Малко за рицарите

Здравейте

Понеже виждам, че всякакви хора пишат за рицари - подготвени и неподготвени - ми се иска да отворя тази тема и да споделя в тази тема, каквото знам, пък някой да ме допълва. Ще кажа също, че от художествените романи важна информация дават Уолтър Скот (Айвънхоу) и Джордж Мартин (Рицарят на Седемте кралства, игра на тронове), въпреки че те не са едиствените книги а от тези с повече представа за научност съм чел "Рицарите".

Какво всъщност е рицар?
ако запитаме някой лаик - тежковъоръжен конник. Това е доста общо понятие. Първо защото в късна Британия и Франция (където основно рицарството е било на мода) е имало конници, които не са били толкова тежко въоръжени, но са носили плетена ризница, ламеларна ризница или дори - кираса и са били поддържащи войски. Те обаче не са били рицари.
Второ защото от рицар до рицар има страхотна разлика. Ще се опитам да обхвана тук всички възможни видове рицари, пък ако пропусна нещо- допълвайте ме

Първо имаме рицари, които са не просто рицари, но графове и херцози и въобще - величайши лордове. Всеки един от тях има стотици рицари -васали, и хиляди оръженосци и пешаци.
Второ имаме обикновени оземлени рицари. В Англия тази класа постепенно дава ход да се появят бароните, но това не става за ден, нито за година. Един такъв рицар обикновено има имение, селяни които го изхранват и определен брой въръжени мъже които го пазят. Ако вярваме на Филипа Грегъри ("Бялата кралица", "Бялата Принцеса") едно по-малко имение имало към 200 -300 души въоръжени мъже. горе долу тези цифри ни е дал и Мартин за много от северните кланове, а се знае че Вестерос копира Обедидоното кралство и Севера - Шотландия - та ще повярвам.
Разбира се големите графове са имали много по-голяма войска - но за това по-натам.

Трето имаме рицари които които нямат собствена земя а служат на чужд господар. В интерес на истината редно е да кажем, че много от оземелните рицари или малките господари също си имат сюзерен, но те идват с войка. рицарите които идват с бронята и коня да служат го правят или в качеството на офицери/воиници или в качеството на телохранители.

четвърто имаме рицари - скиталци, които ще разделим на две категории - такива които спят по хановете, в шатри и печелят добре и по-голямата част -рицари - просяци и рицари - бандити.


След като показахме категориите трябва да се запитаме как печели пари рицарят?
това е нещо много скъпо. само бронята - и то ако е истинска кована броня - и конят - струват ужасно скъпо.
Хубавата кована броня може да струва 40 крави. Коне са имали много малко хора, по-лесно е било да си купиш робиня перз средновековиито. Конят е бил страхотно скъп. А да снаряжяваш и коня - излиза ти и златен

Освен това бъдещият рицар трябва да се обучава. Според Мартин мнозина мъже избират да останат скуайри /оръжненосци на рицаря си, само защото за да станеш рицар, не е достатъчно да имаш кон и да въртиш меча - трябва да си добре снаряжен, да въртиш чудесно копието, алебардата и боздугана/моргинщерна, да си силен, здрав, издръжливо, бърз и много много подвижен и да знаеш техники.

Та как печели рицарят
Първо - чрез откупи. Най-лесно е като чели на турнирите. Побеждаваш някого, взимаш му бронята и доспехите, също и коня и той трябва да си ги откупи. Може да си купи нови, ама и те не са евтни. Освен това ако не си откупи доспехите няма право да ползва този герб. в Айвънхоу е предложена цена 100 сребърника за доспехи и кон. Предполагам, че при пазарлък рицарят би могъл да вземе двойно. Противно на представата ни за романтика рицарите са били до голяма степен търговци и плячкаджии.

