Конкурс номер седем - Разказът: един по богат свят

Ами разказите на Тонката се водят по книги-игри, едната даже е писана от теб. Друг е въпроса колко си личи това. =)

Никсъне, довърши си класирането, та да може да си брой и да ти пратя не влезлия в конкурса разказ =Р

Нем. Няма да се въвежда такова ограничение.
Първата причина е, че се гласува комплексно.
Втората е защото вярвам, че хората могат да преценят дали нещо е по-добро от тяхното собствено произведение и да си гласуват както си решат.
„Защо да гласувам за някой друг (излъжа) когато от прочетените си харесвам най-много моето?”

Ето какво съм прочел до момента:

01. 08. - Гримоар, макар да го разбрах чак като се спомена селцето Роквил и Будигър. - На места диалога е малко дървен и ма и доста буквени грешки промушили се през цедката на автоматичния коректор. Имах чувството, че гледам стар мафиотски филм, с леко кофти дублаж =). Браво на автора!
02. 07. - Ако някой познае от коя книга е пари му давам =) - Разказа е добър. Пак го гони символизъм някакъв, ама поне тука е в умерени количества и нещо се случва. С леки пипвания на места би могло да се върже с торнадотата. Примерно да се разкарат мутантите. Може да се върже и с Игра на сенки на Джордж, ама предположенията ми се оказаха грешни.
03. 04. - Абе чесно да си кажа до последно мислех че чета нещо за виатнамци, а то се оказа че било за Айкън Безбожника. Та ще кажа, че текста не съм разпознал книгата, нито героя. - Разказът ми допадна. Напълно обикновен, изключвам местото положението. Дворцов преврат, отцеубийсво, така модерните напоследък изнасилвания за привличане на пубертетите. Дори има и някакви житейски уроци. Нищо вдъхновяващо обаче. Може би в опита си да разшири света на кървав меч е забравил да го свърже достатъчно с поредицата. И както изтъкнаха някой истинското име на Айкън е Икон, а не Акиномико сан. Да не говорим че в моите представи пица си е европеид, а не чукче или друг премижал народец. То ако някой негър чете кървав меч вероятно негри си представя ама...
04 09. - Валенс няма как да не се разпознае. - Разказа започва добре, макар законите на физиката да са сритани и сгърчени в някой ъгъл на гриндълорските тъмници. По конкретно тези за разпространение на светлината. После идва момента в който главния герой е тряснат по главата, което си е сравнително логично. Последван от някакви ужасно странни неща поставени всякаш заради кинематографията от рода на факлата оставена в тъмницата само за до може героя да види кого души, а го души защото оня го е попитал как е. Друг е въпроса, как успяваш да отговориш докато те душат. Следват звездички и кратко резюме на нещо. Тъкмо очахвах разказа да се върне към описателния си стил и авторът е погледнал часовника, преценил е че няма повече време и е довършил в три четири изречения пърни с нодомсилици като запалена тъмница изградена от камък и позиционирана в канализацията, мушкане с нажежен ръжен и бастисване на персонаж участваш по късно във Валенските хроники. Както и в горния разказ авторът сам пада в камана на популярните теми. Лесно разпознаване но всяка грешка е точка за противника. В случая не достатъчно проучване на света. Лично аз бих се радвал на едно по детаелно описване на събитията довели до измъкването на Валенс от тъмницата, а не такова грубо претупване на нещата.
05. 03. - Флагманат на форумните книги-игри не може да се сбърка. Демек редника от трета рота. - Стилът на кире е като стара препечена филия. Получаваш точно това, което очакваш. Има си тафтология (мен мен), има си не добре стоящи термини (спуснах предпазителя), има си странии описани със щуртящата кръв от гърба и и белези виждащи се под дрехите. Въпреки това обаче с всяка следваща творба нещата се подобряват и на филийката скоро ще има масло, а защо не и шарена сол? =)
06. 11. - Добре де пак за Валенс става дума. - С този разказ светът наистина се обогатява, но е доста тежък с елементи на учебник по история. Не открих и помен от хумора от другите Валенски хроники. Ако има истински хроники то това са те, само дето не са нтиресни за четене а са... хроники.
