Малко за рицарите

Рахвине, не спираш да ме изумяваш (и не в добрия смисъл).
Първо историята се създава през призмата на исторически извори, а те се анализират чрез науката. Ако не ти харесва как определени учени интерпретират фактите си абсолютно в правото си да напишеш собствена книга и да я защитиш пред научната общественост, надявайки се да промениш нагласите. Книгата трябва да почива на сериозен доказателстевен материал.И не - описания от журналистически сайтове и блогове на квази историци не се зачитат като доказателство.
Хващаш се за етимологията на думите, не за смисъла им. Много от думите днес са загубили първоначалният си смисъл. Храненик отдавна не се използва в смисъл на тези които се хранят на масата на господаря.
Рицар е нещо доста различно от тежко въоръжен велможа от нечия армия..Нали това се опитвам да обясня? първо рицарят може и въобще да не е велможа, а най-обикновен тежковъоръжен конник. Може да е велможа- може да не е велможа. Има рицари и рицари.. Второ ако е само до тежкото въоръжение и българската армия има тежко въоръжени конници, но там да речем това е наборна войска, а при рицарите рицарят го издържат селяните и в това отношение е по-близо до самурая.
Хусарите за да ме убедиш, че са рицари ще трябва сериозни факти да докажеш това твърдение. След вторият поход на Хунияди и Владислав III Ягело (1443-1444) рицарството рязко запада. Всъщност то е било в упадък още и тогава, но по това време окончателно се убедили че рицарският клин е неефективен срещу степните н1ароди, а от тежките брони няма полза.
Хусарите повече с драгуните можем да ги сравняваме, това е съвсем друг тип армия.
Класическото рицарство е 12-13 в. Не че преди това няма рицари - да речем Вилхем Завоевателя идва с рицари 11 в., а по времето на Владислав III Ягело са общо взето последните рицари, но силата на рицарите е във Втория и Третия кръстоносен поход.
Разбира се има и други тежковъоръжени конници – италиански кондотиери, хусари, драгуни и пр. но те стоят далеч от рицарските представа. Кондотиерите например нямат представа за чест. Твоите хусари често са се напивали и са вършели оргии, доста далеч са от представата са благородните рицари, освен това нямат оръженосци. Да не говорим, че хусарите имат лека кираса и сабя с която секат, а рицарите разчитат най-вече на копие или алебарда и тежка броня. Драгуните пък имат лека пушка с която стрелят от коня, сабята играе вторична функция.
И не – след масовата поява на барута е несериозно да говорим за рицари. Обучението на един рицар е било дълоггодишен период, който е бил много скъп. Османците, а преди това – татарите и сарацините са направили това обучение безсмислено


П.С. относно в Полша - там ситуацията е много особена. Властта им на краля е номинална. Имат принцип на управление какъвто го няма никъде другаде по света - Велик Полски хетман, той има заместник, велик Литовски хетман той също си има заместник. Малко като в Римската империя на Диоклетиян. В резултат вясакви бойни действия са блокирани, защото щом някой започне да се издига другите го стопират.
Също така шляхтата в Полша има власт, може би и над кралската и съвсем не може да я сравняваш с класическото рицарство. Когато си говорим за клетви там са чисто номинални. Мога да привеждам много доводи, че класическият рицар е рицарят във Франция и Англия втората половина на 11 -13 век, въпреки че рицари има и в ИСпания и Германия например. Полша е по-скоро изключение.
И да - Ян Собиески е ползвал освен коне и брони, и барут, та не го брой за рицар.

Even though the hussars are a uniquely Polish phenomenon, their roots are said to lie abroad, namely in Serbia. The story goes that after the 1389 Battle of Kosovo when Serbia suffered a heavy defeat from the Ottoman Empire, Serbian knights (supposedly called usars or gusars in Serbian) sought vengeance on the Turks wherever it could be found. That’s how they made their way to Poland, which had its own disagreements with the Ottomans. From the 16th century, mentions of Serbs serving as hussars in the Polish military start to appear, although in reality they probably acted as mercenaries rather than avengers.

It was, however, only after Stefan Batory became King of Poland in 1576 that the new unit adopted its uniquely Polish form. The tricky part is that this elected king was Hungarian and with him he brought to Poland a number of Hungarian military practices (such as the use of specific helmets for riders). So although the newly-created type of cavalry was Polish, its roots were international.