При Мартин цена не е казана, но когато Дънкан губи доспехите си, признава, че няма пари за да ги откупи. В Самото начало бронята му е оценена на 600 сребърника и само защото той дава старо желязо от друга броня. Оттогава обаче минава времее, бронята се изчуква и цената пада.. Разбира се големите лордове са имали по 2-3 бойни коня, по няколко ездитни, за да не ги натоварват, по няколко скъпи брони и пр. Както и днес от това колко пари можеш да вложиш зависи колко як гладиатор си от "Рицарят на Седемете кралства" виждаме, че един кон може да се продава и за 300 сребърника и за 3000 в зависимост от качествата му..

Второ - Рицарят печели от откупи по време на бран. По време на битка най-голямата радост за рицаря е да плени някоя знатен пленник. ОСвен че той трябва да си откупи доспехите, самият пленник струва пари. Може би най-добър пример е откупа който Ричард Лъвското сърце дава за себе си - 200 000 лири, което е равно на два пъти годишният доход на Великобритания. ЗА сметак сегашният годишен доход на Обиденонот кралство се измерва в няколко трилиона. Смятайте ако някой плени Уилям да речем, какъв откуп трябва да се плаща. Не по-малко печелившо е да плениш жена - ако аристократката е снаха на краля, или някоя висша графиня. Дори османците са искали откупи за жени, вкл. за някаква италианска графиня. Тук правим уговорката, че лицето за което се чака откуп може да чака дълго време като заложник.
Отново в Айвънхоу е даден пример как за Евреина Исак е искан откуп от 1000 жълтици, а той остава да чака.


Трето - възможно е тези които държат рицаря в плен да стопят бронята му или да я продадат. Такъв пример ни дава Тирион във "Вихър от мечове" - "Ако им трябват пари, трябва само да стопят бронята на брат ми Джайм. сигурно цялата е от злато"


четвърто - рицарят печели от награди в турнири. Добре, но не всеки може да спечели турнир. Те не се правят всяка година, а поне на седем-осем, дори - петнадесет години, защото са скъпо удоволствие. понякога кралят организира турнир покрай някое изключително събитие например сватба в семейството или раждане на наследник, но това не става всеки ден. Селските турнири пък са по-зле платени, по тях участват местни герои.
ОСвен това наградите, които не са за рицари на тези турнири, а за селяни са доста по-малки, например за един добър стрелец според Айвънхоу дават една тръба пълна с жълтици, а ако изключителен стрелец - една кесия (около 20 старовремски жълтици (около 6 гвинеи)).


Пето - имало е рицари, които са играели "Черно тото" и са залагали срещу себе си или пък са намирали подставено лице - някой внушителен рицар, която да пада демонстративно. А е имало и договорки да убият някого по време на двубой, за което също се е плащало. (виж Мартин - Тайнственият рицар)

шесто - рицарят като влезе в хан, честно го гощават без пари защото е рицар. Ако ханджията възрази рицарят му казав "оплачи се на лорда". Разбира се и тук влиза в сила правилото дали Рицарят сам е могъщ лорд, дали служи на могъщ лорд или е беден скитащ рицар.


Често се спори какво представлява всъщност рицарят. Най-общо казано рицарят е изпълнявал офицерски и генералски функции, повечето рицари са били десетници и стотници, но тъй като рицарят е супер- елитен войник, е имало рицари които са били подчинени на други рицари в качеството на обикновено войници. Разбира се те са били по-високо ниво от пешаците, че даже от леката конница (сержантите и йомените)
Един рицар ако се уважава трябва да има поне един оръженосец но истинските рицари - графхове и херзоци - са имали поне 4-5 оръженосци - един да помага с бронята, един да пази конете, един да пази плениците и броните (понякога за това е имало двама души), и един - за куриер на фронта.
Според Мартин, освен оръженосците, един голям феодал има и "щитоносци" които са нещо като теолохранители. Това се налага от бавната подвижност на един рицар на земята.


