"Крилата на проклятието"

Добра идея, добър потенциал, интересна схема за дневника - слабо развитие, независимо по каква причина.

Monevwww писа: писа:

Отрицателни страни - имената са по-непроизносими и от исландските,

Истина е - за което се извинявам постфактум. Тогава страдах от странната идея, че измисленият свят трябва да има и измислена лингвистика, която не прилича на никоя друга.

Monevwww писа: писа:

грешните препратки дразнят много,

Има и такива, какво да се прави.

Monevwww писа: писа:

уменията почти не влизат в употреба,

Вероятно си правил повече верни избори и затова не ти се е наложило да си ползваш уменията много-много. Принципно игровата концепция беше верният избор да те води директно до успешния епизод, не толкова добрия избор да изисква тестване на умение, а лошият избор - тестване на умение + тестване на късмет.

Monevwww писа: писа:

има голяма доза линейност, като всеки друг вариант води към смърт

Зависи. Принципно всяка игрова ситуация беше разписана с три възможни изхода (виж горе). Битката с гаплито беше с повече, но там идеята беше да се направи тактическа мрежа, в която ситуацията да се реши с комбо от избори (не пиша подробности да не взема да спойлна четенето на някой. ) Може би и тук си правил предимно правилни избори и затова ти се е сторила линейна.

Monevwww писа: писа:

загадката с градовете е...невъзможна (не знам чертах и т.н. и пак не можах да позная поредността, иначе до там беше доста приятно)

Трудничка е, да, но имаше някакви подсказки за поредността. А и можеш да измъкнеш всичко директно от хапето-магьосник.

Monevwww писа: писа:

Като цяло приятна и интересна книжка, която си заслужава на фона на доста други.

Тенкю вери мъч!

"Крилата на проклятието" определено е силен дебют. Така си казах тогава (1998-1999), и днес, на фона на доста други дебюти, си остава вярно. Само отгатването на градовете накрая никак не ми хареса – стори ми се необосновано трудно и доста произвилно. Като цяло високата трудност на играта (макар и не във всички ситуации) е единственото, за което може да се оплаче човек – по доста различни начини и на различни места можеш да се провалиш.

Имената (както на персонажите, така и на местата) са интересни и наистина карат читателя да се почувства в съвсем друг свят. Главният герой е поне с една идея по-добре развит от обичайното за книга-игра – има си име, предистория и ясна, силна лична мотивация. Стилът и особено атмосферата също се отличават (женски почерк може би, с който читателите на книги-игри не са свикнали, но надали само затова).

Системата за игра не е сложна, но въпреки това предлага интересна комбинация от иначе добре познати похвати. Липсата на случайни числа също е предимство. Успехът в доста ситуации е обързан с определен набор от умения, съчетан със съответстващи им избори, което прави играта по-трудна от очакваното. От друга страна, същите тези ситауции могат да се преминат успешно по няколко различни начина – винаги е добре да има алтернативни пътечки към победата, ако не и големи пътища.

Напълно подкрепям Вг в коментара му. Наистина добра КИ с интересни герои. Единствено една сгрешена препратка в последната част (с градовете) ми попречи наистина да ме зарадва.

Радвам се, че още се намира кой да я чете. Като нищо ще се окаже, че в наши дни повече хора са прочели книжката, отколкото по времето, когато беше издадена. Няма иконка за пиене на бира, но всички коментирали да се чувстват почерпени с по една.

Време за писане мога да намеря само ако остана без работа. Което, честно казано, не си пожелавам. А и няма как да гарантирам, че ще е нещо с по-добро качество. В най-добрия случай ще е същото, с отстранени технически грешки. Ти как успяваш да намериш време да пишеш Таласъмчетата? За Вилорп знам, че макар и да е татко на две хлапета, поне има баби, деди и жена, на които да ги повери, ако случайно го навести музата. Но без такъв съпорт сигурно е доста трудничко.

Нямам никакви конкретни спомени по сюжета, но помня, че книгата страшно много ми хареса навремето. Беше точно стила фентъзи, който ми пасва перфектно!

Крилата на Проклятието е близо до перфектна,само,че това с градовете няма как да се разбере никъде - иначе литература,имена ,механика,случки са перфектни и с лека настройка на уменията се минава през по-лесния за мен маршрут ,като се избягва гаплито - Тоест гадателя най-накрая отидох.
Много добра и интуитивна игра - Браво - първия път като я четох не схванах защо чудовището се убива толкова лесно,но втория път разбрах.
Добра преиграваемост - вторият път като се чете,ако си отпаднал първия доставя по-голямо удоволствие - 9,5/10

Сара Дженит писа: писа:

Като нищо ще се окаже, че в наши дни повече хора са прочели книжката, отколкото по времето, когато беше издадена.

Аз със сигурност я бях пропуснал на времето. Въпреки че съм я поразкритикувал в предното си мнение, трябва да отбележа, че това си остава една от много малкото книги от старата вълна, които оценявам като много добри и днес. С удоволствие бих я изиграл пак при първа възможност, а ако се появи нещо ново от авторката, задължително ще си го купя. Респект!

Хъм, хъм... да си дам и аз мнението за тази книжка. Тепърва я прочетох за първи път, беше една от последните на ИК Плеяда, която ми оставаха до пълна колекция. Т.е. не имал възможност до сега да я отразя, но може би и за добре. Едва ли в крехка детска възраст съвсем бих я разбрал откъм игра, а и наистина наличието на грешки си е объркващо. Макар да помня добре, че съм разигравал толкова игри по десетки пъти само и само да открия верните епизоди..

Да не се отплесвам, но тази игра ме принуди да сторя същото поне веднъж, та пак тежък удар носталгия ме удари. Тук е важно да отбележа, че не намерих поправка на сгрешените епизоди и в конкретните теми на форума, което си е пропуск. И ще се опитам да наваксам, всичко за ползу роду!

Инак да си кажа мнението за книжката, наистина доста приятен дебют, види се. Леко фентъзи, но не с вкаран в най-тежките форми шаблон такъв. Героят ми се стори своего рода неудачник тип Ринсуинд от Светът на Диска на Тери Пратчет, а и самият сюжет като че от някоя от компютърните игри по него. Не че са единствените куестове с демони, чудовища, чертаене на руни по карта и т.н. Просто фийлинг някакъв такъв. Приятен. Види се за бързото изиграване на играта и аз съм нацелил (или той си е заложен да се случи) епизодът "брадва", който ми спести половината пътуване. Но така или инак ще видя, ако имам време да я попреиграя, тъкмо и да отсея други грешки, ако намеря.

Жалко е, че такова приятно повествование не е намерило добро оформление, откъм графики и рисунки, дори корицата като че да е копи-пейст на Хобгоблина от Спайдърмен. Поне не са замазали издателите оригиналния подпис на автора на коричната рисунка. Та така де, да отбележа и грешките, които съм забелязал:

Епизод 229 препраща към 25, което е грешка. Още не съм намерил правилния епизод - но това е незначителна грешка, защото може да се заобиколи в предния епизод с друг равностоен избор
Важна за играта е препратката от 148, която сочи към епизод 24. Всъщност трябва да е 224, който обаче се намира на страница 86 и е кръстен 234. Това уточнение е важно, защото няколко страници по-назад в книжката си има истинския епизод 234...