Размисли и страсти върху Тетрадките-игри

Сега въпроса е да си останем на това дереже или да се направи опит да се генерира печалба от книгите за да може да се самоиздържат и авторите да не го правят от фенщина.
Няма как да стане без начална инвестиция. Ето едно примерно предложение. До колкото видях сега, списанието беше издадено след като се събраха 600-700 лева. Значи събираме един фонд от 4000 лева и пускаме 6 броя (по 1 на два месеца). За набиране на фонда можем да пуснем абонаменти по 100 лева за 6-те броя. Който желае се абонира останалите средства до 4к предварително се уговаряме да ги допълним , примерно аз, Торо, Никсата, Вилорп (просто изреждам хората свързани с издаването до момента, може и други да се включат или някой от изброените да не желае да участва). С ясното съзнание , че тези пари може да ги изгубим , но осигуряваме твърдо излизането на брой на два месеца за една година.
През това време авторите и редакторите също ще трябва да работят на мускули. Няма как - всеки трябва да инвестира.
Каква е логиката на начинанието? За да стане разпознаваемо едно списание, то трябва да е постоянно и периодично. Не можеш да очакваш, че някой ще намери един брой случайно, той ще му хареса и ще чака една + година за следващия. Трябва да е ясно - излизаме на два месеца и държим на качеството. Така може да дръпнем фенове извън кръга тук.
След изтеклата година теглим чератата - ако не сме стигнали до генериране поне на някакви приходи се примиряваме със загубените инвестиции и оставяме нещата на доизживяване (както сега). Ако има приходи с тенденция да нарастват продължаваме да инвестираме за още година. Идеята е да го докараме да се самоиздържа + хонорар (поне някакъв) за авторите.

BERSERK писа: писа:

През това време авторите и редакторите също ще трябва да работят на мускули. Няма как - всеки трябва да инвестира.
Каква е логиката на начинанието? За да стане разпознаваемо едно списание, то трябва да е постоянно и периодично. Не можеш да очакваш, че някой ще намери един брой случайно, той ще му хареса и ще чака една + година за следващия. Трябва да е ясно - излизаме на два месеца и държим на качеството. Така може да дръпнем фенове извън кръга тук.
След изтеклата година теглим чератата - ако не сме стигнали до генериране поне на някакви приходи се примиряваме със загубените инвестиции и оставяме нещата на доизживяване (както сега). Ако има приходи с тенденция да нарастват продължаваме да инвестираме за още година. Идеята е да го докараме да се самоиздържа + хонорар (поне някакъв) за авторите.

Какво печелиш от това, че на два месеца ще имаш брой от списание, което излиза в 200 тираж? И как това ще "придърпа" нови фенове? Разходът само по "Катарзис" е 4000 лв. Сметни ако искаш през 2 месеца да излиза книга колко трябва да е инвестията за книги и списания. И пак да си повтаря въпросът от предното мнение: Какво друго освен фенщина би накарало автори, преводачи, редактори, издатели да отделят всичките те време и усилия за тази дейност, а не за работа, която би им направила по-голяма възвращаемост или печалба? Не можеш да изискваш от всичките тези хора да го карат "на мускули". Само истинско голямо издателство има ресурсите за подобно нещо, тъй като някои имат свои печатници, книжарници, превоачи, издатели и т.н. А и както казва Торо в момента липсва материал. Не е като да сме върнали някой и да му кажем: "Много е яко, но не ни се дават парите да го издадем".

Излизането на всеки два месеца наистина за съжаление е химера. Ще е невероятен успех, ако се докарат до три броя на година. Но по важното е да се вдигне тиража и да се стигне до книжарниците. Защото в момента имаме точно една издадена книга, списанието стига само до най-запалените по жанра. Ако наистина Никсата вземе нещата в свои ръце се надявам, че това е възможно. Друг е въпроса дали така няма да пострадат другите му проекти. Изобщо нещата не вървят на добре и лошите прогнози на Неделчо ще се окажат реалност.

ПП. Ако не достигат БГ произведения, предлагам в следващия брой да издадете разказа спечелил конкурса за писане в тандем

Хубавите неща стават бавно. Предпочитам 5 неща на година, но да са както трябва и за тях да се говори в следващите години, отколкото някакви недоносчета, които ще забравим след 2 седмици.

С 5 неща на година жанра е обречен

Обречен е на изчезване, в по оптимистичния вариант на застой. Всичко се крепи само на теб и Никсата, айде и на Уейн, ако успее да спести някой лев от закуски. При този слаб интереси липсата на каквато и да е стратегия за развитие нещата ще отмрат. След година две ще ви налегнат грижи по важни от книгите-игри и край.

Ал Торо писа: писа:

psicho_lg писа: писа:

С 5 неща на година жанра е обречен

На какво?
Със слабо качество на произведенията е по-обречен...

Точно слабото качество беше една от причините за края на Първата вълна.

От момента на излизането на брой 8, за всеки един брой в бъдеще ще има проблема с българското произведение. За момента нямаме абсолютно нищо, което би могло да попадне в следващите броеве.
Това, което мога да издам е, че авторът на Мис Ефект пише нова книга-игра за списанието, но нямам никаква идея, кога ще бъде завършена, тъй като той си има сериозни други проекти.

Пътят на светлината, Пътят на изкуплението, Прахосникът, разказът на Хамелеона от конкурса за тандеми, който той написа всъщност сам. Това Тано са произведения, не по лоши от тези, които са издавани в списанието. Така, че твърдението, че няма български разкази готови за издаване е хмм силно преувеличено.

Пътят на светлината не ми харесва. Прахосникът не ми харесва, разказът на Хамелеона не е довършен.

Бреей,че придирчив, Асан от Пелерик тогава.

ПП. Разказът на Хамата е завършен, че може да му се напише продължение може, ама чак незавършен