Филми - общата тема

Сериал - Пришълецът Земя - доста приличен сериал, с нови зверове, компании, технологична надпревара и екшън. Малко излиза от рамките на оригиналните филми, които са си чист фантастичен ужас. Тук ужаси почти няма. Но ми е интересен.

Интерстелтар (2014)

Рядко се влияя от наградите на даден филми или книга, но този път няма как да ги прескоча - защото са заслужени. 6 награди Сатурн 5 номинации Сатурн, 2 награди Емпайър, 1 номинация, 1 награда БАФТА, 3 номинации, 1 Оскар, 4 номинации и 1 номинация за Златен Глобус. Това са само статистиките. Филмът е наистина добър. Научнофантастична дистопия, но е много реална. В близкото бъдеще над човечеството върлува глад, който тепърва ще се засилва. Мисля, че мога да ви спойлна малко като ви кажа, че Матю Макконъхи (Време да убиваш) тръгва на спасителна мисия през Космоса, в компанията на Ан Хатауей (Дяволът търси Прада, Черният рицар: Възраждане), като се надпреварва с времето....Междувременно хиляда неща ще се объркат, а мисията далеч няма да се окаже това което Макконъхи си е представял.
Филмът е спечелил множество награди за ефекти, но за мен те не са най-важното в този филм. Не, главното достойнство на филма са добрият сценарий на Нолан и бясната игра на Матю Макконъхи. Недоумявам как не е взел Оскар, но Оскарите бая се обезцениха напоследък. Раздават ги на куцо и сакато, а на талантите - не!
Що се отнася до Ан Хатауей - никога не съм я харесвал (като актриса я намирам посредствена и "дървена", като знаменитост - преекспонирана, а като човек - фалшива), но трябва да призная, че това е един от добрите ѝ филми. Кристофър Нолан има навика да залага на едни и същи актьори, в Черният рицар гледахме Хатауей и веднага - пак тя във филм на Нолан. Този път е за добро, между нея и Макконъхи има химия; и макар че бих предпочел Кийра Найтли или поне Натали Портман на доброто не може да се каже, че е лошо. (Хубавото Ани дори има номинация за Сатурн за най-добра актриса. Мен не ме впечатли чак толкова, но тук поне е вложила старание.* Освен това аз съм малко предубеден срещу нея). Не е на нивото на Макконъхи, но все пак играе добре. Освен това признавам, че е красива по един младежки начин.
Режисурата е прекрасна. Кристофър Нолан си е Кристофър Нолан! Спецефектите са направени приятно, не ви блъскат в очите, но пък имате кинематографско пиршество и операторско майсторство. Любовната линия не е натрапчива, а героят на Макконъхи е разкъсван между дълга и семейството си. Във филма ще видим и Джесика Частейн, която има малко екрано време, но пък блести с игра. Слабият момент е съвсем на финала, последните петнадесет минути са розов хепиенд по холивудски, но и това е характерно за филмите на Нолан. Като цяло филма е приятен и доста свеж като за фантастичен филм. В съвсем малка роля се появява Мат Деймън в нетипична за него роля. Справя се неочаквано добре, явно трябва да му дават повече такива роли - на антагонист. Музиката е на Ханс Цимер (нали ви казах, че Нолан има навика на работи с едни и същи хора? След "Черният рицар: Възраждане" не само Хатауей, но и Цимер повтаря участие във филм на Нолан, само в рамките на година) Мога да говоря много за филма, но не искал да сипя спойлери. Ще го кажа така:
Ако нямате проблеми с накъсването на континиума време-пространство и обичате филма да се развива достатъчно бавно, за да се концентрирате върху актьорската игра - този филм е за вас. Ако такива неща ви дразнят или пък предпочитате по-динамични филми - не е.
На мен филма ми хареса. От "Соларис" насам не бях гледал друга качествена научна фантастика.
Препоръчвам ви го.

*четох че я номинирали, защото минала през всички емоции. Абе не е баш така, лично за мен тя не излиза от зоната си на комфорт, но да кажем, че тук момичето поне се е постарала да вложи нещо от себе си. А вижте - Макконъхи мина през всички емоции-от гняв и радост до отчаяние.