Оръженосците са въоръжени с по-лека ризница меч и кама, но обикновено не са ги обучавали в алебардата и боздугана- те са се считали за типично рицарски оръжия. не знаеш ли да ги въртиш, дори да си рицар те гледат с презрение.

Може ли рицарят да загуби коня си и пак да е рицар? теоретическо погледнато - може. Рицари са се спешавали в битката. Обаче истинският рицар си има кон. Не е рядкост спешен рицар, да се сдобие с чужд кон. "Какво е рицар без кон - Пешак" - "Танц с Дракони". На пехотата като цяло се е гледало презрително в ония времена. Не знам в кой самурайски роман едно лице казваше, че предпочита да е редник - кавалерист, вместо генерал на пехотата.

можете да коментирате, допълвате и пр.

Така, първо благодарност на Спас за филмчето. Благодарност и за това, че оправи темата. Благодарност и за включването.

Разбира с, трябва да имаме предвид, че не всички ковани брони са тежали еднакво. Средната рицарска броня е тежала около 40-80 кк, но е имало адски тънка рицарска броня, лека като метален лист от 30-40 кила и тежка кована броня от 80 кила. Тази тук ми направи впечатление, че е доста тъничка, може лесно да бъде пробита с боздуган или алебарда,, или дори от определен тип стрела. Освен това на краката ми се струва, че рицарят не е добре защитен. Освен това рицарят е навличал един куп дрехи под нея, реално не е можел сам да си сложи бронята, а това е била функцията на оръженосеца. – да закопчава катарамите отзад. Лично аз съм с голямо предубеждение, към подобни възстановки. Дори да приемем, че е 30 кила бронята и 80 - рицарят той тук той не пада гърба на галопиращ кон, насред битка, за да видим колко бързо ще се изправи, а е поставен в много добри условия - да тича.

shr32.ru/bg/hirurgiya/dospehi-sredneveko...umchik-sidel-latnye/ ето една интересна статия за броните. Да, превода е лош, но пак е любопитна.

. Второ още малко от мен по темата. Излишно е да казвам, че голяма част от рицарите са били грабители. Кръстоносните походи са организирани защото в Англия действа примогентурата - първодният син наследява всичко. Логично много втори, трети и т.н. синове и братовчеди опитват шанса си да забогатеят, да завладеят собствена земя или да се опаричат.
Търговията с крадени артефакти и мощи е процъфтявала през време на кръстоносните походи. Впрочем тамплиерите, които търгуват с арабиете и Венеция яко забогатяват и стават обект на завист. Те дори са имали собствени банкери. Хоспиталиерите в ИСпания също са били доста заможен орден по времето на АЛфонсо стари-

Разбира се трябва да имаме предвид, че има рицари със замъци и рицари без замъци. Рицарят със замък поддържа имение, а следователно- мелници, солници, кошери или пък рудодобивни мини откъдето има печалба. Той има 5-,10,20 рицаря които охраняват това имение и да речем 60-100-200 души селяни, наборна войска.


Големите феодали са имали около 500 рицари на свое разположение.. Всеки от тях е отговарял средно за 10-15 човека минимум. Цената на един български конник от 11 век или на един византийски среднтотежък коник (.ламеларна ризница, шлем без забрало, кон без защита или с лека защита, боздуган, меч, лък със стрели) срещу цената на един рицар/тежковъоръжен конник от главата до петите, плюс тежковъоръжен кон - е 1 към 15 минум. т.е. рицаря излиза 15 пъти по-скъпо.

Рицарите без замъци са странстващи рицари. Те на свой ред се делят на два вида. Рицари със собствен павилион или поне шатра. Някои от тях да достатъчно богати, за да имат добри оръженосци, прислуга, дори собствен менестрел (някоя красавица която свири на арфа , флейта или цигулка, възпява подвизите им, а докато пътуват могат да я оправят и в леглото). Имали са дори собствени готвачи. На всички тези хора те са плащали. Тези странстващи рицари са спели по хановете.


