Конкурс номер седем - Разказът: един по богат свят

Към Организатора - моля преди финалното гласуване да бъде обявено, да се намали общата оценка на моя разказ поради несъответствие със света на Кървав Меч. Оказва се че Айкън си има фамилия - Судженсики, а аз съм го прекръстил на Но Яри. И през цялото време ми е била под носа в речника на КМ. Язък за ровенето из сайтове за Кървав Меч, Fabled Lands и прочее.

1. 04. – Не мога да кажа нищо на Леидрин като съвет, без да изглеждам като човек без шофьорска книжка, който дава акъл по шофиране на човек с категория B и C. Разказът си има екшън, драма, описания – няма от какво да се оплача, освен, че е по КИ, която не харесвам.

2. 07 – Разпятието не успях да разбера по коя КИ е написано, но ме впечатли. Страхотна атмосфера, изпълнена с душевна болка и безмилостна реалност. Все пак ми се иска Авторът да беше направил по лесноразпознаваема връзка с първоизточника, понеже само това ме спря да го сложа на първо място

3. 09. Явор – Много добър стил, но разходката с тъмничаря се проточи, а екшънът бе оскъден. Този автор успя да ме вкара в света на Валенс.

4. 11. Vg – Много старание е вложено в този разказ. Авторът ме засипва с информация, но ми се струва, че е попрекалил. Липсваше ми действието.

5. 03. Редникът от трета рота избухва за пореден път. Съгласен съм с мнението на Coblin King, наистина е суховат и прилича на бг шосе – с дупки и бабуни. Но все пак се чете бързо и лесно, и не доскучава.

6. 08. Калоян – Този разказ ми се стори един безкраен диалог, досадно ми се видя.

7. 05. Васко – многото битки направиха четенето трудно, ако се съкратят като брой, ще стане ок. Иначе идеята е свежарска.

8. 02. Иво – Съжалявам, но аз този разказ не можах да го разбера. Има все пак стил, но ми е хаотичен.

9. 01. Танер – за мен това не беше разказ, а някакви общи приказки за света на КИ.

10. 10 – Не знам какво прави този разказ в конкурс по КИ?

11. 06 – Погледни точка 10. Изобщо не ми хареса и не го дочетох.

1-во място - 07-09-Явор и Валенсианските хроники. Когато призванието ти е да си герой, 2-ро място не е опция. Всяка общност харесва своите идоли.
2-ро място - 07-02-Иво и Часът на Вешицата/Вампира. Не си заслужава, но по традиция при такива системи на оценяване, всеки гласува за себе си.
3-то място - 07-11-Вг и Валенсианските хроники. Уникален стил.
4-то място - 07-04-Татко Светльо и Кървав Меч. Много екшън, кръв и драма. Повече отколкото можех да понеса на моменти, но когато пишеш за гад като Айкън, няма как
5-то място - 07-03-Киро и Редника му. Киро участва във всички възможни конкурси и става все по-добър
6-то място - 07-01-Тано. Хейл за администратора, кратко, но оригинално!
7-мо място- 07 -05 - Васко и Приказки от 1001 кули.
8-мо място - 07-09 - Калоян и Цвете за покойници. Май трябваше да го сложа по-горе

После съм в единомислие с Хами:

За останалите:

Тия трите даже не са по КИ. Просто разкази пъхнати в конкурса. И докато може да се спори, дали РИ могат да се броят за КИ (щото все пак са Книги с Игра в тях), то за вторите два няма оправдание.
9то място: 07-10-S.Ways.doc
10то място: 07-06-Tonka.doc
11то място: 07-07-Tonka.doc