В леглото на врага. (2019), излъчен в България през февруари 2025. *
Актьорски състав: Кийра Найтли, Александър Скарсгорд, Джейсън Кларк
режисьор: Джеймс Кент
И така - ревюто. Това е филм, който ме заплени, отдавна не бях гледал толкова изпипана психологическа драма. Напоследък все попадах на разни бесни екшъни. "В леглото на врага"* е адаптацията на книгата "Thе Aftermath" (И след това). Във филма участва Кийра Найтли. В случай, че не съм го казал тя е една от любимите ми актриси (редом с Никол Кидман, а за миналия век - и Мишел Пфайфър) и признавам, че съм леко субективен що се отнася до нея. Но този път тя има направо размазваща игра. Кийра си има и своите слаби роли, но точно тази е една от най-силните. Това е последният филм на Туенти Сенчъри Фокс, преди Дисни да ги погълне.

Сюжета накратко - ..Финалът определено не е такъв какъвто очаквате, но няма да издавам какъв е. Във филма има дости обрати, но те не са безцелни, а логични.
Актьорите са кой от кой по-брилянтни - не мога да намеря слаб след тях. Нина Голд е свършила отлична работа по каста. Кийра Найтли е в главната роля, но Скарсгорд и Кларк не падат по-долу. Химията между Найтли и Скарсгорд е на супер ниво, а Джейсън Кларк успява да ни предаде цяла палитра от емоции - и то със съвсем малко думи. И друг път съм казвал че кака ви Кийра е истински хамелеон и умее да играе от нежно -романтични роли ("Гордост и предрасъдъци"), до бурни драматични роли ("Игра на кодове"). Рядко обаче съм я виждал да показва такава палитра от емоции, а ролята в много отношения е на типична англичанка и много ѝ подхожда. Във филма ще видим и Кейт Филипс ("Мис Скарлет и херцогът") в поддържаща роля. Много обичам Кейт (тя е радост за окото, а има и стабилна игра), но за разлика от Кийра тя не напуска зоната си на комфорт и вероятно затова е в малка роля.
Костюмите, прическите и декорите са уникални, музиката - също (тя е дело на Мартин Фипс). През цялото време слушаме нежната музика на пиано, която е много тематична за филма. Не знам защо филмът не е получил признанието на критиката. Отдавам го на факта, че той блести с актьорска игра и операторско майсторство, а не с тъпа поликоректност. Този филм за мен е на нивото на най-добрите европейски филми, но в момента американското кино е полудяло и не харесва такива киноленти.
Ако сте почитатели на драмата и мелодрамата, или пък харесвате филми като "Крадецът на праскови" (с Невена Коканова и Раде Маркович) ви препоръчвам горещо този филм

оценка 5/5

*Филмът може да бъде срещнат и като "Последиците. В леглото на врага"

Домът на мис Перегрин за чудати деца. (2016)
В главните роли - Ейса Бътърфийлд, Ева Грийн, Ема Пърнел, Финли Макмилън, Лорън МакМорсти

