"Sucker Punch"

Радо писа: писа:

Kато не можете да хванете даден филм значи другите нямат стандарти.
В таргета са псевдоразбирачите гийкове дето се имат за велики да изказват ултимативни мнение по форумите. Филма си прави ташак с тях и като всяка сатира обекта и не схваща както комунягите не се смеят на фермата на Оруел.

Пфф, тоз па...
Ти верно ли сравни Животинската ферма със Sucker Punch? Отивам да си припомня Оруел, явно аз нещо пропускам...

Прочее, не знам какво толкова превъзнасят интелектуалното предизвикателство на тва да "разбереш" филма като различаваш коя реалност какво е, след като едва ли не директно си е казано във филма?! Ма знам ли, може за някои и да е предизвикателство...

Толкова шум - за тоя филм...

Longshot писа: писа:

Радо писа: писа:

Kато не можете да хванете даден филм значи другите нямат стандарти.
В таргета са псевдоразбирачите гийкове дето се имат за велики да изказват ултимативни мнение по форумите. Филма си прави ташак с тях и като всяка сатира обекта и не схваща както комунягите не се смеят на фермата на Оруел.

Пфф, тоз па...
Ти верно ли сравни Животинската ферма със Sucker Punch? Отивам да си припомня Оруел, явно аз нещо пропускам...

+1 и нещо ме съмнява пропускът да е в теб .

Гледах този прословут филм, с очаквания да е зле. Не казвам, че ме очарова, но ми хареса. Не виждам някакви велики скрити послания, но го изгледах с интерес, за разлика от доста от новите блокбъстъри, сред които имаше откровено скучни. Като за екшън филм - добре е.

Хм, очаквано, виждам доста неща написани за този филм. Някой ги пропуснах (прочитайки по диагонал), особено едно в което ми се мярна думата "наци"-нещо си. Очевидно има някаква грешка, защото във филма нищичко нациско няма*. Точка.

Сега, конкретно филма ми хареса бая, и смятам, че хората, които не са го гледали трябва да го направят. Това е най-малкото важно точно поради причината, че има различаващи се коренно мнения за него- съответно няма как да се каже дали ще му хареса или не на конкретния зрител.

Много е важно да се разбере, че Съкър Пънч е лента на няколко нива за разбиране. Поне три-четири, ако щете и повече- в зависимост на колко дълбоко търсите и се задълбочавате. На първо ниво, без да си напряга мозъка по какъвто и да е начин, човек ще открие лек и забавен, разнообразен, екшън, изглеждащ добре, с много хубава музика и красиви момиченца. Само по себе си това е положително, и е напълно достатъчно за повечето хора (най-вече от мъжки пол) да се насладят на лентата. Факт.

За второ и по нататъшни нива на разбиране е нужно замисляне и желание, разбира се. Има достатъчно интелигентни хора, които са ги разбрали и харесали филма, тъй че повечето негативни отзиви за "неоправдано трудното смиляне" на Съкър Пънч са леко неоснователни.

Лично, бих препоръчал да се гледа поне още веднъж, ако някой изпитва проблеми с харесването. Аз го гледах за първи път на кино, след това и пиратската, останах си напълно удотволерен. Не твърдя, че филма ще се хареса на всеки, но не е нито глупава, нито прекалено кичозна лента.

---

*Ако някой изпитва съмнение, явно дори не си е направил труда да мисли по време на прожекцията.

На първо ниво - ИЕкшън.
На второ ниво?
А на трето?

Това ми напомня на един виц на Евтим Милoшев.
Вирвя си по улицата и гледам насреща ми пингвин. Вглеждам се - пингвин. Приближавам се - пингвин. Навеждам се - пингвин. Хващам го - пингвин. Обръщам го - гвинпин.