Ето я челната петица според мен:
1. Разказ 11. Най-обогатяващият. Хвърля светлина върху събитията от „Последният кръстоносен поход”, неизлязла книга от „Валенсианските Хроники”. Уникалният стил е за първо място. Съществени предимства са многото детайли (предисторията на Валенс и мотивацията му, исторически сведения, религиозни мотиви, описания на мястото на събитието). Разказът предлага дълбочина, интересни образи, мистерия, обрат, отворен финал.
2. Разказ 04. По „Кървав меч”. Разкрива трагичния раннен живот на Икон (Айкън), който го е превърнал в онова, което е в „Кървав меч” – основен враг на приключенците. Вълнуваща, но твърде жестока история.
3. Разказ 01. По света на Фрея на Дж.М.Джордж („Пътят на дракона”, стратовете „Лорд и магьосник” и „Лорд дракон”, както и разказ-игра в МЕГАИГРА). Малко разпокъсан, но приятен. Напълно отговаря на основното изискване за обогатяване на света на книга-игра (в случая на света на няколко игри).
4. Разказ 08. По „Гримоар”и „Цвете за покойници”. Има вид на типично криминале и като такова е добре написано и общо взето пасва на духа на 20-те години в САЩ, но в малка степен обогатява света на съответната книга. Безкрайните диалози омръзват бързо.
5. Разказ 05. По света на Белегаст и по-конкретно „Приказки от 1001 кули”. Любопитен замисъл, незадоволително изпълнение, но все пак дава принос за богатството на света. Описанията на битките не ме увлякоха особено, но завършекът е интересен.

6. Разказ 02. По „Часът на вещицата”. Драматичен, но твърде неясен, за да обогати представите за света на една мътна сама по себе си книга-игра.
7. Разказ 03. По „Редникът от трета рота”. От него не разбирам много за света на играта, но основната случка е емоционално и нраствено значима.
8. Разказ 09. Нещо в духа на „Предание за Мрак”. Нелогична история, главният герой е обрисуван като глуповат касапин, примамен в тъмницата от други касапи, от които накрая се оказва по-силен, но пък загубва ценен съюзник.
9. Разказ 10. Не е по книга-игра. Не би трябвало да участва в този конкурс. Пред следващите две е, защото все пак е по някаква игра (ролева).
10. Разказ 06.Не е по никаква книга-игра, а по стихотворение от Атанас Далчев, с малко старогръцка митология. Не е за този конкурс, може би в друг би могло да спечели награда.
11. Разказ 07. Не е по никаква книга-игра. Не е за този конкурс, а и не ми допадна като стил и послание.

Една много голяма забележка към Сикамор. Явно събитията от разказа му се развиват някъде около Вампирите на Флавия. И Вонедалм умира там. Как тогава е жив в Олтарът на Тъгата, която е хронологически след това? Да не говорим, че Вонедалм умира в Олтара (добре де, там зависи от читателя).

Добре, че е Рони (както и в хубавото му последно мнение в темата за Уменията на Валенс), че да не се намесвам аз.

:ninja:

На практика ми харесаха три разказа и то с множество уговорки. А и правописните грешки и пълниЯТ член ми дойдоха в повече.

01 - 08-Kaloyan - Определено най - добре написаният разказ. Не разбрах по коя книга игра, е но това няма много значение. Като стил и начин на писане е доста класи над останалите.

02- 09-Yavor - Малко мудно действие в началото, но е написан грамотно е добре. Твърде кратък, за да дам някаква по - цялостна оценка.

03 -04-Svetlyo - Това беше третият разказ, който прочетох днес и първоначално не ми хареса , но сега като правя класация, вече съм размислил по въпроса, на фона на останалите. Емм, не знам, не съм си представял Айкън точно по този начин.

От тук надолу,следващите разкази изключително трудно мога да ги оценя, ама да опитам все пак.

04-03-Kire - Човек стреля с автомат по орки. Ясно е, че има някаква предистория, но аз така и не съм я чел. Кратък, телеграфен стил, но поне и четивен разказът, за разлика от болшинството от по - долните.

05- 05-Vasko - Ами чете се, ама много трудно и е досадно.Мортал Комбат.

06-06-Tonka - Някакво редене на думи, не знам какво се е целяло. Не открих много - много смисъл.

07-07 -Tonka - Някакво редене на думи, не знам какво се е целяло. Не открих много - много смисъл.

08-11-VG - Безкрайно протяжно начало, което ме загуби напълно. "Бях това, след това бях еди какво си, ама е това бях и това бях направил, постъпих във войската". Не го дочетох след трета страница.