Невероятен, забележителен, изключителен. Думите не ми стигат да опиша този филм. Кастинга е добре подбран, има смециа от млади и неизвевестни имена и опитни актьори. Във филма участват имена като Ева Грийн, Сямуел Джаксън, Джуди Денч и Рупърт Еверет, но те не затъмняват младите таланти. Чудесно присъствие на Ева Грийн, тя има възхитителни мимики на лицето, съчетани с мрачен чар. Действието се развива през погледа на Джейк Портман (Ейса Бътърфийлд) Когато е малък той слуша откачените истории на дядо си. После решава, че са измислица и ги намразва. Но внезапно дядо му умира, а очите му са съвсем празни. В опитите да намери обяснение Джейк ще се намери на място, на малък остров, отвъд времето и пространството...
Костюмите и прическите са много добре подбрани и създават готическа атмосфера, но бе зда прекаляват. Прическата и гримът на Ева Грийн къртят отвсякъде и умело я подчертават. Визуалните ефекти са супер - приятни и ненатоврващи (дразня се на филми за Супермен), но приятни. Мога да направя аналогия с Колелото на времето, където Моарейн затопля водата. Чудовищата изглеждаха леко гротескно, но в крайна сметка това не е ужас, а и отговаряха на атмосферата.
Самият екип е нещо като детска версия на Х-мен, но в Х-мен всички са прекалено "супермени" ако ме разбирате какво искам да кажа. Тук героите са деца - те са злобни, ревниви, карат се за глупости и съвсем не са идеални. Самият Джейк си има своите колебания, но успява да ги надмогне. Ейса Бътърфийлд има визията на Дейвид Моузес (младият Брус Уейн в "Готъм") - не е холивудски чаровник, но има излъване на нормален тийнеджър.
Изкефих се от странните умения на героите. Обръгнали сме вече на телепати, телекинезисти и пр. Друго си е да видиш вуду маг/некромант или момиче, което има втора уста със зъби отзад на главата. Впрочем Финли МакМилън игра страхотно, в дадени моменти направо ме накара да го намразя. За мен той засенчи Сямуел Джексън.
Това, което ме подразни накрая бе как се прескачаше от една времева лииня в друга без да се наруши цикъла време-пространство (да, вярвам в "ефекта на пеперудата", а не в обратния - на паралелените вселени при която можеше да промениш нещо от собствената си вселена, но всичко някак си се нагажда). Подобен проблем имах и с "Телепорт" но там бе нарушен само пространствения континиум, а тук - и времевия. Подразних се, че злодеят бе представен доста постно, без някаква мотивация, но съзнавам че това е приказка за деца
Краят ми дойде леко захаросан, но като цяла смятам филма за чудесна адаптация
Няма смисъл да избровам номинации и награди - няма да ми стигне листа. За финал - горещо препоръчвам този филм.

оценка 5/5

Безкрайните мравки на Ешер, лазещи по листа на Мьобиус, ме доведоха до този филм, базиран едноименната игра. Изход 8 е психологически трилър, с елементи на мистерия и хорър. И в двете произведения, филм и игра, героят/играчът трябва да намери изход от иначе безкраен коридор, като внимателно следи за аномалии в повтаряща се среда. И общо взето, препоръчвам.

чера кабеларката Kinofilm излъчи "Джоджо заека". (2020)
Макар филма да не е от най-новите, той е далеч от стереотипните екшъни, които напоследък се въртят. Филмът е пародия на Втората световна война и успоредно с това- трагикомедия. Той редува забавни моменти с такива, които са наситени с драматизъм. Филмът е за израстването на едно десетгодишно момче, за краха на илюзиите, за първата любов, за провала на доктрините.

Малкият 10 годишен Йоханес Белцер (Роман Грифин Дейвис), на галено Джоджо е чувствително момче, което е социален аутсайдер защото му е трудно да се впише в бруталният свят на Хитлер Югенд и нацистка Германия. Той искрено иска да бъде истински млад нацист. Конфликтите са силно подчертани - от една страна той контактува със своя въображем приятел Хитлер (режисьорът Тайка Уатити), а от друга - с майка си Труде (Скарлет Йохансон). Хитлер в началото е весел и забавен приятел, говорещ за величие на Германия, а после става агресивен и плашещ. Доколкото е плод на въображението на Джоджо той показва неговите съмнения, колебания и пр.
Скарлет Йохансон прави една от най-добрите си роли тук, в тази малка поддържаща роля. Тя е много далеч от героичните ѝ филми, но е много истинска. Труде e комунистка и при член на Съпротивата, но не натоварва сина си със своите страхове и проблеми. Труде добре осъзнава, че ако започне да говори за комунистически идеали сина ѝ още повече ще се затвори в себе си и ще се индоктринира. Тя не излиза с насрещна пропаганда, не говори колко е гаден режима. Тя просто му казва, че са важни малките неща и че е по-хубаво да се танцува, а не да се марширува. И му показва как се живее нормално. С лек хумор, с игривост, с ирония тя показва човешкото отношение, което е ярък противовес на пропагандата. Труде иска да танцува, защото свободните хора изразяват себе си чрез танц. Това е едно от внушенията на Тайка Уатити във филма. Скарлет Йохансон получава номинация за поддържаща Златен глобус за поддържаща женска роля

