Екзистенциална тема

На теория няма разлика между теория и практика. На практика - има.
Има и разлики между мъжете и жените, които не могат да се пренебрегнат. Малко жени са леяри, миньори, моряци, войници, шофьори и т.н. И това е ОК.
Иначе гледах една статистика - средната интелигентност на жените и мъжете е една и съща, но при мъжете камбаната е по-сплескана, т.е. има повече високоинтелигентни, но и повече кретени.
Освен това жените са много по-търпеливи и много повече си изпипват детайлите в работата, докато мъжете по-бързо губят интерес и претупват нещата.
Мъжете са по-добри в пространственото ориентиране и съответно са по-добри шофьори, но жените компенсират със спокойствие докато мъжете са агресивни и правят глупости заради това.

Не е нужно да се грижиш за жената сякаш не става за нищо. В по-северните страни ако отвориш вратата на жена ще ядеш шамари. Но пък и няма нужда да се правим, че няма разлики.

ПП:
- Защо ходилата на жените са по-малки?
- За да могат да са по-близо до печката.

бтв, проста статистика, която четох наскоро:

Над 75% от жените вземат листовките от раз. Над 1/2 от жените не успяват да вземат кормуването от раз.
При мъжете е точно наопаки - около 1/2 не могат да вземат листовките от първо явяване, но повечето си вземат кормуването. Беше интересна статистика, трябва да я намеря пак за точните числа.

Радо писа: писа:

Между другото по време на комунизма имаше много жени кранистки и леярки

И съвсем между другото жените в скандинавските страни изобщо не се свенят да работят в тежката индустрия.

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Обожавам религията и споревете около нея, и историята й, и символиката... НО съм атеист!

И аз ги обожавам тези спорове, но вярвам, че Вселената си има своят Създател.

mitcoiv писа: писа:

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Обожавам религията и споревете около нея, и историята й, и символиката... НО съм атеист!

И аз ги обожавам тези спорове, но вярвам, че Вселената си има своят Създател.

Аз пък мразя препирните между религиите, историята им и външните им форми, но обичам Създателя.

vg писа: писа:

mitcoiv писа: писа:

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Обожавам религията и споревете около нея, и историята й, и символиката... НО съм атеист!

И аз ги обожавам тези спорове, но вярвам, че Вселената си има своят Създател.

Аз пък мразя препирните между религиите, историята им и външните им форми, но обичам Създателя.

Май трябва да спомена нещо, което не си успял да разбереш: казвам, че обожавам споровете около религията, намеквам съответно християнство, а не религиите... От там нататък другото, което засяга мен, се обезмисля.

Вселената сама си е Създател, другари. С прилежащото си божествено самосъзнание, разбира се.

Raz писа: писа:

Вселената сама си е Създател, другари. С прилежащото си божествено самосъзнание, разбира се.

I drink for that

И аз не ги обичам тези спорове. Но в никакъв случай не пия бозата на онези, които казват, че всички те били еднакви. И пак ще ги разбера хората де , ..ако не бяха те, сигурно животът щеше да е малко по сив

Това ще е дълъг пост.

Реших да се разпиша и аз в тази чудна тема

Тази тема, подобно на всяка по-глобална, обхваща изключително много области. Няма как да засегнеш религията, без някъде да не се закачи и политика, икономика, социология, психология и т.н.

Като гледна точка съм с много отворено мислене, чак на моменти, крайно отворено. Това се отразява на цялата ми философия за живота. Логично и в религията съм така. Пълен Агностик. Общо взето – дали има, дали няма, колко от които, защо да, защо не и т.н., са отворени въпроси.

Дали има задгробен живот? Може и да има. Може и да няма. Може да има само за някой. Може да е имало преди, а сега да няма. Може след определено време да има. Може и това да е задгробния живот. Каквото и да е, въпроса е че сме тук и сега и го осъзнаваме. Или дали си мислим че осъзнаваме, а всъщност всичко е предначертано?

Смисълът на живота? За някой няма, живеят ден за ден. За други е определено нещо, дадено като шаблон, я от семейство, я от религия, дори от книга и др. Всеки сам определя това за себе си. Ако го мотивира да живее – идеално. Ако не, може би е време за замисляне.