09-02-Ivo - Напълно нечетивен текст. Просто беше втори по ред и затова изобщо го изчетох до края, въпреки,че е една страница. Някакви диалози, някакъв ужас.

10-01-Tano - Напълно нечетивен текст. Някакви морета, някакъв път, хората живеят под и над пътя, някакво "Подводно царство", дето лежи на пътя,увеличавало мощта и размерите си...

Не съм прочел и не давам оценка на разказ номер 10, тъй като разбирам, че не е по - книга игра... Не открих и по какви книги - игри са разкази шест и седем де, но повече графоманщина за днес не мога да поема.

Нека да отговоря на Рони: проверих, прав си, така е. Бих могъл сега да тръгна да увъртам, но няма да го направя. Признавам, че съм допуснал техническа грешка, за която се извинявам.

Причината: все още не съм прочел "Олтарът". Взех решение да участвам доста спонтанно и в последния момент, така че не смогнах да я прочета преди да завърша разказа.

"Небето ви чака" си остава за мен една от най-добрите книги-игри, дори едно от най-добрите литературни произведения изобщо. Единствената книга от Валенсианските хроники, която притежавам в хартиен формат.

"Убийство в Белскейд" я прочетох дигитализирана (благодаря на хората, погрижили се за това!) - също много ми хареса, но въпреки това намирам известна разлика.

Честно казано, така и не ми стигнаха нервите и на някои места във вампирските истории от Хрониките направо прескачах цели пасажи, тъй като зарчетата ми дойдоха в повече. Отдавам го на възрастта - забелязвам, че при препрочитането сега например на "Кървав меч", "Пътят на тигъра" и "Принцът на Алкирия" харесвам все повече елементите в тези книги, които не са свързани със зарчета.

След вампирските истории малко се уплаших, че ако прочета "Олтарът", ще се разочаровам и ще си разваля прекрасното впечатление, което "Небето ви чака" е оставило в мен. Затова съм си я свалил, но така и не съм я почнал. Което, разбира се, е само обяснение, но не и оправдание за допуснатата техническа грешка.

Ще се опитам да я поправя по следния начин: Валенс подпалва тъмницата на гринлорнския орден, оставяйки там тялото на Вонедалм (което той не погребва, в текста това изрично се споменава!). Дотук добре. Как обаче си обясняваме факта, че Вонедалм се появява в "Олтарът на тъгата"? В една от бъдещите истории за Валенс, които бих искал да напиша в по-голям формат - когато имам времето и ако има интерес от страна на читателите и авторите на оригиналните Хроники - ще се разказва при какви обстоятелства Вонедалм е спасен, а смъртта му - отклонена. Небето чака всички ни, но понякога ни отпраща обратно на земята, за да свършим това, което имаме да вършим, демек. Ще бъде разказано и как това се връзва с последвалите събития от Хрониките, включително и "Олтарът на тъгата".

П.С. Все още не съм прочел всички разкази от конкурса, но когато го направя, ще дам оценка.

Споко, това е фенфик, така че предвид природата им е прието, че може да се разминава с оригинала и по доста по-съществени начини от въпросния (даже е неизбежно); пиши си го така, както искаш и можеш.

sycamore_bright писа: писа:

Честно казано, така и не ми стигнаха нервите и на някои места във вампирските истории от Хрониките направо прескачах цели пасажи, тъй като зарчетата ми дойдоха в повече. Отдавам го на възрастта - забелязвам, че при препрочитането сега например на "Кървав меч", "Пътят на тигъра" и "Принцът на Алкирия" харесвам все повече елементите в тези книги, които не са свързани със зарчета.

След вампирските истории малко се уплаших, че ако прочета "Олтарът", ще се разочаровам и ще си разваля прекрасното впечатление, което "Небето ви чака" е оставило в мен.

И за това не се притеснявай. Щом така и така си я свалил, прочети я. Ще се изненадаш.

Така.
Първо - отказвам да гласувам за или срещу себе си. Гордостта или скромността са неуместни тук - въпрос на принцип е.

