж я взех от един приятел да я чета и даже не я дочетох, доста бързо му я върнах. Много слаба КИ за мен.

Като цяло не съм очарована от автора. Първата КИ, която си купих навремето, беше Дуел в дълбините и така и не я дочетох и нея.

Не, Блъд пише по-добре от повечето форумни писачи, особено от някои, които едва съставят четливо изречение. Че няма представа от свястна игра е друг въпрос.

Книжката е страхотна правиш грешен избор не те убиват веднага, а след още няколко епизода безсмислено лутане.Освен това има два отделни основни пътя с лодка и с джип.При втория задължително се гътваш каквото и да правиш.Всъщност какво и намираме кусури погледнете как се казва книгата

Джак Блъд пише по теми, от които хал-хабер си няма. Получават се фрапантни нелепости. Сюжетите му са плитки копия на треторазрядни осемдесеттарски екшъни, а игра в книгите му има в пъти по-малко и от АнП.

Dozen Rezen писа: писа:

Джак Блъд - капитан! Защото капитан Блъд, Сабатини. Рафаел Сабатини.
Защо да не му се изследва стила? Ами ако маниерите - целенасочени? Капитан, и ватман вместо Батман. Дали не покрива автора ниша в българската продукция и въобще всред наличностите (от 90-те години на м.в.)?

В превод?

"Сафари на смъртта" е книга, която много съм чел през ученическите си години. Така съм я запомнил, не че беше нещо особено като игра, просто ми харесваше като литература. Така я оценявам и днес след две преигравания и два часа сън между тях. Защото след първото изиграване загубих интерес към нея и трябваше да възстановя сили и нерви за втори опит. Наистина е безумно още в първи епизод да те изправи пред "съдбовен" избор, при който има дефинитивно грешен такъв, но да го разбереш след още няколко вилици и салами - поне 20 епизода. Това е мързеливо нагласяне на текст към книга-игра, ако не беше, все щеше да измисли как да те изкара от ситуацията и все пак да стигнеш до възможност да продължиш напред и да се съедини действието с другия възможен избор. Това би направил всеки автор, похвати литературни бол, всеки.. но не и Джак Блъд.

Историята е класическо сафари тупалка из Африка (другите му книги са класически тупалки в океана, джунглата и въздуха... пфу). Тук имаме задължителните персонажи на пожълтял от пот класически измекяр, който те наема на мисия и смешен местен жител-пътеводител, който яде банани и говори заваляно. Клише не, ами... Парадоксално как авторът не успя да изкара и една читава игра и това във време, в което конкуренцията вадеше най-доброто от себе си. Така де, в Сафарито са рекламирани на последните страници една от Шангрито на Майндкрайм и Пустинен огън на Блонд, все пак. Сравнение обаче, не може да има.

Но за да не е крайно негативно, пък и неинформативно, ще направя сравнение на книжката с останалите на Джак Блъд. Поне това заслужава, а и така погледнато "Сафари на смъртта" му е ценна. Поне е най-добрата му книга, най-много епизоди, най-добра откъм литература и игра. Странно как наистина този автор се опитва да се наложи в периода 1995 - 1997 и са го оставили да вилнее.