"Дракон в мазето"

E, не, прехвърлих я на бързо и не мога да спра да се смея. Книжката е епична пародия на първите КИ излизали у нас. Дали е целяла да бъде пародия не знам, но ефекта е добър.

Слабичко, слабичко. Доста по-добри неща сме чели от Блонд. И книгата не смятам, че е пародия - а пък ако е, то тя е най-куцата възможна пародия.
По-скоро книгата е замислена като трибют на класиките от зората на книгите игри. Както вече споменах - много слаб трибют.
Единственото ценно за мен беше в началото, когато си избираш кой от трите меча да запашеш*(имат реална разлика в битките.. ама пък се чудя - кой ти играе битките по правилата**) и в края, когато трябва да наредиш името и да се сетиш, че не бива да убиваш дракона. Целият пълнеж по средата е мижай да те лажем - минаваш през супурнайсе града и във всеки от тях висша форма на епичните ти подвизи е... да си намериш къде да спиш Положителното в цялата скучна книга е, че свършва много бърже

*Макар, че Джоржд вече го беше приложил същото в своите първи книги
**Или както беше написал - с основание - Торо: "Кой ти хвърля зарове? То и през 90-те беше тъпо, а сега съвсем!" <---уърдз ъв уиздъм

Напротив точно пародия е. В приказките добрият юнак убива дракона и взима ръката на принцесата и половината кралство (а като умре кралят - и другата половина) . На тази тема имаме две много силни пародии- "Дракон в мазето" на Блонд, където драконът всъщност е добър и не убива никого и трябва човешки да са разберешс с него, избягвайки силови изпълнения;и "Нещо някакво такова" на Уилко, където Мега-юначната принцеса няма ни най-малко намерение да се жени за никого, да не говорим че е по подходяща тя теб да спаси отлкото ти -нея.

"цялата игра е изградена върху един Пратчет-отвски хумор от типа
"- Рийдуей!
-Да?- казва драконът.
-Аз знам името ти!
- Очевидно! - съгласява се той. - Мога ли да попитам какво следва?"
което е ужасно смешно, защото всички знаем, че името на един дракон ни дава власт над него, но всъщност как си представяме тази власт? че като му произнесем името той ни става доброволен роб? Не просто Драконът не може да ни убие. Подобни моменти имаше и във филма "Мерлин" Когато Мерлин произнесе тайното име на Килгара, той защити себе си, но трябваше голяма убеждаване, Килгара да не избие всички останали.
Точно с мечовете, е много слабо това е класически момент, по-смешно са да речем самите изпитания за мъжество, които са пародийни отвсякъде. В типичните приказки юнакът с лекота преодолява изпитанията, и затова тук е изпитанията са направени гротексни.
Добромире, личи си, че не си играл ролева игра. „
Ако не с намериш място където да спиш пред средновековието разбойниците веднага ще те нападат през нощтта, ще те оберат, а може би - и убият. Затова повечето хора са пътували заедно с кервани или са наемали сигурни водачи, и са отсядали в градове, където да преспят в някоя почтена староприемница. Поне половината книги -игри от старата вълна те карат да намериш място за преспиване, ама ти се заяде точно с тази гулпост. За типичен пример мога да ти дам Варварският Бог и Принцът на Алкирия, където е много важно къде ще легнеш да спиш, В някои варианти през нощтта те нападат чудовища; в други наемни убийци,; в трети шпиони научават че си в града,; в четвърти става кръчмарска свада;в пети печелиш съюзници ( в Зеления лес) и т.н.
Тази книга-игра съвсем не е единствената от онова време в която минаваше през няколко града и накрая трябва да отчетеш нещо, което няма нищо общо. Във в"арварският Бог" минаваш поне през десетина града, и накрая те забиват с въпрос -ключ, за да проверят дали лъжеш и ще ти помогне ли Бялата магия. Епизод-ключ имаш и в Кървав меч, където след като си играл четири книги те питат в петата, а "ако имаш еди какъв си предмет - иди на неговия номер". Подобен номер ти кроят и в Планините шамутанти . Епизод -ключ имаш и в КНЗ. В "Крилата на проклятието" пък трябва да минеш в определен порядък през няколко града и да научиш имената на градовете, от които трябва да бъдат призовани Седмината и техния порядък-
Та някак си ми изглежда лицемерно, да се заяждаш с Дракон в мазето, точно затова че минаването през градове било "пълнеж"
Вече друг е въпросът, че ако си очаквал епично приключение, имаш основания да си разочараван, ама в последните години авторите, не наблягаха на епиката, а експериментираха във всевъзможни жанрове и поджанрове и всъщност не разбирам от какво си изненадан?


П.С. "-Знаеш ли - не мога да го направя. Не мога да те убия.
- Знаеш ли - съгласява се драконът - прав си!"+

Много ме кефи как Жорката може и да не уцелва правилно имената, ако ще животът му да зависи от това - но ако трябва да спойлне всички нечели книгата със супер тайното и съдбоносно име на дракона, покрай научаването на което се върти всичко в това приключение - ще го напише абсолютно точно.

Това е книгата-игра, в която участваш в кървава схватка, след която заспиваш до труповете на убитите от теб разбойници без никакъв проблем.

Да, но да си припомним, че и в Кървав меч 2 имаше подобна сценка, в началото с бивака и търговците. Може да е реверанс към нея )

В Кървав меч 2 имаш избор дали да останеш или не. Тук просто лягаш да спиш.

да си припомним, че това е пародия. Абсурдното е, че героят се държи в стил "Конан", който често веднага след някоя тежка битка ляга да си подремне, без да му пука, какво може да му се стовари на главата, но тук товае представено съ сатиричен оттенък.

Дракон в мазето на какво е пародия?

Танер, на целия жанр в който юнакът отива, цани се за юнак, убива змея, и се жени за царската дъщеря, и получава половината царство.
Тук юнакът е представен по-скоро като дървеняк, разчитащ на огромна доза късмет, драконът въобще не е зъл, а ситуациите са абсурдни.

следа реплика, само за Спас(Внимание - Спам):

Това е свят, не е пародия.

Танер, изумяваш ме в случаят " дракон в мазето" е пародия на класическите сетинги (и именно това му е хубавото) - приказки с юнации змейове, не знам как по-ясно да го кажа? Точно това е забавното на книгата, тя е направена с цел да бъде хумористична и развлекателна. Типичен хумор в стил "Блонд"

Направена е с цел да имитира Бога и Принца - но в много по-бюджетен вариант. Така че може да се е пробвал поне да го обърне всичко на майтап Боби, но не знам колко му се е получило. Трябва да я пробвам пак сега - току виж ми харесала. Радвам се, че Жорката ѝ е такъв фен.