От разказите на останалите автори гласувам за "Падението на Аикено Но Яри".
Това ми е фаворита. Познах и от кой сетинг е - от поредицата "Кървав Меч"

За самия текст -
1. Структура.
- Началото на текста е повече от "интро". Представлява плавен и естествен преход към същината на историята.

- Завръзката също е читава. Вместо в началото, голяма част от "инфо"-то е вкарана в хода на самото действие. Това облекчава читателя и дава живот на героите и постъпките им. Авторът едновременно ни ги разкрива и дава мотивацията за "ходовете" им.

- Кулминацията е леко постна - ей, исках си дуела на живот и смърт между двамата братя. Не да ми се казва, че единият бил по-добър, а другият знаел това.

- Краят наистина е добър. Той е това, което превръща сюжета в история.

Заб: Една от най-силните страни на текста е комбинацията от малък обем и голяма протяжност на описваните събития. Постигната е чрез умело използване на разказния стил и строга времева последователност.

2. Стил.
1. Ритъмът е добър - нито прекалено кратки, нито прекалено дълги изречения. Обособяването по абзаци е там, където трябва. Постигнато е повече от избягването на т.н. "стена от думи" - начупването по абзаци е на правилните места и подчертава самото действие.
Недостатъци - липсва му онази тънка смесица между изтънченост, чувственост и бруталност, която свързам с изтока. Но може да е въпрос на шлифоване на текста

Лична забележка: Ако предложението ми не обижда автора - за мен би било удовоствие да участвам в една последваща редакция (шлифовка) на текста.



На второ място класирам ВАЛЕНС: КРЪСТЪТ НА ОТСТЪПНИКА
Познах и сетинга - то не че е трудно.


За самия текст -
1. Структура.
- Действието започва плавно. От конкретна сцена, наситена с достатъчно "съспенс".

- Завръзката леко куца - ако човек не е чел всички истори за отчето, може леко да се обърка кои са му врагове, кои приятели и кои съмнителни съюзници/неприятели. За лекия хаос помагат ретроспекциите във времето и колебанията в сюжета. Такива колебания са спасяването на онзи рицар и на оная готина мацка. Някак си не пасват в пъзела на една в уж религиозна история, заредена с кръв, власт и тайни.

- Кулминацията не я усетих къде е. Честно
- Краят липсва. Завършва като епизод с три избора.

2. Стил.
1. Ето тук текста си извоюва второто място. Когато нещо е хубаво, няма какво да го "дъвчеш". Искам да видя текст от същия автор, в който не подражава на друг автор (това е проблем, между другото). Разказът е написан така, както би го написал автора на поредицата. Това е лош избор. И въпреки тази изначална грешка, е приятно за четене.
Авторът умело преминава от предаване на размисли и действия към описания. А в описанията му има вкус, мирис, цвят, звук и допир.

Ритъмът не е идеален. Има един два-трика, които авторът може да види в Хемингуей. Там има едни такива привидно кратки изречения, които при други автори са свързани в сложно съставни изречения.

3. На трето място - всички останали. Не го правя от мързел или желание да ми се дисквалифицира гласа. Просто авторите е можело да се постараят повече. Ако искайте ми се сърдете, момчета. Мразете ме, ако искате. Но вярвам, че можте повече от показаното.

1. Разказ 04 Svetlyo - Този разказ ми допадна най-много. В началото там с кучетата ми стана малко неприятен, но впоследствие историята се разгърна и стана доста интересен. Изненадващи обрати, интересни герои ( Седоне и бащата на Айкън, които не знам дали присъстват в книгата), малко екшън и добър завършек. Макар да не съм фен на Кървав Меч, този разказ определено ми хареса. Прочетох го с лекота и удоволствие.

2. Разказ 11 VG - Честно казано, може би това е най-добрият разказ. Направо е написана история за никога не-излязлата книга за Граала, мисля че беше книга 6. Може би дори Блонд не би се справил толкова добре и ако някой ден случайно му хрумне ( колкото и невероятно да звучи) да се върне към книгите игри и да продължи да пише за Валенс, специално за тази история вече ще има солидна конкуренция . Фен съм на Блонд и смятам, че пише невероятно, но разказа на Вг наистина е много добър.
Обаче има и няколко неща, които донякъде не ми допадат, заради което не го слагам на първо място - ами... прекалено е описателен, на моменти малко протяжен и в някои етапи отегчава малко, а и наистина това повтаряне на фразата бях ( както е отбелязал Лисичков) е малко досадно.

