Daytripper

Предполагам, че за повечето от вас ще бъде изненада, но ако трябва да препоръчам графична новела на човек, който не е чел комикси, то първата, за която се сещам е Daytripper. Същото се отнася и когато някой гледа с пренебрежение на жанра и бих искал да му покажа колко греши

Публикувана е в десет части, които впоследствие са събрани в сборно издание, а наскоро разбрах, че се очаква и Absolute Edition, което е достатъчно показателно, че Daytripper е разпозната като една от най-стойностните творби в комикс медията. Нейни автори и художници са родените в Бразилия братя близнаци Fábio Moon и Gabriel Bá.

Започвам с това, което е очевидно – артът е феноменално добър. Цветовете са много топли, подходено е със изключително внимание към детайлите и рисунките импонират страхотно на тази жизнеутвърждаваща история.

По-долу следва лек спойлер, но това е нещо, което така или иначе се разбира почти от самото начало:
Сценарият е базиран на концепция, която не съм срещал на друго място. Проследява се историята на Брас, който израства в семейството на властна, но грижовна майка и световноизвестен писател отдаден на работата си и нямащ много време за близките. Главният герой мечтае да тръгне по стъпките на баща си, но понастоящем пише obituaries (кратки биографии за покойници, които биват публикувани в пресата). Темата за смъртта е силно застъпена и няма как да е иначе, тъй като в Daytripper проследяваме 10 от най-важните дни от живота на главния герой и в края на всеки един от тях той умира. Да, точно така – на края на всяка част от историята Брас умира и тя завършва с obituary за него. Авторите ни представят пътешествие през времето без да следват последователността на събитията, които обаче остават взаимосвързани. Започва с ден от живота на 32-годишния Брас, след което в разбъркан ред проследяваме други в периода между 11 и 76-годишна възраст. Общото е, че са избрани едни от най-специалните моменти в живота му – първата и последната му любов, отношенията с родителите, най-добрият му приятел, раждането на детето му и др. Действието продължава все едно, че той никога не е умирал и поне на мен в края на всяка от частите наистина ми се искаше да е така, въпреки че знаех, че е неизбежно.

Въпреки, че темата за смъртта е в основата на графичната новела, Daytripper е обяснение в любов към живота. Затова и артът, както написах по-горе е толкова подходящ. Цветовете са ярки и топли и всяка страница подканва читателя да се радва на това, което има и да го цени, тъй като във всеки един момент може да го загуби внезапно.

Daytripper е носител на Eisner и Harvey Award за най-добра самоястоятелна комикс творба през 2011 г. Това е еквивалентът на филм да спечели „Оскар“ и „Златна палма“