The hussars would charge enemy units at full gallop, wreaking havoc: impaling, trampling, and scaring the living daylight out of those who survived. If needed, after passing through all the ranks, they’d turn around and charge again. After the lances broke, they’d use their swords or pistols to fight, still employing the horses to trample the enemy. They would do all of this looking as outlandish as can be. The Venetian envoy Hieronimo Lippomano wrote in 1575:

At war the Poles do anything possible to look as if there was more of them than there really is, to frighten the enemy they dress the horses in feathers, attach eagle wings to themselves and put leopard or bear skins on their shoulders.

Нямам време да ти го преведа, но хусарите са шляхта, шляхтата е благородна, положили са клетва към царя и се бият за него.

Храненик не било това а било онова, а хусар е рицар ама на полски.

Чета поредната глупост.
Къде намеси сърбите.. Кой го твърди? това. Сърбите са малка част от унгарската армия, а етимологията на името няма нищо общо с класическото хусарство. Не си дал източник. (дори не е цитирано откъде е взет текста, камо ли кой е писал статията и какви извори е ползвал. Всеки може да си пльоска неща, които не са доказани.)
Не всеки благородник е рицар. По българските земи що благородници е имало, а не са били рицари. нещо не намирам източник, в който хусар да се превежда като knight. Превеждат го като light cavalry,, лека кавалерия, което е нещо доста различно от рицар. Рахвине не си наясно с термините.

Понеже темата отдавна се изчерпа - в нея друг не влиза - предлагам на модераторите да я заключат.
Когато я открих целях в нея да има диалог между множество хора с някакви доказателства. След като в нея вече почти никой не влиза, не виждам смисъл от съществуването й само за да има къде Рахвин да си пуска псевдо -историческите тези.

Спасе, шегата е хубава, но вярвам прекрасно знаеш, че титлата "сър" не е същото като рицар.
В днешно време титлата "сър" е почетна дава се за заслуги, както се даваше навремето "народен артист" у нас.


Рицар (на немски: ritter с първоначално значение „конник“ от средногорнонемски rîtære – яздя[1] (срвн. със съвременното на английски: to ride – яздя); на латински: miles, caballarius, на френски: chevalier, на английски: knight, на италиански: cavaliere[2])) е член на средновековно съсловие на професионални войници в Европа. По-късно през Средновековието „рицар“ става благородническа почетна титла
Рицарството се превръща в съсловие след началото на XI век (Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.) ....
След XIV в. рицарите губят значението си като военна сила и рицарството започва да играе по-скоро церемониална роля.

"В края на VIII в. клетва за вярност се изисква и от несвободните (servi), които получават бенефиции или длъжности (на латински: ministeria) или стават васали"

Влиянието на Църквата върху военното съсловие отначало е чрез клетвата за вярност, а по-късно чрез клетвата към светския или Божия свят, а накрая чрез обреда за освещаване на оръжието преди връчването му на воина, достигнал зрялост. „Верността“ включва в себе си изпълнението на християнския дълг да се служи на Бог, съблюдаване на държавния мир по отношение на църквите, вдовиците, сираците, задължението да се отстоява справедливостта и т.н. Земният и Божият мир (treuga и pax), скрепявани с клетвата, се определят от владетеля и църковните събори. Pax охранява от насилие цялото невоенно население – търговци, жени, духовници, селяни; treuga ограничава разприте между самите рицари" - чети Уикипедия

"В Англия правото на посвещение в рицарство (knight) рано става прерогатив на короната. Хенри III и Едуард I изисквали задължително посвещаване за всеки ленник, с доход по-голям от 20 фунта. Фактът за владеене на ценз взема връх над произход" - извадки от Уикипедия

Всеки от оброчното население е можел да се издигне до министериал, получавайки длъжност в двора на сеньора, да носи служба като лековъоръжен конник, а след това, заслужавайки съответна бенефиция, да премине в тежката конница и да стане рицар.

- уикипедия
Рицарят е феодал. Рицар е knight. И да рицарят е слуга....на краля. той и министрите са слуги.
В миналото е съществувало феодална зависимост. - рицарят се подчинява на краля, а оръженосците и крепостното население - на него. Това е изисквало клетви за вярност bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80