Kill or be Killed

Kill or be Killed

Аз съм голям фен на тандема Ed Brubaker и Sean Phillips (благодарности към Никсата, който ми даде да прочета повечето техни неща). През последното десетилетие не се сещам за друго партньорство в жанра, резултатът от което да е толкова положителен – Criminal, Fade Out, Fatale и т.н. Субективното ми мнение е, че качеството на всичко създадено от тях варира между много добро и отлично. Нищо обаче не може да се сравни с Kill or be Killed.

Поредицата съдържа 20 броя излезли в периода 2016 – 2018 г. Издател са Image, които след като силно ограничих четенето на супергеройски комикси се превърнаха в абсолютните ми любимци

Няколко думи за сюжета, като ще се опитам да избегна спойлери – Дилън е млад мъж страдащ от депресия, трудности при комуникацияте с другите и интегрирането в обществото. Баща му се е самоубил, когато главният герой е бил малко дете, като впоследствие и той има неуспешен опит за самоубийство. Историята започва с повторен такъв, при който Дилън отново оцелява, но му се явява демон, който му казва, че го е спасил, но условието е, че оттук нататък трябва всеки месец да убива по един лош човек. В противен случай и той самият ще загине. Опитът за самоубийство му е подействал отрезвяващо и Дилън вече не иска да умре, поради което му се налага бързо да извърви пътя от срамежлив интроверт избягващ конфликтите до хладнокръвен убиец.

Идеята за отмъщението и налагането на заслужено наказание винаги ми е допадала. Тук тя е реализирана много добре. Брубейкър казва, че е създал криминален комикс, в който е направил реверанс към супергеройските, с които е израснал и по-точно към Спайдърмен от 70-те години. И да по отношение на главния герой има известни прилики, като към него изпитвах по-скоро съжаление отколкото симпатия. В поредицата могат да се намерят прилики и с Punisher и Death Note, която е една от любимите ми манги. Любопитен детайл и жест към двама от най-важните хора за жанра е сцената с полицаи, които се казват Стан и Стийв. Самият Брубейкър казва, че това е знак на признателност към Стан Лий и Стийв Дитко. Не знам за вас, но аз съм страшен фен на такива неща и много се изкефих

Артът е феноменален. Sean Phillips е изключителен артист и дори и само заради неговите рисунки би си заслужавало да се прочете поредицата. За щастие в случая имаме съчетание от много-добър арт и страхотен сюжет. Нарочно не искам да издавам развитието му, но това, което мога да кажа е, че има много обрати, заложени са актуални послания (социално неравенство, корупция, стресът и последствията от него и т.н.) и през цялото време задържа интереса на читателя карайки го да отгръща страница след страница. Огромна заслуга за това има и майсторското изграждане на персонажите, които са комплексни и липсват така често срещаните и ненавиждани от мен черно-бели образи, които нямат почти нищо общо с реалността.

Като единствен негатив мога да изтъкна това, че имаше няколко момента, които ми се сториха неправдоподобни. Визирам бързото превръщане на Дилън в умел и безпощаден убиец, но това донякъде е търсен ефект и е в унисон с идеята за отдаване на почит към комиксите за супергерои, при които реализмът често е оставен на заден план. Не се лъжете обаче, с това и се изчерпват почти всички прилики с този поджанр.

Kill or be Killed моментално се нареди сред любимите ми комикс творби. Препоръчвам я на всички независимо от жанровите им предпочитания.