ОТ друга страна е имало странстващи рицари, които са спели по пътищата, за възглавница им е служело седлото, за завивка - наметалото. В най-добрия случай "рицарите на плетовете" са били просяци и са се отнасяли със снизхождение към тях, а най-лошия са били бандити.

ето го и разграничението


"Вие също сте странстващ рицар.

— А сега ме обиждате. Аз отивам там, където си поискам, и не служа на друг освен на себе си, това е вярно… но минаха много години, откакто за последен път съм спал под крайпътна ограда. Намирам хановете за много по-удобни. Аз съм турнирен рицар,

Външният вид на шатрата го остави неподготвен за комфорта, който откри вътре. Земята под краката му беше застлана с мирски килими с ярки цветове. Пухеното легло беше покрито с меки възглавнички, а в един железен мангал горяха благовония."

"Сир Утор седеше на масата. Пред него имаше купчина златни и сребърни монети и гарафа вино. Броеше парите със скуайъра си, непохватен момък горе-долу на възрастта на Дънк. От време на време Охлюва захапваше някоя монета или я оставяше настрани."

Сравнете с
"Но колкото и хубава гледка да бяха павилионите. Дънк знаеше, че там няма място за него. Протритото вълнено наметало щеше да е единственият му подслон тази нощ. Докато лордовете и великите рицари вечеряха с угоени петли и прасенца сукалчета, вечерята за Дънк щеше да е кораво и жилаво парче солено говеждо. Много добре знаеше, че ако вдигне бивака си на равното зелено поле, ще му се наложи да търпи мълчаливо презрение и открити подигравки. Някои навярно щяха да се държат добродушно с него, но по начин, който щеше да е още по-унизителен."

" - Риба в езерото колкото щеш, а долу при пъновете са се разположили някакви типове. Странстващи рицари, ако човек вярва на думите им. — От тона й не беше ясно дали самата тя вярва, или не. — Може да имат излишна храна. Аз нямам."



тук не включвам ония, които се се хващали като кондотиери да работят за пари на договор (т.нар. "заклети мечове"), макар да е имало и такива. Безчестие, безчестие, ама като те натисне гладът или се записваш като "заклет меч" т.е. васал на някой лорд или оземлен рицар, като често служиш за охрана - или влизаш в някоя кондотиерска банда, за да участваш в грабителски поход.


разбира се ако вярваме на романтиката рицарят полага ред клетви за благородство, щедрост, вярност, чест и пр. които никога не нарушава. В същото време ако вярваме на романтиката то жените са чакали като някоя Пенелопа 20 години любимите ми да се върнат от кръстоносен поход. Да се чуди човек, защо тогава са им слагали бронирани гащи на съпругите? и още по-интересно как в дългогодишното отсъствие на мъжете си, те са пишкали, ако никой не е отварял тези гаши? И как ключарите са нямали втори ключ?

но за да не отиваме направо на еротиката. - с две думи рицарите съвсем не са това, което ни представят.

Сега как протича един турнир на рицари? Има много различни версии.
Преди всичко турнирите не са всяка година. Те са събитие от дъжд на вятър. Организират се по случайна големи събития - кралска сватба, раждане на престолоследник,или когато кралят бърза да натрупа популярност за да прокара трудно решение. Организирането им е било скъпо. Често кралят е натоварвал някой благородник, който е искал да се докара пред него с организацията и съответните раходи. Алтернативата е кралят просто да поиска заем от хазната. В късните векове обаче заеми не са давани толкова лесно, те предполагат известно обезпечение.