Катарзисът започва да се случва в главата на Джоджо, когато узнава, че майка му укрива еврейско момиче на име Елза. (Томазин МакКензи). Първоначално той подхожда към нея с подозрение и чувство за превъзходство, като истински ариец. Елза бързо му показва, че това превъзходство не е оправдано. Впоследствие след като първоначалното недоверие преминава тя започва да бъзика Йоаханес, като сатирата срещу пропагандата се просмуква във всяка дума

Труде - една истинска жена пие шампанско когато е щастлива и когато е нещастна. Една истинска жена трябва да кара кола, да залага на карти, да иде в Мароко, да танцува без да ѝ пука от мнението на хората, да гледа тигър в очите...
-Елза - правила ли си всички тези неща?
Труде. -Не! Не съм гледала тигър в очите








Постепенно Джоджо започва да осъзнава, че евреите са хора, като всички други; че режима който твърди че защитава добрите германци започва да убива множество германци, които са добри хора, но не искат да се подчиняват на нацизма. Че фанатизирани до смърт немски офицери изпращат на сигурна смърт обикновени немски момчета; че „смелият водач“ Хитлер избира да изостави народа си и да се самоубие и пр.
Въображемият Хитлер също започва да се променя, представите на Джоджо за него са пропуването на илюзиите. Последният сблъсък с Хитлер е осъзнаването на реалността и крахът на илюзиите. В един момент малкият Йоханес осъзнава, че вече не иска да е нацист. Страхотна поддържаща роля и на Сам Бакуел, като капитан Клицендорф. Много човешка и симпатична. Във филма ще видим в малка роля и Алфи Алън (Теон Грейджой от Игра на тронове). Това което е хубаво обаче, че във филма никой не герой, никой не изпъква, на засечва другите
Последните 20-30 минути са емоционален катарзис за главния герой



Малкият Йоханес преживява с войнишка дажба, а Хитлер пирува. Доколокото „приятелят“ Хитлер е плод на собственото въображение на Джоджо това е началото на краят на илюзиите. Еднорогът е символ на невинноста, а е убит, той е добър символ за дълбокия вътрешен конфли, който се разгаря в Джоджо – пропаганда срещу реалност.
Сред запомнящите се реплики е на приятеля на Джоджо - Йорги

В детската си наивност Йорги повтаря пропагандата – всички други (руснаци, англичани, французи, американци) са чудовища мразещи германския народ и пр. и в една невинна детска констатация я разобличава.

Няма да казвам всичко което се случва в последния половин час .И да искам не мога да предам целия емоцинален катарзис който малкия Йоханес ще преживее. Някои неща не може да се предадат с думи. Филмът е опит да се върнем към уестърните от 60-те години, когато с един жест, една малка усмивка или поглед се предаваше повече информация от 1000 думи. Впечатленията му се стоварват накуп, илюзиите на малкото десетгодишно момче рухват една след друга. Накрая то е изправено пред съдбовен избор, засягащ отношенията му с Елза. Тайка Уайтити не се опитва да прави директни внушения, не разчита на скъпи спецефекти, нито на величието на звездите. Филмът е много човешки и притежава дълбочина, а това е рядкост днес. Шестте номинации за Оскар (вкл. на Скарлет Йохансон за поддържаща женска роля) и номинация за Златен Глобус на Роман Дейвис са напълно заслужени.

Знам, че мнозиството тук не си пада по "семейни" филми, особено когато в тях има дълбочина. По-лесно е да се гледат ганстерски екшъни. Все пак ви съветвам ви да го изгледате.

Във време на пропаганда и свят на разделение и омраза е добре да си спомним, че всички сме хора.

П.С. Оценка - 5/5

И още двама филма, които изгледах в близките месец-два

Гунди – легенда за любовта (2024).
Филмът отнесе доста критики, та се бях наострил. Критиките бяха в две насоки - че филмът е прекалено любовен и относно темата ДС. Смело мога да кажа, че първата критика според мен е неоснователна, а за втората....хъм.