3. Разказ О1 Tano - Не съм чел книгата, но историята и начина по който е написана, ми допадна. Кратка, но добре написана. Има някаква приказна атмосфера, която е доста приятна, поне за мен.

4. Разказ 03 Kire - "Добре познатия ни редник от трета рота". Макар и с наистина леко телеграфен стил ( както са се изразили по-горе), къси изречения и прочие, разказа ми хареса- бърз екшън, нещо което ми допада. А и разказ в този стил се чете лесно и бързо. Битката с орките бе готино описана, жената дето се жертва ( неясно защо), малко тъпо ми седеше, направен е опит за някакъв по-дълбок смисъл, но не е сполучил, мисля си че щеше да е по-добре да беше продължен изцяло в екшън. Историята би могла да има някакво продължение, не е ясно все пак какви са тези жени.

5. Разказ 09 Yavor - Ами интересно е, донякъде... Стила е добър, ама самата история не е нещо впечатляващо. Разказ за някаква тъмница и някакви кратки случки в нея... Малко преди тръгването на Валенс за Флавия. Все пак стила е хубав и макар, като цяло историята да не е нещо особено, е описана много добре.

6. Разказ 08 Kaloyan - Интересно започваща история за Джузепе Фримучи от разказа Бонанза Джо и Прокълнатата книга. Обаче... Тъкмо ти става интересно и изведнъж свършва, реално разбираш, че цялата история всъщност е някакъв си диалог между агента и шефа му. На мен поне, щеше да ми е по интересно да се опише пребиваването на въпросният агент в селцето където трябва да залови Фримучи, а то изобщо не присъства в разказа, споменава се единствено че "уж така сигурната цел", завършва със смъртта на агента. Почва добре, свършва в нищото...

7. Разказ 05 Vasko или аз- Ами изобщо нямах намерение да пиша, но Вилорп малко ме "понатисна" . Имаше първоначална идея да пиша нещо за Джак Силвърбърг от Арена на Джордж, тъй като тренирам бокс от доста години и може би бих могъл да опиша нещо за него. Обаче нищо не ми хрумна за въпросният, ама така и така вече бях решил че ще участвам... Чудех, чудех се и нищо не ми идваше. Един ден преиграх "Приказки от Хиляда и Една Кули" на Блонд и в частта "Снежна Арена" започнах да си представям битките и си казах: "Това ще е!" "Ще опиша битките". Защото в книгата реално не присъстват, там се базират на шанс. Може би сгреших в избора си и не се получи точно както го мислех, но друго не ми дойде на акъла, от доста време нещо идеите са ми се изпарили от главата. Започнах да пиша битките с голям ентусиазъм, който в един момент малко се по-изпари, но стигнах до края. Реших, че трябва да има и някаква допълнителна история, тъй като битките може да досадят, ама нищо съществено не ми хрумна, накрая измислих някаква глупост за бардове и техния бог чудовище- ама защо им е бог, как им е бог и тъй нататък, така и не можах измисля. Също исках и да го редактирам, което така и не направих, почти не остана време, чудех се дали го давам и накрая го дадох на Вилорп да го прочете и му казах той да решава дали да го пуска. Реално се получи някакви кратки досадни битки и идиотска допълнителна история . А пък за грешките, скобите, словореда, пунктуацията... всичко това е супер зле.

8. Разказ 02 Ivo - Четох го няколко пъти и пак не можах да го разбера, сигурно роля играе и това че не съм чел книгите... Богиня, Естел, после някаква Лора се появи - откъде дойде тая Лора? Не ми хареса особено. Даже моят разказ ми харесва повече.