Съществуват почти основно два вида турнир - "един на един" и т.нар. "меле". Второто е по-престижно, това е борба в която се разделят на два отбора и последният който остане на крака печели. От схватките "един на един" обаче се е печелело по-добре там са били откупите на брони, доспехи и коне, а за мелето нямаме такова описано нещо - там обичайно се е печелело от това да станеш шампион. Именно шампиона в мелото е посочвал кралицата на красотата, но ако е нямало такъв тогава това е бил шампионът от схватките "един на един". Тази титла - "кралица на красотата" е била нещо като "Мис България".
Трябва да имаме предвид, че бойците са отивали на тези турнири и да договарят браковете си. Браковете са били политически, но все пак бойците са оглеждали бъдещите булки - да не са кривогледи, без зъби, прекалено стари, болни и т.н.
те са играели ролята на "тлаки " и "седенки"
Още по любопитно е, че дамите често са давали своето "благоволение" (една кърпичка, която е играела ролята на годежен пръстен. Нещо като китката при възрожденските българи) на избраника си. И ако някой рицар насила я грабне и се закичи с нея, а после се бия с любимия на дамата, какви драми се разигравали за това "благоволение".... Понякога е имало схватки, само за да може възлюбеният рицар да си го върне. Въобще битките за чест, не са били рядкост.


Самите турнири протичали по различни правила. Можело да се бият с турнирни копия, които са дванадесет метра дълги и се чупят лесно или със здрави шестметрови бойни копия. Някъде турнирите копия са преведени като пики. Не мисля, че това как са преведени - като копия или като пики променя нещо.

Понякога е имало ограничения- ако строшиш определен брой копия в противника - 3,5-,7 срещата се прекратява с победа за теб. Друг път се е търсил точков актив - удар в тялото една точка, в шлема - две и .н. Най-чистите победи обаче са били с нещо като "иппон" - поваляне на противника от седлото. Повалиш ли го ако не скочиш от коня (не си длъжен) си победител. Ако между двамата бойци има смъртна вражда или единият е много галантен и иска да даде шанс на врага - скача от седлото и битката продължава на земята с меч и щит.. Сега обаче онзи, който е паднал пръв е в по-благоприятна позиция, защото пръв ще се изправи.
Понякога рицарите са се разгорещявали и кралят е прекратявал насила битката/битките.

В някои по-големи турнири е имало и бой с мечове, но той е бил повече за скуайъри и оръженосци. Дуелите по стрелба пък са били най-вече за селяни. Наградата обикновено е била една кесия със жълтици. Само на по-големите турнири е имало "допълнителни турнири" - по майсторска езда, бой с мечове, стрелба и т.н. основните два са били "един на един" и мелето.

Толкова от мен.

Приятел, пак бързаш и се объркваш. Рицарите не се делят на класове, видове и подвидове. Съвсем опростено казано, рицарството е звание, което се дава за заслуги от краля, а по-късно и от друг посветен рицар. Дали е граф или безимотен благородник все тая. Рицарят си е рицар - дава се за заслуги, не се предава по наследство. Имало е високопоставени благородници, които не са били рицари, а в Германия и Испания даже е имало рицари, които не са билили благородници.

Колкото до доспехите и снаражението - изменят се във времето и зависят от осбеностите на региона.

Колкото до мястото им в командната структура вече изцяло зависи какво е общественото им положение. Графът си командва баниерата, по-малките феодал се редят под него. Средновековните армии нямат кой знае каква структурна организация, това са опълчения. Всеки командва колкото войници води, като се върви от долу нагоре, Всеки васал се присъединява към частта на сюзерена си. Няма десетници, стотници и генерали.

Джордж, раздвам се, че се включваш.

Рицарите не се делят на класове, аз съм ги разделил на групи, за улеснение, на четящите, за да има класификация (това мисля, че го казах още в началото на темата, ако не съм - извинявам се.). Иначе всички се водят рицари, но между рицар и рицар има разлика. Не е все тая, дали рицарят командва още сто рицари или е сам за себе си. За много хора е сложно, как един рицар може да води армия, а друг да е обикновен войник и да размахва меча.