Преди години бях голям фен на Левски, сега вече като не знам половината футболисти не съм такъв фен.
Според мен обаче е доста хубав филм. Да, има исторически несъотвествия, това е факт. Например факта, че Гунди не е бил чак такъв борец срещу системата, станал е майор в ДС. Това е може би единствената слабост на фирма. Иначе - добра игла на Пенко Господинов, сюжетната линия с ДС е добре построена, просто тук е една идея преекспонирана, доколкото все пак Гунди е станал майор в ДС. Да, не е доносничил или поне няма намерено. Факт. Но тук го изкараха борез срещу системата, което за мен е преекспониране. Може да е имало натиск над него, но по тази точка Иван и Андрей търпят известни критики.
На едно-две места има романтични залитания в образа на Гунди, но се търпят. Последните сцени го разкриват и извън черно-белия му образ, което е добре. Аз съм левскар, но мисля че е добре, дето не е спестен червеният му картон - единствен в кариерата му.
Като цялото темата за любовта не е предадена толкова романтично, което очаквах и от което се боях, а в по – „сив“ тон коетое добре. На младото семейство не са спестени трудности, кавги в брака, сблъсък между два светогледа и пр. Павел Иванов доста се доближава визуално до образа, а играта му е повече от прилична.. Филмът не предоставя самата смърт, а спира до нея. Динамичен, действен, увлича те. Има ли слбости филма - да, има. Но според мен е от добрите филми правени напоследък. Има ли по-добри филми (сериали) – да, със сигурност, но са малко. Според мен филмът е хубав, но ако сте болен маниак на тема „историческа истина“ филмът не е за вас.

оценка 4/5

Вещиците (2020)
Поредната екранизация на книгата на Роалд Дал. Този път с Ан Хатауей, вместо с Анджелика Хюстън. Филма е по-детски, не толкова плашещ , а по-скоро с леко комедиен привкус. Готическата атмосфера от 1992 съзнателно е изхвърлена на боклука. Ан Хатауей прави една от добрите си роли, дори си е обръснала косата и е с перука. Любимата на всички ни нейна усмивка, която е нейна запазена марка, тук изглежда леко психопатска. Уви, филма е излъчен точно когато имаше ковид-пандемия, а стрийминг платформите още не бяха тръгнали. Филма не получи масовост. Освен това сравнението с адаптацията през 1992 не работи в негова полза. Жалко, за мен това е едно от добрите превъплъщения на Хатауей. Тя обикновено се колебае между слаби (Приказка за Ела), средняшки (Клетниците) и силни изпълнения (Дяволът носи прада, в по-малка степен - Интерстелтър), но тук е в стихията си. Уви, това се оказва недостатъчно за филма.
Все пак ако не очаквате нещо специално, а искате просто да се заблявате

оценка 3,5/5 и уговорката, че филмът е един от добрите на Хатауей.

Count Monte Kristo писа:

"Джоджо заека". (2020)

Във време на пропаганда и свят на разделение и омраза е добре да си спомним, че всички сме хора.

Докато четях ревюто ти и аз само това си мислех - аман от еврейска пропаганда.....

@MrMoustache Разбира се, всеки има право да направи своя интерпретация. Аз обаче си мисля, че темата загатната във филма е много по-голяма от еврейството. Със същия успех, главната героиня можеше да е полякина, рускиня и пр. Темата надскача рамките на националното - всички сме хора и не трябва да даваме на идеологии да ни разделят.
Доколкото филма е за онзи период, темата "еврейство" е била чувствителна и затова е използван такъв образ. Съвсем скоро обаче пуснах и ревю на друг филм - "И след това" (някъде представян и като "В леглото на врата") със Скарсгард и Найтли. В него ставаше дума за британци и германци, но мисленето бе сходно - няма "черни" и "бели" нации. Има хора. Малко извън темата - нито смятам това, което направиха Хамас за правилно, нито това което се случва в Палестина или Иран - за правилно. И тук страдат обикновените хора, а не "елитите". Съмнямам се половината ирански народ да питае омраза към евреите, или обратното.
Затварям скобата. Мисълта ми е, че темата е много по-голяма от темата за еврейското мъченичество (което в интерес на истината е факт), но всеки има право на своя интерпретация. Включително и аз.

Поздрави.