9. Разказ 10 S.Ways - Това е по някаква ролева игра доколкото разбрах, "Меч и магия", виждал съм я в читанката, но така и не съм проверявал за какво точно става дума. Еми не е книга игра и не отговаря съвсем на условията на конкурса, а доколко ми е харесал... Въпреки, че имаше много моменти дето се хилих бая, си беше прекалено лигав. Не обичам чак такива лигни. То бива пародия, ама някои неща излизат извън рамките, поне за мен, и това определено е от тях. Лиги, сменява се бельото на краля, простотии...

10. Разказ 07 Tonka - Това пък не е и по ролева игра. По никаква игра не е, ни книга, ни ролева, ни квато ще да е. Може би би могло да се каже, че донякъде съвсем малко наподобява стила на "Торнадото" и още по-малко на "Невидимата Армия", но реално не е по книга игра, няма какво да се лъжем. А самият разказ, ами малко странен. Стила е добър, но няма някаква реално описана история- гражданска война, войници, марс, всичко е накуп без някаква описана връзка.

11. Разказ 06 Tonka - Докато в предишният, може да се каже, че наподобява някакъв стил от "торнадото" например, то тук нито има стил, нито нищо. Не е от книга игра, ясно личи. Разказ по Далчев. Добре написан,започва увлекателно и някаква интересна история има. Също и някакъв по-дълбок смисъл се опитва да придобие накрая, като дори завършва с цитат на Далчев и по този начин явно се иска да се каже нещо ( какво точно, не е ясно, на мен не ми е де). Ама реално не ме грабна много, много, липсва ми екшъна.

Разказът за Айкън ( добре де, човекът не се казва така ) май е безспорният фаворит. Не само за мен, но да видим.

Ето я и моята класация:

01. 09-Yavor: пристрастен съм, харесвам Валенс и харесвам историята си, признавам. Въпреки че от бързане съм допуснал някои изречения, които звучат като словоблудствата на Цецерон, смятам, че разказът има своя чар и заслужава добра оценка.
02. 08-Kaloyan: страшно ми хареса! Единствените причини да не го класирам преди моя разказ са, че повече харесвам света на Валенс, а светът на разказа на Калоян не познавам достатъчно добре. Освен това на места има досадни малки грешчици. Но иначе ми допадна ужасно много.
03. 04-Svetlyo: хареса ми. Аз лично не си представях така историята на Айкън Безбожника, но това е лично мнение. Не можах да разбера къде е връзката с названието „Безбожника”, въпреки че баща му го нарича така.
04. 11-VG: харесва ми как пише ВГ. Бих желал да прочета и други неща от него. На места ми идва малко мудно, сякаш чета Кен Фолет, но пък Кен Фолет не е лош Бих го класирал дори по-напред, но не ми допаднаха следните неща:
- колкото и да ми харесва разказът, не мисля, че описаният тук Валенс съвпада с образа на Валенс, който Блонд и Уейн са създали.
- изказът, който ВГ използва, някакси не ми се връзва с начина на изразяване, използван от Блонд и Уейн. Получава се дисонанс, който може би дразни единствено мен, но въпреки това ме накара да сложа разказа малко по-назад.
05. 10-S.Ways: ако разказът се пипне и редактира, може да спечели доста. Имаше някои доста приятни и забавни моменти.
06. 02-Ivo: виждам, че Рони си пада по доста мрачни теми, в което няма лошо. Малко нанагорно ми дойдоха обаче ваните, пълни с кръв, както и диалозите. Освен това мисля, че разказът би спечелил от малко повече въведение в случващото се.
07. 05-Vasko: Белегаст е друго мое любимо място наред със света на Валенс, Орб, Сонора и Алкирия. Личи си, че за Васко битките имат доста централно място, но ми дойдоха в повечко. Малко повече случки различни от битките щяха да помогнат доста.
08. 03-Kire: мисля, че тук също по-малко битки и бойни елементи биха свършили добра работа. Знам, че за някого може да звучи абсурдно, но според мен добрият текст не е само екшън.
09. 01-Tano: личи си, че е писано с желание, но е прекалено напокъсано.
10. 06-Tonka: без коментар.
11. 07-Tonka: без коментар.