07. 05. - Хиляда и една кули и други истории от Белегаст. - Тук имаме два разказа. В първия, ясно си личи, че на авторът му допада да пише за битки, проблемът идва от това, че не е могъл да избере единен стил за описанието на битките. Също така си личи къде музата си е била камшика оставяйки скоби след себе си. Многото битки също оказват влияние и не позволяват развитие на събитията. Вероятно ако авторът се беше спрял на един ситл на описани - примерно някой очевидец или коментатор който описва детайлно няколко битки на които е присъствал и просто споменава завършеците на другите, нещата биха били по-добре. липсва и описание на участниците в арената, кой кой е и за какво се бори. Индиректно разбрах, че бикът и Бо били пристигнали заедно. Разбира се пак не би било нужно да се описват всички герой ако се поореже броя на битките. Силно бих препоръчал да се пробва в разказ с описание на една или две до три битки, ама по детайлно.
После идва втория разказ, който представлява мъчителен опит да се опише нещо, за което на авторът не му достигат думи и непрекъснато ги повтаря в различен ред и поредност. Личи си, че е имало някаква идея, но не му е била съвсем ясно. Вероятно редакторска намеса би изхвърлила половина текст то тази част като ненужен баласт и бе се получило нещо доста приятно. А и накрая се обещава продължение което аз искам да прочета =)
08. 01. - Разказ от света на Лорд и Магьосник. - Леко наивен, кратък и накъсан. Историята просто препуска в опита си да се разкаже цялата преди да е стигнала края на страницата. Има детайли които звучат интересно, но стават неразвити. Има и повдигнати въпроси които остават без отговор като: Маже да се диша под вода докато вървиш по пътя, а как дишаш в страни от него та да направиш цяла империя? Империята само върху драконовия път ли е? Въобще това прилича леко на част от увод който трябва да се донапише.
09. 06. - И идея си нямам какво е общото между този разказ и Хуаранг и Кумихо. Ако не ми бяха казали никога нямаше да се сетя че той е визиран. - От разказа лъха на литература. Даже не само лъха а направо вее. Чак от средата най-сетне започва да се случва нещо и на мен ми прилича на диалог от съвременен български сериал в който героите казват нещо за зарзалиите на пазара и правят дълбокомислена пауза та белким зрителя се сети какво още е трябвало да се каже. Признавам, мислех си че текста е пипнат и излъскан добре, а това че на мене ми звучи като сборник с езотерика на картица е друго. Като се зачетох обаче попаднах на сравнения от рода на: „кон едър като мечка” и „първородни сини”. Та затова и тая позиция.
10. 02. - Не можах да позная книгата. - В интерес на истината разказът върви добре до момента в който бива безжалостно разкъсан и не се прехвърлиш в друга реалност. После пак. Може да ми е личностно изкривяване от гледане на твърде много научно популярни филми, ама кръвта на човек не може да се източи с прерязване на вените. Четири човека имат максимум 20 литра кръв с което вана не може да се напълни. Поне останах с впечатлението, че е кръв, макар авторът да си е оставил вратичка за боровинков сок да речем. Накрая Сехмет вижда непознатото чувство любов което го пила виждала много пъти в очите на тия дето трябвало да умрат!?!?
11. 10. - Ами не е по книга игра. Макар да може донякъде да мине за Магьосника от огнената планина. - Никога не съм си подал по клозетния хумор, а него и производните му го има в повече отколкото в пълна лудница, тутурутка и произволно друго тематично предаване взети в заедно. Има някакви наченки на интересна история и поне донякъде. На мен лично ми прилича на разказ по ролева сасия, в която участниците са се забавлявали искрено. Мидена принципно е в Центарлния съюз да вметна. Надявам се да продължат да играят аксиом 16 и да се забавляват все така. Пък защо не да видим и друга тяхна творба. =)