Тези дни по проглама Fillmi.Tv се излъчи един много симпатичен филм - датския Gangs of Oss (Бандата от Ос). Филмът е от 2011 година и мога да кажа само суперлативи.
Малко за сюжета - Действието се развива в холандското градче Ос, някъде в края на 30-ге години на миналия век. Той е град на престъпност и на редица "хоризонтални" корупнционни връзки. Йохана (Силвия Хоукс) иска да започне живота си на чисто и да се измъкне от клоаката. Но колкото повече се дърпа, толкова повече затъва. Главен антагонист е Матияс Шьонертс, който влиза в роята на Тис ван Хейс. Той е корумпиран полицейски начин, който играе ролята на кръстник в града и въдворява ред.Тилс полага "грижа" за Йоахана, но реално тази грижа е висша форма на контрол. Той действа на принципа на Тарас Булба ("аз те създадох и аз ще те унищожа")Всеки следващ негов ход вместо да успокои напрежението го разбира, защото една по една илюзиите и мечтите на Йохана падат. Тя трябва да се прости с невинността си и да се изправи пред голата реалност.

На целия този фон идва федерална полиция, която започва да разследва масово корупция. Въпреки всичките сблъсъцин а Йохана и Тис, за нея е трудно да се довери на външни хора, при това - полицаи.
Филмът е много готин. Костюмите и прическите са супер, музиката е ненатрапчива, актьорите не си пречат един другимо. Героите имат характер, "сиви" са, а не черно-бели.

Някои може да каже, че актьорите тетралничат, но според мен е много хубяво, че понякога с един жест (например шамар) се казва повече от сто думи. Филмът е отличен представител на европейското кино - по-бавно, не толкова праволинейно, с повече "сиви" герои, но и много по-напрегнати обрати.

Филмът е по-действителен случай, замесен е и секс скандал в Църквата на Холандия. След този случай католическият министър на правосъдието подава остава, а нацистите набират скорост. Личността на Йохана Хейс и сюжета около нея е вдъхновена от историята на Йохана Хелена ван Уден

Тези които са гледали Блейд Рънър 2049 може би са засекли Силвия Хоукс, като героинята Лив.. Аз обаче я виждам за първи път и за мен тя е приятна изненада

---

Пасажери (2016)- една невероятна научна фантастика с Крис Прат, Дженифър Лорънс, Майкъл Шийн и Лорънс Фишбърн. Действието е супер бавно и няма да се хареса на много зрители, които предпочитат динамиката. Но успява постепенно да ни увлече и да ни покаже характерите на героите, като съчетава идейният сюжет с чудесни декори и невероятни ефекти. Ще можем да се наслажадаваме и на сексапила на Дженифър Лорънс в най-пълен блясък. В малка роля се появява и Лорънс Фишбърн.

Машинният инженер Джеймс Престън (Крис Прат) внезапно излиза от хибернация и се оказва, че е буден в колонистки кораб, а до края на целта остават още 90 години. Изпадна в ужас той опитва всичко, за да заспи отново, но няма никакъв шанс. Неговият единствен спътник андроида-барман, Артър (Майкъл Шийн) Единственото, което успява да направи е да събуди красивата журналистка и писателка Аурора Лейн (Дженифър Лорънс) нядавайки се да сподели вечността с нея. Но нещата се объркват....
Във филма има всичко - от любовна мелодрама до научнофантастичен екшън, като първата третина на практика е моноспектакъл на Крис Праг. Съвсем заслужено той е награден със Сатурн. Ако ви допадат научните фантастики - този филм е задължителен.

Записки по едно предателство (2023)