Ще цитирам един адаш от друг форум:

CTAHuMuP писа: писа:

Първоначално е изключително важно да се разбере, че цялата история във филма се разказва от Суит Пий, а не от Бейбидол, и то след като събитията са приключили успешно, а не по време на развитието им. Това проникновение води със себе си две важни следствия:
а) измисленият свят във филма, барабар с вторичните измислени светове по време на танците/операциите на петте затворнички, не представляват фантазиите на беззащитно момиче (Бейбидол), стараещо се да се справи с тежката реалност в лудницата; това са фантазиите на почти докарано до лудост от страх и чувство за вина момиче (Суит Пий), опитващо се да се пребори с жестоката истина, че сестра му и двете му най-близки приятелки са били убити, за да спечели то свободата си, а четвърто момиче е било лоботомизирано заради това.
б) възрастния човек Суит Пий среща едва на края на приключението си (шофьорът на автобуса, който й помага), но след това го включва във фантазиите/спомените си като основно действащо лице; тъй като по време на петдневното си съжителство с Бейбидол Суит Пий е нямала време да я опознае напълно (или изобщо), възрастният човек играе ролята на благоразумието, мъдростта, планирането - все качества, които Суит Пий не може да повярва, че Бейбидол е възможно да притежава; единственото обяснение на Суит Пий за куража и неистовото желание за свобода (все качества, които тя самата няма) у Бейбидол е някаква висша, всезнаеща и всеможеща сила; в смазаното съзнание на Суит Пий възрастният човек е зрялата, търпелива половина от ангел-хранителя й, а Бейбидол е другата, действащата и рискуваща част.

Още малка част от сетинга, за да станат нещата още по-ясни.
- в реалността главният санитар казва, че наричат "театър" общата стая, в която болните прекарват цялото си ежедневие; във фантазиите на Суит Пий момичетата живеят в театър.
- в реалността на нещо като малко подиумче, издигнато над трапезарията в общата стая, д-р Горски изслушва всяко момиче, окуражавайки го като част от терапията да създаде собствен свят, в който то е господар; във фантазиите на Суит Пий мадам Горски тренира индивидуално всяко момиче със собствения му танц, на което то самото е хореограф и само решава какво показва с него.
- в реалността, чрез заплахи, подкупи, измами и побой, главният санитар е организирал нещо като мини-мафия, занимаваща се основно с търговия с плът, но очевидно и с извършване на специфични услуги за хора, които искат да запушат нечия уста; във фантазиите на Суит Пий собственикът на театъра се занимава... горе-долу със същото.

И така нататък, почти всеки диалог и случка от фантастичния разказ на Суит Пий за миналото й може много лесно да се свърже с нещо от реалността, в която доскоро е живяла. Какво точно прави Бейбидол, за да разсейва санитарите докато останалите момичета се сдобиват с нужните им предмети, е оставено на въображението на зрителя. Може би разказва невероятно интересни истории на подиумчето на д-р Горски, може би се бие с някое от другите момичета, а може и да танцува в крайна сметка.

Но според мен този елемент от фабулата нарочно е оставен недоизяснен. Нима всеки от нас постепенно не създава собствен измислен свят, който обитава? Не живеем ли през целия си живот в удобен мехур от нарочно невежество? Не търсим ли винаги вината някъде другаде, когато сме нещастни? Не чакаме ли твърде често помощ свише, когато нещата не вървят? Не се ли самозалъгваме, че светът, съдбата и бог са срещу нас и нищо не можем да направим?

Да, правим го, всичко това. Но това не е реалността, това е измислен свят, просто сън, който съзнанието ни създава, за да ни предпази от тежкото бреме на действителността - всеки сам е господар на живота си и всичко е в нашите ръце, стига да се отърсим от илюзията за безсилие и да поемем юздите. А понякога, за да се събудим и овладеем, имаме нужда от удар под кръста (sucker punch) от някого, за който после ще си спомняме като за ангел.

Но какво да правим, когато застанем начело и окото на прожектора отвори срещу нас ярката си паст? Как да поемем контрол, как да се справим? Не знам - някои може би ще разказват интересни истории, други ще се бият, а трети може и да танцуват... Отговорът е у всеки от нас. Филмът ни казва, че просто трябва да излезем от обвивката си... и да го намерим.

Съгласен съм с цитираното, но пак виждам нещата до 2 нива, както си ги интерпретирах и сам. Реалността и измисленият свят, който е изкривена негова проекция.