Честно казано, самия факт, че човек може да смени радикално смисъла на живота си и това да окаже пряко влияние, върху цялото му битие, е доста интересна тема. Един вид, ако това в което вярвам, не ме прави щастлив, мога ли да го сменя с нещо друго, което ще ме прави щастлив?

Разни самоубийци, които са били разубеждавани, сменят съвършено различно гледната си точка, след няколко години. Някой хора намират утеха в дадена религия. Други, когато напуснат дадена религия.
Дали, като станеш сутринта, пиеш кафе, хвърляш сол зад дясното си рамо, минаваш преди черната котка, казваш молитва или гледаш новините – честно казано, към момента няма особено голямо значение, ако си доволен от това, как се развива денят ти.

С риск да засегна научните теми, има едно нещо, което дори не е научно , „научен скептицизъм”. Преведено, ”Имам си едно на ум”. Самото приемане на крайности, в доста случаи, може да даде субективна гледна точка, рано или късно. Осеняйки се твърде много на нещо крайно, създава слепи петна. Започва да изгражда субективизъм, започва да търси, за да докаже правотата или съответно грешнотата на нещо. А мозъка, едно велико пособие, винаги, абсолютно винаги, ще намери нещо, което да го успокои че е прав.

Според социолози и психолози, хората имат един много сериозен казус. Опитват се да разделят всичко на категории. Било по религия, качество, брой, цвят, мирис и т.н. Това помага страшно много в цялостното общуване и изобщо всякакви взаимодействия в обществото. Проблемът, който може да се получи от това, че тези неща, появили се по един или друг начин, не са създадени с категории. Никой не е определил 16 милиона цвята, умен, глупав, висок, нисък и т.н. Правилно и грешно, морално и неморално, справедливо и несправедливо, са все неща създадени от хората, за да им помагат.

Религията, в това отношение, се явява много силен източник на налагане, на общи подобни норми, според самата религия, за хората. Съвсем друго е, като всички следват едни и същи правила, за добро или лошо. Сама среда, която се заражда, предразполага към следването на тези правила.

Понеже имаше подхваната тема за половата принадлежност. Всяка нация е различна. Арабските традиции, често принизяват жената. В някой места жената е просто „аксесоар”, дори няма собствен паспорт и идентичност сами по себе си. В Западните страни, жената е пълноправен член на обществото. Според нас, там са пълни животни. Според тях, ние сме ебати олигофрените. За нас , ние сме си прави, за тях, те са си прави.

Съвсем друг е въпроса, едно такова общество, колко може да допринесе за т.н. общо благо. До колкото ми е известно, все още има нации, които не приемат съществуването на риск от отслабването но озоновия слой. А когато действията на един започнат да засягат и другите, нещата стават вече по-глобални.

Вече трябва да се съобразява с другите, които не са като него, не мислят като него, искат различни неща, имат различни ценности и т.н. Тук всякакви представи за грешно, правилно, умно, тъпо и т.н. трябва да останат на заден план, колкото и трудно да е. Дори направо граничи с невъзможното.

Нация, която трябва да промени нейна културна черта, за да спести храна за всички останали нации. Току що си го измислих. Тази нейна традиция, от 1500 години, е била винаги така. Тази една нация, нима трябва да промени собствената си идентичност, за благото на останалите нации, за да живеят по-дълго? Изобщо, какво е идентичност? Кой определя колко дълго е добре и не е добре да се живее?

Мнението ми е, че всеки може да прави това, което иска, стига да не пречи на другите да правят това, което те искат. Това включва съобразяване, осъзнаване и свобода.

Кефи ме мисълта, че вселената може да има съзнание. Примерно в момента ни наказва за грешните ни начини на живеене и пуска цунамита и земетресения на нации, които не са виновни. Нима се опитва да ни накаже чрез съвест? Ще рече, че съвестта трябва да е измислена преди това, за да се ползва сега като наказателен иструмент? Не се ограничавам с нея. Това че ме кефи, не значи че е това. Напълно го осъзнавам.

Веднага контра аргументите – земетресения има от милиони години. Земните пластове се местят, както са се местили милиони години преди това и всичко е просто следствие на нещо, което просто още не можем да предвидим на макс. Резултата от това води до промени на целия баланс, навързан с милиарди фактори и следствия –цунамита, температурни аномалии. А може би това е нормално? Т.е. може аномалията да е сега, че нищо такова не се случва. Може самите действия на хората , по някакъв начин, на много дълбоко и косвено ниво, да влияят на цялото уравнение.