Навремето когато излезе Записките по българските въстания (1981) на Борислав Шаралиев, Георги Дюлгеров се бе оплакал, че иска да напише филм за Априлското въстание, но Шаралиев се наложил. Като гледах новият филм на Дюлгеров разбирам защо не е успял.
Нека започна с думите, че подходип с минималистични очаквания. Не съм търсил непрестанно сравнение, между филма на Дюлгеров и Шаралиев, въпреки че няма как да се избяга и от това. Уви, според мен Записки по едно предателство няма да се хареса на масовата публика. Не защото е слаб. Но както и Ботев на Максим Генчев той е твърде модерен, твърде иноваторски. В него Дюлгеров е вложил твърде много от себе си, а твърде малко - от Захари Стоянов.
Това винаги е грешка, когато се прави исторически автентичен филм.
Първо за каста - Пламен Димов доближава повече образа на Бенковски от Радко Дишлиев. Като цяло актьора се справя досат добре, с изключение на едно-две места, където вика. Ей, не можем да отучил нашите актьори да не театралничат и да не крещят като са пред камера. Но като цяло Пламен Димов играе отлично.
Ивайло Христов е убедителен дядо Вълю. Иван Николов като Захари Стоянов е добро решение. И тук нещата са пропукват. Разбирам че Дюлгеров не е имал финансите, с които разполагаше навремето Шаралиев, на когото държавата му плащаше сметките. Но е престъпно небрежие, че Ангел Калев и Мартин Негрев поне малко не приличат на Волов и Икономов. Волов - ама с мустаци. Цветан Алексиев (отец Кирил) не полага грам чувство. Йордан Спиров бе на светлинни години. Сцената как отец Кирил кара османците да ядат сланинката е най-добър пример.
Що се отнася до Захари Стоянов, то той има две версии - човека който разказва и героят. Във втората твърде много прилича на Дилбер Танас от Мера според меда. Може би защото пак Дюлгеров прави и този филм. Само че там това подхождаше на Руси Чанев, тук тия дълги коси не подхождат на Иван Николов. аккто и да е - това е най-малкият проблем
Едно признавам на Дюлгеров - филма е автентичен. Сниман е не в студио, а в Тетевенския Балкан в местността Рибарица, както и в Копривщица. Това е плюс и мога само да го поздравя за това - българите търсят автентичност. Актьорите се стремят максимално да се доближат да езика използван в книгата от Захари и това също е плюс. Външните сцени са подбрани с вкус
Големият проблем е, че филмът е без всяка патетика. Той се съсредоточава не върху въстанието, не върху подготовката, а върху образа на Бенковски и предателството. Затова филмът е труден за гледане от масова аудитория. В него няма динамика, няма колорит, Волов и Икономов са фон на Бенковски. Бобеков, Каблешков, Райна Попгеоргиева на присъстват. Интересни за нас са първата третина в която е представен образа на Бенковски и третата третина, която е около предателството. В добавка към това отново (за пореден път) български филм е ужасно озвучене. Не знам кога ще се научат? Грижата за звука трябва да е сред първите им грижи.
За тези пари (няма чак толкова големи имена; спестено е от декори) спокойно можеше да се направи качествен звукозапис.
Дюлгеров явно е имал желание да направи една втора "Мера според мера".

Като цяло - филмът е автентичен, Бенковски е добре персонализиран. Захари Стоянов е представен през две гледни точки - като разказвач и като герой, а честно казано одобрявам. Бедата е, че филмът е твърде много телевизионен театър и твърде малко кино; както и че въобще не се съсредоточава върху героичността на участниците в Априлското въстание, а вместо това Дюлгеров прави опити да бъде модерен. За мен това е грешка, каквато наблюдавах и в Мамник - не е работа режисьора да ни представя неговата си версия за едно историческо събития.

Като цяло - пиша добър четири 4 минус от възможни 6 на филма. А относно звука - 2 +. Както се шегуваше моята учителка по математика - кръстче за храброст.

Старият дъб (2023)

Навремето с радост гледах американско кино, защото руските филми ми бяха омръзнали. Напоследък въобще не гледам американско кино. изпростя ми. Предпомчитам да гледам европейско кино - итересни обрати, "сиви" герои, и съвсем не е толкова праволинейно и пропагандно. АКтьорите не са на стероиди, актрисите не са със силиконови цици. "Старият дъб" е един от тези прекрасни филми. Фимът има номинация за Златна палма и куп други номинации.
По-интересното е сюжетът.

Малка група сирийски бежанци попада в затънтено английско селище. Тук те се сблъскват като с разбиране, така и с омраза. Собстевникът на кръчмата "Старият дъб",
Ти Джей се сприятелява със сирийската фотографка Яра и решава да даде бара си на група хора, които искат социално да общуват независимо от своите етнически, езикови и расови различия. Но дали омразата на една малка група от хора няма да попречи?
Чудесна игра на Дейв Търнър и Ебла Мари. Препоръчвам филма на всеки, който обича сериозно кино.