Естествено, че е имало високопоставени благородници, които не са били рицари, но аз съм гоговорил само за рицарите.
В този дух съм ги разделил по същност/функция, а не по звание - рицари, които са големи лордове; 2.рицари които са малки лордове, оземлени рицари, барони, и т.н.,; 3. рицари които не лордове, но предвождат други рицари; и 4. рицари които разполагат само със собствения си живот.
класификацията може да бъде и по това дали рицарят има земя или няма. Никъде не съм говорил за унаследвяне.Да, рицарството не се унаследява.

И да - аз това казвам - доспехите и снаряжението се изменят. Броните от късния рицарски период в Западна европа, са доста тежки, докато тези от по-ранния, както и тези които Тевтонския орден използва срещу поляците са по-леки.Което не значи, че възстановките правят нещата на сто процента както са били. Поне до средата на 11 в на запад . има леки брони за рицари, после изведнъж започват да ги коват супертежки и след средата на 14 пак започва олекотяване. "Класическото" рицарство обаче обикновено го водят именно 12-13 век, заради кръстоносните походи.

Правилата за заклеване също са доста условни -предполага се да те закълне рицар, но може да те закълне свещеник, или дори някоя лейди.

А и както казах, романтичното рицарството от 8-9 век, когато са се пеели балади за крал Артур, няма нищо общо с грабителското рицарство на късните кръстоносни походи през 13-14 в. Много зависи за кой век говорим.

Аз не случайно съм поставил на първо време въпроса как се изхранва рицарят - чрез откупи на брони и доспехи, чрез откупи на благородници, чрез грабителство, чрез победи в шампионати и чрез "черно тото"

ЕДит - по въпроса за опълченията мога сериозно да споря, и да ти изляза с цифри. Още повече че голяма част от тези бойци, не са били опълчения, а професионални рекрути и феодалът е плащал за използването им - например еди колко си стрелци, еди колко си кораба - еди колко си хиляди пиастра. Дори кондотиерските банди от по 250-500 човека си имат цена. При третия кръстоносен поход, кръстоносците нападат Задр, защо не могат да платят цената. При втория Фридрих II не успява да въоръжи армията, която иска, защото няма пари. Та накратко - това са професионални рекрути, не селячество.
Защо смятам, че повечето рицари - не всички са командвали между 10 и 100 човека, мога дълго да обяснявам с цифри но не искам да разводнявам темата

Дайте източниците, на които се позовавате, Джордж и ти, Джордж.

Става добра дискусия, харесва ми.

Никаква дискусия не правим аз се намесих без да искам. Обещавам повече няма така да правя.
Източниците:
Дж. Ал е писал още в първия пост: "Ще кажа също, че от художествените романи важна информация дават Уолтър Скот (Айвънхоу) и Джордж Мартин (Рицарят на Седемте кралства, игра на тронове), въпреки че те не са едиствените книги а от тези с повече представа за научност съм чел "Рицарите".
Аз пък съм гедал Warhammer 40 000 и там има едни дето са в брони и се бият с мечове. Кръстили са ги Ultramarines, ама аз им викам рицари.

Аз доколкото знам прототипът на западните рицари са персийските катафракти. Тежка конница е имала и българската армия, в последствие и тази на Източната Римска империя. Рицарите като въоръжение особено тежката конница се появяват по времето на Кръстоносните походи.

Джордж Ал обясни ми тогава тежката кавалерия на Хоразонската империя е рицарска или не?
Монголите има ли са рицари? При условие че всичките войски на след смъртта на Темуджин са 40 000 и се поделят между синовете му?
Има ли рицарството през петинвек примерно и ако има откъде черпим знания за това?
Рицаря може да няма кон, но конете са с безплатни авторски права, събираш два с правилните полове и след 12 месеца имаш наследници на конете ако знаеш как да издърпаш кончето...
Какво ще кажеш за златните токи на коланите на вречените рицари и за тия дето им липсват тия шукаритетни отличия?

Дискусия име или би трябвало да има. Радвам се, че се включиха и други хора.

