[Конкурс] Разказ-игра в свят създаден от Любомир Николов!

Задавам въпрос:

Ако човек реши да пише по първата книга от трилогията за "Реката ....", то може ли да се абстрахира от следващите 2 книги по повод името на столицата да не е Осмун, а примерно Хилора, а реката да не е Алгиба, а Алгоя ? С други думи да се пише само по сетинга само на първата книга, без оглед съдържанието и сюжета на следващите 2 книги.

Стига да е изрично уточнено, че е така - не виждам проблем.

^^ Един съвет - по начало феновете се дразнят изключително много, когато се появи някой фенфик, който си е направо паралелна вселена. Много по-вероятно е да срещнеш вълна от неразбиране, отколкото одобрение, ако решиш да сменяш имена на географски понятия и събития, известни от книгите.

Бтв, Осмун се споменава още в първата книга.

Мда Осмун се споменава. Нямам предвид паралелен преразказ, а нещо по-скоро допълващо основната история и ненаписано от автора поради липса на време, усилия и т.н.

Благодаря на Хам и Ал Торо за отговорите.

kiril_ps писа: писа:

Аз записвам участие.
Гората на демона ще бъде сетинга.

Оттеглям участието си.

А допуска ли се системата не просто да е същата, ами директно да се взема дневника на героя от предната игра? Разбира се, това би включвало и вариант да се избере един от няколко готови герои, които ще генерирам със изключително сложен алгоритъм (иначе казано, с няколко преигравания на оригиналната игра).
ПП. Явно много хора ще готвим Ледени Пирати 2.

kiril_ps писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Аз записвам участие.
Гората на демона ще бъде сетинга.

Оттеглям участието си.

Оттеглям оттеглянето.

При положение, че няма нужда от записване и трите мнения са... безполезни

Ал Торо писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Аз записвам участие.
Гората на демона ще бъде сетинга.

Оттеглям участието си.

Оттеглям оттеглянето.

Налагам забрана на оттегляне на оттегляне на оттеглянето.

Сгреших като се оттеглих, няма да се отказвам. Вече имам и текст, и герои и роднински връзки даже

Понеже потребителят Берсек заминава за море, ще се наложи временно да спре работата си по разказа-игра в света на "Огнена пустиня"
Иначе вече има готови 61 епизода и мисля, че ще ги докарам до към стотина, имам си дневник, ще се хвърлят зарчета, даже и кодови думи включих... Имам си и пролог:

