"Пустинен огън"

Прегледах с интерес коментарите и изводът е ясен - имаме 2 обособени лагера. 'ЗА' и 'ПРОТИВ'. Интересното е, че за никое друго заглавие мненията не са толкова поляризирани. За едните е мега-яка, за останалите е супер-шит. Лично на мен навремето ми се стори готина книжка, различна в много отношения и доста "отваряща" така да се каже. Бил съм 4-ти клас, ако си спомням добре кога излезе (есента на 1996-а?) и за първи път научих думички като "марихуана", "ЛСД", "екстъзи" и т.н. Такива неща по онова време си бяха още табу за децата. Не е като сега с всепроникващия НЕТ. Тъй че, заинтригуван, се отправям към шкафа да я намеря и прочета 15 years later... :geek:

Altras Benin писа: писа:

Прегледах с интерес коментарите и изводът е ясен - имаме 2 обособени лагера. 'ЗА' и 'ПРОТИВ'. Интересното е, че за никое друго заглавие мненията не са толкова поляризирани. За едните е мега-яка, за останалите е супер-шит.

Има, има, за Дитенциту с Базуки! (Езълясвам)

Да похейтя още малко . Много тъпа книга... Лично мнение...

Ама опиши защо де. То само с това изречение нищо не казваш. Дай малко от словоохотливостта в чата на тази платформа... но леко с пропагандата

Книжка, която е излязла във времето, когато купувах всичко или почти всичко (явно). Не знам защо не съм я взел тогава. Сега съм раздвоен за нея...
Сюжет: Постапокалипсистичен свят (стил "Лудия Макс само, че с танкове). Има една могъща корпорация Shell-Ibm, която наема авантюристи, за да намерят един неин човек в пустинята. Има 4-тири фракции и 3 умения за избор. Книжката е разделена на 3-части: 1вата е изпит на Shell-Ibm, при успех се получава карта, която улеснява играта, 2-рата е играта по-картата, а в третата част помагаш на Джони(човекът, който търсиш).
Положителни страни - големи възможности за преиграване, добре описан свят, различна тематика за БГ книга-игра,
Отрицателни страни - много варианти за преждевременен край, старите лафове, безумни избори, възможността да минеш играта изключително бързо, ако имаш карта и се отправиш директно към целта (както аз сглупих да направя)

Не знам какво да кажа за книжката, от една страна не е нищо особено, но от друга лично на мен ми допадна това, че има доста игра. Нека всеки сам си гради мнението, но аз лично смятам, че не е от най-добрите на Блонд, но е ок!

Ако в тая глупост има игра, аз съм трамвай. Най-обикновена простотия с малоумни идеи и направено като книга-игра, пише книга-игра ама си е чиста глупост.

stalk писа: писа:

Ако в тая глупост има игра, аз съм трамвай. Най-обикновена простотия с малоумни идеи и направено като книга-игра, пише книга-игра ама си е чиста глупост.

На коя линия си?

Една от най-добрите книги-игри

Една от любимите ми в миналото, в момента я препрочитам: изпаднах веднъж от теста, умрях 4-5 пъти в самото начало, и все пак на моменти искрено се смях. Така де, добре се е състарила. Инак още в уводните думи Блонд си пише, че заимства от Танк гърл (без да го е гледал), който пък съм гледал години след прочитането на книгата и споменът ми е, че наистина много се препокриваха като атмосфера. Отделно, изображенията в книгата напомнят тъкмо на масовките от Лудия макс. Но така си беше с книгите-игри, чопнеш малко оттук-оттам, вкараш някоя собствена идея и воила.

Отделно четох, че се критикува тактическия аспект на играта заедно с картата, но си мисля, че години по-късно е много лесно да критикуваш една неусъвършенствана система. Така де, книгата е от 1996 година, значително преди плаващите кодировки и стратовете, преди ролевите и бордовите игри да се изпедепцат на българския пазар. В тоя ред на мисли според мен системата е нелош опит за новаторство, за което и давам кредит, така да се каже. Може би стъпка назад от Синът на пустинята, и все пак...