За съжаление Джордж е прав, омешал съм малко представата за рицаря в западната (англиската )художествената литература и рицарите като исторически образ, но не исках да пускам две теми, а авторите които съм подбрал - Уолтъ Скот и Мартин са известни че търсят правдивост. С
Направил съм това защото съвсем наскоро имаче художествена тема за рицари.

иначе ако говорим за сериозна литература препоръчвам на Етом тази книга chitanka.info/text/29493-ritsarstvoto - Рицарството на Доминик Бартенели , много е полезна.


иначе според мен е любопитно да се прочетат и някои староанглийски поеми за рицари, например на Кретиен дьо Троа - Ланселот, рицарят на каруцата. Разбира се трябва да подхождаме с известно доза скептицизъм, те са писани в романтичния период на рицарството.

Това че Ричард Лъвското сърце е платил откуп 200 000 лири, може да се намери на много сместа. Заради него Англия е била разорена.
мога да пуска сайтове кое колко е струвало. По-горе съм пуснал сайт за броните.

@ Еtom - Донякъде си прав, че катафрактите са аналог на рицарите. Тежката конница на българите обаче е несъпоставима, и мисля че го казах.
Първо тежката конница на българия не е бронирана от главата до петите - например - нямат забрало. Второ ламеларната ризница тежи средно 4-15 килограма, много по-лека е от кованата рицарска броня. Трето рицарите бронират коня отгоре до долу, а българите - не. Византийската и българската конница са просто тежки конници, а рицарите са супертежки конници, при тях маневреноста е убита.

Струва ми се че в друга теа бях коментирал, но през първото средновековие българите вадят редовна кавалерие от 15-20 000 души. Не знам имали ли са резерв,, не знам цялата им войска ли е било това (най -верятно не, защото кан Крум събира 30 000 "мъже в желязо"), но Тервел например събира 12 000 конника.
За сравнение византийските катафракти са били 500 души, и само Никифор Фока и Алексий Комнин повишили тяхната бройка до 1000 и то - за кратко време. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82...80%D0%B0%D0%BA%D1%82 Саладин е използвал катафракти и те са 15 000, но те са били наборна войска, а не професионални рекрути като при Византия.
Любипитното е, че повечето големи лордове са имало около стотина рицаря. Това проличава в битки като тези пре Хатсин, Керак, преди това в похода за катарите. Ако искаш можем да влезем в цифри за рицарите и да ти казвам конкретни източници.

Въобще разликите между източната войска и западната са доста отчетливи като брой хора, тип въоръжение и не е сериозно да сравняваме Византия с рицарите или Сасанидите с рицарите. Стремял съм се да избягам от такива сравнения. Ако някой иска можем да сравняваме Византия със Сасасандите.

@ Рахвине не занм къде намеси монголите, те са лека кавалерия. ИМат по една плетена ризница, коня който отглеждат и колчана със стрелите. Воюва на пратика целият народ, но нямат здрави брони. Побеждават заради числеността си - същата рабоат като при османците. Ако искаш да отворим отделна тема за степните народи - прабългари до 10 в., монголи, османци. и пр. Персите също са съвсем отделна тема, определено няма компонент по който можеш да ги сравняваш с рицари.
Впроче несъпоставимо е да сравняваме рицарите с монголите, защото рицарите полагат специално клетви. Доколкото съм ги сравнил с катфрактите, то е било като тип въоръжение и съответно - цена, но това не значи, че са едно и също нещо. Монголите пък са още по-далеч. Рицарите имат повече общо със самураите, отколкоот с монголите, въпреки че и там има сериозни разлики.

Не си изпускайте темата на дискусията. Георги, в първият пост изрично казваш, че тежко въоръжен конник и рицар не е едно и също. После се почна сравнение на разни "тежки кавалерии".
Един съвет ако ще си играете на дебат по "Рицарството в съвременната художествена литература" не намесвайте историята. Обратното също важи.
Вземете и прочетете поне статиите в Укипедията и сравнете английската, руската и българската. Другите не мога да ги прочета, но поне в тези се вижда как се губи същността, когато се чете и се правят извадки без да се има познания по темата.