---

ПРОЛОГ

Нея вечер Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк бяха се изтърсили на гости на Сянка, най-вече за да си изберат нещо за четене от библиотеката му. След като поровиха известно време, те се спряха на една шарена книжка.
- Хъм - замислено изсумтя вълкът не много по-късно. - Тук има нещо странно!
- Да - кимна и пантерата. - Сянка, каква е тази книга?
- Книга-игра - отговори им запитаният веднага щом погледна с какво са се захванали приятелите му.
- Книга или игра? - недоразба Ра.
- Книга-игра - повтори сянката.
- Ама как така хем книга, хем игра?! - възкликна Вълк.
- Четеш и играеш - обясни Сянка.
- Четеш или играеш?! - пак недоразбра Черната Пантера Ра.
- Хъм! - изсумтя сянката. - Абе, вие, слушате ли ме въобще?! Гледайте сега...
И така той им разказа за това чудо, наречено книга-игра, връчи им лист и молив... и ги остави да се забавляват.
Няколко часа по-късно, когато Сянка се прибра у дома, след като беше се мотал тук-там по своя си работа, стана свидетел на следния разговор:
- Иии, много яко! - възкликна Черната Пантера Ра. - Хайде да го изиграем пак!
- Стига деее! - възкликна Но Щен Вълк. - Пет пъти го изиграхме вече! Не ми се играе вече!
- Защо? - попита сянката, който бе играл въпросната книжка поне три дузини пъти.
- Ами - скромно сви рамене вълкът. - Аз щях да се справя по-добре!
- Но нали точно ти беше там?! - учуди се човекът.
- Как ще съм бил аз?! - небрежно махна с лапа Вълк. - Къде ме виждаш да размахвам меч с тия лапи...
В този момент от книгата започна да излиза някаква зеленикава светлина.
- Ъъъ, Сянка - притеснено измърмори Черната Пантера Ра. - Това нормално ли е?
- Амиии - почеса се по тила запитаният. - Май...
И светлината ги погълна, а един удар на сърцата им след това ги изплю на някаква полянка в някаква гора.
- ... не - довърши изречението си сянката, който не харесваше да оставя недовършени работи, после се огледа и изхъмка под нос: - Хъм!
- Здравейте - обади се някой току до тях. - Точно вас чаках, аз съм Сиян.
Нашите познайници огледаха стреснато новодошлия, който май си беше тук по начало - изгледаше като излезнал от книжка с приказки.
- Хей хей - заподскача на място Но Щен Вълк. - Този е онзи от книжката, този е онзи от книжката!
- Да - кимна вълшебникът. - Използвах книгата, за да ви призова на помощ...
И такааа, той им разказа как неговият бивш тръгнал по пътя на злото ученик Агамор откраднал сънищата на обитателите на Старата гора, как един смел дървар предприел опасно пътуване заедно с верни другари, как накрая намерил и победил лошия магьосник и освободил сънищата, обаче докато те (сънищата) пътували към гората, попаднали в кулата на един друг магьосник, който живеел недалеч. И как той направил магия, за да призове на помощ други герои, защото местният такъв бил още далеч и щяло да мине не малко време, докато се върне у дома, а връщането на сънищата трябва да стане колкото се може по-скоро.
- Ами - сви рамене Черната Пантера Ра. - Ние не сме точно герои...
- Обаче ще се заемем - добави Вълк.
- Какъв е този магьосник? - делово попита Сянка. - Колко е лош?
- Амиии - почеса се там, където не го сърби Сиян. - Сунканатил Червеният не е точно лош... той е неутрален.
- Неутрален?! - учуди се пантерата.
- Да - въздъхна вълшебникът. - От такива може да се очаква всичко, днес лекуват болните, а утре - завладяват света... понякога даже едновременно.
- Ихаа - зарадва се Но Щен Вълк. - Значи и ние сме неутрални.
- Защо? - учуди се старецът.
- Защото от нас може да се очаква всичко, естествено - ухили се вълкът.
- Стига си си помпал самочувствието! - сръчка в ребрата приятеля си Сянка.
- Хъм! - озадачено изсумтя Сиян, който започваше да се съмнява избора си. - Добре, добре... останала ми е тук малко екипировка - и разравяйки се в торбата си извади следните неща:
1. Билка отвори-вратичка - може да отвори почти всяка ключалка. Използва се само веднъж.
2. Вълшебна тояжка - може да натупа почти всеки. Използва се само веднъж.
3. Шапка невидимка - прави този, който си я сложи на главата невидим. Използва се само веднъж.
4. Елексир на живота - въстановява точките издръжливост до първоначалната им стойност на този, който го изпие. Можеш да ги изпиеш по всяко време. Имаш три дози.
5. Кесия с 10 жълтици - нищо магическо, но парите рядко са излишни.
6. Меч - не може герой без меч.
7. Карта - тук съм ви отбелязал къде е кулата на Сунканатил в околноста на град Аспар.
- За жалост - продължи вълшебникът. - Са ми останали само по една бройка!
- Няма проблеми - великодушно махна с лапа Но Щен Вълк, докато Сянка прибираше нещата в раницата си. - Колкото - толкова...
- Това няма да ми трябва - върна меча на вълшебника сянката.
- Защо?! - възкликна Сиян. - Та нали всеки герой се нуждае от един хубав меч?!
- Е - скромно махна с ръка Сянка. - Аз герой не съм... пък и не умея особено добре да си служа с такова оръжие - и потупвайки по джоба си, добави: - Тук имам нещо друго за разни досадници... (нещото друго е едно нунчаку).

И така, читателю, запиши екипировката на нашите познайници в дневника на приключението, запознай се с правилата на играта, а после мини на (1), където започва приключението.