Примерно в Индия се оказва, че кладенците, които са били активни 200 години, пресъхват. Също се оказва, че тези кладенци са изсмукали подводните реки в обхват 500 километра и почти цялата растителност е изчезнала. Това променя цялата динамика на живот в този район, което определя социално и икономически следващите промени. Екологията влиза в сила, в същинският си смисъл – наука за последствията, която не включва единствено мейнстрийм разбирането за околната среда.

Намеса ли е това на вселенското съзнание? Или може би е просто резултата от система, поставена много отдавна от вселенското съзнание? Или просто низ от случайности, чисто математически възможни да се случат за милиони години, които са създали тази система, която сега води до тези резултати. Или комбинация от всичко.

Няма нищо случайно? И според мен няма. Просто редицата свръх бързо променящи се елементи, които водят до други промени и т.н., напълно непосилни за предсказване се наричат случайности. Дали виждаме някаква връзка, по един или друг начин, с определени събития, е наша си работа.

Някой може да базират, че на даден човек му се случват лоши работи, понеже има зла карма. Може и така да е. Нещо да му пуска мизерийки за назидание. Може неговото поведение, да създава негативна енергия, която да влияе в уравненията на случайните фактори, като ги подрежда и привлича така, че той да яде големия. Може, да е просто черноглед и да забелязва, само лошите неща, които му се случват. Може неговите познати, да му подливат вода тайно, тайно, понеже е леке (моята проста теория).

Историята познава случаи,в които да се вържат във всички варианти, един по един. И интересното е, че нито едно от тези възможности, не отрича другите. Може и атеистите и религиозните да са прави едновременно. Може нито да сме произлезли от маймуните, нито от извънземните, нито от божествените сили. Може да сме комбо от всичко: Дошли са всевишни сили, отвъд въображението ни, пуснали са маймуни, като са заложили 12312 поколение, да получи по-висока мозъчна дейност и да тръгне в друга посока и са офейкали.

Като цяло, съм на мнение,че всяко нещо, което ограничава гледната точка на хората, не помага на обществото ни в дългосрочен план за еволюция. Включително и атеистите.

Често хората търсят отговори на въпроси, които ги терзаят. В един момент са готови да поемат всякакъв шаблон, било то религиозен, философски, психологически. Този шаблон им дава отговор на въпросите, както и на тези, които могат да възникнат в последствие. Това им дава мир, щастие и могат да се фокусират на други неща.

Неприятно става, като започнат да налагат шаблоните си върху други хора и откажат да приемат всякакви бъдещи такива.

Проблелите на гледните точки са, че често когато човек заеме позиция, седи зад нея дълго време, той започва да се идентифицира с тази позиция. Всяко нещо, което постави под въпрос позицията му, се води опасност, която заплашва неговата идентичност. Това води до субективизъм и крайности. Едно основно усещане, защитава идентичността върло, понякога дори и с цената на живота на собственика си. Наричаме го его.
С риск да звуча като хаховски западен лайф коуч – ако изборът трябва да се сведе до 2 възможности, често въпросът е – Кое е по важно? Да си прав или да си щастлив?

Това ще е къс пост.

Реших и аз да се разпиша в тази "чудна" тема

За мен всички философски дилеми се решават с отговора на въпроса откъде ще дойде следващия банан.

Пешка, зависи на колко години си. Помня ясно, че като бях на 15-16 всички философски дилеми се свеждаха до отговора на един въпрос - "Ще ми пусне ли?"

Философските дилеми се появяват след получаването на следващия банан. Ако банан няма, никой не ти философства, защото е зает да го търси.

Вонамарак писа: писа:

Философските дилеми се появяват след получаването на следващия банан. Ако банан няма, никой не ти философства, защото е зает да го търси.

Маслоу ще се съгласи с теб !

Асен писа: писа:

Вонамарак писа: писа:

Философските дилеми се появяват след получаването на следващия банан. Ако банан няма, никой не ти философства, защото е зает да го търси.

Маслоу ще се съгласи с теб !

Пирамидата на потребностите трябва да се модифицира, когато става дума за философи, творци и друг подобна гад. За тях понякога себепознанието е първо стъпало.