Така е тежко въоръжен конник и рицар не е баш едно и също за това мисля че е глупаво да сравняваме рицарите с перси, ромеи , прабългари. Съжалявам, че споменах за катафрактите дал съм ги като прототип , но те естествено имат сериозни разлики с рицарите

Прабългари няма, все е едно англичаните да са пра американци барабар с ирландците и германците...

Рицар е така наречения храненик, храненика може да е бая неща, но той черпи от властта на господаря си, който черпи от властта на краля, което е ярка картина на Полската шляхта.
Това че на запад са били западнали и не е имало нищо ценно и интересно хилядолетия прави така, че да има турнири в които се разпределя плячка и прочее и от там се взимат средства.

Истинските рицари са крилатите хусари, след това е френската благородническа кавалерия и рицарството на германските държавици.
Англичаните са извесни бедняци по онова време и трудно могат да си позволят разкоша.

В България между 5 и 14 век има господари, Дар от Господа, който пази хората от злини и несправедливостите. Не е нужно да си нечии храненик за да си господар или да се кланяш някойму.
Рицарите са има ли колани, торкви и вречени оръжия от които са оцелели главно коланите и един меч май е в Германия в някакъв музей....

Рахвине, неясна ти е мисълта и трудно те разбирам.

Прабългари има, това всички български учени го признават. Дали ще ги наречем прабългари или протобългари, но българите от 5-6 и дори 10 в. не приличат на днешните българи в културно, етнографско и пр- отношение. Не виждам как може да сравняваш ситуацията с американците, те са вторичен продукт на Англия, докато в случая с българите имаш един народ, който има непрестанно развитие.
Ако търсиш паралели забележи, че в историята на АНглия има пикти,саксонци, нормани и пр.


Думата храненик има съвсем друго значение. На човек, който е осиновен син и пр. т.е. не ти е родно дете. Рицаря не "черпи от властта на господаря", защото господарят може да е много беден. ОСвен това господарят също е рицар. ОСновните доходи на рицаря са от откупи за брони, от откупи за хора и от плячка.
Рицарството след средата на 15 в. започва да отмира а хусарите са в един доста късен период. Не знам защо реши, че те са истинските рицари и по какъв признак ги сравняваш. Нито са покрити от главата до петите сброня, нито полагат рицарски клетви.
Полската шляхта също не е добър пример, рицарството на Запад е много различно.
Дай да не се отплесваме. Това че господарите пазят хората от злини е смешка. Сега ще ми кажеш, че хора като Борил са пазели хората от злини. Това звучи социалистически. да Господар етимологически идва от дарен ог Господ, но това е пропаганда на феодалната система.

Ти си с промито съзнание. Учените обикновено са долни отрепки, които за долари ще напишат че майка им е била мъжка и ще покажат и доказателства в буркан с формалин.
Храненик идва от тия дето се хранят на масата на господаря - разбира се има и друго значение това за осиновеното хлапе.
Пиктите примерно са шотландците, нямат нищо общо с англите и саксите. Се тая...
Викаш шляхтата не се кълне в господаря си в короната и народа, евала. Затова явно шведите почти ги завземат ама почти...
Обърни внимание на думата рицар как я използват по принцип.
Тежко въоръжен заклет велможа от нещия армия.
Хусарите са си чисти рицари почети малко повече. Те имат два грама мозък и знаят че няма нужда си бронират задника и краката, защото оцапа ли се до там работата вече са заминали....
Явно за тебе рицар е нишовия рицар между 14 и 16 век при това на определени територии...
Словесни еквилибристики. Дали една сопа е дрянова или дъбова като те измахат с нея ти е все тая...