Първо искам да благодаря на Bersek за веселяшкия пролог, надявам се да го завърши.
Нека да споделя и моето творенийце, все още е сурово, но по-късно ще го доопека
Езерото (работно заглавие)
Поглеждаш през прозореца, кучето лае бясно, усетило неканен гост. Синджирът едва го възпира да се нахвърли върху пригърбения силует, застанал до портата. Ти излизаш бързо в хладната сутрин, слънцето още не се е показало и това те подтиква да вземеш здравата си тояга, преди да посрещнеш странния гостенин . Ругаеш нещастието си, докато бързаш да видиш кой те е притеснил толкова рано. Няма и да си изминал половината разстояние до входа, когато разпознаваш стария слуга на вълшебника Сиян.
- Беневолио, какво дириш тук толкова рано? – извикваш силно
- Спешно е, трябва да ти кажа нещо – отговаря ти стария слуга.
Отваряш портата и каниш госта в скромната си къща. Не си свикнал да посрещаш хора, понеже от години живееш близо до гората, отдалечен на километри от най-близкото селце. Влизате бързо в скромния ти дом, а ти оставяш тоягата си до вратата.
Палиш набързо няколко свещи и двамата с Беневолио се настанявате на масата. Едва сега забелязваш, че слугата изглежда много разтревожен.
- Какво е станало? – питаш го веднага
- Няма време, няма време, трябва да побързаш, Господарят Сиян е в смъртна опастност – изрича на един дъх слугата и продължава със същото темпо - само преди час получих съобщение от него.
- Какво съобщение, как го получи? – питаш го озадачен
- Господарят ми се яви на сън
- Беневолио, всички сънуваме кошмари понякога, сигурен ли си, че е бил той, а не ти самия – започваш вече да се съмняваш в здравия разум на Беневолио.
- Господарят е могъщ вълшебник, сигурен съм, че е бил той – заявява ядосано слугата – ще ме изслушаш ли, важно е?
- Добре, кажи какво ти е казал – отговаряш примирено
- Преди няколко дена той тръгна към Безмълвната гора, чувал си за нея, викат и още гората на демона Зардинакс. Господарят искаше да намери начин да победи това изчадие чрез могъщо заклинание, но част от това заклинание било скрито някъде в гората. За съжаление само преди час господарят ми каза, че е смъртно ранен и не му остава много живот. Попитах го какво мога да направя, за да го спася и той ми каза да дойда при теб.
- Защо при мен – питаш учудено – аз не съм рицар или известен боец.
- Да, така е – съгласява се Беневолио, след което се усмихва съзаклятнически – но братовчед ти победи злия магьосник Агамор. Вълшебникът смята, че у теб също се крие неподозирана смелост и кураж.
- Отиди при него, той ще намери начин да помогне – отвръщаш му обнадежден
- Не мога, той е някъде около Замъка на таласъмите, търси начин да срази Тиквеняк. Ти си единствената ни възможност да стигнеш до Сиян най-бързо, а и познаваш горите. Той е тежко ранен и се е скрил някъде до езерото на север. Каза ми, че е нужно да му занесеш този еликсир до обяд, иначе няма да оживее– слугата изважда от торбата малко стъклено шишенце с неопроделен цвят.
Замисляш се, тази гора крие множество опасности, преди я наричаха Дъбрава на покоя, но сега е Безмълвната гора. Зардинакс я прокълна и в нея плъзнаха какви ли не зли твари. Би било самоубийство да тръгнеш през нея само с една тояга, защото друго оръжие просто нямаш. Не ти се е налагало досега да водиш битки. Беневолио, сякаш усетил колебанието ти, бръква в торбата и изважда някакъв странен амулет.
- Този амулет е вълшебен – казва тихо Беневолио – дарява те с магическа сила, за съжаление обаче е ограничен, бързо се изчерпва. Надявам се да успееш с негова помощ да стигнеш до Господаря.
- Но аз не знам никакви магии, за какво ми е този амулет – питаш с недоумение?
- Не се притеснявай – успокоява те слугата – още щом го сложиш на врата си и ще научиш три магии по свой избор....мини на правилата на играта